О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1778
от 09.09.2021г.,
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, дванадесети състав, в закрито заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Диана Ганева
като разгледа докладваното от
съдия Ганева административен характер дело номер 2189 по описа за 2021 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал.
2-4 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 211 и чл. 214, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на
вътрешните работи.
Образувано е по жалба на М.И.В. от
гр.Бургас, к-с „Изгрев“ бл.7, вх.2, ет.2 с ЕГН **********, против точка три от
Заповед № ЧР-03-113/23.08.2021г. на министъра на правосъдието, с която на
основание чл.207, ал.1,т.1, ал.2 и ал.12, чл. 214,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР и
чл.215, ал.1 от ЗМВР временно е отстранен от длъжност заместник –началник
(режимна и надзорно-охранителна дейност) в затвора Бургас за срок от два месеца
и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното
оръжие, считано от датата на запознаване със заповедта.
С жалбата е поискано спиране на
допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта в частта по т.3.
Жалбоподателят твърди, че предварителното изпълнение на заповедта в обжалваната
част ще причини на него и семейството му значителни и труднопоправими вреди по
смисъла на чл. 166, ал 2, във вр. с чл. 4 АПК. Сочи, че е семеен и има две деца –на 7 и 17
години. Съпругата му работи по трудов договор с минимална работна заплата, няма
спестявания и други източници на доход, от които да издържа семейството си.
За да се произнесе по направеното
искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорения административен
акт, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед № ЧР-03-113/23.08.2021г. министърът
на правосъдието, на основание чл. 207, ал.
1, т. 1 ЗМВР, е образувал дисциплинарно производство срещу М.В.,
като с т. 3 от заповедта, на основание чл. 214,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР, го е отстранил временно от длъжност заместник –началник
(режимна и надзорно-охранителна дейност) в затвора Бургас за срок от два месеца
и е разпоредил да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното
оръжие. Като мотиви в заповедта е посочено наличието на данни за извършено престъпление
от общ характер и за тежко дисциплинарно нарушение, изразяващо се в превишаване
на правомощия, злоупотреба със служебно положение и нерегламентирани контакти с
близки на подсъдими лица. В приложена по делото преписка е приложен
изключително нечетлив вариант на заповедта в частта относно връчването й,
поради което с разпореждане съдът задължи ответника да представи доказателства
кога е връчена заповедта с оглед преценка за допустимост на жалбата.
Със заявление с вх.№
9260/09.09.2021г. жалбоподателят представи доказателства за внесена държавна
такса по сметка на Административен съд-Бургас, както и нарочна молба с вх.№
9276/09.09.2021г., към която приложен четлив вариант от оспорената заповед, от
която е видно, че същата е връчена на адресата на 24.08.2021г. в 8.46 часа, а
жалбата е депозирана в Министерството на правосъдието на 27.08.2021г., видно от
положеното върху жалбата клеймо.
Въз основа установените факти и
обстоятелства, съдът достигна до следните правни изводи:
Заповедта в оспорената част подлежи
на предварително изпълнение по силата на закона - чл. 211, изр.
2 от ЗМВР. Съгласно чл. 211 от ЗМВР заповедта за
временно отстраняване от длъжност по чл. 214,
ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР и за налагане на дисциплинарно наказание може
да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Обжалването не
спира изпълнението. Отстраняването произвежда незабавно действие по силата на
цитираната законовата норма.
Съдът, след като съобрази, че е
налице допуснато по силата на закона предварително изпълнение на
административния акт, същият е обжалван по съдебен ред и не е предвидена
изрична забрана за съдебен контрол по отношение на предварителното изпълнение,
приема, че искането за спиране на предварителното изпълнение е процесуално
допустимо.
Разгледано по същество, искането е
неоснователно. Съображенията за това са следните:
Волята на законодателя да допусне
предварително изпълнение на заповедта за временно отстраняване от длъжност и по
този начин да даде приоритет на обществения и държавния интерес се основава на
целта на дейността на МВР. Съгласно чл. 2, ал. 1
от ЗМВР дейността на
МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие
на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред
и пожарна безопасност и защита на населението. Законодателят е преценил, че
предварителното изпълнение на временното отстраняване от длъжност е необходимо
с оглед осигуряване на обективност и безпрепятствено протичане на
дисциплинарното производство.
Съгласно чл. 166, ал.
4 от АПК, допуснатото
предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон,
когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на
оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Разпоредбата на чл. 166, ал.
2 от АПК дава
възможност при всяко положение на делото, до влизането в сила на решението, по
искане на оспорващия да бъде спряно предварителното изпълнение ако то би могло
да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.
Изпълнението може да се спре само въз
основа на нови обстоятелства.
Доказателствената тежест за
установяване на предпоставките по чл. 162, ал.
2 от АПК е за
жалбоподателя.
За разлика от предварителното
изпълнение, допуснато с разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК, тук самият
законодател въвежда презумпция, че общественият и държавният интерес надделяват
над личния. Преценката не е на органа, а на законодателя. Съобразно
константната съдебна практика, засягането на личните интереси, не са от
категорията на тези, които могат да бъдат противопоставени на значимите
обществени и индивидуални интереси, предвидени в чл. 60, ал. 1
от АПК.
От анализа на цитираната уредба
следва извод, че в тежест на В., поискал спиране на предварителното изпълнение,
е да докаже вероятността за причиняване на значителна или труднопоправима
вреда. В случая по делото не са ангажирани доказателства, установяващи настъпването
на значителни или труднопоправи вреди за оспорващия, които ще настъпят в
резултат от предварителното изпълнение на оспорения административен акт в
частта по т.3, а са направени само твърдения в тази насока. Не са налице и нови
обстоятелства, а наличието им е предпоставка за спиране на предварителното
изпълнение на административния акт.
За пълнота на изложението съдът
намира за нужно да отбележи и следното:
Дори да се кредитират твърденията на
жалбоподателя, че няма спестявания и семейството разполага единствено със
заплатата на съпругата му, то следва да се отчете фактът, че дисциплинарното
производство е ограничено по време.
Не може да се приеме, че вредите,
които ще настъпят от отстраняването са труднопоправими, тъй като те са изцяло
имуществени и в случай, че заповедта бъде отменена като незаконосъобразна в
частта по т.3, то вредите могат да бъдат възмездени, като жалбоподателят може
да претендира претърпени загуби и
пропуснати ползи.
С оглед изложеното, съдът счита, че
наведените в жалбата доводи и представените доказателства към нея, не обосновават
извод за оборване на законовата презумпция, респективно за наличие на
предвидените от закона обстоятелства, даващи основание за спиране изпълнението
на административния акт, поради което искането за спиране предварителното изпълнение на т.3 от заповедта следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от гореизложените съображения и на
основание чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 от АПК, Административен съд – Бургас,
дванадесети състав,
О П Р Е
Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на М.И.В. от гр.Бургас, с ЕГН **********, за
спиране предварителното изпълнение на т.3 от Заповед № ЧР-03-113/23.08.2021г.
на министъра на правосъдието, с която на основание чл.207,
ал.1,т.1, ал.2 и ал.12, чл. 214,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР и
чл.215, ал.1 от ЗМВР временно е отстранен от длъжност заместник–началник
(режимна и надзорно-охранителна дейност) в затвора Бургас за срок от два месеца
и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното
оръжие
Определението
може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд, в
7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: