№ 260147 / 21.5.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 21.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА,НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Николинка Александрова и с участието на прокурора …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 29 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.176, ал.2 от АПК.
С Определение № 226/17.05.2021г. постановено по КАНД № 193/ 2021г. Административен съд – гр.Монтана е отменил дадения ход по същество, прекратил е производството пред себе си и е върнал материалите по АНД № 29/2021г. на Районен съд - гр.Монтана за постановяване на допълване на решение в частта относно разноските по делото. Касационният акт е окончателен и е бил сведен до знанието на страните на 18.05.2021г.
С Решение № 260064/17.03.2021г. състав на Районен съд – гр. Монтана е отменил обжалваното наказателно постановление и е прекратил производството като в мотивите си не е уважил искането на защитника на жалбоподателя за присъждането на разноски, свързани с адвокатското му възнаграждение. Пропуск е, че липсва диспозитив в съдебното решение в тази насока.
С оглед изпълнение на указанията на касационната инстанция и предвид изложените в първоначалното решение мотиви, съдът намира молбата на защитника на жалбоподателя за неоснователна.
Видно от приложеното към кориците на делото пълномощно е, че в същото не е упоменато обстоятелството, че на жалбоподателя се предоставя безплатна правна помощ по чл.38, ал.2 от ЗА. Преценката за наличие на материална затрудненост при произнасяне по искането за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото и наличието на някоя от хипотезите по ал.1.
Съдът не би могъл да уважи направеното искане без в адвокатското пълномощно да е посочено по кое законово основание същата е била предоставена, каквото изискване се съдържа в препращащата разпоредба на чл.38, ал.2 от ЗА (в този смисъл е и Определение № 163/13.06.2016г. по ч.гр.д.№ 2266/2016г. по описа на ВКС – І – во гр.о.).
Предвид гореизложеното и искането на защитника на жалбоподателя следва да бъде оставено без уважение, което обстоятелство бъде надлежно обективирано в диспозитива на допълнителното решение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА Решение № 260064/17.03.2021г. постановено по АНД № 29/2021г. по описа на Районен съд – гр.Монтана както следва:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на жалбоподателя А.Е.А. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx за осъждане на ОДМВР – гр.Монтана, сектор ,,Пътна Полиция” с адрес: гр. Монтана, бул.,, А. Стамболийски” № 2 за заплащане на адвокатско възнаграждение по Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: