Присъда по дело №68/2023 на Районен съд - Златоград

М О Т И В И
Към Присъда № 5/19.02.2024 г. по НОХД № 68/2023 г. на РС – З.
Районна прокуратура – С.е повдигнала обвинение срещу К. Т. М. с
ЕГН **********, роден на . г. в гр. Г., обл. С.З., живущ в с. По., общ. П., обл.
П. ул. „...“ № ., български гражданин, неженен, осъждан за това, че за
периода от м. февруари 2023 г. до м. септември 2023 г. включително, в гр.
Н., обл. С. след като е осъден да издържа свои низходящ – детето си М.К.. М..
родена на .г., като заплаща ежемесечна издръжка в размер на 200,00 лева на
С. В. К. от гр. Н., обл. С. като майка и законен представител на малолетното
дете, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 8 месечни вноски, на обща стойност 1600лв. за
горепосочения период.
Като взе предвид изложеното в обвителния акт и становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
Подсъдимият К. М. и св. С. В. К. са живели на семейни начала, като от
това им съжителство на 19.12.2013г. се родило детето М.К.а. М... През 2019г.
отношенията между двамата се влошили и те се разделили. Детето останало
да живее при майката С. Карамитева.
Съгласно Протоколно определение № 212/04.09.2019 г. по гр. д. №
86/2019 г. по описа на Районен съд – З. е одобрена съдебна спогодба (влязла в
законна сила на 04.09.2019 г.), по силата на която К. М. е осъден да заплаща
ежемесечна издръжка за детето си М.К..М., на нейната майка С. В. К. в размер
на 200лв.
Въпреки съдебния акт, с който е ангажирана отговорността на
подсъдимия за заплащане на издръжка, той не е изпълнявал това си
задължение, поради което, след подаване на жалба от С. К., К. М. е осъден с
Присъда №4/15.03.2023г. по НОХД №1/2023г. на ЗлРС, в сила от 31.03.2023г.
за престъпление по чл.183 от НК.
И след тази присъда подсъдимият М. продължил да не плаща
издръжка, с изключение на превод от 400лв., извършен от него на
23.05.2023г. С този превод, по правилото на чл.76 от ЗЗД, са покрити
задълженията му за издръжка за м. декември 2022г. и за м. януари 2023г.
Въпреки, че е знаел за одобрената спогодба, с която е осъден да
заплаща издръжка, подсъдимият продължил да не дава такава за детето си и
за периода м. февруари 2023г. до м. септември 2023г. не е платил общо 8
вноски по 200лв. или общо 1600лв.
К. М. не притежава недвижими имоти и от 01.01.2023г. до 04.08.2023г.
не е регистриран като безработен.
Производството е по реда на глава ХХVІІ НПК, при условията на чл.
371, т. 2 НПК, като подсъдимият К. Т. М. признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което съдът приема за
установена горната фактическа обстановка.
След разясняване правата на подсъдимия по чл. 372, ал. 1 и чл.371 от
1

НПК, съдът счете, че производството следва да се проведе по реда на
съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК.
В съдебно заседание, съдът е постановил определение по чл.372, ал.4
от НПК, с което е уведомил подсъдимия, че при постановяване на присъдата
ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на РП – С. поддържа внесеното
обвинение и отчитайки смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и
преди всичко здравословното състояние на подсъдимия, счита че от
алтернативните наказания едно наказания „Пробация“ би било напълно
оправдано и справедливо. Тази пробация включва няколко пробационни
мерки, две от които задължителни и в случая следва да бъдат приложени, а
това са „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „Задължителни
срещи с пробационен служител“.
Друго кумулативно дадено наказание е „Обществено порицание“,
което следва да бъде наложено и може да бъде изпълнено, чрез поставяне на
присъдата пред кметството в селото, в което подсъдимият живее.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание лично и с адв. Н., признава
се за виновен и изразява съжаление за извършеното. Обещава при първа
възможност да изплати дължимите суми.
Защитникът на подсъдимия адв. Н. моли при определяне на
наказанието на К. М., да се вземе второто алтернативно наказание
„Пробация“, но не с мерките, които предлага прокурора, а същото да бъде
заменено с наказанието „глоба“ към минималния размер.
Като взе предвид установеното съдът направи следните правни
изводи:
С деянието си от обективна и субективна страна обвиняемият К. Т. М.
е осъществил състава на престъплението по чл. 183, ал. 4 във вр. с чл. 28, ал. 1
НК за това, че през периода м. февруари 2023 г. до м. септември 2023 г.
включително, в гр. Н., обл. Смолян, след като е осъден с Протоколно
Определение от 04.09.2019 г. по гр. д. 86/2019 г. по описа на РС – Златоград с
одобрена съдебна спогодба, влязла в сила на 04.09.2019 г., да издържа свой
низходящ детето си М. К.. М.а, да заплаща месечна издръжка в размер на 200
лева, чрез нейната майка и законен представител С. К., съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно в размер на 8 месечни вноски по 200.00 лева на обща стойност
1600,00 лева, като деянието е извършено повторно, след като е осъден с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление.
От Субективна страна деянието е извършено от обвиняемия умишлено
под формата на пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено опасния му
характер и е целял настъпването на обществено опасните последици.
Задължението за заплащане на издръжка е безусловно и веднъж възникнало
по силата на съдебен акт следва да се изпълнява до промяната му, независимо
от възможностите на осъдения. По делото е приложено писмо от управителя
2

на ДПБ Кърджали, от което става ясно, че подсъдимият се е лекувал от
зависимостта си от алкохол. Т.е. К. М. намира средства за алкохол, но не и за
издръжката на детето си, т.е. при него е била налице възможност да издържа
детето си, но е предпочел да прави разходи в своя полза за алкохол.
На осн. чл.373, ал.3 от НПК съдът приема за установени фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се позовава и на
самопризнанието на подсъдимия.
При определяне на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
следва да отчете като отегчаващо обстоятелство осъжданията на М.- през
2019г. и през 2023г. Като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете и
алкохолната зависимост на М.. За предишните осъждания подсъдимият М. е
реабилитиран по чл.88а от НК.
Смекчаващи обстоятелства, според съда липсват. Самопризнанието в
случая не следва да се цени като такова, защото е изискване от закона за
прилагане на тази процедура.
В случая е налице повторност защото изпълнителното деяние, за което
е повдигнато настоящото обвинение е приключило след влизане в сила на
присъдата по НОХД №1/2023г. по описа на ЗлРС.
При наличието само на отегчаващи обстоятелства, съдът намира, че
спрямо подсъдимия следва да се наложи по- тежкото наказание по чл.183,
ал.4 от НК, а именно „Лишаване от свобода“, както и кумулативно
предвиденото такова „Обществено порицание“. Аргумент в тази насока е и
обстоятелството, че преди налагане на настоящето наказание, спрямо К. М. са
налагани четири наказания пробация, които не са изпълнили ролята си.
Съдът намира, че по отношение на подсъдимия наказанието
„Лишаване от свобода“ следва да е в размер на една година, но намалено по
правилото на чл.58а, ал.1 от НК, следва да се определи в размер на осем
месеца.
Тъй като подсъдимият е реабилитиран по чл.88а, ал.1 от НК за
предишното осъждане на „Лишаване от свобода“, то не е налице пречка за
постановяване отново на това наказание, с приложение на чл.66 от НК за срок
от три години.
В случая не се налага ефективно изтърпяване на това наказание,
защото подсъдимият ще бъде лишен от възможност да работи и издължи
дължимата издръжка.
По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

Съдия при РС – Златоград:___Д.Х._________
3

Номер на акта:	5
Дата:	19 февруари 2024 г. (в сила от 6 март 2024 г.)
Съдия:	Динко Карамфилов Хаджиев

Дело:	20235420200068
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 ноември 2023 г.

Присъда по дело №68/2023 на Районен съд - Златоград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите