Решение по КНАХД №2020/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Началник група „Административно-наказателна дейност, отчет и анализ на ПТП и водачи“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас против решение № 636/20.08.2025 г., постановено по а.н.д. № 1632/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас. Решението се обжалва като незаконосъобразно и необосновано. Посочва, че контролният орган не следва да уведомява лицето, а регистрацията се прекратява служебно и настъпва автоматично. Излага доводи за съставомерност на деянието и правомерно ангажиране отговорността на лицето на соченото основание. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.

Ответникът – С. Н. Б. от [населено място], ул. „3-ти март“ №3, редовно уведомен, оспорва касационната жалба и прави искане да бъде оставена без уважение.

Административен съд - Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Районен съд - Бургас е отменил наказателно постановление № 23-0769-000059/06.02.2023 г., издадено от началник група в ОДМВР - Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на С. Б. са наложени глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. За да постанови решението си, съдът е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество е обосновал извод за несъставомерност на деянието, тъй като липсват доказателства за виновно поведение от страна на водача. Съдът е приел, че липсват доказателства, към датата на управление на МПС, Б. да е бил наясно с това, че регистрацията на горепосочения автомобил е била служебно прекратена от МВР на 27.12.2021 г., тъй като автомобилът е бил с регистрационни табели и с нужните документи за управление, поради което не е налице субективната страна на деянието, а от там извършеното от него не съставлява административно нарушение.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са основателни.

Настоящият съдебен състав не споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви довели до отмяна на наказателното постановление.

Отговорността на ответника по касация е ангажирана в качеството му на водач на МПС, за това, че на 11.09.2022 г. около 12.30 ч. в [населено място], по [улица], в посока [улица]е управлявал л.а. „Рено Каджар“, с рег.№ [рег. номер], за който било установено, че е със служебно прекратена регистрация на 27.12.2021 г., на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Нарушението е [жк], ал.1 от ЗДвП и за извършването му С. Б. е санкциониран на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.

Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП (редакция ДВ бр.101/2016 г.), съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500лв. водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

От представените по делото доказателства се установява, че санкционираното лице е закупило процесния автомобил с договор за покупко-продажба рег.№ 9056 от 25.10.2021 г., което обстоятелство не се оспорва.

С оглед установената фактическа обстановка безспорно се установява, че ответникът по касация не е изпълнил задължението си да регистрира закупения автомобил, с оглед на което регистрацията на автомобила е била служебно прекратена от административния орган на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, в приложимата редакция ДВ бр.77/2017 г., прекратяването на регистрацията се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система, като не е предвидено задължението да се уведомява новия собственик на автомобила, да се отнеме свидетелството за регистрация и да се свалят регистрационните табели. Такива задължения не са предвидени и в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, за разлика от другите случаи на служебно прекратяване на регистрацията.

Видно от цитираните разпоредби, законовата последица от неизпълнението на задължението да се регистрира закупеният автомобил, в предвидените от законодателя срокове, е служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Ето защо, Б. управлявайки собствения си автомобил, след като е знаел, че не е изпълнил това си задължение, е бил наясно с предвидените от законодателя последици. Нормата на чл.140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т.е. то може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в настоящия случай разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при тази форма на вината. В този смисъл, следва да се приеме, че ответникът по касация е осъществил състава на вмененото му нарушение по смисъла на чл.140, ал.1 от ЗДвП, с оглед на което правилно е ангажирана неговата административно наказателната отговорност, на посоченото основание. Да се приеме обратното би означавало да се толерира неправомерното поведение на лицето и то да черпи права от него, което е недопустимо.

За пълнота на изложението следва да се има в предвид, че цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика на Административен съд – Бургас, в случая не намира приложение, тъй като тя касае случай в който регистрацията на МПС е била прекратена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, която хипотеза е различна от настоящата.

С оглед на изложеното неправилно първоинстанционния съд е приел, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и обжалваното съдебно решение, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

Мотивиран от горното, Административен съд - Бургас

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 636/20.08.2025 г., постановено по а.н.д. № 1632/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас.и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0769-000059/06.02.2023 г. издадено от началник група в ОДМВР - Бургас, Сектор „Пътна полиция“.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.