РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Разград, 30.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20213330101282 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК
във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД –
предявен иск за установяване на парично вземане, произтичащото от
договорно правоотношение с ответника, цедирано в полза на ищеца.
Производството е образувано по постъпила искова молба от “Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София , ул. „Панайот Волов" № 29,
етаж 3, представлявано от управителите Ивелина Цанкова Кавурска и
Янислав Бориславов Янакиев, срещу КР. М. СТ. от гр. Варна, ул. „Иглика“ №
2, вх. А, ет. 2, ап. 4, с установен по делото постоянен и настоящ адрес: гр.
Разград, ул. „Братя Миладинови“ № 7, ет. 3, ап. 5, с която се моли съдът да
приеме за установено, че ищцовото дружество има следните вземания срещу
ответницата КР. М. СТ.: 1200 лв. главница; 225,6 лева договорна лихва за
периода от 22 май 2019 г. до 11 март 2020 г. ; 30,47 лихва за забава
(мораторна лихва) върху непогасената главница за периода от 23 май 2019 г.
(датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем)
до датата на подаване на заявлението – 27 октомври 2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми. Моли се съда да осъди
ответницата да заплати на ищеца направените съдебни разноски и
възнаграждение за процесуално представителство на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13, т. 2 от
НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25
от НЗПП.
В исковата молба се сочи, че съда е издал въз основа на заявление по чл. 410
1
от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответницата КР.
М. СТ., връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съгласно указанията
на съда, ищцовото дружество в указания му срок депозира искова молба.
Твърди се, че заповедта за изпълнение е издадена с оглед задължения на
ответницата във връзка с Договор за паричен заем № 5525778 от 08 май 2019
г. между „Вива Кредит" ООД като заемодател и КР. М. СТ. като заемател.
Твърди се, че договорът е сключен при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем,
заемателят С. удостоверила, че е получила Стандартен европейски формуляр,
посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Заявлението и ИМ се
подават от ищцовото дружество с оглед сключен Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл.
99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 април 2020 г. между „Вива
Кредит“ ООД с ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД с ЕИК *********, по силата на който вземането
е прехвърлено в полза на ищцовото дружество изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Съгласно сключения договор за заем, заемодателят се е задължил да
предостави на ответника сума в размер на 1200 лева под формата на паричен
заем, който се усвоява в търговски обект от клоновата мрежа на „ИЗИПЕЙ"
АД. С подписването на договора ответницата удостоверила обстоятелството,
че е получила от заемодателя заемната сума от 1200 лева, като договорът
имал силата на разписка за предадена, съответно получена сума. Заемателят
се задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на
сключения договор, като заплати сума в размер на 2085,38 лева ведно с
договорната лихва на 22 погасителни вноски, всяка в размер на 94,79 лв.
(включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно
разглеждане). Ако заемателят не изпълни задължението си за заплащане на
дължимите погасителни вноски, заемодателят имал право да предприеме
всички позволени от закона действия, за да събере своето вземане, което от
своя страна можело да доведе до значително повишаване на размера на
дължимите суми от заемателя. Твърди, че ответницата не е извършила
никакви плащания по договора и към момента дължи главница в размер на
1200 лева. В ИМ се сочи, че за ползването на предоставената заемна сума по
сключения Договор за паричен заем № 5525778 от 08 май 2019 г., ответникът
дължи и договорна лихва в размера, посочен в договора, а именно 225,6 лева
за периода от 22 май 2019 г. г. (датата на първата вноска) до 11 март 2020 г.
(датата на настъпване на падежа на договора). Твърди се също, че
ответницата доброволно е ползвала и допълнителна услуга, а именно
експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем,
предоставена от заемодателя. Съгласно договора таксата за експресно
разглеждане на документи за отпускане на паричен заем е в размер на 659,78
лева.
Твърди се, че ответницата е следвало да заплати заема до 11.03.2020 г., която
е и последната падежна дата. Твърди се, че сроковете по всички падежи на
остатъчните вноски са изтекли, а ответницата продължавала виновно да не
изпълнява задълженията си, поради което дължи и обезщетение за забава
(мораторна лихва) върху непогасената главница в размер на 30,47 лева за
периода от 23 май 2019 г. (датата, следваща деня на последната погасителна
вноска на паричния заем) до датата на подаване на заявлението - на 27
октомври 2020 г. ведно със законната лихва върху главницата от момента на
2
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
В срока за писмен отговор ответницата не изразява становище. Съдът
съобразявайки горното, счита че са налице законовите предпоставки за
постановяване на НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ по чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2
от ГПК, без да мотивира същото по същество:
На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа, включително и неподаването на писмен отговор на
исковата молба, и от неявяването му в съдебно заседание. Указания в този
смисъл са дадени с определението на съда за връчване на исковата молба по
реда на чл. 131 от ГПК, съобщението за което ответника е получил.
Впоследствие предупреждение за горните последици се съдържа в
определението на съда от 07.12.2021 г. и в призовките, изпращани на
ответника за насроченото съдебно заседание, които са връчени. Ето защо
съдът счита, че са изпълнени условията на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК. Сочените в
исковата молба обстоятелства се подкрепят от събраните в хода на делото
писмени доказателства, като установяват дължими вземания на ищеца срещу
ответника, произтичащи от възникналото договорно правоотношение между
ответника и „Вива Кредит" ООД, цедирано в полза на ищеца. При преценка
на обсъжданите доказателства и предвид липсата на други конкуриращи
такива, ангажирани от ответницата, съдът счита, че може да се направи
обоснован извод за вероятната основателност на иска, предявен на основание
чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, във вр. с
чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на претендираните от
ищцовото дружество срещу ответника парични вземания, за които на
05.11.2020 г. е издадена Заповед № 261420 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 14131 по описа на за 2020 г.
Районен съд - Варна. Искът за установяване на парично вземане при
условията на чл. 422, ал. 1 от ГПК се смята предявен от момента на подаване
на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК на
03.11.2020 г., считано от която дата е дължима и претендираната от ищеца в
заповедното производство законна лихва за забава върху главното
задължение до окончателното му погасяване (арг. чл. 86 от ЗЗД).
Ищцовата страна е направила изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение, съобразно изискванията на чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Отново съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
следва да бъдат присъдени направените и претендирани от ищеца съдебни и
деловодни разноски в настоящото производство, включително и тези по
заповедното производство – аргумент от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съразмерно на
уважената част от иска, т.е. изцяло. Същите са доказани в общия размер от
461,16 лева, от които: 74,50 лева - заплатената държавна такса при
образуване на делото, от тях 29,12 лева – по заповедното производство и
45,38 лева – доплатени при образуване на исковото производство и 386,66
лева – адвокатско възнаграждение, от които 26,66 лева по заповедното, а
останалите – по исковото. Тези разноски следва да бъдат разграничени, както
следва: общо 55,78 лв. (петдесет и пет лева и 78 стотинки) по заповедното
производство и общо 405,38 лв. по исковото производство.
Воден от горното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1
от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, че ответницата КР. М. СТ. от гр. Варна, ул. „Иглика“ № 2, вх. А, ет. 2,
ап. 4, с установен по делото постоянен и настоящ адрес: гр. Разград, ул.
„Братя Миладинови“ № 7, ет. 3, ап. 5, дължи на ищеца “Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София , ул. „Панайот Волов" № 29, етаж 3, представлявано от
управителите Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев,
следните суми във връзка с издадената срещу ответницата на 05.11.2020 г.
Заповед № 261420 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. д. № 14131 по описа на за 2020 г. Районен съд - Варна: сумата от
1200,00 (хиляда и двеста) лева, представляващи неплатена главница по
Договор за паричен заем № 5525778 от 08 май 2019 г. между между „Вива
Кредит" ООД като заемодател и КР. М. СТ., вземанията по който са
прехвърлени на “Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД с
Приложение № 1 от 01.04.2020 г. към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда на 03.11.2020 г. до
окончателното и изплащане; сумата от 225,60 лева, представляващи дължима
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 22 май 2019 г. до 11 март
2020 г.; сумата от 30,47 лв. (тридесет лева и 47 стотинки), представляващи
обезщетение за забава (мораторна лихва) върху непогасената главница за
периода от 23 май 2019 г. до 27 октомври 2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК КР. М. СТ. от
**********************, с установен по делото постоянен и настоящ адрес:
гр. Разград, ул. „Братя Миладинови“ № 7, ет. 3, ап. 5 ДА ЗАПЛАТИ на от
“Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „Панайот
Волов" № 29, етаж 3, представлявано от управителите Ивелина Цанкова
Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев:
- сумата от 55,78 лв. (петдесет и пет лева и 78 стотинки) за направени
разноски по заповедното производство по ч. гр. д. № № 14131 по описа на за
2020 г. Районен съд – Варна и
- сумата от 405,38 лв. (четиристотин и пет лева и 38 стотинки) за направени
разноски по настоящото исково производство.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване (чл. 239, ал. 4 от
ГПК). Решението не подлежи на въззивно обжалване в уважената част, като
на основание чл. 240, ал.1 от ГПК ответникът разполага със защита срещу
решението - може да иска отмяната му, ако е бил лишен от възможността да
участва в делото.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ заверен препис от решението към ч. гр. д. № 14313 по
описа на за 2020 г. Районен съд - Варна с оглед на правните последици по чл.
416 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4
5