ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3
гр. Монтана, 03.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на трети януари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Търговско дело №
20221600900031 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248,ал. 1 от ГПК.
По делото е постановено решение от 14.10..2022г, с което е уважен предявения от Ф.
В. Ш.Г.Х И К.К. иск срещу “ Ф. И К. ” АД иск за обявяване нищожност на решенията на
Извънредно Общото събрание , обективирани в протокол от 27.01.2022г. и тежест на
ответника са възложени за плащане разноски на ищеца в размер на 2000 лева платено
адвокатско възнаграждение от претендирано такова в размер на 2800 лева, като съдът е
съобразил направено възражение по чл. 78,ал.5 ГПК.
В срока за обжалване е подадена молба от “ Ф.И К. ” АД за изменение на решението в
частта за разноските с твърдения за неправилност изводите на съда относно размера на
дължимото адвокатско възнаграждение. Поддържа се в молбата, че същото е прекомерно
при предявения два иска в условията на евентуалност, поради което и се дължи такова за
един иск и същото следва да е в минималния размер по наредбата от 800 лева , в каквато
насока се иска изменение на решението в частта за разноските.
Препис от молбата е връчен на насрещната страна , която с писмено становище
оспорва искането като неоснователно.
Съдът намира молбата за изменение решението в частта за разноските за допустима
като подадена от страна по делото в срока по чл. 248,ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество молбата е неоснователна .
При постановяване на решението съдът е разгледал наведеното от ответника
възражение за прекомерност на претендираното за плащане като разноски по делото
адвокатско възнаграждение , като е намалил същото по реда на чл. 78,ал. 5 ГПК от 2800 лева
на 2000 лева, съобразявайки факта на предявени два иска и минималния дължим размер
адвокатско възнаграждение по всеки от тях от 800 лева съгласно чл.7,ал.1,т.10 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, в редакцията й преди изменението с
ДВ бр. 88/2022г. .
1
Неоснователно се поддържа от ответника,че по делото се дължи възнаграждение като
за един иск предвид евентуалното съединяване на двата иска, аргумент за което извежда от
разпоредбата на чл. 72,ал.1 ГПК. Тази разпоредба на ГПК урежда задължението на страните
за заплащане на държавна такса и не е приложима относно адвокатското възнаграждение,
което се определя при условията на свободно договаряне между адвокати и клиента
съгласно чл. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. В същата изрично
е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един
от тях поотделно – чл.2,ал.5 в приложимата към февруари 2022г. редакция, когато е
договорено възнаграждението. В тази насока е и разпоредбата на чл.7,ал.1,т.10 от Наредбата
, предвиждаща минимален размер възнаграждение за производства по Търговския закон по
иск на съдружник или акционер срещу дружеството.
Макар и предявени в условията на евентуалност защита се дължи в хода на делото по
всеки един от двата иска, основанията и искането за защита на които са различни – първият
такъв е за нищожност на решения на ОС, съединен при условията на евентуалност с иск за
отмяна на същите решения като незаконосъобразни, като не е налице пълна идентичност на
фактическите обстоятелства , основание на всеки един от исковете.
Наведеното от ответника възражение за прекомерност е разгледано от съда, като по
реда на чл. 78,ал.5 ГПК, съобразявайки фактическата и правна сложност на спора съдът е
намалил възнаграждението от 2800 лева на 2000 лева, като в тази си преценка е ограничен
единствено от мининималния размер , предвиден в Наредбата.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 248,ал. 1 от ГПК Окръжен съд Монтана
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ф. И К. АД , ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. *, ул. * № *за изменение постановеното по търг.дело № 31/2022г. по описа на
МОС решение № 41 от 14.10.2022г. в частта за разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд
София в едноседмичен срок от връчването му на страните .
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
2