Решение по КНАХД №600/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 289/05.06.2025 г., постановено по АНД №435/2025 г., Плевенски районен съд е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 019 от 03.02.2025 г. издадено от Директор на РИОСЗ - Плевен, като законосъобразно.

С процесното НП на „Рафинерия Плама” АД [ЕИК], [населено място] р-н Северен [улица], ет.6, представлявано от изпълнителен директор Р. В. С., на основание чл. 164, ал.1, предл. първо от Закон за опазване на околната среда е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 10000 лв. /десет хиляди лева/ за нарушение на чл. 123в, т.2 от ЗООС.

Постановеното решение е обжалвано в законовия срок с касационна жалба от „Рафинерия Плама” АД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Според касатора нарушението е установено още през 2022 г., а не новоустановено на 16.05.2024 г. Твърди се, че новата пещ на котелно гориво, включена в „Битумна инсталация“, не е работела и не нарушава издаденото Комплексно разрешително, а котлите №3 и №4 в „Парокотелна инсталация, включена в Комплексно разрешително“, независимо че са били на котелно гориво, а не на газ, също не са работели, поради което също не е налице нарушение на КР. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се отмени процесното НП. Навеждат се и доводи за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се представя издадено Комплексно разрешително от 26.06.2025 г. (лист 20 и сл.), с което се включват и процесните допълнително съоръжение пещ П-1А на Битумна инсталация, работещо на котелно гориво, и и използване на котелно гориво (резервно) в Парокотелна инсталация за работа на котел №3 и №4.

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, допустима е и следва да бъде разгледана.

Касаторът „Рафинерия Плама” АД, редовно призовано, се представлява от адв. Д.. Поддържа жалбата.

Ответникът Директор на РИОСВ - Плевен, редовно призован, се представлява от гл. юрисконсулт Г.. Оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Пороците, които касаторът сочи в жалбата си, съдът определя като нарушение на закона - касационно отменително основание по чл.348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Плевенски административен съд, първи касационен състав, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни основания, намира, че жалбата е неоснователна.

Касационната инстанция не изследва фактите, а правилното прилагане на закона към установените от първата инстанция факти. Касационното производство не е предвидено за отстраняване на грешките на страните, а на първо-инстанционния съд.

Съгласно чл. 123в, т.2 от ЗООС Операторът на инсталацията и съоръженията за категориите промишлени дейности по приложение № 4 към ЗООС е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително.

Съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗООС изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации и съоръжения за категориите промишлени дейности по приложение № 4 се разрешават след издаването на комплексно разрешително съгласно разпоредбите на този раздел. А.. 2 от същата норма посочва, че изискването по ал. 1 се прилага и при съществена промяна на действащи инсталации и съоръжения.

Съгласно чл. 164, ал. 1 от ЗООС за неизпълнение на изискванията по чл. 123в и чл. 125 на оператора на инсталацията - юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 10 000 до 500 000 лв.

За да постанови атакуваното решение първо-инстанционният съд е приел за безспорно доказано, че на 16.05.2024 г. при извършена от длъжностни лица на РОИСВ - Плевен проверка на площадката на Рафинерия за минерални масла и газове [населено място], стопанисвана от „Рафинерия Плама” АД, е констатирано, че на площадката към „Битумна инсталация, включена в КР“ е изградено допълнително съоръжение за подгряване на гудрон, с допълнителна пещ работеща с котелно гориво, което съоръжение не е включено в КР. А в „Парокотелна инсталация“ е установено, че пещи №3 и №4 са на котелно гориво, а не на газ, както е разрешено по КР. Няма представени доказателства по делото, че инсталацията е била газоснабдена преди 16.05.2024 г. Няма и такива твърдения.

По делото са представени констативни протоколи и писма от РИОСВ – Плевен, в които са изложени установени данни при извършвани проверки през 2022 и 2023 г., във връзка с които от дружеството са изисквани документи и информация за пещите на Парокотелната инсталация и за монтираната помощна пещ в Битумната инсталация, която не е включена в КР и не отговаря на Условие 9.2.2.5 от КР. Представено е уведомление за инвестиционно намерение от 27.04.2023 г., в което също е описано допълнителното съоръжение в „Битумна инсталация“ като вече изградено. При проверка на 26.05.2023 г., отразена в констативен протокол, служители на РИОСВ – Плевен са установили, че няма система за пренос на природен газ към Парокотелната инсталация, а около резервоара, свързан с инсталацията, има следи от течно гориво мазут или котелно гориво.

При следваща проверка на 16.05.2024 г. на площадката са констатирани за пореден път описаните по-горе нарушения, които очевидно са били непрекъснато осъществявани през дълъг период от време – котлите от Парокотелната инсталация са работели с гориво мазут или котелно гориво, но не и с природен газ, както е било изрично вписано в КР към този период, а в Битумната инсталация е било непрекъснато изградено съоръжение за подгряване с пещ, работеща с мазут, което не е било включено изобщо в КР.

Районният съд е изложил подробни мотиви, анализирал е всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни, и е установил правилно фактическата обстановка. Съдът е издирил и приложил относимите правни норми и е направил верни изводи за доказаност на процесното нарушение.

Относно възражението за изтекъл срок по чл. 34 от ЗАНН, с твърдението, че нарушението е открито още през 2022 г., касационният състав счита същото за неоснователно. Процесното нарушение не е извършено в кратък период от време, след което да е приключило или прекратено извършването му.

В случая, като се съди от данните в представените писмени доказателства - кореспонденцията между РИОСВ – Плевен и дружеството - в целия период от 2022 г. до деня на процесната проверка през 2024 г. касаторът е извършвал непрекъснато нарушение на изискванията на комплексното разрешително, като не е ползвал природен газ, а мазут или котелно гориво в котлите на Парокотелна инсталация, и е допускал наличието на допълнителното съоръжение в Битумната инсталация.

Няма данни Комплексното разрешително да е било актуализирано преди 26.06.2025 г. и преди 16.05.2024 г., при която актуализация да е допуснато пещите на Парокотелна инсталация вместо с природен газ да работят с мазут или котелно гориво, или монтираното допълнително съоръжение с пещ на мазут да е включено в условията за Битумна инсталация, поради което още преди 16.05.2024 г. наличието им на площадката да е станало несъставомерно.

Няма данни и да е осигурено захранване с природен газ на пещите в Парокотелна инсталация към 16.05.2024 г., нито да е демонтирано и премахнато от площадката допълнителното съоръжение към Битумната инсталация с пещ на мазут, за да се приеме, че нарушението е било прекратено.

Безспорно е доказано, че касаторът, като оператор по ЗООС, на 16.05.2024 г. е допуснал наличие на площадката, стопанисвана от него (за която носи отговорност за съответствие с издаденото Комплексно разрешително), съоръжения, които не са включени в условията на разрешителното относно Битумна инсталация (допълнително съоръжение с пещ на мазут) и Парокотелна инсталация (наличие на котли, които работят с мазут или котелно гориво, а не на природен газ).

Няма значение дали съоръженията са били експлоатирани в момента на проверката – дали с били топли и дали са отделяли емисии в атмосферата. Съгласно Комплексното разрешително е императивно забранено дори допускането на наличието на такива съоръжения на площадката в противоречие с условията по него.

Касационният състав споделя изложеното от първоинстанционния съд и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към мотивите на решението, поради което не е необходимо да ги повтаря.

В АУАН и в НП нарушението е описано ясно, посочена е нарушената правна норма, издирена е правилно относимата санкционна норма и е наложена административна санкция в минималния предвиден от закона размер.

Не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Процесното нарушение не разкрива белези, които да го отличават съществено от останалите нарушения от същия вид като малозначително – в случая е налице пълно неизпълнение на част от условията по Комплексното разрешително от оператора, което е продължило дълго време, и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима. Представеното актуализирано Комплексно разрешително не обхваща процесния период, а е издадено през 2025 г., повече от година след констатиране на нарушението и сслед издаване на процесното НП.

Първо-инстанционният съд е събрал всички относими доказателства – писмени и гласни. АУАН е съставен и НП е издадено в сроковете по ЗАНН. Настоящият касационен състав споделя извода, че нарушението е доказано, и решението следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, Плевенски административен съд, първи касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 289/05.06.2025 г. постановено по АНД №435/2025 г. по описа на Плевенски районен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.