№ 24892
гр. София, 14.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110128850 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искане на основание чл. 389 ГПК, подадено от И. С. Д. и Й. Я. Н. за
обезпечение на предявените от тях искове срещу „Т С“ ЕАД отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищците не
дължат на ответника сумата от по 476,07 лева за всеки ищец, представляваща стойност на
доставена топлинна енергия, както и че не дължат сумата от 220 лева, представляваща
присъдени разноски в исковото производство и сумата от 357,63 лева, представляваща
присъдени разноски в заповедното производство, за които суми е издаден изпълнителен
лист по гр.д. № .......г. по описа на СРС, 48-ми състав и е образувано изп.д. № ..... по описа
на ЧСИ С Х. Исканата обезпечителна мярка е спиране на изпълнението по посоченото
изпълнителното дело.
Ищците поддържат, че с влязло в сила решение по гр.д. № .......г. по описа на СРС, 48-
ми състав били осъдени да заплатят процесните суми на „Т С“ ЕАД, но след влизане в сила
на решението ответникът бил бездействал в продължение на повече от пет години и бил
образувал процесното изпълнително дело едва през 2023г. С оглед на това считат, че към
датата на образуване на изпълнителното дело е изтекла петгодишната давност за процесните
вземания.
Съдът като взе предвид наведените с исковата молба твърдения и представените
доказателства, намери следното.
За да допусне исканото обезпечение, съдът следва да установи, че ищецът има право
на обезпечение на иска. Такова право той има при кумулативната даденост на следните
предпоставки, а именно, когато предявеният иск е допустим и вероятно основателен и
когато е налице интерес от обезпечението, респ. претендираната обезпечителна мярка е
допустима и подходяща.
При извършената проверка съдът установи, че исковата молба е редовна а
предявените искове са процесуално допустими.
Обезпечителната нужда се извежда от обстоятелството, че производството по
изпълнителното дело не е прекратено с акт на съдебен изпълнител, поради което е налице
опасност, в случай на уважаване на отрицателния установителен иск, да бъдат предприети
междувременно действия по принудително изпълнение на оспореното от ищците вземане,
както и събраните по делото вземания да бъдат преведени в полза на взискателя.
Обезпечителната мярка „спиране на изпълнението“ е допустима и подходяща за
1
обезпечение на този вид искове.
Относно вероятната основателност на предявения иск, съдът намира, че същата не
може да се изведе единствено от представените с исковата молба писмени доказателства.
Същите установяват правния интерес на ищците, както и твърдяната от тях дата на
постановяване на съдебното решение. При предявен отрицателен установителен иск основан
на изтекла погасителна давност, доказателствената тежест за установяване на
обстоятелствата, водещи до нейното спиране или прекъсване, пада върху ответника, чието
становище не е изслушано в настоящия етап на производството. Именно наличието или
липсата на такива обстоятелства са релевантни за евентуалната основателност на иска.
Съгласно съдебната практика, обаче, преценката за вероятната основателност на иска се
извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени
доказателства, а когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства, при
представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл. 180 и 181 ЗЗД.
Тоест законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е допустим и е
налице обезпечителна нужда, а вероятната му основателност може да бъде базирана върху
изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за евентуалните вреди, които ответникът
ще претърпи ако обезпечението е неоснователно /в този смисъл Тълкувателно решение №
6/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо съдът намира, че исканото обезпечение следва да
бъде допуснато по реда на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК при представяне на гаранция в пари.
Водим от тези предмета и цената на предявения иск съдът приема, че парична гаранция в
размер на 150 лева би била достатъчна за да обезщети евентуалните преки и непосредствени
вреди, които ответникът би могъл да претърпи от обезпечението в случай на
неоснователност на иска.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА обезпечение на предявените от И. С. Д. с ЕГН: ********** и Й. Я. Н. с
ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. София, ж.к. „Младост“, бл. 239, ет. 6, ап. 33, срещу „Т
С“ ЕАД, с ЕИК: ...... със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че ищците не дължат на ответника сумата от по 476,07 лева за всеки ищец,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия, както и че не дължат сумата от
общо 220 лева, представляваща присъдени разноски в исковото производство и сумата от
общо 357,63 лева, представляваща присъдени разноски в заповедното производство, за
които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. № .......г. по описа на СРС, 48-ми състав и
е образувано изп.д. № ..... по описа на ЧСИ С Х, чрез налагане на обезпечителна мярка
СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО по изп.д. № ..... по описа на ЧСИ С Х, до приключване
на производството по настоящото дело с влязъл в сила съдебен акт, ПРИ УСЛОВИЕ, че
бъде внесена по депозитната банкова сметка на Софийски районен съд парична гаранция в
размер на 150 лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед на ищците съобразно гореизложеното след
представяне на доказателство за внесена по сметка на Софийски районен съд гаранция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните /чл. ...., ал. 1, пр. последно ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2