РЕШЕНИЕ
№ 2926
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА Административно
наказателно дело № 20251110205366 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 АПК, вр. чл. 72, ал. 4
ЗМВР.
Образувано е по жалба на А. С. А., подадена чрез адв. К. А., срещу
заповед за задържане на лице рег. № 225зз-346/02.03.2025 г., издадена на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР от К. П. П. – ст. полицай при 03 РУ-СДВР.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената
заповед поради неспазване на установената форма, съществено нарушение на
процесуалните правила и противоречие с материално правните разпоредби на
закона. Моли се заповедта да бъде обявена за нищожна или да бъде отменена.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. А., подържа жалбата по изложените в нея съображения.
Изтъква, че притежаването на маска не представлява престъпление, което води
до необоснованост на заповедта, като ако е трябвало да бъде задържан
жалбоподателят – то е следвало да е на друго правно основание. Претендира
разноски.
Ответникът по жалбата, се явява лично в откритото съдебно заседание,
като моли заповедта да бъде потвърдена. Посочва, че заповедта е издадена за
1
притежание на забранени вещи – тип маска, с които не може да се влиза в
стадион на мероприятия, тъй като крият висок риск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 149, ал. 1 АПК срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 02.03.2025 г., в гр. София, около 13.45 ч., ответникът К. П. П. – ст.
полицай при 03 РУ-СДВР, осъществявал охрана на футболна среща между
отборите на ПФК „Левски“ и ПФК „ЦСКА“ с начален час 14.00 ч., на
Национален стадион „Васил Левски“, на КПП № 5 на сектор 13. В изпълнение
на служебните си задължения П. извършил проверка на А. С. А., у когото
открил черна текстилна маска за лице с прорези (тип скиорска). А. предал
маската с протокол за доброволно предаване и в 13.45 ч. бил задържан за срок
до 24 часа със заповед за задържане на лице рег. № 225зз-346/02.03.2025 г.,
издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за притежание на маска. Бил
извършен и личен обиск на А., за което бил съставен съответен протокол.
Жалбоподателят бил освободен на 02.03.2025 г. в 20.30 ч.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК – заповед за
задържане на лице рег. № 225зз-346/02.03.2025 г., сведение, протокол за обиск,
разписка, докладна записка, протокол за доброволно предаване.
Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени по реда
на чл. 283 НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и
изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. От
съставената докладна записка се установяват обстоятелствата относно
извършената полицейска проверка и сторените при същата констатации. В
протоколът за доброволно предаване с необходимата конкретика е описан
предаденият предмет.
Следва да се отбележи, че ответникът не е изпълнил дадените му
2
указания с разпореждане на съдията-докладчик да представи доказателства за
наличието на компетентност за издаване на атакуваната заповед. Въпреки това
съдът намира, че в множество документи по делото длъжността, която заема, е
упомената, като не са налице съмнения, че П. действително е заемал
длъжността ст. полицай при 03 РУ-СДВР.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Обжалваният административен акт - заповед за задържане на лице рег.
№ 225зз-346/02.03.2025 г., е издаден от компетентен орган – полицай при 03
РУ-СДВР, в кръга на неговите правомощия, предоставени по силата на закона,
в съответната писмена форма. Неоснователни са доводите в жалбата за
изключителна нечетливост на заповедта, като съдът не намери затруднения за
запознаване със съдържанието й.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР задължителните
реквизити на заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР са името,
длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта; основанията за
задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на
задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР и
правата на задържаното лице. В случая съдът намира, че оспорената заповед е
постановена в нарушение на нормативно регламентираните изисквания за
съдържанието на акта, тъй като не са посочени конкретни данни /чл. 74, ал. 2,
т. 2 от ЗМВР/, обосноваващи прилагането на принудителната
административна мярка. В заповедта е посочено правното основание за
постановяване на задържането – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, съгласно която
разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни,
че е извършило престъпление. Описанието на фактическото основание за
издаване на обжалваната заповед - „притежание на маска“, обаче от една
страна не представлява каквото и да било престъпление, а от друга страна със
своята лаконичност не изпълва изискването за мотивираност на акта. Налице е
несъответствие между даденото фактическо и правно основание за издаване
на заповедта за задържане, което е самостоятелно основание за нейната
отмяна като незаконосъобразна, тъй като е препятствано правото на
задържаното лице да разбере основанията на органа за задържането му и да
упражни в пълен обем правото си на защита при оспорването на издадения
3
административен акт. Предвид установената фактическа обстановка,
полицейският орган е следвало да издаде заповедта на основание чл.72, ал.1,
т.7 от ЗМВР във връзка със съответната разпоредба на ЗООРПСМ, ако са били
налице всички изискуеми от специалния закон предпоставки, които не са
изследвани в настоящото производство поради издаването на обжалвания акт
на друго правно основание.
На следващо място, следва да се отбележи, че задържането за срок от
24 часа по чл. 72 от ЗМВР представлява принудителна административна
мярка (ПАМ) и като всяка ПАМ налага неблагоприятни последици на
адресата с цел постигане на правно определен резултат. Мярката по чл. 72 от
ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или
преустановителен характер. В случая приложената ПАМ освен фактически
необоснована от гледна точка наличието на материалноправното основание
по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, се явява и несъответна на целта на закона.
Нарушен е и един от основните принципи на административния процес,
регламентиран в чл. 6 от АПК, а именно принципът за съразмерност при
упражняването на административните правомощия. Съгласно разпоредбата
на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат
да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото
за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от
АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от
гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта
за постигането на законовата цел. В конкретния случай нито е обосновано,
нито е доказано, че реално е било необходимо и оправдано налагането на
принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" в
хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
По гореизложените съображения настоящият съдебен състав намира
оспорваната заповед за задържане за незаконосъобразна, с оглед на което
същата следва да бъде отменена.
Предвид изхода на делото, се явява основателна претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящия съдебен процес. От
представените в тази насока доказателства е видно, че жалбоподателят е
заплатил държавна такса в размер на 10 лева, която сума следва да му бъде
присъдена. Претендира се адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв.,
4
като са представени доказателства за реалното му заплащане (разписка). Така
определеният размер съответства на минимално предвидения в Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
размер и на фактическата и правна сложност на делото, поради което следва
да бъде изцяло възложено в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице рег. № 225зз-346/02.03.2025 г.,
издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР от К. П. П. – ст. полицай при 03
РУ-СДВР.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на А.
С. А., ЕГН ******* сумата от 760 (седемстотин и шестдесет) лева,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5