Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                    №   260120    

                    Б., 11.11.2021г.

                    

 

            В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Ц.

 

при секретаря-Т. Б.,

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Ц.

гражданско дело № 255 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

             Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.92 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.367 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

             „С. Л.“ ООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.П., район Ц., ул. Г. Д. Н. №*, чрез пълномощник адв. К. И.А. от АК-Х., моли да бъде осъдено „Л. Т.“ ООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: Б., ул. Т. м.№*, ет.*, ап.* да заплати сумата-главница от 100 евро или левова равностойност в размер на 195.50лв., представляваща парично вземане за неустойка на основание т.9 от Общите условия по заявка-договор за международен транспорт №*., както да заплати и сумата от 12.44лв., представляваща законна лихва за забава върху горната сума-главница за периода от 25.06.2020г. до 08.02.2021г., както да заплати и сумата-главница от 50 евро или левова равностойност в размер на 97.75лв., представляваща парично вземане за неустойка на основание т.17 от Общите условия по заявка-договор за международен транспорт №*., както да заплати и сумата от 6.22лв., представляваща законна лихва за забава върху горната сума-главница за периода от 25.06.2020г. до 08.02.2021г.,  ведно със законната лихва върху горните суми-главници, считано от датата на подаване на исковата молба на 08.02.2021г. до окончателното заплащане, както и направените разноски по делото, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.86 и 87/.

           В с.з. ищецът, чрез пълномощник адв. К. И.А. от АК-Х. /пълномощно на л.6/ моли да се уважат изцяло предявените искове като основателни и доказани. Представя писмени бележки с вх.№ 264097 от 13.10.2021г.

            Ответникът-„Л. Т.“ ООД с ЕИК: *, чрез пълномощник адв. Б. М. от САК/пълномощно от 21.06.2021г.-л.47// е направил възражение по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ 263230 от 24.06.2021г. в предвидения в закона срок.

            В писмения отговор ответникът оспорва изцяло исковете като твърди, че ищецът не е осъществил превоза на товара, тъй като на изпратения товарен адрес на 03.06.2020г. до края на работния ден товарът не е предаден от ищеца на шофьора. С оглед на обстоятелството, че ищецът е поръчал групажен бус, който е трябвало да събира групи от товари, а не е запазил целия бус за своя товар, след неспазване на уговорката товара на ищеца да бъде предаден на шофьора на ответника на 03.06.2020г., шофьорът е тръгнал от товарния адрес, за което ищецът е бил предупреден от спедитора на ответника. След това ищецът настоявал да ги свържат с друга  фирма-превозвач. Диспонентът на ответника не ги е свързала, но им посочила имената на няколко фирми от Б., измежду които и С. * ООД. Ищецът се е договарял сам със С. * ООД. От ищеца се обадили по-късно и помолили ответника да напише няколко реда, че навлото следва да стане към С. * ООД. Ответникът твърди, че сключеният между тях договор за превоз не е изпълнен от ищеца, тъй като товарът не е предаден на време на 03.06.2020г., което се установява от липса на подпис на шофьора на мястото на превозвач. Моли да им се присъдят направените по делото разноски. 

             В с.з. ответникът, чрез адв. Б. М. от САК поддържа направените възражения в писмения отговор и оспорва исковете като моли да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани и да се присъдят направените по делото разноски. Представя писмени бележки с вх.№ 264118 от 18.10.2021г.

            От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

            ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

            От приложените писмени доказателства, неоспорени от страните, а именно заявка-договор за международен транспорт №  *  от 02.06.2020г. и Общи условия, се установява, че между ищеца като товародател и ответника като превозвач е имало преговори за сключване на договор за превоз на стока с групажен бус с ДК №  * с дата и час на товарене-03.06.2020г. от товарен пункт в гр.П., склад на ищеца, с посочен конкретен адрес със срок на доставка 05.06.2020г. до разтоварен пункт в Л. с договорено навло от 400лв. без ДДС и срок и начин на плащане-до 30 дни след документите, по банков път.

         Съгласно т.9 от приложените Общи условия, се установява, че при неспазване на сроковете  за товарене на стоката, превозвачът дължи на ищцовото дружество неустойка в размер на 100 евро за всеки просрочен ден.

        Съгласно т.17 от същите Общи условия-заявката е строго конфиденциална и не следва да бъде показвана и/или разгласявана по какъвто и да е начин пред трети лица. В противен случай договореното навло няма да бъде заплатено.

         Горните Общи условия са подписани за превозвач от „ С. * “ с ЕИК:  * .

         Видно от приложеното писмено доказателство- Международна товарителница /ЧМР/ се установява, че превозът на стоката, описана в заявка-договор за международен транспорт №  *  от 02.06.2020г. е осъществен от търговски дружества, различни от ответното, като последното е „ С. * “ с ЕИК:  * , като в същата е отбелязано, че стоката е доставена на 08.06.2020г.

         От приложеното копие от фактура № * от 08.06.2020г., издадена от ищеца, се установява, че за транспорт Б.-Л. с авт. СО 5958 СХ, заявка номер *. на стойност 400лв. без ДДС е заплатена по банков път на С. * ООД с ЕИК:  * .

         Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели-К. Ц. Л., която е работила от м. септември 2019г. до месец август 2020г. при ответника като е разпределяла товарите между шофьорите, св. Г. Т. Б., който е работил като шофьор до края на 2020г. при ответника и св. П. Т. Т., който работи от две години насам като шофьор при ответника, се установява, че на 03.06.2020г. двамата шофьори с автомобил на ответника са отишли  на адрес, посочен от ищеца в гр.П., за да вземат стока, която е следвало да транспортират до Л.. На място са били в 10.30 часа и до вечерта са чакали да им се предостави стоката, което не е станало и те са тръгнали без да я вземат, тъй като са имали още товари, които следвало да доставят до Ф.. Според показанията на св.Г. Б. и св.П. Т. в гр.П. от ищцовото дружество им представили ЧМР, което се различавало от другите, тъй като било попълнено и поставена дата 03.06.2020г., което те отказали да подпишат, тъй като стоката не им се предава на 03.06.2020г. От показанията на св.Л.  се установява, че тя разбрала от колега, на име Г. , че цял ден шофьорите се обаждали, че ищцовото дружество не доставя стоката, която следва да превозят. Водили се много разговори между представители на ищеца и Г. , която работила за ответника. Св. Л.  провела лично разговор с представител на ищцовото дружество, който искал товара да се вземе на 04.06. и след като тя отказала, тъй като превозват още 9 товари и ще закъснеят с доставката им, я помолили да им даде координати  на други фирми, които осъществяват превоз, което тя сторила на добра воля. След месец от ищцовото дружество й се обадили с молба да напише на кого да преведат парите, като тя ги попитала всъщност кой е извършил превоза и тогава разбрала, че това е  С. * .

        От приложения протокол за неустойка №3/22.06.2020г., се установява, че ищецът е предявил претенции срещу ответника за сумата от 100 евро във връзка с неизпълнение на поетия срок за доставка на 05.06.2020г., като са получили мейл в края на 05.06.2020г., че доставката ще бъде извършена на 08.06.2020г., която дата е отразена и в получените транспортни документи. Предявени са претенции и за сумата от 50 евро във връзка с извършено претоварване на стоката на друг автомобил, респективно превозвач без да са уведомени и без тяхно потвърждение.

        Видно от приложените писмени доказателства-копие от молба с вх.№ 255 от 06.01.2021г. до РС-П., Определение № 54 от 06.01.2021г. по ч.гр.д.№ 113/2021г. по описа на РС-П., Обезпечителна заповед №1 от 06.01.2021г. по ч.гр.д. № 113/2021г. по описа на РС-П., молба  с вх.№ 00689 от 20.01.2021г. до ЧСИ с рег. № 927-Стоян Лазаров, с район на действие СОС и три броя преводни нареждания, се установява, че преди предявяване на настоящите искове ищецът е поискал и е допуснато обезпечение на бъдещи искове чрез налагане на запор на банковите сметките на ответника до сумата от 150 евро.  

        ОТ ПРАВНА СТРАНА:

        От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата и уточнителна молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че така предявените обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.92 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.367 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, са допустими.

        Разгледани по същество, главните искове за заплащане на неустойки, а именно:  на сумата-главница от 100 евро или левова равностойност в размер на 195.50лв., представляваща парично вземане за неустойка на основание т.9 от Общите условия по заявка-договор за международен транспорт №*., както и  на сумата-главница от 50 евро или левова равностойност в размер на 97.75лв., представляваща парично вземане за неустойка на основание т.17 от Общите условия по заявка-договор за международен транспорт №*, са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло като недоказани, по следните правни съображения:

         

        За уважаване на иск по чл.92 от ЗЗД или за заплащане на неустойка ищецът следва да докаже наличието на договор, от чиито разпоредби следва дължимостта на неустойката, изправността си по този договор, твърдяното неизпълнение от ответника и размера на неустойката.

        Неоснователността на главните искове произтича от това, че от събраните по делото доказателства не се установи ответникът да е извършил международен превоз на стока на ищеца, отразена в заявка-договор за международен транспорт № *.  Последната само по себе си не установява, че е налице сключен договор за превоз между страните.

    Заявките-договори представляват само част от фактическия състав на сделките за превоз, който за да бъде завършен е необходимо да бъде съпроводен с предаване на товара. Договорът за превоз е реална сделка и за да настъпи неговото действие освен съгласието е необходимо предаване на товара.

     От приложените писмени доказателства-международна товарителница /ЧМР/  и фактура за плащане на възнаграждението за превоз по описаната по-горе заявка-договор, наред със събраните по делото гласни доказателства- показанията на св. Г. Б. и св.Петър Тодоров, които са били шофьори на изпратения от ответника автомобил за извършване превоз на стоката на ищеца, се установява несъмнено и категорично, че ответното дружество на 03.06.2020г. не е получило от ищеца стоката и не я е превозило до крайната й дестинация. Превозът е извършен от други лица, които са различни от ответното дружество. Възнаграждението за извършения превоз е заплатено от ищеца на търговско дружество, различно от ответното. Същото е подписало и Общите условия за превоз, приложени по делото, на основание които се търсят процесните неустойки.

  Съдът счита, че договорът за международен превоз е реален и условие за доказването му е именно товарителницата, а не заявката. В случая същата е подписана за превозвач от търговски дружества, различни от ответното, т.е. последното не е извършило превоза на стоката и затова не може да отговаря за това, че е доставена на по-късна дата и от друг превозвач.

  В това отношение товарителницата не е средство за установяване действителността на договора, а средство за доказване. Налице е договор за международен автомобилен превоз на стоки уреден от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки / CMR/, съгласно член 1 от същата,  доколкото мястото на приемане на стоката за превоз и мястото на доставянето й се намират в две различни държави. Съгласно чл.9 , т.1 от Конвенцията товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаването на стоката от превозвача, а съгласно чл.4 договорът за превоз се установява със самата товарителница.

  От показанията на св. К. Ц. Л. се установи, че ответното дружество не е извършило превоз на стоката на ищеца и не е взело участие в осъществения превоз от други лица, за което не е налице осъществен фактически състав за заплащане на неустойка, за това, че  стоката е пренатоварена стоката на друг автомобил и превозът е извършен от друг превозвач без знанието и потвърждението на ищеца.

Съдът намира, че ищецът не установи и размера от 50 евро на търсената неустойка по чл.17 от Общите условия, в която е изрично посочено, че не се заплаща договореното навло.

   С оглед неуважаване на главните искове съдът намира, че са неоснователни и акцесорните искове, за заплащане на лихви за забава върху всяка една от сумите-главници, представляваща неустойка.

    По изложените съображения предявените искове следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни и недоказани.

        ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

        С оглед изхода на делото, направеното искане от ответника за заплащане на разноски и съгласно чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да заплати на ответника сумата от 500лв. за направени разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита.

                          Водим от горното съдът

 

                               Р   Е   Ш   И:

 

          ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените искове от „С. Л.“ ООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.П., район Ц., ул. Г. Д. Н. №* срещу  „Л. Т.“ ООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: Б., ул. Т. м.№*, ет.*, ап.* за заплащане на сумата-главница от 100 евро/ сто евро/ или левова равностойност в размер на 195.50лв., представляваща парично вземане за неустойка на основание т.9 от Общите условия по заявка-договор за международен транспорт №*., както и за заплащане на сумата от 12.44лв./дванадесет лева и 44 стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху горната сума-главница за периода от 25.06.2020г. до 08.02.2021г., както и за заплащане на сумата-главница от 50 евро /петдесет евро/ или левова равностойност в размер на 97.75лв., представляваща парично вземане за неустойка на основание т.17 от Общите условия по заявка-договор за международен транспорт №*., както и за заплащане на сумата от 6.22лв./шест лева и 22 стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху горната сума-главница за периода от 25.06.2020г. до 08.02.2021г.,  ведно със законната лихва върху горните суми-главници, считано от датата на подаване на исковата молба на 08.02.2021г. до окончателното заплащане, като неоснователни и недоказани.

                 ОСЪЖДА „С. Л.“ ООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.П., район Ц., ул. Г. Д. Н. №* да заплати на „Л. Т.“ ООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: Б., ул. Т. м.№*, ет.*, ап.* сумата от 500лв./петстотин лева/ за направени разноски по делото.

                 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:           

                                            /И. Ц./