Р Е Ш Е
Н И Е
№ 162
град Велико Търново,
19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на тридесет
и първи май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. и прокурора от ВТОП Светлана Иванова като разгледа
докладваното от съдия Калчев адм. дело №
141/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.
Образувано е по
искова молба, предявена от К.Р.И. с адрес ***, чрез *** К. С., срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София. С молбата, с посочено правно
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се претендира заплащане на обезщетение в
размер на 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от престоя му в
ареста на гр. Велико Търново с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за
периода 01.10.2019 г. – 21.02.2020 г. Ищецът твърди, че по време на престоя си
в следствения арест е бил лишен от свобода при много лоши хигиенно-битови
условия, изразяващи се в липса на естествена светлина, чист въздух, постоянен
достъп до санитарен възел и топла вода в банята, престой на открито, минимална
жилищна площ, както и наличието на дървеници и бълхи в килиите, чиито ухапвания
и последвалите обриви и сърбежи създавали допълнителен дискомфорт. Твърди се и
нарушаване на тайната на разговорите между адвокат и задържан, и провеждане на
срещи с адвокати и близки в неподходящи условия, както и лишаване на ищеца от
възможността да гласува на изборите, проведени на 27.10.2019 г. Това е причинило
на ищеца негативни преживявания, емоционално и морално страдание, които
надвишават неизбежното ниво, присъщо на мярката за неотклонение и се явява като
изтезание. Претендира се и законна лихва върху главницата от 21.02.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата. В съдебно заседание ищецът се явява лично и
с пълномощника си *** К. С.. Поддържа иска и моли същият да бъде уважен в пълен
размер. В съдебно заседание и писмена защита твърди, че ищецът е претърпял
продължително депресивно разстройство на съзнанието, аналогично на средна
телесна повреда. Претендира се присъждане на разноските по делото.
Ответникът по жалбата, Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София, чрез процесуалния си
представител главен ***Хр. О., в представен отговор на искова молба и в съдебно заседание, оспорва изцяло
предявения иск като неоснователен и недоказан. Излага подробни съображения по
твърденията на ищеца, като аргументира липсата на незаконосъобразни действия
или бездействия на административен орган или длъжностни лица от неговата
система, липса на доказани вреди от такива действия, съответно липса на пряка и
непосредствена причинна връзка между тях.
Претендира присъждане на
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в делото
прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава становище, че предявеният иск
е частично основателен и доказан. Безспорно установено било, че ищецът е бил
лишен от нормативно установената жилищна площ от 4 кв. м., макар и не за целия
престой в ареста. Не му е била осигурена естествена светлина, постоянен достъп
до санитарен възел и престой на открито, които обстоятелства съгласно
константната практика изпълват съдържанието на понятието за нечовешко и
унизително отношение. Останалите твърдения в исковата молба са недоказани.
Размерът на иска е завишен с оглед престоя на ищеца в ареста и с оглед
обстоятелството, че не през цялото време той е бил настанен с повече от един
човек в килия, както и предвид липсата на доказателства за открити физически
или психически увреждания, които е получил при престоя си.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Съгласно данните от справка с рег. № 974/27.03.2023 г. на началник
Областна служба "Изпълнение на наказанията" – гр. Велико Търново /л. 12
и сл. от делото/ К.И. е пребивавал в ареста в гр. Велико Търново през периода от
02.10.2019 г. до 21.02.2020 г., или общо 143 дни. В справката се съдържат данни
за килиите, в които ищецът е бил настанен, както и за лицата, с които е бил в
килиите. Сочи се също
така, че Арестът в гр. Велико Търново е в
експлоатация от 1982 г. и според тогавашните изисквания килиите са без външни
прозорци. Осветлението се осигурява от луминесцентни лампи, а пряк достъп до
дневна светлина и свеж въздух – от прозорците в арестния коридор, чрез отваряне
на плътните врати на килиите. Помещенията се проветряват чрез прозорци над
вратите и през самите врати към коридора. Арестните помещения са с площ от 8
кв. м. и са оборудвани с по две вишки с по две легла, масичка, две столчета и
шкаф. Леглата са стандартни единични, а дюшеците са като във всички места за
лишаване от свобода. Масичката и столчетата са закрепени към стената и пода, а
шкафът е пластмасов с чекмеджета за съхранение на личните вещи на задържаните. В
спалните помещения няма санитарен възел, а арестът разполага с общ санитарен
възел с течаща вода, ежедневно хигиенизиран и дезинфекциран. Извеждането до
санитарния възел се извършва покилийно по всяко време на денонощието. Мястото
за престой на свеж въздух се намира на четвъртия етаж в ареста и представлява
помещение с два прозореца с решетки за проветрение и достъп до естествена
светлина, където задържаните се раздвижват и разхождат по график по един час в
рамките на работния ден. Телефонните разговори се осъществяват по време на
престоя на мястото за свеж въздух. За осигуряване на сигурността в ареста по
време на разговорите на разстояние от задържаните са ситуирани служители по
начин, който да позволява прекъсването на телефонния разговор в случай, че не
се спазва редът при провеждането му. Срещите с адвокати и близки се провеждат
при стриктно спазване изискванията на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, в специално обособено
място, намиращо се на първия етаж на ареста. В ареста се извършват ДДД обработки по график и извънредно при
възникнала необходимост. По време на престоя на ищеца в ареста, на същия са
извършвани медицински прегледи по негово желание, като няма регистрирани
прегледи поради ухапвания, обриви и сърбежи. Избори за общински съветници и
кметове не са провеждани на 27.10.2019 г. в ареста, тъй като не е образувана
избирателна секция поради недостатъчния брой имащи право на глас задържани
лица.
Като писмени доказателства
по делото са приети документите, представени от ответника: горепосочената
справка, извадки от дневника за разпределение на задържаните лица по килии, докладна
записка рег. № 2642/25.10.2019 г., извадка от Заповед № Л-4102/06.10.2016 г. на
ГДИН, извадка от дневник за извършените дезинфекции, дезинсекции и дератизации
и протоколи за извършени услуги в ареста за претендирания период. От ищеца е
представен протокол № 17/21.02.2020 г. по НОХД № 54/2020 г. по описа на ВТОС.
В хода на съдебното
производство са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Д.Д.П. – гл. надзирател в ареста в гр. В. Търново. Същият заявява, че
заема тази длъжност от 2020 г. Арестът е построен през 1982 г., разполага с 11
килии, капацитетът на ареста е 22 човека, като санитарните възли са обособени в
два санитарни възела в едно помещение. Почистването на спалните помещения и
хигиенизирането се организира от надзорно-охранителния състав и се извършва от
задържаните в него, на които се предоставят хигиенни консумативи и материали,
дори и при всяко желание. Тоалетните не са в спалните помещения, а в отделни
помещения в края на коридора. Извеждането до тоалетна винаги е по желание на
задържаните след почукване и с реално съпровождане от надзорно-охранителния
състав. Престоят на открито се осъществява на третия етаж в ареста, над
спалните помещения, който престой се извършва покилийно и съгласно утвърден
график. На фактически открито място не се осъществява престой, защото няма
възможност. Дезинфекция и дератизация се осъществява с избрана чрез обществена поръчка
от главната дирекция фирма и периодично по утвърден график, както и извънредно,
ако се налага с докладна записка. Идвали са многократно да пръскат
допълнително, освен по предвидения от фирмата по график, за което са
представени разходооправдателни документи. Не помни дали по време на престоя на
ищеца в ареста е имало допълнителна обработка на килиите за хапещи насекоми. В
случай, че са налице здравословни оплаквания от задържаните, осъществява се
ежедневен преглед от медицинското лице на ареста, а при необходимост и преценка
от медицинското лице на ареста, се осъществява и преглед при специалисти по
надлежния ред, посочен в ЗИНЗС. Срещите на задържаните с адвокати и близки се
осъществяват на приземния етаж на ареста, в обособено място, в присъствието на
надзорно-охранителния състав, като охранителят стои на повече от 2 метра.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Искът е допустим. Ищецът сочи в
исковата си молба, че определен набор от обстоятелства – малка площ на килията,
лоша хигиена и лоши битови условия, неосигуряване на топла вода, тоалетна и
баня в килията, недостатъчна дневна светлина, липсата на тайна на разговори с
адвокат, нахапвания от дървеници, са довели до емоционални болки и страдания.
Твърдението за наличието на тези обстоятелства и за връзката им с презюмираните
от закона неимуществени вреди /чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС/ легитимира ищеца да
предяви искова претенция, основана на разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Искът е насочен към надлежен ответник по аргумент от чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС с
оглед обстоятелството, че служителите на тази дирекция осъществяват и отговарят
за дейността на следствените арести – чл. 16, ал. 1 и чл. 16а, ал. 2, т. 2 и т.
3 от ЗИНЗС.
Разгледан по същество искът е частично
основателен, предвид следното:
Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на държавата за вредите, причинени на
лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. Чл.
3, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба, за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
За да бъде приета основателността на
иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС следва кумулативно да
бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и
настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на
ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с
разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. В случая не се
твърдят действия на длъжностни лица от вида на визираните в чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, а поставяне на ищеца в неблагоприятни условия при изпълнение на мярката
за неотклонение „задържане под стража“, които неблагоприятни условия са
резултат от бездействието на администрацията на следствения арест. За да бъде
едно бездействие квалифицирано като незаконосъобразно, е необходимо да бъде
установено неизпълнение на регламентирано в нормативен акт задължение за
фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице
от администрацията.
По твърдения на ищеца, неимуществените
вреди се изразяват в емоционално и морално страдание, причинени в резултат на
неосигурена благоприятна среда и условия за съхранение на физическото и
психическото здраве, като постоянен достъп до тоалетна, течаща вода, дневна
светлина и проветрение, минимална жилищна площ, ежедневен едночасов престой на
открито, тайна на разговорите, наличие на дървеници и бълхи в килиите, и
лишаване от възможността да гласува на местните избори през 2019 г.
Съдът намира за основателно
оплакването на ищеца, че не му е осигуряван престой на открито при
пребиваването в ареста в гр. Велико Търново. Ищецът твърди, че му е провеждана
разходка в сравнително малко закрито помещение в сградата. От изисканите и
представени от ответника писмени доказателства, както и от изслушаните
свидетелски показания се установява, че престоят на открито се провежда на
групи по килии, в помещение на третия етаж на сградата с отворен прозорец. Съгласно
чл. 240 от ЗИНЗС доколкото в тази част не се предвижда друго, разпоредбите
относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на
обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража. С
разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС е установено правото на лишените
от свобода на престой на открито не по-малко от един час на ден. Съгласно чл.256,
ал. 1, т. 1 и ал. 4 от ЗИНЗС такова право имат и лицата пребиваващи в арестите,
като времето за престой на открито се определя със заповед на главния директор
на ГДИН. От доказателства по делото се установява, че през времето, когато ищецът
е бил в ареста в гр. В. Търново, не е имало обособено открито пространство за
провеждане на престой на открито. Целта на закона е този престой да се провежда
на открита площ, извън пространството, затворено между външните стени и покрива
на съответната сграда. Помещение вътре в ареста, макар и с прозорец за пряк
достъп на светлина и въздух, не изпълнява посоченото изискване, поради което
провежданият престой на задържаните лица в такова помещение поначало не
представлява престой на открито по смисъла на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС. В
съдебно заседание ответникът се позовава на заповедта на главния директор на
ГДИН, с която според чл. 256, ал. 4 от ЗИНЗС се определя времето за престой на
открито. Цитираната норма овластява посочения административен орган единствено
да определя продължителността на престоя на открито, но не и да въвежда
отклонения от останалите изисквания на закона. Предвид изложеното съдът приема,
че при престоя на И. в ареста в гр. В. Търново, не му е било осигурено правото
на престой на открито.
Доказано е и твърдението на ищеца за
липса на санитарен възел в спалните помещения. Съгласно чл. 20, ал. 3 от
ППЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел
и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения. От събраните гласни доказателства, които
съдът кредитира като взаимно кореспондиращи, а също от справката, представена
от ответника, се установява, че в килиите не е изграден самостоятелен санитарен
възел, а задържаните лица имат възможност да ползват общ такъв с осигурена
течаща вода през цялото денонощие, но след подаване на сигнал до охранителния
състав и извеждането им по ред. Необходимостта от извеждането на арестантите
във всеки отделен случай до тоалетната и то само при обективна възможност за
това, несъобразена с физиологичните нужди на всеки арестант, включително и на
ищеца безспорно нарушава нормативно посоченото изискване. Твърденията на
ответника, че достъп до тоалетна и течаща вода е осигуряван, не изпълняват
изискването на закона ползването им да се осъществява в спалните помещения. При
липсата на санитарен възел и течаща вода в помещението основателно се явява
оплакването на ищеца.
Неоснователно ответникът поддържа
възражението, че изискването за санитарен възел и течаща вода в спалните
помещения касае само арестите в затворите, какъвто не е настоящият случай. Налице
е общото правило на чл. 3 от ЕКПЧ, забраняващо нечовешко и унизително
отношение, поради което администрацията на затвора, респективно на ареста е
длъжна да осигури на задържаните и/или лишени от свобода лица такива условия,
които да не създават предпоставки за увреждане на тяхното физическо и
психическо здраве и унизяване на човешкото им достойнство. Съгласно трайната
практика на Европейския съд по правата на човека "достъпът до правилно
оборудвани и хигиенични санитарни помещения е от изключително значение за
запазване на чувството на затворниците за лично достойнство. Не само че
хигиената е неразделна част от уважението, което тези лица дължат на телата си
и на другите, с които те споделят помещения, особено за дълги периоди от време,
но тя също представлява предпоставка за запазване на здравето. Наистина хуманна
среда не е възможна без непосредствен достъп до тоалетни помещения или на
възможността за поддържане на тялото на човек чисто. " – Нешков срещу
България. Осигуряването на тоалетна при поискване и при обективна възможност на
администрацията да изведе арестанта, както и достъпът до течаща вода
ежеседмично, по график в Ареста гр. Велико Търново сочи на липса на основни
елементарни хигиенни и битови условия, които взети заедно могат да бъдат
квалифицирани като унизително отношение и третиране по смисъла на чл. 3 от
КЗПЧОС и чл. 3, ал. 2, т. 3 и чл. 3, ал. 3 от ЗИНЗС. Ефектът от липсата на
хигиенни изисквания, необходими за опазване здравето и човешкото достойнство,
несъмнено са причинили на ищеца неудобства, които надхвърлят обичайните и които
са довели до понесени трудности и негативни емоционални преживявания.
Основателно е и оплакването за липсата
на дневна светлина в килиите, в които ищецът е пребивавал. Съгласно чл. 20, ал.
2, изр. първо от ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на
дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Ответникът не отрича,
че килиите не разполагат със собствени прозорци, които да са източници на пряка
дневна светлина. Притокът на светлина се осигурява косвено – от прозорците на
външния коридор, към който са вратите им. Естествена светлина прониква чрез
отвор над вратите на килиите и при възможност – чрез отваряне на масивните
врати на килиите, които са дублирани с решетка. В килиите има изкуствено
осветление от луминесцентни осветителни тела. Съдът намира, че по този начин не
е обезпечено естествено проветряване и приток на дневна светлина, отговарящи на
изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Обяснението, че
сградата е проектирана така през 1982 година и това е конструктивното решение
не освобождава ответника от отговорността да изпълни законовите си задължения и
да осигури пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване в спалните помещения.
Доказани са и твърденията за наличие
на дървеници в килиите, доколкото същите се установяват от събраните по делото
доказателства. От изслушаните свидетелски показания и протоколи за
дезинсекционни мероприятия се установява, че са предприемани мерки по
обработване на помещенията в ареста против паразити, насекоми и всякакви други
вредители, за което има договорни взаимоотношения със специализирана компания,
която е ангажирана с регулярна дезинсекция и с извънредна такава – при нужда. Съдът
намира, че ноторно е известно, че ухапването от насекоми се явява неприятно
преживяване, но без значителни медицински последици, поради което не е необходимо
ищецът да е търсил медицинска помощ или да е заявявал изрични оплаквания в този
смисъл.
Основателно е оплакването, че е
нарушена тайната на разговорите на И. с адвокат. Конституционно регламентирано
е правото на адвокатска защита на задържаното лице или на привлечения като
обвиняем. Съгласно чл. 30, ал. 5 от Конституцията всеки има право да се среща
насаме с лицето, което го защитава. Тайната на неговите съобщения е
неприкосновена. Това конституционно право е защитено с разпоредбата на чл. 254,
ал. 3 от ЗИНЗС, според която срещите на обвиняемите и подсъдимите с адвокати,
защитници и повереници се извършват насаме. Те могат да бъдат наблюдавани, но
разговорите им не могат да бъдат слушани и записвани. Според чл. 74, ал. 4 от
ППЗИНЗС, приложима на основание чл. 281 от правилника, разговорите по време на
срещите между лишените от свобода и техните защитници или повереници не могат
да бъдат слушани или записвани. От ответника по никакъв начин не се оспорва или
опровергава обстоятелството, че ищецът е провеждал телефонни обаждания и срещи
с адвокат при престоите си в ареста. От показанията на свидетеля се установява,
че в Ареста – гр. Велико Търново по време на провеждане на свиждания и срещи през
цялото време лице от надзорно-охранителния състав стои на разстояние не
по-малко от 2 метра с цел да наблюдава задържания, тоест охранителят се намира
на разстояние, позволяващо му да чува разговора. Разгледано през призмата на
цитираната нормативна уредба, присъствие на служители на ответника по време на
провеждане на телефонни разговори с роднини и близки не може да се приеме като
неправомерно поведение. В ЗИНЗС и правилника за неговото приложение липсва
разпоредба, регламентираща неприкосновеност на тези разговори, подобно на
разговорите със защитник или повереник. Поведението на охранителния състав в
тази хипотеза не е довело до унижаване човешкото достойнство на ищеца. По
отношение обаче на присъствието на охранително-надзорния състав по време на срещите
на задържаното лице с неговия адвокат, съдът намира, че съобразно
доказателствата по делото е нарушена гарантираното от върховния закон тайната
на разговорите между ищеца и неговия защитник, като не му е позволено да
упражни правото си на неприкосновеност на тези разговори.
Съдът намира за частично основателно
твърдението на ищеца за недостатъчна жилищна площ. Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС
минималната жилищна площ на един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4
кв. м. От представената от ответника справка е видно, че за периодите 04.10.2019
г.-24.10.2019 г., 27.10.2019 г.-09.11.2019 г., 24.11.2019 г.-23.12.2019, 16.01.2020
г.-17.01.2020 г., 21.01.2020 г.-24.01.2020 г. и 30.01.2020 г. – 11.02.2020 г. И.
е пребивавал в килия № 6 с по още две лица, т.е. за тези периоди площта на
помещенията, в които е пребивавал ищецът през релевантните периоди, е крайно
недостатъчна и противоречи на изискването за нормална обитаема площ, която
понастоящем е приета като площ с квадратура от 4 кв. м. на едно задържано лице.
За останалите периоди ищецът е бил настанен в килия само с още един арестант и
следва да се приеме, че тази норма е спазена.
Неоснователно е възражението, че
ищецът е бил неправомерно препятстван да упражни правото си на глас на местните
избори на 27.10.2019 г. Съгласно чл. 9, ал. 9 от Изборния кодекс задържаните
лица, спрямо които няма влязла в сила присъда, може да гласуват в местата за
задържане, когато там е възможно да се образува избирателна секция при
условията на ал. 6 или 7. Съответно ал. 7 на чл. 9 регламентира, че при избори
за общински съветници и за кметове се образуват избирателни секции в лечебни
заведения, домове за стари хора и други специализирани институции за
предоставяне на социални услуги при наличие на не по-малко от 10 избиратели,
които са живели през последните 6 месеца преди изборния ден в съответното
населено място, на територията на което е съответното заведение, домът или
друга специализирана институция. В случая от представената от ответника
докладна записка от 25.10.2019 г. се установява, че в ареста в гр. В. Търново
няма да функционира избирателна секция, поради недостатъчния брой имащи право
на глас задържани лица. Този документ не е оспорен от ищеца и същият не е
доказал, че са били изпълнени предпоставките за образуване на избирателна
секция в мястото му на задържане в гр. В. Търново.
При така установеното от фактическа
страна съдът намира, че някои от битовите и санитарно-хигиенните условия, при
които И. е пребивавал в ареста в гр. Велико Търново в посочените периоди,
накърняват правата му по чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република България и
респ. от страна на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията"
е допуснато нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, както и на чл. 2, т. 3, и чл. 43, ал. 2 и ал. 5 от ЗИНЗС.
Липсата на осигурени хигиенни и битови стандарти от гледна точка на липсата на достатъчно
жилищна площ, санитарен възел и течаща вода в спалните помещения, както и за
липсата на пряка дневна светлина и на осигурена възможност за престой на
открито, наличието на дървеници в спалните помещения и нарушената тайна на
разговорите с адвокат са обстоятелства, които в своята съвкупност, неминуемо
водят до потискане и неблагоприятно засягане на личността. Действително по
делото няма данни и не се установява конкретно увреждане на здравето /физическо
или психическо заболяване/ на ищеца, което би могло да бъде разглеждано като
последица от условията, при които е бил поставен при престоя му в ареста в гр.
Велико Търново. В контекста на съдебната практика на ЕСПЧ обаче изложеното от
фактическа страна не може да не доведе до неблагоприятно засягане на личността,
до накърняване на човешкото достойнство и до психически болки и страдания. В
този смисъл е и разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, според която при
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярката "задържане
под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, осветление,
проветряване, условия за двигателна активност, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност, настъпването на неимуществени
вреди се предполага до доказване на противното. За ангажиране отговорността на
държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 284 от ЗИНЗС е ирелевантно
обстоятелството, че съществуват обективни трудности за привеждане на
арестантските помещения в съответствия с изискванията и европейските стандарти
за условията в арестите. Необходимо и достатъчно е да бъде установено
настъпване на вреди – неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на
защитени от правото нематериални блага, неимуществени субективни права и
основни ценности, което засягане следва закономерно от обективния факт на
наличие на незаконосъобразна административна дейност. Липсата на ресурси или
други структурни проблеми не са обстоятелства, които изключват или намаляват
отговорността на държавата, тъй като задължение на същата е да организира
своята пенитенциарна система по начин, който не води до поставянето на лишените
от свобода в унижаващи човешкото им достойнство условия, независимо от
финансовите или логистични затруднения /Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по
делото "Нешков и други срещу България"/. Отделно от това,
разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС по императивен начин регламентира, че
всеки арест трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване
човешкото достойнство на задържаните лица.
Конкретният размер на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по правилата на чл. 52 от ЗЗД, вр.
§ 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС. Според чл. 52 от ЗЗД размерът на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост.
Съгласно чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва
съотношението между деянието и възмездието. Всъщност факта на осъждането само
по себе си има характер на овъзмездяване, а размера на обезщетението като паричен
еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при
съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, по
начин че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.
Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за
определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице. В случая, от съда се отчитат обстоятелствата, съставляващи проявления на
незаконосъобразната административна дейност и периода на исковата претенция –
времето, през което ищецът е пребивавал в следствения арест в гр. В. Търново,
през което е налице кумулативно въздействие на неблагоприятните фактори. От
друга страна се вземат предвид характера и интензитета на породените страдания
и негативни преживявания – липсват данни за конкретно трайно физическо или
психическо увреждане на здравето. Настоящият състав намира, че при определяне
размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и практиката на
Европейския съд по правата на човека. Този съд при спазване на същите принципи
за справедливост многократно определя обезщетения на осъдени лица за лошите
условия в затворите в Република България, които до голяма степен съвпадат и с
условията в ареста в гр. Велико Търново. Съдът съобрази и обстоятелството, че
актуалната практика на ЕСПЧ сочи, че размерът на присъжданото от националните
съдилища обезщетение е важен критерий за преценката дали вътрешноправното
средство за защита на задържаните лица е ефективно, като не следва да пада под
50% от присъжданото от ЕСПЧ при сходни обстоятелства. Следва да се съобразява и
жизнения стандарт в страната, като се има предвид, че за 2019 г. и 2020 г.
минималната работна заплата е съответно 560 и 610 лв., т. е. един работещ
социално слаб разполага с по-малко от 20 лв. на ден. Съобразно това и при
прилагането на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, съдът приема, че справедливото
обезщетение, което следва да се присъди на ищеца, възлиза на 1450 лева. При
така изложеното и доколкото размерът на претендираното от ищеца обезщетение за
причинените му неимуществени вреди не съвпада с този, определен от съда, следва
искът да бъде уважен частично.
В останалата част, до
предявения размер от 10 000 лв. искът следва да се отхвърли като недоказан.
Основателна е и претенцията на ищеца
за присъждане на законна лихва, считано от 21.02.2020 г. /датата на преустановяване
на незаконосъобразните действия и бездействия/ до окончателното изплащане на
сумата.
На основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 10 лв.,
както и адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска, в размер
на 113,10 лв.
Неоснователно е направеното от
ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.
286, ал. 2 от ЗИНЗС, когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да
заплати разноските по производството, като разноските се заплащат от ищеца и
при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Нормите на чл. 286,
ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото правило на чл. 78, ал. 3
от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на
направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо,
въпреки частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
По изложените съображения и на
основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ съдът
Р Е
Ш И :
|
ОСЪЖДА Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" с адрес гр. София, ул. "Ген.
Николай Столетов" № 21, да заплати на К.Р.И. с адрес ***, ЕГН **********, сумата от 1450 лв. /хиляда четиристотин и петдесет лева/
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в неосигуряване на
необходими битови и санитарно-хигиенни условия и нарушена тайна на
разговорите с адвокат при престоя на К.Р.И. в следствения арест в гр. Велико
Търново, в периода 02.10.2019 г. – 21.02.2020 г., ведно със законната лихва
от 21.02.2020 г. до окончателното заплащане на сумата. ОТХВЪРЛЯ предявеният иск в частта му над 1450 лв. до претендирания
размер от 10 000 лв., като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" с
адрес гр. София, ул. "Ген. Николай Столетов" № 21, да заплати на К.Р.И.
с адрес ***, ЕГН **********, сумата от 123,10 лв. /сто двадесет и три лева и
десет стотинки/, представляваща разноски по делото. |
Решението подлежи на
обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Велико Търново в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: