№ 1093
гр. Перник, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720100460 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба „Профи кредит България” ЕООД
срещу В. Н. Ш., ЕГН **********, ************ за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на –
1909,30 лева - представляващи главница по договор за потребителски кредит
40000114073/04.06.2020 (Договора) ведно със законна лихва за забава върху от датата
на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение до окончателното изплащане на задължението; 591,49 лева
представляваща договорна лихва за периода от 05.08.2020 г. до 04.08.2021 г. 391,15
лева лихва за забава в периода от 06.07.2020 г. до 04.08.2021 г., 87,05 лева законна
лихва в периода от 04.08.2021 г. до 27.10.2021 г. и осъждане на ответника да заплати
сума в размер на 566,59 лева – възнаграждение за закупена услуга Фаст и 661,11 лева
– възнаграждение за закупена услуга Флекси, ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за които суми
(главница, възнаградителна лихва и такава за забава) била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 5520/2021 г. по описа на Районен
съд Перник, а в частта за задължението за допълнителни услуги, заявлението е
отхвърлено.
Конкретно сочи, че размерът на предоставения с Договора кредит бил 2000,00
лева със срок от 18 месеца, като уговорения ГЛП е 41%, ГПР 48,66 %, а общото
задължение е в размер на 2698,65 лева. Пояснява, че е налице и друг договор,
съдържащ допълнителни услуги, по който Фаст на стойност 600,00 лева, а Флекси на
стойност 700,00 лева, като общото задължение възлиза на 3998,65 лева.
Твърди, че сумата по Договора е преведен по банкова сметка на ответника на
09.01.2020 г. Твърди, че сключването на споразумение за пакет от допълнителни
услуги е опционално и ответникът се е съгласил с условията по него. Подчертава, че
избраните услуги са в интерес на ответника и сумата по това споразумение не е цената
за тях, а възнаграждение за възможността те да бъдат ползвани
1
Ищецът признава, че са постъпили частични плащания в общ размер на 248,90
лева, с която сума е погасено част от задължението по Договора.
С оглед моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумите в размер на – 1909,30 лева - представляващи
главница по договор за потребителски кредит 40000114073/04.06.2020 (Договора)
ведно със законна лихва за забава върху от датата на входиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното
изплащане на задължението; 591,49 лева представляваща договорна лихва за периода
от 05.08.2020 г. до 04.08.2021 г. 391,15 лева лихва за забава в периода от 06.07.2020 г.
до 04.08.2021 г., 87,05 лева законна лихва в периода от 04.08.2021 г. до 27.10.2021 г. и
осъждане на ответника да заплати сума в размер на 566,59 лева – възнаграждение за
закупена услуга Фаст и 661,11 лева – възнаграждение за закупена услуга Флекси, ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Претендира разноски.
Ответникът не е депозирал отговор в срок. С възражението си по чл. 414 ГПК е
възразил, че Договора съдържа неравноправни клаузи и такива, противоречащи на
добрите нрави.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представлява. Ищецът е
депозирал писмено становище, с което намира предявените искове за доказани в
своето основание и по размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 86, ал. 1 и осъдителни с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на главница, възнаградителна лихва, допълнителни
такси – възнаграждение за отлагане на вноски по сключен между страните договор за
потребителски кредит.
Предметът на доказване в настоящото производство (така както е очертан от
ищеца по правилото на чл. 6 ГПК) е сведен до установяване, че ответникът дължи на
ищцовото дружество посочените суми на основание договор за потребителски кредит
40000114073/04.06.2020.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената
заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и
същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо,
предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по
страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В
настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство съвпадат,
поради което предявените установителни искове са процесуално допустими. Такива са
и осъдителните по правилото на чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. ал 3 ГПК.
Настоящото производство е насочено срещу един от двамата сочени в
заповедното производство длъжници, като по правилото на чл. 415, ал. 5 ГПК
заповедното производството подлежи на прекратяване и обезсилване на заповедта в
2
тази част, но това е от компетентността на заповедния съд, който следва да се
произнесе след приключване на настоящото производство.
По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК:
Настоящият състав приема, че страните са обвързани от процесния договор по
отношение на задължението за връщане на предадената в заем сума. От представения
по делото Договор се установява, че той е сключен между ответника като
заемополучател/клиент и „Профи Кредит България“ ЕООД, по силата на който ищецът
се е задължил да отпусне на ответника заем в размер на сумата от 2000,00 лева.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит
се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, в два екземпляра - по
един за всяка от страните по договора. От събраните по делото доказателства се
установява, че императивно определеното съдържание на договора е налице. В
договора се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя,
срока на договора (18 месеца), общият размер на кредита, лихвен процент – 41% и ГПР
– 48,66%. На ответника е предоставена преддоговорна информация и е изготвен
погасителен план, подписан от страните. От съдържанието на сключения договор
съдът прави извод, че същият отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, поради което приема, че между ищеца
и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за
потребителски кредит.
Ищецът е изпълнил основното си задължение – да предаде сумата на заемателя,
което се установява от приложеното по делото платежно нареждане, както и от
приетата по делото ССЕ, поради което е възникнало задължението за връщане на
заетата сума.
По иска с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК:
По правилото на чл. 240, ал. 2 ЗЗД заемателят дължи лихва само ако това е
уговорено писмено. Това условие на закона е изпълнено. От представените по делото
Договор се установява, че страните са уговорили конкретния размер на
възнаградителната лихва по кредита, годишен лихвен процент - 41,00%. Тук
посочената клауза не би могла да бъде подведена и под някоя от хипотезите, изброени
в чл. 143 ЗЗП, тъй като се касае за възнаградителна лихва, уговорена индивидуално,
поради конкретното възражение на ответника за наличие на неравноправна клауза
съдът намира за неоснователно.
По тези съображения, настоящият състав намира, че договорната клауза за
възнаградителна лихва не е нищожна и е произвела действие между страните.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
При извода за основателност на задължението за главница по Договора,
основателна е акцесорната претенция за обезщетение за забава, чиято дължимост
произтича пряко от закона.
Съдът приема, че са били налице предпоставките за обявяване на договора за
предсрочно изискуем съгласно договорните клаузи. Установи се от ССЕ, че ответникът
е в забава и че такова изявление е отправено до него, което макар и да е върнато в
цялост като непотърсено, доколкото е изпратено на адреса му, посочен в Договора,
съдът приема, че ищецът е положил дължимата се грижа съгласно чл. 13 от ОУ.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата за „пакет за
допълнителни услуги“:
3
От представеното по делото Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги Фаст и Флекси се установява, че длъжникът може да се възползва
от една или всички посочени услуги: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; 2. Право на промяна на погасителния план. Това
Споразумение представлява самостоятелна сделка с правна същност, аналогична с
"договор за услуга". Сключената сделка обаче се явява нищожна поради противоречие
с добрите нрави - чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Това е така, доколкото хипотезата може да се
приравни на договор, при който насрещната престация е до такава степен
нееквивалентна на заплатеното, че практически може да се счете, че престация липсва.
За да възприеме това становище, съдът се съобрази с правната доктрина и трайната и
непротиворечива практика на ВКС. Като критерий в съдебната практика е възприета
изключително голямата разлика в престациите - Решение № 615 от 15.10.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1208/2009 г. на III Г. О. на ВКС, решение 119 от 22.03.2011 г. по гр. д.
№ 485 по описа за 2010 г. на I Г. О. на ВКС, Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 2419/2015 г., III г. о., ГК.
В настоящия случай съдът намира, че се касае именно за такава драстично
изразена липса на еквивалентност, тъй като стойността на сделката за допълнителни
услуги е 65% от стойността на отпуснатия кредит, с който е обвързана, а
същевременно услугите, срещу които се заплаща цена, са поставени в зависимост от
допълнителни предпоставки, т.е. са услуги под условие, които в конкретния казус са
останали нереализирани, а единствената услуга, която се сочи, че е използвана -
приоритетно разглеждане на искането за кредит и изплащане на самия кредит, се
покрива с действие, което така или иначе е дължимо от кредитора - да осъществи
преценка за наличие на условията за отпускане на кредит, и се различава единствено
по срочността си, която по никакъв начин не оправдава заплащането на определената
цена.
Дори да се счете, че дължимостта на възнаграждението за пакета от
допълнителни услуги е обусловена от предоставянето на клиента на дължима услуга в
по-кратки срокове(услуга Фаст) и от предоставянето на бъдещи възможности за същия,
следва да се отчете, че се касае за договор, при който има икономически по-слаба
страна и заплащането не на „цена на услуга“, а на „възможността длъжника да поиска
промяна на договора“, както поддържа страната. Предвид характера на тези
възможности, част от които са отлагане на определен брой погасителни вноски и
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски или смяна на дата на
падеж, не могат и няма как да оправдаят завишаване за дължимата сума по договора.
С уговореното възнаграждение за допълнителен пакет се заобикаля разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждение по
пакета за допълнителни услуги не представлява плащане за услуга, а реално
представлява прикрити разходи по кредита, с които би се довело до надхвърляне на
ограниченията на закона за максимален размер на ГПР. Тази клауза е нищожна на
основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, поради заобикаляне на установено законово изискване,
регламентирано в разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
С оглед на изложеното съдът счита, че уговорките за заплащане на
допълнителни услуги Фаст и Флекси са нищожни и тъй като нищожните уговорки не
произвеждат действие, задължения по тях не са възникнали за ответника.
При горните изводи, настоящият състав приема, че доказан в своето основание
искът за главница, възнаградителна лихва и за обезщетение за забава по Договора. От
приетата по делото заключение по ССЕ, която съдът кредитира като компетентно
изготвено от лице със съответните специални знания и въз основа на представения му
доказателствен материал се установява, че ответникът е извършил плащане в размер на
4
248,90 лева (обстоятелство признато от ищеца), което е послужило за погасяване на
вземанията съгласно погасителния план. Същевременно, част от това плащане – 72,30
лева е отнесено за вземане, което съдът прие за недействително. Ето защо тази сума
следва да бъде отнесена към погасяване на задължението за обезщетение за забава.
Съгласно неоспореното заключение, задължението за главница е в размер на
1879,08 лева, за възнаградителна лихва в размер на 526,26 лева до 04.08.2022 г. (в
унисон със задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 2 на Тълкувателно
решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК), за обезщетение
за забава от падежа на всяка една вноска до 04.08.2021 г. (датата на предсрочната
изискуемост) е в размер на 59,21 лева, а от 05.08.2021 г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е 43,32 лева.
При така направените изчисления, съдът приема, че ответникът дължи
установените със ССЕ задължения за главница и възнаградителна лихва съгласно
експертизата, а със сумата от 72,30 лева е погасено задължението за обезщетение за
забава от падежа на всяка една вноска до 04.08.2021 г. (59,21 лева) и частично това от
05.08.2021 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до размера от 30,23 лева, за които суми следва да бъдат уважени
предявените искове, а до пълния предявен размер отхвърлени.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени съобразно изхода от спора. Ищецът е
доказал разноски в размер на 151,77 лева за ДТ, 300,00 лева депозит вещо лице, като е
претендирал и възнаграждение за процесуално представителство в размер от 300.00
лева, което обаче на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът намира, че следва да бъде
уважено в минимален размер от 100,00 лева, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.
При този изход от спора, а ищецът се дължат разноски в размер на 319,44 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски и
определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева, на ищеца се
дължат 77,66 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК, че в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В
съществува изискуемо вземане срещу В. Н. Ш., ЕГН **********, ************ в
размер на 1879,08 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит
40000114073/04.06.2020 ведно със законна лихва за забава върху от датата на
входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
до окончателното изплащане на задължението като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата
до пълния предявен размер от 1909,30 лева; на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9
ЗПК 526,26 лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.08.2020 г. до
04.08.2021 г. като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен размер от
591,49 лева и 30,23 лева обезщетение за забава в периода от 05.08.2021 г. до 27.10.2021
г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен размер от 87,05 лева, за
5
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. №
5520/2021 г. по описа на Районен съд Перник.
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД признаване за
установено, че В. Н. Ш. дължи на Профи Кредит България“ ЕООД сума в размер
на 391,15 лева лихва за забава в периода от 06.07.2020 г. до 04.08.2021 г., за която е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 5520/2021 г. по
описа на Районен съд Перник.
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с правно основание чл. 79. ал. 1 ЗЗД за осъждане на
В. Н. Ш. да заплати на Профи Кредит България“ ЕООД сума в размер на 566,59
лева – възнаграждение за закупена услуга Фаст и 661,11 лева – възнаграждение за
закупена услуга Флекси, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, за които суми е отказано да се издаде заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 5520/2021 г. по описа на Районен
съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Н. Ш. да заплати на „Профи
Кредит България“ ЕООД сумите в размер на 319,44 лева – разноски в исковото
производство и 77,66 лева – разноски в заповедното производство, съразмерно на
уважената част от исковата претенция.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник, а в прекратителната част в едноседмичен пред
същия съд.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6