№ 20362
гр. София, 16.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20241110104988 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
С определението по чл.140 ГПК, СРС даде указания на ищеца да конкретизира
дали претендира, че ответникът го е лишил от ползване на идеална част от собствения
му имот, да посочи идеалната част, как се формира същата, при какви твърдения на
ищеца, да формулира петитум, както и да посочи дали претенцията 12000лева,
съставлява претенция за обезщетение за лишаване от ползване на целия имот или на
идеална част от него.
С молба от 13.5.2024г, ищецът сочи, че твърди да е придобил по силата на н.а.
543/2022г. правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор 38978.504.110.1.1 и самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
38978.504.110.1.2, че в исковата молба погрешно е посочено, че имот самостоятелен
обект в сграда, с идентификатор 38978.504.110.1.2 е идеална част от имота, че
ответникът ползва именно него, както и обезщетението, което се претендира в исковата
молба, е за ползване именно на този имот, считано от датата на получаване на
нотариална покана.
СРС намира, че уточнението е недопустимо, защото с него се предявява иск при
съвсем различни от първоначалните твърдения. Видно от исковата молба, ищецът е
твърдял, че по силата на същото основание е придобил сграда, която се състои от
посочените с идентификатори по – горе самостоятелни обекти. Изрично е посочено, че
след закупуването на имота, ищецът твърди да е установил, че самостоятелен обект в
сграда, с идентификатор 38978.504.110.1.1 се ползва без основание от ответника,
отправил му е нотариална покана за напускане на имота, или за заплащане на
обезщетение.
Опитът за конкретизация на исковата молба се прави въз основа изложените
1
твърдения в отговора, че ответникът никога не е ползвал имот 38978.504.110.1.1, а
ползва имот с идентификатор 38978.504.110.1.2, който, по твърдения на ответника,
съставлява североизточен близнак, и се сочи от ответника, че се ползва от него на
правно основание.
СРС намира, че въпреки че на основание чл.143,ал.2 ГПК, при запознаване с
твърденията в отговора, ищецът може да допълни и поясни изложеното в исковата
молба, понастоящем се излагат твърдения, че ответникът ползва различна от
посочената в исковата молба сграда, което твърдение не съставлява нито изменение на
иска / чл.214 ГПК предвижда възможност за изменение на основанието, или искането,
но по същество, при запазване на искането, ищецът излага съвсем нови твърдения,
което не попада под нито една от двете хипотези/ , нито неговото уточнение, в рамките
на заявената претенция. Ето защо, производството, като недопустимо, следва да се
прекрати.
При тези мотиви, на основание чл.130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението си за насрочване на разглеждането на делото в
открито съдебно заседание.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№4988/2024г.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд
в 1-седмичен срок от връчването на преписа на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2