Р Е Ш
Е Н И Е
№ 141 26.05.2016г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и седми април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар А.А.
и с участието на прокурора
като разгледа
докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 109 по описа за 2016г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на В.Ж.К. ***, против Заповед за прилагане на принудителни
административни мерки № 20396/2013 от 01.11.2013г. на Началника на група в
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, с която на жалбоподателя, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, е приложена принудителна административна мярка – „изземване на
свидетелство за управление на моторно превозно средство”. В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по
същество съображенията са за постановяването му при неправилно приложение на
материалноправните разпоредби на ЗДвП, в
т.ч. за постановяване на заповедта извън предвидените срокове и след изтекъл
давностен срок. Оспорва се и твърдението на административния орган за изчерпан
лимит на контролните точки съгласно цитираните в заповедта наказателни
постановление, тъй като в обстоятелствената част на обжалвания акт липсвала
конкретизация по кое наказателно постановление колко точки са отнети. На
следващо място жалбоподателят твърди, че не бил своевременно информиран,
съобразно разпоредбата на чл.5, ал.3 от Наредба I-139/ 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния
максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и
нарушенията, за които се отнемат, за отнемането на повече от 2/3 от контролните
точки, а освен това през 2012 година му
е издадено ново СУМПС с контролен талон
към него, без да е бил уведомен, че от 2009г. броят на контролните точки е бил
изчерпан, за да възникне задължение да върне свидетелството си за управление на
МПС. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед, като
незаконосъобразна.
Ответникът
по жалбата - Началник на група в сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован
за съдебно заседание, не се явява, не се представлява по делото и не взема
становище по основателността на оспорването.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Със
Заповед № 20396/ 2013г. от 01.11.2013г., издадена от Началник група в сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР - Стара Загора, на жалбоподателя в настоящото
производство – В.Ж.К. е приложена
принудителна административна мярка /ПАМ/ - „изземване на свидетелство за
управление на МПС”. Заповедта е постановена на основание чл.171, т.4 от ЗДвП,
като от фактическа страна е обоснована с обстоятелството, че В.К. не е изпълнил
задължението си доброволно да върне СУМПС № ********* в нарушение на чл. 157,
ал.4 от ЗДвП поради загубване на придобитата правоспособност, с оглед
отнемането на всички контролни точки с НП №14082/ 23.11.2004г, НП №2780/
27.04.2005г, НП №2697/ 17.03.2006г, НП №12845/ 20.10.2006г, НП №416/
02.02.2007г, НП №12524/ 09.01.2008г и НП №896/ 25.02.2009г.
По
делото е представена справка за нарушител/водач на МПС – В.Ж.К., с посочване на
наказателните постановления, въз основа на които са отнети контролни точки;
нарушените правни норми от ЗДвП и броя на контролните точки, които се отнемат
за всяко едно от нарушенията. Видно от същата справка, както и от приетите като
доказателства наказателни постановления,
издадени за допуснати от жалбоподателя нарушения по ЗДвП, на В.К. са
отнети контролни точки, както следва:
с НП № 14082/ 23.11.2004г., влязло в сила
на 30.12.2004г., за нарушение по чл.183, ал.3, т.5 от ЗДвП – 4 точки; с НП №
2780/ 27.04.2005г., влязло в сила на 27.05.2005г, за нарушение по чл. 183,
ал.3, т.5 от ЗДвП – 4 точки; с НП № 2697/ 17.03.2006г., влязло в сила на
12.05.2006г., за нарушение по чл. 183, ал.3, т.5 от ЗДвП – 4 точки; с НП №
12845/ 20.10.2006г., влязло в сила на 28.11.2006г., за нарушение по чл. 183,
ал.3, т.5 от ЗДвП – 4 точки; с НП № 416/
02.02.2007г., влязло в сила на 14.04.2007г., за нарушение по чл. 183, ал.3, т.5
от ЗДвП – 4 точки; с НП № 12524/ 09.01.2008г., влязло в сила на 19.03.2008г.,
за нарушение по чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП – 6 точки и за нарушение по чл.183,
ал.4, т.7 от ЗДвП – 10 точки; с НП № 896/ 25.02.2009г., влязло в сила на
11.04.2009г., за нарушение по чл.183, ал.4, т.3 от ЗДвП – 8 точки.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено
следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице, в законово
установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.172,
ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4 и т.
5, буква "а" и т.6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, които по
аргумент от нормата на чл.165, се определят от Министъра на вътрешните работи.
От представената и приета като доказателство
по делото Заповед рег. № Iз-1741/ 28.08.2012г. на Министъра на вътрешните
работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП във връзка със Заповед рег. №
2295 от 04.09.2012г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора относно
оправомощаване на длъжностни лица да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.
171, т. 1, 2, 4, т. 5, б "а" и т.6 от ЗДвП, е видно, че сред
оправомощените по см. на чл.172, ал.1 от ЗДвП длъжностни лица за прилагане на
ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП е и Началника на група „АНДОВПДПАД” в сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – Стара Загора. Действително в обжалваната заповед
неправилно е посочена годината на издаване на оправомощителната заповед на
директора на ОД на МВР Стара Загора – „20012г”, но доколкото от приложената по
делото Заповед рег.№ 2295 се установява
че същата е издадена на 04.09.2012г., допуснатата техническа грешка не може да
се приеме за съществено нарушение, рефлектиращо върху законосъобразност на
оспорения акт. По делото е представено удостоверение №457/06.06.2014г. на
началник „Човешки ресурси” при ОД на МВР Стара Загора, от което се установява,
че издателя на оспорения акт - Иван Димов Манев от 02.11.2011г. и към момента
на постановяване на процесната ПАМ, заема длъжността „Началник на група „Отчет
на пътнотранспортните произшествия и водачи, административно-наказателна
дейност и информационно-аналитична дейност” в сектор ПП при ОД на МВР – Стара
Загора, която е идентична с длъжността „Началник група „Административно наказателна
дейност, отчет водачи, пътно транспортни произшествия, информационно аналитична
дейност” /видно от удостоверение № 349р-2871/06.02.2015г. – лист 43 от делото/.
Следователно обжалваната заповед е издадена от материално и териториално
компетентния административен орган.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити. Обоснована е с релевантните
факти и обстоятелства, съставляващи нормативно регламентираната предпоставка за
прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.4 от ЗДвП, с
оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП
и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен
акт. Обстоятелството, че в съдържанието
на заповедта не е посочен общия брой на отнетите контролни точки, както и липсата
на конкретизация колко точки са отнети по всяко едно от описаните НП, не е довело до нарушаване правото на адресата
на акта да разбере на какво основание му е наложена принудителната
административна мярка и да упражни ефективно правото си на защита, тъй като,
видно от приложените по делото седем броя НП /цитирани в заповедта/, същите са
били надлежно връчени на жалбоподателя и той е имал информация за кое от
извършените нарушения на ЗДвП колко контролни точки са му отнети и съответно да
изчисли общия брой отнети контролни
точки.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност обхваща преценката налице ли са
установените от административния орган юридически факти /изложени като мотиви в
акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за
неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените правни последици.
В случая като правно основание за издаване на оспорената Заповед № 20396/
01.11.2013г. е посочена разпоредбата на чл. 171, т.4 от ЗДвП, регламентираща
материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна
мярка. Съгласно посочената норма прилагането на ограничителната мярка –
„временно отнемане на свидетелство за управление на МПС”, е обусловено от
неизпълнението на задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП – задължението на водача
на МПС да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР, при
загубване на придобитата правоспособност вследствие на отнемане на всички
контролни точки. Следователно фактическият състав, с който правната норма на
чл.171, т.4 от ЗДвП свързва прилагането на ПАМ, включва два елемента, които
трябва да са кумулативно дадени, а именно: 1) загубване на придобитата
правоспособност вследствие на отнемане на всички контролни точки и 2)
неизпълнение на задължението за връщане свидетелството за управление на МПС в
съответната служба на МВР.
Съгласно
разпоредбата на чл. 4 от отменената Наредба № I-139
от 16.09.2002г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните
точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат
/действала към датите на извършване на част от нарушенията на правилата за
движение по пътищата/, отнемането на контролни точки се извършва въз
основа на влязло в сила наказателно постановление. В чл. 5, ал.2 от посочената
наредба е регламентирано че при налагане на наказания за нарушения, посочени в
чл.3 /т.е за нарушения, за които е предвидено отнемането на контролни точки/, в
наказателното постановление се отбелязва броя на отнетите контролни точки.
Аналогично е и предписанието на чл. 3, ал. 1 и
ал. 2 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007г. /отм., но действала към
момента на издаване на НП №416/ 02.02.2007г, НП №12524/ 09.01.2008г и НП №896/
25.02.2009г./, както и по чл.4 от сега действащата Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г./ в сила от
4.02.2013г./.
По
своята същност отнемането на контролни точки е задължителна последица при
установяване на нормативно определени нарушения на правилата за движение по
пътищата, която последица настъпва по силата на закона, с влизане в сила на
наказателното постановление.
В
случая от удостовереното в представените и приети като доказателства по делото седем
броя наказателни постановления и справка за нарушител, съдът приема за
безспорно установено от фактическа страна, че на жалбоподателя, за извършени
нарушения на правилата за движение по пътищата, за периода 30.12.2004г. до 11.04.2009г., са му отнети 44
контролни точки по чл. 157, ал. 1 от ЗДвП,
както следва: НП № 14082/ 23.11.2004г., за нарушение по чл.183, ал.3, т.5 от ЗДвП – 4 точки; с НП № 2780/
27.04.2005г., за нарушение по чл. 183, ал.3, т.5 от ЗДвП – 4 точки; с НП № 2697/ 17.03.2006г., за нарушение по чл. 183, ал.3,
т.5 от ЗДвП – 4 точки; с НП № 12845/
20.10.2006г., за нарушение по чл. 183, ал.3, т.5 от ЗДвП – 4 точки; с НП № 416/
02.02.2007г., за нарушение по чл. 183, ал.3, т.5 от ЗДвП – 4 точки; с НП № 12524/ 09.01.2008г., за нарушение по чл.183, ал.4,
т.6 от ЗДвП – 6 точки и за нарушение
по чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП – 10 точки,
и с НП № 896/ 25.02.2009г., за нарушение по чл.183, ал.4, т.3 от ЗДвП – 8 точки.
Наказателните
постановления са редовно връчени лично на В.К., което обстоятелство е удостоверено
с неговия подпис. Жалбоподателят нито твърди, нито представя доказателства, че
посочените в справката и в оспорения административен акт наказателни
постановления са били обжалвани от него в законово установения срок; няма и
данни да са били отменени по реда на чл.63 от ЗАНН. С оглед на което и по аргумент от
разпоредбата на чл.64 б. „б” от ЗАНН съдът приема, че наказателните
постановления са влезли в законна сила. Съдържанието им от гл.т. верността на
отчетените като отнети контролни точки за съответните административни нарушения
нито се оспорва, нито е опровергано от жалбоподателя. Следователно
наказателните постановления са породили правните си последици и съставляват
годно основание за отнемането ex lege на контролните точки на водача на МПС В.К.
в резултат на извършени нарушения по ЗДвП, установени със стабилни актове.
В
процесния случай още към датата на влизане в сила на посоченото в обжалваната
заповед НП №897/ 25.02.2009г. – 11.04.2009г., жалбоподателят е бил загубил
правоспособността за управление на МПС и за него е било възникнало задължение
да върне СУМПС в съответната служба на МВР. Този факт не се променя и от
издаденият през 2012 год. контролен талон №4999328 към СУМПС №*********.
Съгласно чл.2, ал.2 от Наредба №І-з 2539/17.12.2012 год., при всяко следващо
издаване на свидетелството за управление на МПС, броят на наличните контролни
точки не се променя. Няма данни по делото, а и такива не се навеждат от К., че
след 2009 год. отнетите контролни точки да са били възстановявани по реда на
чл.158, ал.1 от ЗДвП. Посочената законова разпоредба, в приложимата редакция -
ДВ, бр. 51/2007 г. прогласява, че броят на точките за потвърждаване валидността
на свидетелството се възстановява: 1) чрез частично увеличаване с 1/3 от
първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от
веднъж за срок от 1 година, при условие че водачът е изпълнил задълженията си
по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните платежни документи; 2)
служебно, до максималния размер, след изтичане на две години, считано от
датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което
на водача са отнети контролни точки. А съгласно чл. 157, ал. 5
от ЗДвП лице, което е загубило правоспособност да управлява МПС в
резултат на отнемане на всички контролни точки, има право отново да бъде
допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава
правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато
свидетелството. При тази законова регламентация, възстановяването на контролни
точки се извършва по реда, предвиден в чл. 158 от ЗДвП и Наредба № І-13 от 12.02.2003 г. за условията и реда за
издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на
МПС за частично възстановяване на отнети контролни точки, издадена от министъра
на вътрешните работи /отм. ДВ, бр.1 от 04.01.2013 г., в сила от 4.02.2013 г/,
респ. раздел IV от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение /обн. ДВ, бр.1 от
04.01.2013г, в сила от 04.02.2013г/. Граматическото, логическо и систематическо
тълкуване на нормите на чл. 158,
вр. с чл. 157 от ЗДвП налага извод, че възстановяване на контролните точки е
допустимо при частичното им отнемане, до първоначалния максимален размер (Арг.:
чл. 158, ал. 2
от ЗДвП), но не и в случаите на пълно изчерпване на определения им
лимит (чл. 157, ал. 4,
вр. с ал. 3
и ал. 1 от ЗДвП).
В последната хипотеза, водачът губи придобитата правоспособност и
възстановяването й може да стане единствено по реда на чл. 157, ал. 5
от ЗДвП - с полагане на изпит за придобиване, но не и посредством
някой от способите за възстановяне на частично отнети контролни точки. В
контекста на цитираната нормативна уредба се налага извода, че по отношение на
жалбоподателя не са налице основания за
възстановяване по служебен ред на отнетите точки до датата на издаване на
оспорената заповед.
Отнемането на всички контролни точки е
релевантният факт, с чието проявление нормата на чл.157, ал.4 от ЗДвП свързва
загубване правоспособността за управление на МПС и възникване на задължение за
водача на МПС да върне свидетелството за правоуправление в съответната служба
на МВР. По делото няма данни и не се твърди от страна на жалбоподателя, че е
изпълнил доброволно задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. С оглед на което
на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП
компетентният административен орган в условията на обвързана компетентност
правилно и законосъобразно е упражнил публичното право за прилагане на
принудителната административна мярка – „изземване на свидетелство за управление
на МПС”, с цел да преустанови извършвано правонарушение.
Неоснователен
е доводът на оспорващия, че е налице незаконосъобразност на ПАМ с оглед
неизпълнение на задължението на органа по чл. 5, ал. 3
от Наредба № I-139/2002 г./отм., бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от
15.02.2008 г./. Съдържащото се в ал.3 на чл.5 от Наредба № I-139/2002г. (отм.)
изпращане на съобщение до водача за отнетите контролни точки има информационна
и превантивна цел, но е неотносимо към законосъобразността на акта, с който се
налага ПАМ. Задължението на водача да следи наличните контролни точки и да
предприеме съответни действия, разписани в нормативните актове, за да
възстанови същите или при отнемането им да върне свидетелството за управление
на МПС произтича именно от нормата на чл.157, ал.4 от ЗДвП, като текстът на
посочената разпоредба не е изменян от момента на приемането на ЗДвП и обнародването му
в ДВ, бр.20 от 5.03.1999г., в сила от 1.09.1999г. Освен това Наредбата от
2002г. е отменена с Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007г., действала до
04.02.2013г., в която не се съдържа аналогична разпоредба на чл.5, ал.3 от
Наредба № І-139/2002г. Напротив в чл.7 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007г./отм./
изрично е предвидено, че информация за броя на наличните контролни точки се
предоставя след подаване на заявление от водача на МПС и след заплащане на
държавна такса.
Без
значение за законосъобразността на оспорената ПАМ са и твърденията за изтичане
на погасителна давност по отношение на наложените административни наказания.
Изпълнението на наложените с влезли в сила НП административни наказания е
неотносимо към заповедта по чл. 171, т. 4 ЗДвП. Отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в
сила на съответното НП, а възстановяването им се извършва по по посочения
по-горе ред, предвиден в чл. 158 ЗДвП
и Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.
Самото отнемане на контролните точки не съставлява административнонаказателна
санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. НП се издават поначало от
изпълнително-разпоредителни (административни) органи и съставляват
правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със съставен акт за
извършване на административно нарушение и при следване на опростено
състезателно производство се решава независимо и самостоятелно
административноправен спор и се налага санкция за извършено административно
нарушение. В производството по съдебното им оспорване се прилага субсидарно НПК (Арг: чл. 84 ЗАНН).
Докато заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид
административна принуда без санкционни последици. Самият ЗАНН урежда два вида
принуда в обособени раздели - административни наказания в раздел II, глава
II, и ПАМ - в раздел III
на същата глава. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на
съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна
отговорност. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ
индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК. Поради това
институтът на погасителната давност по чл. 82, ал. 1 ЗАНН или абсолютната давност по ал. 3 на същия текст, са неотносими.
Неприложим е и чл. 285, ал. 1,
вр. с чл. 268, т. 1 АПК, изключващ възможността за изпълнение поради изтекла давност, т.
к. заповедта за прилагане на ПАМ като изпълнително основание е оспорена и
поради това все още не е влязла в законна сила. Времето от юридическата
изпълнимост до фактическото изпълнение на приложената ПАМ е ирелеватно.
С оглед гореизложеното
съдът намира, че обжалваната заповед е
законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от
закона форма; постановена е в съответствие с
материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на
административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона.
Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Ж.К. ***, против Заповед за
прилагане на принудителни административни мерки № 20396/2013 от 01.11.2013г. на
Началника на група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора за
прилагане на принудителна административна мярка на основание чл.171, т.4 от
Закона за движение по пътищата – „изземване на свидетелство за управление на
МПС”, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: