Р Е Ш Е Н И Е
№261778/23.12.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и седми ноември, през две хиляди и двадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна
Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №9241 по
описа на Варненски районен съд за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран искова молба, с която се предявени искове от З.Н.С.,
ЕГН ********** ***, за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи сумата от 1444,05 лева начислена ел.енергия за периода
18.10.2016г.-12.05.2020г., от Н.Г.С., ЕГН ********** *** за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи сумата от 1444,05 лева
начислена ел.енергия за периода 18.10.2016г.-12.05.2020г. и от Константин Г.С.,
ЕГН ********** *** за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи сумата от 1444,05 лева начислена ел.енергия за периода
18.10.2016г.-12.05.2020г. срещу „Електроразпределение
Север“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***
ТАУРС – Е, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
В исковата молба се излагат
твърдения, че в гр. Долни чифлик, ул. Люлин №14 е разкрита партида за доставка на ел. енергия,
чиято титуляр е бил К.С. Добрев, ЕГН **********. Вследствие договор за дарение
от 1997г. К.С. Добрев, ЕГН ********** и съпругата му даряват имота на своят син
Георги Костадинов С.,***, чиито наследници – приживяла съпруга и синове са
ищците по делото. Съобразно квотите си в наследството останало от починалия общ
техен наследодател отричат вземането на ответника, което се претендира като
начислена ел. енергия вследствие осъществена корекционна процедура.
Ищците твърдят, че са получили уведомление от ответното дружество, за
извършена контролна проверка на средството за търговско измерване, при което е
констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което е коригирана
сметката му за използвана ел. енергия,
като е начислена сумата от 4332,14 лева.
Оспорват възможността на ответното дружество да осъществи корекция на
потребената ел. енергия. Оспорват процедурата по осъществяване на корекция.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника, в който се излагат възражения за недопустимост на производството, а
в условията на евентуалност се сочи, че предявените искове са неоснователни. Твърди се, че е извършената проверка от
служители на „Електроразпределение Север“
АД, като констатациите са отразени в протокол № 5100615/12.05.2020г. СТИ е демонтирано,
като същото е изпратено в БИМ за метрологична експертиза, при която е
осъществено софтуерно четене, вследствие на което в регистър 1.8.3 е установено
натрупване на 23368 кВтч ел. енергия. При тези съображения и
на основание чл.55, ал.1 ПИКЕЕ е
изготвена корекция на ел. енергия на адреса на потребление.
В условията на евентуалност, в случай, че не бъдат
приложени разпоредбите на чл.55, ал.1 ПИКЕЕ посочва, че процесната сума е
дължима на осн. чл.183 ЗЗД доколкото се касае за точно установено количество
реално потребена ел. енергия, която следва да бъде заплатена от абоната.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено
следното от фактическа страна:
Представен по делото е протокол от №1149807/17.10.2016г. за монтаж на СТИ,
от който се установява, че на така посочената в протокола дата на адрес на
потребление в гр. Долни чифлик, ул. Люлин №14 е осъществен монтаж на СТИ № 1114
0216 6693 4010. В протокола са вписани показанията на дневна и нощна тарифа на
средството към момента на монтажа, а именно 00000 кВч – дневна и 00000 – нощна
ел. енергия.
Представен е КП №5100615/12.05.2020г., от който се установява, че на така
посочената дата на адреса на потребление в гр. Долни чифлик, ул. Люлин №14 е
осъществена дейност по подмяна на СТИ № 1114 0216 6693 4010 с друг СТИ.В
протокола е посочено, че демонтирания СТИ се насочва за експертиза в БИМ.
Представен е по делото КП за техническа проверка №366/19.05.2020г. на БИМ –
РО Варна, от който се установява, че при осъществяване на метеорологична
експертиза на СТИ 1114 0216 6693 4010 е констатирано, в регистър Т3– 1.8.3 е
начислена преминала ел. енергия в размер на 23368,3 кВтч. В протокола е
посочено, че електромера съответства на метеорологичните характеристики и отговаря
на изискванията за точност при измерване на ел. енергия. Посочено е, че СТИ не
съответства на техническите характеристики.
По делото е представено становище от 26.05.2020г., изготвено от специалист
„ЕК” и одобрено от началник отдел „КЕК”, което становище и изготвено съобразно
КП №366/19.05.2020г. с оглед извършена техническа проверка, като е одобрено
извършването на корекция на ел. енергия за периода 18.10.2016г.-12.05.2020г.,
като е посочено, че корекцията е извършена на основание КП и софтуерно
прочитане на регистър на СТИ, на осн. чл.55 ПИКЕЕ за общо 23368 кВтч.
Съставена е фактура №**********/28.05.2020г., за периода 18.10.2016г.-12.05.2020г.,
на стойност 4332,14 лева.
Изготвено е писмо от 28.05.2020г. от „Електроразпределение Север“ АД, с което титуляра по партида е
бива уведомен за осъществената проверка и изготвената корекция на ел. енергия,
като от представената обратната разписка се установява, че същото не е връчено
лично.
Прието по делото е заключението на комплексна съдебно –
техническата и счетоводна експертиза на в.л. К. и в.л. П., в която се
установява,че при софтуерно четене на тарифа
– 1.8.3 е констатирано натрупване на ел. енергия в размер на 23368 кВтч,
която ел. енергия не се визуализира на дисплея на СТИ. Посочва се, че процесния
електромер е еднофазен двутарифен, поради което активни за същия са тарифи Т1
-1.8.1 и Т2 – 1.8.2. Допълва се, че поначало тарифи Т3 и Т4, следва да бъдат с нулеви
показания. Посочва, че към момента на монтаж на СТИ няма данни за показанията
на тарифи Т3 и Т4.Отчетеното количество ел. енергия от 23368 кВтч за общо 1271
дни е съобразено с пропускателната способност на вторичния предпазител, същия с
мощност от 63 А, който дава възможност да бъде доставена ел. енергия в размер
на 2,3 Квтч за час при среднодневно натоварване при 8-часосово потребление.
Представен по делото е договор за
дарение от 22.01.1997г., с който К. и Каля Добреви даряват на синът си Георги
Костадинов С. жилищна сграда с лятна кухня в гр. Долни чифлик, ул. Люлин №14.
Представено е удостоверение за
наследници на Георги Костадинов С., от което се установява, че същия е починал
на 23.12.2016г., като наследници са ищците по делото.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Предявен е иск, с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК, с който се търси
съдебно установяване на недължимостта на вземането на „Електроразпределение Север“ срещу ищеца.
Абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен
установителен иск, е наличие на правен интерес на ищеца
за разрешаване, със сила на пресъдено нещо на спора за отричаното от него материално право, като бъде установено
действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с
конкретно притезание, както и за осуетяване
на възникването на нов спор за материално
право на същото основание. В конкретната хипотеза,
твърденията на ищеца, че не дължи сумата посочена в справката за корекция,
както и че между него и ответника е налице спор относно
дължимостта на процесната сума,
който застрашава имуществената му сфера,
с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването в имота му, обосновават правния интерес от избраната форма на защита.
От представените по делото писмени доказателства съдът приема, че титуляр
по партида на адрес на доставка на ел. енергия в гр. Долни чифлик, ул. Люлин
№14 е бил Георги Костадинов С., който е придобил имота по дарение от своите
родители. Георги С. е починал на 23.12.2016г., за което обстоятелство е
съставен акт за смърт № 2336/23.12.2016г. от Община Варна, като наследници на
същият са ищците по делото – З.С. негова преживяла съпруга и синовете му К. и Н.
Стойкови. При тези съображения съдът приема, че приживе наследодателят на
ищците е имал качество на потребител на ел. енергия за битови нужди и като такъв се явява краен битов клиент по см. на §1
т.2а от ДР на ЗЕ. Недвижимият имот е присъединен към електроразпределителната мрежа, която от своя страна е собственост на ответното
дружество, при което следва да бъде прието, че между страните е възникнало облигационно правоотношение за пренос на ел.енергия. За задълженията на наследодателя неговите наследници
отговорят съобразно квотата си в наследството, а доколкото се установи, че
недвижимият имот е придобит приживе по дарение от Георги С., то наследствените
квоти на неговата прижвяла съпруга и низходящи са равни и възлизат от по 1/3
ид.части за всеки един от тях.
Съдът не споделя възражението на ответника за
недопустимост на иска. Титуляр по партида на доставка на ел. енергия може да
бъде лице, което има качество на потребител на ел. енергия, а такъв може да
бъде собственик, ползвател или наемател на имот присъединен към електрическата
мрежа, при което между него и доставчика възниква облигационно правоотношение
по договор за доставка на ел. енергия, по силата на което абоната се задължава
да заплаща стойността на дължимата ел. енергия. Обстоятелството, че единствено
ответникът Константин С. Добрев е посочен в процесната фактура, с която е
извършена корекцията на ел. енергия, като лице, което е получател на
последната, не установява единствено и само за него качество на потребител на
ел. енергия. Не се ангажират по делото доказателства, че облигационно
правоотношение по повод доставка на електроенергия на посочения адрес на
потребление в гр. Долни чифлик е възникнало единствено между него и
електроснабдителното предприятие, за да бъде прието, че той е и единствено
задължено лице по това правоотношение. При липсата на доказателства в тази насока следва да бъде
прието, че наследниците на носителя на материални права върху имота, до който
се осъществява доставка на ел. енергия са задължени лица съразмерно квотата си
в наследството.
Спорния
въпрос по същество на спора може да бъде
обобщен около възможността на ответното дружество при наличието на определени
условия да осъществи изчисление на ел. енергия, която не е отчетена при
ежемесечното периодично отчитане на СТИ.
В ДВ бр.35/30.04.2019г. са обнародвани приетите от КЕВР, Правила за
измерване на количество електрическа енергия. В раздел ІХ от същите се урежда
реда и начинът за преизчисляване на количествата ел. енергия. В посоченият
раздел се съдържат правилата за осъществяване на корекция при различни хипотези,
съответно техническите изисквания, период и метод на процедурата. Една от
включените в тази част на Правилата хипотеза за корекция на ел. енергия е
уредена в разпоредбата на чл. 55, съобразно която, в случаите, в които се
установи, че са налице измерени количества ел. енергия в невизуализиран
регистър на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след
монтажа на СТИ количество ел. енергия в тази регистри. Преизчислението в този
случай се осъществява на основа на метрологична експертиза и констативен протокол,
съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ.
Констативния протокол по чл. 49 ПИКЕЕ по своята същност е частен
свидетелстващ документ, както основание за редовност на същия е да бъде
подписан от представител на оператора, съответно от ползвателя или негов представител,
а ако последния е отсъствал или е отказал да подпише протокола, то той се
подписва от свидетел, който не служител на оператора. В задължение на оператора
е да изпрати този протокол на ползвателя по пощата с обратна разписка или друг
начин съобразно посочените от ползвателя данни за контакт между страните.
В конкретния казус на 12.05.2020г. е осъществена проверка на СТИ на адреса
на потребление в гр. Долни чифлик, като е съставен КП №5100615. Протокола е
подписан от представител на оператора, съответно от свидетел – З.Н.С.. Не се установява от доказателствата по
делото да е е осъществено връчване на
протокола за проверка на СТИ, при което следва да бъде направен извода, че
установената в чл. 49, ал.4 ПИКЕЕ процедура по изпращане на констативния
протокол не е спазена. Този си извод съдът прави от липсата на отразяване в
обратна разписка, че е получено писмо от 28.05.2020г.
СТИ, което е предмет на метрологична проверка е монтирано на адреса на
потребление на 17.10.2016г., който факт се установява от представения по делото
протокол за първоначален монтаж №1149807/17.10.2016г. (л.50). При монтаж на
средството е удостоверено, че показанията на електромера към този момент по
тарифа за нощна ел. енергия възлизат на 00000 кВчт, съответно и за дневна в
размер на 0000 кВтч. Така посоченото в частния свидетелстващ документ дови до
извода, че към момента на монтажа средството същото е с нулеви показания. В
протокола за първоначален монтаж липсват данни за т.нар. скрити регистри
включително и процесния 1.8.3.
От КП № 5100615/12.05.2020г. съдът приема, че електромера е демонтиран,
като същия е изпратен за осъществяване на метрологична експертиза в БИМ – РО
Варна. При осъществяване на същата се констатира, че в регистъра, който не се
визуализира (скрит регистър 1.8.3) е натрупана ел.енергия в размер на 23368,3
кВтч. Преизчисляването на ел. енергия по смисъла на чл.55, ал.2 ПИКЕЕ се
осъществява въз основа на метрологичната проверка и съставена констативен
протокол по чл. 49 ПИКЕЕ. При тези задължения операторът на
електроразпределителната мрежа е съставил становище от 26.05.2020г., в което позовавайки
се на протокол за метрологична проверка от БИМ №366/19.05.2020г. е начислил
допълнително количество ел. енергия в размер на 23368 кВтч, за периода
18.10.2016г.-12.05.2020г., след което и на осн. чл.56, ал.3 ПИКЕЕ е фактурирал
стойността на коригираната ел. енергия, същата възлизаща в общ размер на 4332,14
лева.
Така посоченото налага следния извод, че към момента на осъществяване на проверката
– 12.05.2020г., ответникът в качеството му на оператор на
електроразпределителна мрежа има задължение да осъществява проверка на
измервателната система, част от която е и средството за търговско измерване –
чл.42, ал.5 ПИКЕЕ. Ответникът по време на проверката е констатирал натрупване
на ел. енергия в невизуализиран регистър, при което е демонтирал средството и
го е изпратил на БИМ за метрологична експертиза. За процесния периода на
проверката с подзаконов нормативен акт издаден от КВЕР, а именно ПИКЕЕ е дадена
възможност на оператора да осъществява корекция на ел. енергия, поради което
към този момент съществува съответната нормативна база за това.
Поставя се на следващо място въпроса, дали ответното дружество е спазило
методиката посочена в ПИКЕЕ и в частност на чл. 55 от същите при преизчисление
на дължимото количество ел. енергия.
Ответникът правилно е посочил в становище за начисляване на ел. енергия от
26.05.2020г., че приложима е разпоредбата на чл. 55 ПИКЕЕ. В случай става
въпрос за ел.енергия, която е натрупана в регистър, който не се визуализира на
дисплея на СТИ. Съобразно приетата по делото комплексна съдебно –техническа и
счетоводна експертиза, която се кредитира от съда като обективно и компетентно
дадена, електромерите от този вид имат видими на дисплея единствено регистри
1.8.1 и 1.8.2. Натрупаните в регистър 1.8.3 количества следва да бъдат
прочетени със специален софтуер.
Анализа на хипотезата на чл.55 ПИКЕЕ налага извода, че корекцията относно
количествата ел. енергия, която се натрупва в тези невизуализирани регистри,
сред които е и процесния 1.8.3 следва да бъде начислена от оператора за периода
от монтажа на СТИ до установяване натрупването на тази енергия в съответния
невизуализиран регистър. При това тълкуване на подзаконовия нормативен акт,
съдът стига до извода, че периода за корекция е определяем, като неговата
продължителност е обусловена от два компонента – 1)датата на монтаж на СТИ и 2)датата,
на която е установено натрупване на ел. енергия в невизуализиран регистър.
Процесният електромер № 1114 0216 6693 4010 е монтиран на 17.10.2016г., при
което надлежно е определен периода на корекцията от 18.10.2016г.- датата
следваща датата на първоначалния монтаж до 12.05.2020г. – датата на
осъществяване на проверката и демонтирането на СТИ с оглед необходимостта от
осъществяване на експертиза досежно същото.
При положителен отговор на въпроса, че към момента на проверката на СТИ
съществува нормативна база, която позволява да бъде осъществена корекция на ел.
енергия, че периода на същата е съобразен с методиката посочена в подзаконовия
нормативен акт, какъвто се явява ПИКЕЕ, се поставя въпроса как следва да се
определи количеството ел. енергия, която се явява натрупана в невизуализираните
(скрити) регистри, което количество по своята същност определя и паричния
еквивалент на корекцията на ел. енергия, съответно възможно ли е без да са
налице данни за показанията на скрития регистър
(в случая 1.8.3) към момента
на първоначален монтаж на СТИ да се определи наличието на ел. енергия в този
регистър в последствие, което определяне ставата посредством прочитане
съдържането на този регистър със специализиран софтуер.
Съдебната практика, която се формира по този въпрос във връзка с
корекционна процедура по ПИКЕЕ обн. ДВ бр.35/30.04.2019г., и която практика към
настоящия момент е ограничена предвид краткия срок от влизане в сила на Правилата
до сезиране на съда с искове с настоящия предмет, застъпва в първата си
хипотеза становището, че законосъобразността на корекцията следва да бъде
обвързана с наличието на начални данни за показанието на скритите регистри,
т.е. данни за показанията на тези регистри към момента на монтаж на самия
електромер (в този смисъл решение по
гр.дело № 1226/2020г. на ВОС, №1368/2020г. на ВОС, №1408/2020г. на ВОС, № 1278/2020г. на ВОС,
№1201/2020г. на ВОС, №1176/2020г. на ВОС и №1398/2020г. на ВОС). В насока
законосъобразност на процедурата по корекция на ел.енергия по смисъла на правилата
уредени в чл. 55, ал.1 ПИКЕЕ, която процедура не е обуславяна от наличието на
данни за съдържанието на скритите регистри към момента на монтажа на СТИ се
формира и съдебна практика, която се съдържа в решения по гр. дело №
1289/2020г. на ВОС, 950/2020г. на ВОС, 962/2020г. на ВОС и №1435/2020г. на ВОС.
Настоящия първоинстанционен съд възприема съдебната практика в първата
хипотеза, като приема че ответното дружество следва да докаже, че процесното
количество ел. енергия е консумирано в обекта на потребление след датата на
монтаж на СТИ до неговия демонтаж и насочване за метрологична експертиза. Това
доказване може да стане посредством установяване наличието показанията на
скритите регистри към момента на монтаж на електромера. В процесния случай в
скрития регистър 3 (1.8.3) не се вписани показания на средството към момента на
първоначалното му монтиране. Налице са вписани показания по тарифа 1 и 2, а т.е.
по тарифи за дневна и нощна ел. енергия. При монтажа по тези тарифи електромера
е имал отчетено количество ел.енергия, което е удостоверено в частния
свидетелстващ документ, в който обаче липсва вписване показанията на регистър 1.8.3.
Липсата вписване показанията по тази тарифа води до невъзможността да бъде
установено по безспорен начин, че към момента на монтаж на СТИ показанията по
тарифа 1.8.3 са били нулеви, а процесните 23368 кВтч са натрупани за процесния
период, за който е изготвена корекцията, а не преди монтажа на електромера.
При тези мотиви предявените отрицателни установителни искове от З.Н.С., ЕГН **********
***, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
сумата от 1444,05 лева начислена ел.енергия за периода
18.10.2016г.-12.05.2020г., от Н.Г.С., ЕГН ********** *** за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи сумата от 1444,05 лева
начислена ел.енергия за периода 18.10.2016г.-12.05.2020г. и от Константин Г.С.,
ЕГН ********** *** за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи сумата от 1444,05 лева начислена ел.енергия за периода
18.10.2016г.-12.05.2020г. срещу „Електроразпределение
Север“ АД
следва да бъдат уважени.
Не се споделя от съда направеното в условията на
евентуалност възражение от ответното дружество, че процесната сума е дължима на
осн. чл.183 ЗЗД доколкото се касае за точно установено количество реално
потребена ел. енергия, която следва да бъде заплатена от абоната.
Задължението на крайния битов клиент имащ качество на потребител по договор
за покупко – продажба на ел. енергия е към трето на спора лице – „Енерго – Про
Продажби“ АД. При осъществяване на корекционна процедура собственикът на
електроразпределителната система, а в случая „Електроразпределение Север“ АД
остойностява процесните количества ел.енергия като технологични разходи за
пренос високо и ниско напрежение, съответно достъп високо, средно/ниско
напрежение. Ответникът калкулира цена за пренос и достъп, които услуги за
ползване на електроразпределителната мрежа са различни от продажната цена на
електрическата енергия, която се дължи от битовия потребител какъвто е ищеца на
трето на спора лице. Така доколкото облигационна връзка по покупко – продажба
на ел. енергия между ищеца и „ Електроразпределение Север“ АД не е възникнала,
то последното дружество не може да претендира продажната цена на установеното
вследствие корекционната процедура количество ел. енергия.
По отношение на разноските:
В съдебната практика и в частност Определение
№442/28.06.2019 по дело №502/2019 на ВКС, ТК, II т.о., което напълно се споделя и от настоящия
първоинстанционен съдебен състав се приема, че основанията, при които адвокатът може да
оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1
ЗАдв.:
1/ лица, които имат право на издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/
роднини, близки или на друг юрист. В посочената разпоредба не е уредено
изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при
сключване на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна
правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия
адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента.
Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал
безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2
ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по
чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното производство насрещната страна да
е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната,
представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2
ЗАдв. във
връзка с чл. 78 ГПК/. При осъществяване на
посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското
възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък
от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2
ЗАдв.,
като осъди другата страна да го заплати. При негативно решение за страната,
представлявана от съответния адвокат, адвокатът няма право да получи адвокатско
възнаграждение, поради което преценката дали да окаже безплатната правна помощ
е негова.
При
определяне размера на дължимото в полза на процесуалният представител на ищците
възнаграждение за процесуално представителство, съдът следва да съобрази и
възражението за прекомерност на уговореното възнаграждение, по отношение на
което всеки един от ищците е освободен от заплащане при сключване на договора
за правна защита и съдействие. Следва да бъде посочено, че възражението на
ответника по чл. 78, ал.5 ГПК е основателно, определеното възнаграждение от по
350 за всеки един от предявените от всеки един от ищците искове е прекомерно.
Делото не е с висока правна и фактическа трудност, като същото приключи в
рамките на едно единствено съдебно заседание. Така при определяне на дължимото
възнаграждение за процесуално представителство съдът съобразява минималните
определени в Наредба № 1 от 09.07.2004г. размери на възнаграждението за
процесуално представителство, като определя такова от по 331,08 лева.
В полза
на ищците се дължат и сторените от тях съдебно – деловодни разноски в размер на
178,29 лева, по отношение на които по делото се представят доказателства за
осъществено заплащане.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
З.Н.С., ЕГН ********** *** не дължи на „Електроразпределение
Север“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** ТАУРС – Е сумата
от 1444,05 лева начислена
ел.енергия за периода 18.10.2016г.-12.05.2020г, за което обстоятелство е
съставена фактура № №**********/28.05.2020г., на обща стойност от
4332,14 лева,на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
Н.Г.С., ЕГН ********** *** не дължи на „Електроразпределение
Север“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** ТАУРС – Е сумата
от 1444,05 лева начислена
ел.енергия за периода 18.10.2016г.-12.05.2020г, за което обстоятелство е
съставена фактура № №**********/28.05.2020г., на обща стойност от
4332,14 лева,на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Константин Г.С., ЕГН
********** *** не дължи на
„Електроразпределение Север“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** ТАУРС – Е сумата
от 1444,05 лева начислена
ел.енергия за периода 18.10.2016г.-12.05.2020г, за което обстоятелство е
съставена фактура № №**********/28.05.2020г., на обща стойност от
4332,14 лева,на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** ТАУРС – Е ДА
ЗАПЛАТИ на З.Н.С., ЕГН ********** ***, Н.Г.С., ЕГН **********
***
и Константин Г.С., ЕГН
********** ***
сумата от 178,29 (сто седемдесет и осем лева и 29 ст.) лева съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** ТАУРС – Е ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат П.Т.Т., при Адвокатска колегия – Варна, с
личен № 13001477690, служебен адрес гр. Варна, ул. Баба Рада №20-22, ет.1, офис
№1 сумата от 331,08 (триста тридесет и
един лева и 8 ст.) лева определено от съда адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца З.Н.С., ЕГН ********** *** в
производството по гр. дело № 9241/2020г. на ВРС, на осн. чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** ТАУРС – Е ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат П.Т.Т., при Адвокатска колегия – Варна, с
личен № 13001477690, служебен адрес гр. Варна, ул. Баба Рада №20-22, ет.1, офис
№1 сумата от 331,08 (триста тридесет и
един лева и 8 ст.) лева определено от съда адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца Н.Г.С., ЕГН ********** *** в производството по гр. дело № 9241/2020г. на
ВРС, на осн. чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** ТАУРС – Е ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат П.Т.Т., при Адвокатска колегия – Варна, с
личен № 13001477690, служебен адрес гр. Варна, ул. Баба Рада №20-22, ет.1, офис
№1 сумата от 331,08 (триста тридесет и
един лева и 8 ст.) лева определено от съда адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца Константин Г.С., ЕГН ********** *** в
производството по гр. дело № 9241/2020г. на ВРС, на осн. чл. 38 ЗА.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му,
ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: