Решение по дело №2359/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 400
Дата: 27 юли 2021 г. (в сила от 14 август 2021 г.)
Съдия: Красимира Тончева Донева
Дело: 20212120202359
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 400
гр. Бургас , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120202359 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Ф” ЕООД – гр. Бургас, представлявано от
управителя М.С.С., против Наказателно постановление № 02-0003222/26.04.2021
г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” – гр. Бургас, с което на
дружеството-жалбоподател на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 500
лева за извършено административно нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от
Кодекса на труда. В жалбата са изложени аргументи за неправилност на
наказателното постановление по съображения за липса на извършено нарушение,
като в тази връзка се поддържа теза, че установеното при проверката лице е било
посетител, а не е извършвало каквато и да е трудова дейност в обекта на
дружеството-жалбоподател. Изложени са аргументи за незаконосъобразност в
санкционната част на НП поради несъобразяване с изброените в чл. 27, ал. 2 от
ЗАНН обстоятелства и несъотвествие с целта на закона по смисъла на чл. 12 от
ЗАНН. При условията на евентуалност се излага довод, че нарушението
представлява маловажен случай и са налице предпоставки за приложение на чл.
28 ЗАНН. Претендира се отмяна на атакуваното наказателно постановление, а в
условията на алтернативност – изменението му със санкция в минимално
предвидения в закона размер.
1
В съдебно заседание процесуалният представител-адвокат на
жалбоподателя поддържа жалбата на изложените в нея основания. Претендира
направените по делото разноски. Представя писмени бележки.
Процесуалният представител-юрисконсулт на въззиваемата страна в
съдебно заседание пледира за потвърждаване на наказателното постановление
като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Депозира писмени бележки.
След като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на
страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши
проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
„Ф” ЕООД – гр. Бургас, с ЕИК ***, е работодател по смисъла на §1, т. 1 от
ДР на КТ на работниците в стопанисвания от него обект – цех за малограмажен
препакетаж в гр. Бургас, кв. Ветрен, Минерални бани, кръгово кръстовище.
На 05.02.2021 г., около 11,20 часа, св. КР. П. Г. – Началник отдел „АИПО“
към Д “ИТ” – гр. Бургас и ЛЮБ. Б. В. – гл. инспектор в Д “ИТ” – гр. Бургас, са
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „Ф” ЕООД в
обекта му. На място са заварени няколко лица, сред които П.Г.А., който не е
установен да престира труд или да извършва каквато и да е дейност в цеха. Пред
проверяващите А не е декларирал обстоятелства, свързани с осъществявана от
него трудова дейност, напротив – в справка по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ
собственоръчно е вписал, че не работи в обекта на фирмата, а е бил посетител по
приятелска линия на работещата там В.С..
За да бъде завършена проверката и по документи, на основание чл. 45, ал. 1
от АПК проверяващият орган е връчил на представител на дружеството призовка,
с която е дал указания работодателят да се яви в Д “ИТ“ – Бургас на 10.02.2021 г.
и да представи трудовите досиета на заетите лица. При извършената на 10.02.2021
г. и 11.02.2021 г. документална проверка е установено, че с посоченото по-горе
лице не е сключен писмен трудов договор.
Проверката е обективирана в Протокол № ПР 2104575/11.02.2021 г., като в
него липсват каквито и да е констатации за осъществявана трудова дейност от
лицето П.Г.А..
2
На „Ф” ЕООД – гр. Бургас, в качеството на работодател по смисъла на § 1,
т. 1 от ДР на КТ, е съставен АУАН № 02-0003222/11.02.2021 г. за установено от
проверката нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ – за това, че
дружеството не е уредило като трудови правоотношения, отношенията при
предоставянето на работна сила, като не е сключило трудов договор в писмена
форма с лицето П.Г.А.. Възражения срещу АУАН са постъпили в срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН, ведно с приложено доказателство, че А е регистриран в Д „БТ“ –
Бургас и разчетно-платежна ведомост на работодателя, в която той не фигурира
като лице, на което се изплащат трудови възнаграждения.
Административно-наказващият орган е приел фактическите констатации по
акта за доказани и е издал обжалваното Наказателно постановление 02-
0003222/26.04.2021 г., с което е наложил на дружеството на основание чл. 414, ал.
3 от КТ административно наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лева
за извършено административно нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 28.04.2021 г. с
известие за доставяне. Въззивната жалба, по която е образувано настоящото
производство, е подадена на 05.05.2021 г. с писмо по пощата.
По делото са разпитани проверяващите КР. П. Г. и ЛЮБ. Б. В., подробно
отразяващи хода на проверката, в която обаче по техни данни не са установили
завареното в обекта лице П.Г.А. да осъществява трудова дейност.
Жалбоподателят ангажира гласни доказателства, които опровергават
изложеното в акта и наказателното постановление – разпитаните свидетели В.Б.С.
и П.Г.А. потвърждават заявеното от А още при проверката на място, че
последният е бил само посетител в обекта.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от
надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество е
основателна.
Съдът намира, че в конкретния случай са спазени всички изисквания
относно процедурата по издаване на акта и на наказателното постановление.
Както АУАН, на основание чл. 416, ал. 1, изр. 1 от КТ, така и НП, на основание
3
416, ал. 5 от КТ, вр. с т. 4 от приложената Заповед № З-0058/11.02.2014 г., са
издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства обаче не е изводимо по категоричен
начин обстоятелството, че на 05.02.2021 г. П.Г.А. е полагал труд в обекта на
жалбоподателя. Извършване на трудова дейност от негова страна не се установява
нито от събраните по делото гласни доказателства, нито от приложената и
подписана от А справка по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ. Предвид на това съдът
приема, че жалбоподателят не е реализирал състава на административно
нарушение във връзка със задължението като работодател да уреди трудови
правоотношения чрез сключване на писмен трудов договор с лице, за което има
доказателствена недостатъчност, че е предоставяло работна сила. Жалбата в този
смисъл се явява основателна, поради което атакуваното наказателно
постановление следва да се отмени като неправилно.
При този изход на делото, на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от
АПК на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Съобразно договор за правна защита и съдействие от 17.02.2021
г. и договор за правна защита и съдействие от 05.05.2021 г., договореното и
платено възнаграждение е 490 лева. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0003222/26.04.2021 г. на
Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” – гр. Бургас, с което на „Ф” ЕООД,
със седалище и адрес на управление ****, с ЕИК ***, представлявано от
управителя М.С.С., на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лева за
административно нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК Дирекция
”Инспекция по труда” – гр. Бургас да заплати на „Ф” ЕООД, със седалище и адрес
на управление ****, с ЕИК ***, представлявано от управителя М.С.С.,
направените по делото разноски в размер на 490 лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
4
гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5