Р Е Ш Е Н И Е
№ 4925 19.12.2019г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд, гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16355 по описа на
съда за 2016 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано
по субективно съединени искове за делба, с правна квалификация чл.34, ал.1 ЗС и се
движи по реда на чл.341 и сл. ГПК. Намира се във втора фаза – по извършване на
делбата.
Съдът, като прецени
всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила Решение № 560 от 19.02.2018г. е допусната съдебна делба по отношение на следния недвижим имот – жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***** на ***** на АГКК, със застроена площ от 96 кв.м., брой етажи: 2, находяща се в с.Т., община М., ул. “А.Д.” № **, построена чрез отстъпено право на строеж върху държавна земя кв.***, парцел *****, поземлен имот с идентификатор *****, номер по предходен план: ***, кв.***, парцел: *****-***, при съседи: *****, *****, *****, *****, *****,
която да се извърши между: П.Д.С., ЕГН ********** ***, С.В.С., ЕГН ********** *** и А.Д.С., ЕГН **********, при квоти от правото на собственост: 1/2 ид. част – общо за П.Д.С. и С.В.С., в режим на СИО, ¼ ид.ч. за П.Д.С. и ¼ ид.ч. за А.Д.С..
В първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението по
допускане на делбата, проведено на 19.11.2018г., е приета претенция за възлагане на процесния недвижим имот от П.Д.С. и С.В.С.,
на основание чл.349 ГПК.
Приети са и предявените от П.Д.С. и
С.В.С. против А.Д.С. претенции за подобрения.
Приета е и предявената от А.Д.С.
против П.Д.С. и С.В.С. претенция за заплащане на сумата от 3 600 лв.,
съобразно на техните дялове в съсобствеността, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на претенцията до окончателното изплащане на сумите.
Представена е декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние на С.В.С. от дата 19.11.2019г.
Прието е заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което общата стойност на сградите в поземлен имот с ИД ***** е 53 640 лв., от които 47 530 лв. за жилищната сграда – еднофамилна с идентификатор *****, 3 150 лв. за ПС със ЗП от 11 кв.м. и 2 960 лв. за ПС с площ 104 кв.м.
Прието е по делото повторно заключение на съдебно-техническа експертиза, според което пазарната стойност на процесната жилищна сграда е 118 500 лв.
Относно пазарната стойност на жилищната сграда е прието заключение на тройна съдебно – техническа експертиза, според което пазарната стойност в лева възлиза на сумата от 85 300 лв.
Прието е заключение на съдебно-техническа експертиза относно извършените в процесния недвижим имот СМР, според което стойността на извършените подобрения възлиза на сумата от 18 394.70 лв. към годината на извършване и 17 474.90 лв. към момента на изготвяне на заключението, а увеличената стойност на имота от подобренията е 16 601.20 лв. Към 1980г. общата строителна стойност на сградата е 24 588 лв., а към 2019г. – 47 070 лв., като посочената от ответника сума в размер на 3 600 лв. представлява 14,641 % от общата строителна стойност.
Прието е заключение на СТЕ относно стойността на изграденото централно отопление на процесната къща, според което към моментите на монтаж и пускане в експлоатация възлиза на сумата от 7 810 лв., като при приблизителна инфлация от 15 % за изминалите 10 години моментната стойност на отоплението е 8 981 лв.
По делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на св.К., Г. и Д.С.. Първата свидетелка
изяснява, че ****й С. се омъжила за П. през 1988г., като заживели в къщата в с.Т.
на втория етаж, понеже на първия етаж живеел ****на П.. Къщата била завършена,
на втори етаж всичко било измазано, но етажът не бил обзаведен. След годежа, с
парите от него съпрузите правили ремонти. Понеже парите не им стигали,
свидетелката и ****й им давали пари. Те правили ремонт на стълбището, коридора,
правили баня в самия гараж, парно, сменяли дограма, врати. Последният ремонт
бил през 2007-2008г. При първия ремонт правили мивки, горе нова баня, подовете
с плочки, газта прекарали. Свидетелката и ****й дали към 80 000 лв. на
части – наведнъж дали 50 000 лв. Тези пари били вложени в ремонта,
свидетелката също помагала при ремонтите. Плащали и на майстори, когато се
налагало. ****на П. живеел на първия етаж, знаел за тези ремонти, пиел си
ракията горе при ****си. А. не възразявал за ремонта. Свидетелката не може да
каже дали А. бил участвал с пари в строежа на втория етаж, понеже по онова
време ****й не била там – през 1988г. вече къщата била направена и измазана. Свидетелства,
че *** й копаел в коридора на първия етаж, заради проблем с обратните води,
споменал, че ****му няма да направи нищо. Направил водопровод, шахта, сложил
хидрофор, за да има вода на горния етаж. На самата къща отпред имало едно
остъкление, по което била текла вода и пак *** й купувал цимент и правил
мазилка, за да не тече. В момента първи етаж бил в разруха. ***на А. починал
през ***г., а А. се изнесъл една година преди това. Без ремонтните работи втори
етаж не можел да се ползва. Било само измазано и имало балатум. Нищо друго
нямало.
Св.Г. разяснява, че
живяла в процесния имот през 1979-1980г., почти израснала там, като ***й – ***на
П. бил работохолик, който не знаел почивка. През 1972-73 г. заминал за ***за
три месеца, после още два пъти ходил за по 6 месеца, като спечелените пари
вложил в новата къща. През 1979г. къщата била покрита, направена за сватбата на
А.. Сватбата била през месец октомври 1979г. А. бил по това време в казармата,
не работел. ***на свидетелката и ***му издържали жената на А.. Къщата била
построена изцяло с парите на ***й, който винаги разполагал с пари. ***й не бил
взимал пари от А. за дострояване на къщата. Отношенията между А. и ***му винаги
били лоши. Причина за това бил алкохолът. През 1988г. П. се оженил. Вторият
етаж бил измазан отвътре, имало балатум и една масичка. П. си поел всичко по
ремонта – баня, стълбище, кухненско обзавеждане, ламинат. А. не бил съдействал
за построяване на втория етаж. А. знаел за ремонтите и не се противопоставял. П.
правили ремонт първо през 1989-1990г., след няколко години втори ремонт и
последните ремонти били около 2012-2013г.
Св.Д.С. разяснява, че
познава А.С. от април 1984г., като бил разведен тогава. От предишния му брак
били дадени семейни пари за къщата. Строежът на втория етаж станал около
1980-1981г. От роднини на ***му, и от бившата ***на А. свидетелката знаела, че
били дадени 3 600 лв. от сватбата през 1979г., за строеж на втория етаж.
Свидетелката и А. се оженили през 1985г., през 1986г. отишли да живеят в Т..
Настанили се на приземния етаж, защото ***бил заел втория етаж. П. бил в
казармата тогава. След това, като се оженил и П., и той се настанил на втория
етаж. Живеели заедно с Д. С.. През 1992г. било инициирано дело, като въпреки,
че живеели в една къща, свидетелката и ****й не знаели, че е заведено. Получили
призовка, а после ***й дошъл да ги кара да го прекратят, защото казал, че С. го
накарала да го заведе, за да ги изгони от къщата и да се разширят. С посочените
3 600 лв. били закупени материали. Свидетелства да не знае какво ищците са
правили на втория етаж, защото не са имали достъп до етажа. Живели двете
семейства там от 1986г. до 2011г. Всеки си имал отделен апартамент, като
ответникът влизал през приземния етаж, а ищците си имали стълбище за нагоре.
През зимата на 2010г. или 2011г. свидетелката и ****й останали цяла зима в
Пловдив, и като отишли пролетта в Т., входната врата била сменена и нямали
достъп. Когато попитали ищците за това, те им казали, че имат само една стая и
ще имат достъп, когато те им разрешат. Ищците не били искали разрешение за
ремонтите, правили, каквото решат. Дограмата била сменена някъде през 2009г. С
канализацията нямало проблеми, нито с ел.инсталацията. На стълбищната клетка
може да били правили някакви луксозни ремонти, които не са се налагали.
Свидетелства да не знае кога е правено парното. То било само за втория етаж.
При така възприетата фактическа обстановка
съдът направи следните правни изводи:
До съдебна делба е
допуснат реално неподеляем имот, в която насока е заключението на
съдебно-техническата експертиза от 04.06.2018г., прието в съдебно заседание на
19.11.2018г., според което процесната жилищна сграда представлява еднофамилна
сграда и е неподеляема. Уточнено е, че първият жилищен етаж е предвиден по
проект за избен етаж, с вис. 2,30 м., а към момента се използва за живеене. Тези
обстоятелства не се спорят между страните, които не са направили искане за
реално поделяне на имота. При наличие на реално неподеляем имот делбата следва
да се извърши или чрез изнасяне на имота на публична продан, или чрез
възлагането му, при наличие на валидна възлагателна претенция.
Претенцията за
възлагане на процесния жилищен имот, предявена от съделителите П.Д.С. и С.В.С. на
основание чл.349, ал.2 ГПК, е допустима, но според настоящия съдебен състав е
неоснователна. Право на възлагане по посочения законов текст има само
сънаследник, тоест само лице, което е придобило идеална част от имота по
наследство и то в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от
наследяване. Придобилият по силата на сделка идеална част от жилище няма
основание да го получи чрез възлагане от съда по реда на чл.349, ал.2 ГПК. При
наличие на т.нар. смесена съсобственост извършването на делбата по този ред е
недопустимо, тоест при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един
юридически факт, какъвто е конкретният случай, делбата следва да бъде извършена
чрез изнасяне на имота на публична продан по реда на чл.348 ГПК.
По претенциите на
страните по сметки:
Съдът намира за
неоснователна предявената от А.Д.С. претенция за заплащане от С.В.С. и П.Д.С.,
на съответни на притежаваните от тях идеални части от съсобствеността суми от
сумата от 3 600 лв., за която ответникът твърди да е дадена от него на ***му Д.
С. при строителството на втори жилищен етаж в периода 1979 – 1980г., изменена
на основание чл.214, ал.1 ГПК на сумата от 4 337.40 лв. С оглед
твърденията на страната относно момента на предаване на посочената сума от
ответника на неговия ***Д. С., тоест преди откриване на наследството на
последния, поч. на ***., следва да се приеме, че същата намира правното си
основание в разпоредбата на чл.12, ал.2 ЗН. От събраните по делото
доказателства обаче не може да се направи извод да е налице увеличение на
наследството, като част от фактическия състав на разпоредбата. Единствено св.
Д.С., ***на ответника, даде показания, че ответникът с първата му ***са дали на
***му 3 600 лв., които били вложени за втори етаж на процесната жилищна
сграда, но нейните показания, от една страна, не са основани на лични впечатления,
а от друга, са изолирани, тъй като не се подкрепят от останалите гласни
доказателства. Съдът възприема изцяло показанията на св.Г., тъй като същата има
преки и непосредствени впечатления за обстоятелствата, за които свидетелства,
доколкото в посочения период – 1979-80 г. същата е живяла в процесния имот.
Същата е категорична, че А. не е съдействал за построяване на втория етаж и не
е давал пари на ***си за дострояване на къщата. Поради това съдът намира, че
претенцията, като недоказана, следва да бъде отхвърлена.
По отношение на предявените
от П.Д.С. и С.В.С. против А.Д.С. претенции за подобрения, съдът намира
следното. Твърди се, че подобренията са извършени от ищците във времето от
2008-2011г., тоест преди ***на Д. С. на ***., ***на ищеца и ответника, поради
което претенциите следва да се квалифицират по чл. 12, ал. 2 ЗН, като извършени
преди откриване на наследството. Претенцията на С.В.С. е неоснователна, тъй
като същата има качеството на съдителител, но не е съсобственик на основание наследствено
правоприемство, а по силата на правна сделка. Ищецът от своя страна е
съсобственик и на основание наследствено правоприемство, поради което е
легитимиран да предявява претенция по този законов ред. Конкретните
видове строително – ремонтни работи,
стойността на които се претендира от ищеца, са установени от вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, заключението на която съдът възприема изцяло, като компетентно и
обективно дадено, неоспорено от страните, като изводите си вещото лице е
направило след оглед и съответни замервания на място. Поради това посочените от вещото лице като извършени
работи следва да се приемат за установени по делото, респективно претендираните
от ищеца разноски, като доказани по основание. От събраните доказателства може
да се направи извод, че чрез
извършване на съответните подобрения П.С. е допринесъл за увеличаване на
наследственото имущество, предмет на делбата, като това увеличение е налице към
момента на откриване на наследството. В тази насока следва да се отбележи, че
приносът му е ясно изразен – осъществен е чрез влагане на Т., материали и
средства в делбения имот, като липсват данни действията, довели до увеличаване
на наследството, да са предприети на някакво правно основание, поради което
претенцията му е основателна. При преценка размера на претенцията следва да се отбележи,
че извършилият подобренията съделител може да претендира от останалите
съделители само това, с което последните са се обогатили вследствие
увеличаването на наследственото имущество, осъществено от съделителя ищец по
чл. 12, ал. 2 ЗН. По тези съображения при определяне размера на увеличението е
от значение не колко е изразходвал съответният наследник, извършил
подобренията, в Т. и средства, а с колко е увеличено наследственото имущество,
като разходите могат да бъдат по-малки или по-големи от увеличението (в този
смисъл е и трайната съдебна практика – напр. Решение № 70 от 26.03.2010 г. по
гр.д. № 304/2009 г. на ІІ г.о. на ВКС и др.), тоест останалите сънаследници
отговарят не за пълния размер на увеличението, а само до размер, съответен на
правата на всеки от тях в наследствената маса. От заключението по съдебно-техническата
експертиза е видно, че увеличената стойност на имота от подобренията възлиза на
сумата от 16 601.20 лв., а стойността на изграденото централно отопление
възлиза на сумата от 8 981 лв. Поради това, предвид обстоятелството, че
ответникът А.С. притежава ¼ от процесния недвижим имот, то претенциите
са основателни за сумата от 5 851.53 лв. С оглед уточнението по молба на
лист 131 и сл. от делото, според което претенцията на ищците спрямо ответника -
съделител съставлява частта му от така посочения общ размер на подобренията, то
до първоначално претендираните по всяко от отделните пера стойности, съответни
на притежаваната от ответника ¼ ид.ч., исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни. С оглед диспозитивното начало в процеса по
отношение на перата - врата вход ще се присъди не сумата от 130.93 лв. –
по заключението на СТЕ, а размерът,
съответен на квотата на ответника – 80 лв.; спалня – ще се присъди не сумата от
201.26 лв. – по заключението на СТЕ, а размерът, съответен на квотата на
ответника – 190 лв./, детска стая – ще се присъди не сумата от 159.85 лв. – по
заключението на СТЕ, а размерът, съответен на квотата на ответника – 142.50
лв.; две тавански помещения от гипсокартон, изолация, паркет, первази, латекс –
ще се присъди не сумата от 626.92 лв. – по заключението на СТЕ, а размерът,
съответен на квотата на ответника 162.50 лв.
На основание чл.355 ГПК съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят
държавна такса в размер на 4% от стойността на дяловете, съгласно чл.8 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Стойността
на дяловете ще се определи съобразно заключението на тройната
съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и
обективно дадено, неоспорено от страните. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати съответна държавна такса
съобразно отхвърлената му претенция по сметки, както и държавна такса върху
уважения размер на претенциите за подобрения на ищеца /5 851.53 лв./, респективно ищецът – върху
отхвърлената част от претенциите му за подобрения в съсобствения недвижим имот /2 936.92 лв./. По искането на ответника за разноски, според разпоредбата на чл.355 ГПК страните
заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. По присъединените
искове в делбеното производство разноските се определят по правилата на чл.78 ГПК. Ответникът претендира
заплащане на разноски по представен списък по чл.80 ГПК – л. 281 от делото, за адвокатско възнаграждение, но в
представените договори за правна защита и съдействие не е посочено каква
част от уговореното възнаграждение е по иска за делба и каква – във връзка с претенциите по сметки,
поради което съдът намира, че тези разноски не могат да бъдат присъдени.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ претенцията на П.Д.С., ЕГН ********** и С.В.С., ЕГН **********,*** по чл. 349 ГПК за възлагане на процесния недвижим имот - жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***** на ***** на АГКК, със застроена площ от 96 кв.м., брой етажи: 2, находяща се в с.Т., община М., ул. “А.Д.” № **, построена чрез отстъпено право на строеж върху държавна земя кв.***, парцел *****, поземлен имот с идентификатор *****, номер по предходен план: ***, кв.***, парцел: *****-***, при съседи: *****, *****, *****, *****, *****.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА
ПРОДАН допуснатия до
съдебна делба недвижим имот: жилищна сграда – еднофамилна
с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № ***** на ***** на АГКК, със застроена площ от 96 кв.м., брой
етажи: 2, находяща се в с.Т., община М., ул. “А.Д.” № **, построена чрез
отстъпено право на строеж върху държавна земя кв.***, парцел *****, поземлен
имот с идентификатор *****, номер по предходен план: ***, кв.***, парцел: *****-***,
при съседи: *****, *****, *****, *****, *****, с действителна пазарна стойност 85 300
лв. /осемдесет и пет хиляди и триста лева/, като получената от публичната продан сума да бъде поделена между съделителите,
съобразно техните квоти от правото на
собственост, установени с решението по допускане на делбата.
ОТХВЪРЛЯ предявената от А.Д.С., ЕГН ********** против П.Д.С., ЕГН ********** и С.В.С., ЕГН **********,*** претенция за заплащане на съответни на притежаваните от тях идеални части от съсобствеността суми от сумата от 4 337.40 лв. /2 168.70 лв. - от П.Д.С. и С.В.С.; 1 084.35 лв. – от П.Д.С./.
ОСЪЖДА
А.Д.С., ЕГН ********** да
заплати на П.Д.С., ЕГН ********** *** сумата от 5 851.53 лв. /пет хиляди осемстотин петдесет и
един лева и 53 ст./, представляваща
съответна на квотата му от
съсобствеността част от увеличената стойност на съсобствения имот, предмет на
делбата, в резултат на извършени подобрения, както следва – за канализация – 64.98 лв. /с общ размер
по уточнителна молба на л.159 – 400 лв. и размер, съответен на квотата на
ответника – 100 лв./, водопровод – 69.04 лв. /с общ размер по уточнителна молба
на л.159 – 400 лв. и размер, съответен на квотата на ответника – 100 лв./,
гараж – 112.15 лв. /с общ размер по уточнителна молба на л.159 – 830 лв. и
размер, съответен на квотата на ответника – 207.50 лв./, стълбище – 144.53 лв.
/с общ размер по уточнителна молба на л.159 – 3 900 лв. и размер,
съответен на квотата на ответника – 975 лв./, врата тераса – 49.69 лв. /с общ размер
по уточнителна молба на л.159 – 250 лв. и размер, съответен на квотата на
ответника – 62.50 лв./, прозорец алуминий – 25.70 лв., коридор 14 кв.м.
настилка – 29.78 лв. /с общ размер по уточнителна молба на л.159 – 500 лв. и
размер, съответен на квотата на ответника – 125 лв./, окачен таван и осветление
и минерална мазилка – 117.19 лв. /с общ размер по уточнителна молба на л.159 –
500 лв. и размер, съответен на квотата на ответника – 125 лв./, врата вход – 80
лв. /с общ размер по уточнителна молба на л.159 – 320 лв. и размер, съответен
на квотата на ответника – 80 лв./, тоалетна – 131.50 лв. /с общ размер по
уточнителна молба на л.159 – 830 лв. и размер, съответен на квотата на
ответника – 207.50 лв./, спалня – 190 лв. /с общ размер по уточнителна молба на
л.159 – 760 лв. и размер, съответен на
квотата на ответника – 190 лв./, детска стая – 142.50 лв. /с общ размер по
уточнителна молба на л.159 – 570 лв. и
размер, съответен на квотата на ответника – 142.50 лв./, хол, кухня, под - гранитогрес,
замазка – 347.34 лв. /с общ размер по уточнителна молба на л.159 – 2 010 лв. и размер, съответен на квотата на
ответника – 502.50 лв./, кухненско обзавеждане – 974.70 лв. /с общ размер по
уточнителна молба на л.159 – 4 500 лв. и
размер, съответен на квотата на ответника – 1125 лв./, окачен таван – 13.89 лв.
/с общ размер по уточнителна молба на л.159 – 300 лв. и размер, съответен на
квотата на ответника – 75 лв./, осветление – 3.25 лв. /с общ размер по
уточнителна молба на л.159 – 150 лв. и
размер, съответен на квотата на ответника 37.50 лв./, ВиК инсталация – 22.47
лв. /с общ размер по уточнителна молба на л.159 – 100 лв. и размер, съответен на квотата на
ответника – 25 лв./, баня материали, дограма за втори етаж, врата на баня
алуминий – 840.78 лв. /с общ размер по уточнителна молба на л.159 – 8 500 лв. и размер, съответен на квотата на
ответника 2 125 лв./, таван електричество, врата алуминий – 84.29 лв. /с общ
размер по уточнителна молба на л.159 – 600
лв. и размер, съответен на квотата на ответника 150 лв./, две тавански
помещения от гипсокартон, изолация, паркет, первази, латекс – 162.50 лв. /с общ
размер по уточнителна молба на л.159 – 650
лв. и размер, съответен на квотата на ответника 162.50 лв./, газификация и
локално парно – 2 245.25 лв. /с общ размер изменен по чл.214 ГПК – 8 981 лв. и размер, съответен на квотата на
ответника 2 245.25 лв./, извършени през 2008-2011 г., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове по съответните пера до пълните
претендирани размери, съответни на квотата на ответника, посочени в скоби към
съответното перо.
ОСЪЖДА П.Д.С., ЕГН ********** и С.В.С., ЕГН **********,*** да заплатят по сметка на Пловдивски районен
съд сумата 1 706 лв. /хиляда седемстотин и шест лева/ лв. – държавна такса
върху стойността на дела им.
ОСЪЖДА П.Д.С., ЕГН ********** *** да
заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата 853 лв. /осемстотин петдесет
и три лева/ лв. – държавна такса върху стойността на дела му.
ОСЪЖДА А.Д.С., ЕГН ********** да заплати по сметка на Пловдивски
районен съд сумата 853 лв. /осемстотин петдесет и три лева/ лв. – държавна
такса върху стойността на дела му.
ОСЪЖДА А.Д.С., ЕГН ********** да заплати по сметка на Пловдивски
районен съд сумата по сметка на Пловдивски районен съд сумата 130.12 лв. /сто и
три лева и 12 ст./ лв. – държавна такса върху отхвърлената му претенция по сметки.
ОСЪЖДА А.Д.С., ЕГН ********** да заплати по сметка на Пловдивски
районен съд сумата по сметка на Пловдивски районен съд сумата 234.06 лв. /двеста
тридесет и четири лева и 06 ст. / лв. – държавна такса върху уважения размер на претенциите за
подобрения на П.С..
ОСЪЖДА П.Д.С.,
ЕГН ********** *** да заплати по
сметка на Пловдивски районен съд сумата 117.47 лв. /сто и седемнадесет лева и 47 ст. / лв. – държавна такса върху отхвърлената част от претенциите му за подобрения в съсобствения недвижим
имот.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Н.С.
Вярно с оригинала.
К.К.