Р Е Ш Е Н И Е
№ 260016
01.10.2020
година гр. Омуртаг
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд
Омуртаг
на първи
септември две хиляди и двадесета
година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА
ПЕТРОВА
Секретар: Диянка Константинова
като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова
гражданско дело номер
№ 431 по описа за 2019
година,
за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „УниКредит
Булбанк“ АД, със седалище в град С., представлявано от Т. А. П. –
главен изпълнителен директор, и Д. В.- изпълнителен директор, действащи чрез
своя пълномощник Д. П. и
преупълномощения от нея чрез АД“ П. и партньори“
адв. И.А. от САК, твърди, че между ищеца като кредитор и ответниците М.М.М. и Н.И.М.
като длъжници бил сключен договор за ипотечен кредит № 23 от 04.10.2010 г. за
сумата от 30 000 евро. Поради преустановено на 01.02.2011 г. плащане на
погасителните вноски от страна на двамата длъжници, ищецът обявил цялата
останала непогасена част от кредита за предсрочно изискуема на 20.10.2011 г. За
обявеното като изискуемо вземане, включващо главница, такси по договора и
договорна лихва, по подадено от ищеца заявление била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист от 01.11.2011 г. по ЧГД № 4641/2011 г. на РС – В.. Въз основа
на тези документи на 15.02.2012 г. ищецът – кредитор завел ИД № 20127260400119
по описа на ЧСИ Д. Б. с рег. № 726 с
район на действие ОС – В. с предмет принудително събиране на вземания с общ
размер 32 183.63евро и 2 554.24 лева. На 04.02.2015 г. (с вписана поправка на
06.02.2015 г. ). след преустановяване на доброволното погасяване на кредита, длъжниците
сключили увреждащ кредитора договор за покупко - продажба на два недвижими
имота като по нотариален ред продали същите на сина си ответника В.М.М.. Ищецът
счита, че при сключен договор за кредит за погасяване на задължението на
длъжниците следва да служи цялото им имущество, вкл. и това, което те са
продали на сина си. Ищцовата страна визира за налични следните предпоставки за
предявения иск: ищецът е кредитор на ответниците - прехвърлители, налице е
сключена увреждаща кредитора сделка, с която длъжниците са се лишили от
имущество като по този начин са затруднили удовлетворяването на кредитора, и
съществува знание на увреждането от страна на прехвърлителите и лицето, с което
са договаряли, тъй като сделката е възмездна, а купувачът е син на длъжниците –
прехвърлители и се предполага неговото знание за увреждащия характер на сделката.
Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да обяви за относително
недействителна спрямо него извършената сделка - предмет на Нотариален акт за
покупко - продажба на недвижим имот, вписан в СВп-град Омуртаг като акт № 117,
том 1, д. № 107/2015 г., с вх. ***г. № 273 от 04.02.2015 г., дв. вх. ***г. № 273
от 04.02.2015 г., и с вписана поправка на същия с нотариален акт, вписан в
СВп-град Омуртаг като акт № 126, том 1 д. № 115/2015г от 06.02.2015 г., с вх.
***г. № 335 от 06.02.2015 г., дв. вх. ***г. № 335 от 06.02.2015 г., сключена
между длъжниците М.М.М. и Н.И.М., от една страна като продавачи, и В.М.М. от
друга страна като купувач. Претендират се направените съдебни разноски съгласно
представен към датата на съдебното заседание списък по чл. 80 ГПК. С писмено
становище ищцовата страна поддържа иска.
Ответникът М.М.М.
не е подал писмен отговор в законния срок, но се явява лично в с. з. и заявява,
че оспорва иска и моли съда да отхвърли същия. Обяснява, че имотът по процесния
договор е наследствен в семейството им и той го е прехвърлил на сина си, за да
построи последния собствена къща в този имот. Според ответника имотът не е с
висока стойност и дори да бъде обявен за продан от банката няма да има кандидат
– купувачи. Ответникът заявява, че не е мислил, че уврежда по някакъв начин
банката – ищец са тази продажба, а е мислел да устрои жилищните нужди на сина си.
Относно кредита посочва, че за събиране на сумите по него банката била продала
негов апартамент и били удържани суми от заплатата на съпругата му. Счита, че
след като имотът не е бил ипотекиран в полза на банката, не е предполагал, че
продажбата му може да създаде подобен проблем.
Ответникът Н.И.М. не е подала писмен отговор, не се явява в съдебно заседание и не изразява
становище по иска.
Ответникът В.М.М. не е подал писмен отговор в законния срок, но се явява лично в с. з. и
заявява, че оспорва иска и моли съда да отхвърли същия. Посочва, че имотът му е
прехвърлен от родителите му без някаква законова пречка, тъй като не е бил
възбранен, и той построил през 2017 г. къща в същия. Заявява, че ако е допускал,
че банката може да има претенции към този имот, нямало е да се съгласи на тази
сделка.
Съдът като прецени становищата на
страните приема за установено от фактическа страна следното:
С Договор
за банков ипотечен кредит на физическо лице № 23, сключен на 04.10.2010 г., „УниКредит
Булбанк“ АД е предоставила на ответниците М.М.М. и Н.И.М. кредит в размер на
30 000 лева със срок на погасяване 01.04.2026 г. при посочени в договора
годишен лихвен процент и ГПР. Кредитът е обезпечен със законна ипотека върху недвижим
имот, находящ се в град В., представляващ самостоятелен обект в сграда, в
степен на завършеност на СМР „груб строеж“, с предназначение: жилище, апартамент
със застроена площ 96.50 кв. м., заедно с принадлежащото към апартамента избено
помещение № 19 със застроена площ 3.60 кв. м., както и 27/2172 ид. части от
правото на собственост върху ПИ, в който е построена сградата, целият с площ 2 221
кв., като е посочено, че ипотекираният имот е собственост на И. Р. Х., Ш.С. Х. и „ИСМАР-05“
ЕООД. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в договорените
срокове на дължимите суми като на солидарните длъжници е изпратено уведомление
за това и е предоставен срок за плащане на задължението до 28.10.2011 г. На
28.10.2011 г. е образувано заповедно производство по подадено от банката – ищец
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и на 01.11.2011 г.
РС - В. е издал по ЧГД № 4641/2011 г. заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК, с която е разпоредил двамата ответници да заплатят
солидарно на банката – ищец общата сума от 29 691.61 лева, представляваща
главница, договорна лихва в размер на 2 459.06 лева за периода от 01.02.2011 г.
до 27.10.2011 г., сумата от 32.66 лева – такса по тарифа на банката, ведно със
законната лихва върху главницата от 28.10.2011 г. до окончателното плащане на
вземането, както и такси и разноски по производството. За посочените суми е
издаден и изпълнителен лист от 01.11.2011 г. С молба, входирана при ЧСИ рег. № 726
Д. Б. на 15.02.2012 г., банката – ищец е
поискала образуване на изпълнително дело срещу двамата ответници за сумите по
изпълнителния лист като е поискала извършване на опис и публична продан на
ипотекирания имот по договора за кредит. В удостоверение, издадено на 16.09.2019
г., ЧСИ рег. № 726 Д. Б. е удостоверил
воденото по описа му ИД № 119/2012 г. от банката – ищец срещу двамата ответници
като е посочил, че към този момент задължението им е вече в размер на 44 987.50
лева. Представената справка от СВп – град Омуртаг сочи, че през 2010 г. ответникът
М.М. е закупил придаваемо място от 75 кв. м. към застроен имот с пл. № 217. А
на следващите две позиции са записани процесната сделка и следващата я поправка
в нотариалния акт. С нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот, вписан
в СВп-град Омуртаг като акт № 117, том 1, д. № 107/2015 г., с вх. ***г. № 273
от 04.02.2015 г., дв. вх. ***г. № 273 от 04.02.2015 г., с вписана поправка на
същия с нотариален акт, вписан в СВп-град Омуртаг като акт № 126, том 1 д. № 115/2015г
от 06.02.2015 г., с вх. ***г. № 335 от 06.02.2015 г., дв. вх. ***г. № 335 от
06.02.2015 г., ответниците М.М.М. и Н.И.М. продават на ответника В.М.М. съсобствения
си недвижим имот, находящ се в с. ***, общ. О., а именно: УПИ VІІ-217 в кв. 11
с площ 810 кв. м., незастроен; и 187/968 ид. части от УПИ ХХІ-237 в кв. 11,
целият с площ 968 кв. м., незастроен, при общи граници: улица, УПИ VІ-218, УПИ
VІІІ-216, УПИ ХХ-236 и УПИ 234, за сумата от 5000 лева, която продавачите са
получили от купувача напълно и в брой преди подписване на нот. акт.
От
обсъдените и събрани по делото доказателства могат да бъдат направени следните правни изводи:
Материалноправните предпоставки
за успешното провеждане на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД са следните: 1/установяване качеството „кредитор“ на ищеца, който
е достатъчно да установи, че има съществуващо неудовлетворено вземане срещу
длъжника без да е необходимо да доказва в пълна степен неговата изискуемост и
ликвидност; 2/ наличие на увреждащо действие от страна на длъжника, насочено
срещу възможността на кредитора да събере вземането си, както и времето на
извършване на това действие; 3/ знанието на длъжника, че с атакуваното действие
уврежда интересите на кредитора си. По настоящото дело предметът на спора е
атакуваната като увреждаща ищеца сделка за покупко - продажба, реализирана с нотариален
акт за покупко - продажба на недвижим имот, вписан в СВп-град Омуртаг като акт №
117, том 1, д. № 107/2015 г., с вх. ***г. № 273 от 04.02.2015 г., дв. вх. ***г.
№ 273 от 04.02.2015 г., с вписана поправка на същия с нотариален акт, вписан в
СВп-град Омуртаг като акт № 126, том 1 д. № 115/2015г от 06.02.2015 г., с вх.
***г. № 335 от 06.02.2015 г., дв. вх. ***г. № 335 от 06.02.2015 г. Осъществяването
на същата е доказано с представения препис на цитирания нотариален акт. Сделката
е възмездна, което означава, че лицето, с което длъжникът е договарял, трябва
също да е знаело за увреждането, т. е.знанието на третото лице – приобретател
по нея, подлежи на доказване при иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Относно първата предпоставка,
а именно качеството „кредитор“ на ищцовото дружество, са налице несъмнени
доказателства, установяващи, че това качество на ищеца спрямо двамата ответници
– съпрузи е възникнало със сключване на договора за кредит – на 04.10.2010 г. Последващото
настъпване на изискуемост на вземането не е обуславящо за възникване на това
качество. Възникналото по силата на договора за кредит качество на кредитор е
потвърдено по-късно с издадените от съда заповед незабавно изпълнение по чл. 417
от ГПК и изпълнителен лист, издадени на 01.11.2011 г. Двамата длъжници са били
наясно със своето солидарно задължение към ищеца още при сключване на договора,
а и към момента не са наведени възражения за погасяване на това задължение. По
втората предпоставка - налице е извършено след възникване на вземането на кредитора
действие на двамата длъжници, с което същите са поставили кредитора в
затруднено положение да удовлетвори вземането си към тях. В теорията и практиката
се счита, че кредиторът е увреден тогава, когато с
правни действия длъжникът намалява платежоспособността си и след намалението
имуществото му ще е недостатъчно да задоволи кредитора. От приложената справка
от имотния регистър следва, че ответникът М.М. не притежава други имоти в
периода от 1992 г. до 2019 г. освен този, който е продал с процесната сделка. Следователно
липсват данни за притежавани от ответниците – кредитополучатели, други имоти, които
могат да послужат за удовлетворение на съществуващото и понастоящем вземане на
кредитора. Не са налице твърдения и доказателства, че получената от продажбата
сума е отишла за погасяване на задължението на продавачите към ищеца. Ето защо
следва, че процесната сделка е увреждаща за кредитора и с нея се затруднява
възможността му да удовлетвори вземането си. Третата предпоставка, която е със
субективен характер, означава, че у длъжника е налице съзнание, че с
реализиране на процесната сделка ще затрудни събиране на вземането на кредитора
и ще увреди последния. В практиката се приема, че такова знание у длъжника
винаги е налице, когато той знае, че е длъжник спрямо определен кредитор и
предприетото от него правно действие не е насочено към удовлетворяване на този
кредитор. Следователно в случая е налице и тази предпоставка. Предвид
възмездния характер на процесната сделка на доказване подлежи и знанието на
приобретателя по сделката. В случая обаче, и от изявлението на ответника М.М. в
с. з. става ясно, че преобретателят е негов син, т. е. ответникът В. М. е низходящ на другите двама ответници. При
това положение действа оборимата презумпция на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, съгласно
която знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е
съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. В случая не са
ангажирани доказателства които да оборят същата и да установят, че приобретателят
по сделката не е знаел за наличието на задължение на прехвърлителите спрямо
банката – ищец.
При така установеното наличие на предпоставките на
иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, същият се явява основателен и следва да бъде уважен
като се обяви за относително недействителна спрямо ищеца процесната сделка.
С оглед претенцията на ищеца за заплащане на
направените от него разноски по делото, както и предвид цялостното уважаване на
предявения иск, съдът счита, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата в размер на 878.18 лева, включваща
дължимата държавна такса в размер на 27.76 лева, 10 лева – такса за вписване на
ИМ, 15 лева – за 3 бр. съдебни удостоверения, и платено адвокатско
възнаграждение за един адвокат в размер на 825.42 лева, съобразно приложените
договор за правна защита и съдействие, документи за плащане на възнаграждението
и за внасяне на посочените такси. Останалите претендирани разноски, описани в списъка
по чл. 80 от ГПК до пълния им размер от 1 099.82 лева съдът намира за
неподлежащи на присъждане, тъй като не са сторени в рамките на съдебното
производство пред съда.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА за относително недействителен на основание чл. 135 ЗЗД по отношение
на „УниКредит Булбанк“ АД, със седалище в град С., с ЕИК *********, представлявано
от Т. А. П. – главен изпълнителен директор, и Д. В.-
изпълнителен директор, сключения на 04.02.2015 г. договор за покупко - продажба, обективиран в Нотариален
акт за покупко - продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията-град
Омуртаг като акт № 117, том 1, д. № 107/2015 г., с вх. ***г. № 273 от
04.02.2015 г., дв. вх. ***г. № 273 от 04.02.2015 г., и с вписана поправка на
същия с нотариален акт, вписан в СВп-град Омуртаг като акт № 126, том 1 д. № 115/2015г
от 06.02.2015 г., с вх. ***г. № 335 от 06.02.2015 г., дв. вх. ***г. № 335 от
06.02.2015 г., с който М.М.М. с ЕГН – ********** и Н.И.М. с ЕГН – ********** са
продали на В.М.М. с ЕГН – **********, съсобствения си недвижим имот, находящ се
в с. ***, общ. О., а именно: УПИ VІІ-217 в квартал 11 с площ 810 кв. м.,
незастроен; и 187/968 ид. части от УПИ ХХІ-237 в квартал 11, целият с площ 968 кв.
м., незастроен, при общи граници: улица, УПИ VІ-218, УПИ VІІІ-216, УПИ ХХ-236 и
УПИ 234, за сумата от 5000 лева.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М.М.М.
с ЕГН – **********, Н.И.М. с ЕГН – ********** и В.М.М. с ЕГН – ********** да
заплатят солидарно на „УниКредит Булбанк“ АД, със седалище в град С., с ЕИК *********,
представлявано от Т. А. П. – главен изпълнителен директор, и Д. В.-
изпълнителен директор, сумата от 878.18/осемстотин седемдесет и осем лева и 18
ст. / лева, представляваща направени съдебни разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд Т. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета Петрова