№ 481
гр. Русе, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Доротея Мл. Димова-Северинова
при участието на секретаря С. Е.
като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова
Административно наказателно дело № 20254520201005 по описа за 2025
година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Е. С. М., ЕГН **********, депозирана против Наказателно
постановление № 25-3393-000412/19.05.2025 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Русе, РУ
02 Русе, с което на жалбоподателят, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1, от ЗДвП и е наложена
глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения касателно незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, нарушение на административнопроизводствени правила и
противоречие с материалноправни норми. В тази насока се моли последното да се отмени.
В съдебните заседания жалбоподателят не се явява, не се представлява от
упълномощения защитник адв. М. В. от АК-Русе. С молби по хода на делото процесуалният
представител на жалбоподателят моли за уважаването на жалбата и отмяната на
наказателното постановление.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, като се
представлява от гл. юрисконсулт Т. Й., която оспорва изложеното в жалбата. Моли
обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно,
като в тази насока развива съображения. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно
процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото наказателно постановление,
имащо право и интерес от обжалване на същото. Жалбоподателят е получил препис от
наказателното постановление на 12.06.2025 г., а жалбата е депозирана на 25.06.2025 г. с вх.№
1
УРИ3393-00-2443/25.06.2025 г. Същата е подадена в преклузивния срок за обжалване и е в
съответствие с изискванията за редовност, поради което се явява процесуално
ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи,
прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от
ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 26.04.2025 г., в качеството си на водач, жалбоподателят управлявал мотопед
„КТМ“, нерегистриран с номер на рама 80130093 и с неустановена собственост. Към този
момент жалбоподателят е бил лишен от това право по административен ред - НП № 23-1085-
003861/06.01.2024 г., издадено на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, със срок на лишаване от
право да управлява МПС от 05.12.2023 г. до 05.12.2025 г.
Съобразявайки така изложеното, свидетелят В. Д. Д. преценил, че с поведението си
жалбоподателят М. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. В
тази насока свидетелят Д. съставил АУАН серия АД бл.№ 793532 от 26.04.2025 г., който бил
подписан от жалбоподателя без възражения. В законоустановения срок пред наказващия
орган не са били депозирани писмени възражения от М..
Началник РУ към ОДМВР Русе, 02 РУ Русе въз основа на акта издава обжалваното
наказателно постановление, с което на основание чл.177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП наложил на
жалбоподателя административно наказание ГЛОБА в размер на двеста лева. В процесното
наказателно постановление наказващият орган описал фактическа обстановка напълно
идентична с описаната в АУАН, като посочил, че по отношение на жалбоподателя е налице
влязло в сила НП № 23-1085-003861/06.01.2024 г., издадено на основание чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП, със срок на лишаване от право да управлява МПС от 05.12.2023 г. до 05.12.2025 г. и
счел, че деянието осъществява състава на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени
средства - Наказателно постановление № 25-3393-000412/19.05.2025 г., АУАН серия АД, бл.
№ 793532/26.04.2025 г., Справка нарушител/водач, Пълномощно УРИ 3393р-
19677/13.12.2023 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., Писмо вх. № 32403/20.10.2025 г.,
Автотехническа експертиза по ДП № 301/2025 г., Писмо вх. № 30395/03.10.2025 г., справка
от АИС „КАТ – регистрация на ППС и собствениците им“, Писмо вх. № 29759/29.09.2025 г.,
Наказателно постановление № 23-1085-003861/05.01.2024 г., както и гласни доказателства,
приобщени чрез разпит на свидетелите В. Д. Д. (актосъставител) и В. С. Т..
В хода на проведеното производство по обжалване на издаденото наказателно
постановление е назначена и изготвена съдебна автотехническа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано, по която вещото лице дава
заключение, че двуколесното моторно превозно средство, с рама № 80130093 е МПС
категория L1е-В (двуколесен мотопед) по смисъла на Регламент (ЕС) № 168/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 година относно одобряването и
надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства.
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите – Д. и Т., съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани
изцяло, доколкото всеки един от тях лично и в непосредствена близост е възприел
действията на жалбоподателя по управление на мотопеда. Показанията на свидетелите са
последователни, еднопосочни, непротиворечиви и подкрепящи се от останалата
доказателствена съвкупност. Същите са и относими към основния въпрос в настоящото
2
производство по реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя. Свидетелите точно и ясно описват в кой момент са възприели нарушението,
извършените проверки и констатациите си, респективно установените фактически
положения при извършване на конкретната проверка на жалбоподателя в настоящото
производство като ги възпроизвеждат пред съда убедително. Показанията им изцяло се
възприеха от настоящия съдебен състав, който ги постави в основата на доказателствените
си изводи.
В тази насока съдът съобрази и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП. Съдът възприе
акта за установяване на административно нарушение като доказателство, което на
самостоятелно основание обосновава отговорността на дееца. За нуждите на настоящото
производство следва да бъде отбелязано, че разпоредбата на чл. 189 от ЗДвП предвижда
отразените в редовно издаденият акт за констатации фактически положения да се считат за
установени до доказване на противното. С оглед спецификата на извършваната от
контролните органи дейност и многобройността на осъществяваните от тях проверки,
законодателят в специална норма е установил презумптивната доказателствена сила на
актовете за констатации, съставени при установяване на административни нарушения по
Закона за движение по пътищата. ППВС № 10/1973 г. т. 7 постановява, че
административноказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона
доказателства, тъй като отразените в акта за констатиране на нарушение фактически
констатации не се считат за установени до доказване на противното. Цитираната
задължителна съдебна практика няма отношение към актовете, съставени от длъжностните
лица на службите по контрол на движение по пътищата, именно предвид нарочния текст на
специалния закон - чл. 189 от ЗДвП ( В този смисъл и Решение № 6205 от 01.07.2004 г. по
адм. д. № 1116/2004 г., V отделение на ВАС). Презумптивната доказателствена сила на АУАН
по ЗДвП е въведена с приемането на закона (обн., ДВ, бр. 20 от 5.03.1999 г., в сила от
1.09.1999 г.) т.е. повече от двадесет години след задължителното тълкуване на ЗАНН,
съдържащо се в ППВС, от което следва правният извод, че т.7 от постановлението е
неприложима за АУАН, съставени по ЗДвП и води до разместване на доказателствената
тежест в административнонаказателното производство от неговото учредяване до
приключването му (със стабилизиране на съответното наказателно постановление). Най-
общо с приемането на текста на чл.189 от ЗДвП законодателят е създал един по-
благоприятен режим за доказване, при констатирани нарушения по ЗДвП, като е разместил
доказателствената тежест в производството по атакуване на наказателните постановления.
Все в тази насока следва да се отчете и фактът, че ЗДвП е специален закон, който
въвежда както специални материалноправни норми, така и специални процесуални правила,
които по силата на общото правило (Lex spetiali derogat legi generali) изключват
приложението на общите правила на ЗАНН относно административнонаказателното
производство. От тук per argumentum a fortiori се изключва приложението на общите
тълкувателни норми, съдържащите се ППВС №10/1973 г.
Следва да се отбележи, че презумптивната доказателствена сила на АУАН-а по
отношение на констатациите относно фактическите положения в настоящото производство
не беше опровергана по никакъв начин. В тази връзка и извън гореизложеното следва да се
посочи и обстоятелството, че съгласно експертното заключение процесното превозно
средство е МПС категория L1е-В (двуколесен мотопед).
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 314 от НПК
предвижда, че в настоящото производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
3
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването
и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните
изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от
формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно
постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение
всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която
са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз
основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са
субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на
санкционираното лице.
Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този
закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон.
Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че
АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – старши полицай при РУ 02 Русе, ОД
на МВР-Русе, а НП е издадено от компетентен АНО – началник РУ в ОД на МВР-Русе, РУ
02 Русе.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението,
респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно
постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
По делото не се спори, че на посочената в АУАН и НП дата и място жалбоподателя е
управлявал процесния двуколесен мотопед без регистрационен номер като е бил лишен от
правото да управлява моторно превозно средство по административен ред. Спорният
момент в случая е дали с оглед техническите характеристики на превозното средство
същото въобще е подлежало на регистрация, респективно е било МПС.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и
са с табели с регистрационни номера, поставени на определените за това места.
Съгласно т. 11 на § 6 от ДР на ЗДвП, „Моторно превозно средство“ е пътно превозно
средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни
средства.
Съгласно т. 14 на § 6 от ДР на ЗДвП, "Мотопед" е дву- или триколесно пътно превозно
средство, което има двигател с работен обем до 50 cm3 и чиято конструктивна максимална
скорост не надвишава 45 km/h.
Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, категория L са моторни
превозни средства, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013, които са-категория
4
„L1“ – моторните превозни средства с две колела, двигател с работен обем не по-голям от 50
куб. см. – в случай на задвижване с двигател с вътрешно горене и конструктивна
максимална скорост не по-голяма от 50 км/ч независимо от вида на задвижването; и
категория "L1e" – мотопеди – моторните превозни средства с две колела и конструктивна
максимална скорост не по-голяма от 45 км/ч, двигател с вътрешно горене с работен обем не
по-голям от 50 куб. см. или с 4 kW максимална постоянна номинална мощност в случай на
електродвигател.
От последната дефиниция следва, че процесният мотопед попада в категория
мотопеди – „L1е“, тъй като е моторно превозно средство с две колела, конструктивната му
максимална скорост не надвишава 45 км. /ч. и мощта му не е по-голяма от 4 kW /съгласно
заключението на вещото лице/.
Кои превозни средства подлежат на регистриране и какъв е реда за това е посочено в
текстовете Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства.
В чл. 1, ал. 4 от цитираната Наредба е посочено и кои средства не подлежат на
регистрация по посочения ред, като в изброените изрично, не фигурират двуколесните
мотопеди.
В този смисъл е Директива 2002/24/ЕО, като в чл. 1 от същата е посочено, че тя се
прилага за всяко дву- или триколесно моторно превозно средство, с двойни или единични
колела, предназначено да се движи по път, както и за неговите компоненти или технически
устройства. В текста на чл. 1, т. 1, изр. 2, е посочено изрично, които превозни средства са
извън от приложното поле на директивата, като се установява, че към изброените не се
изключени тези от категорията, управляван от водача М..
Т. е. управляваното от М. превозно средство безспорно подлежи на регистрация, тъй
като представлява двуколесно превозно средство, снабдено с електрически двигател и
конструктивна максимална скорост 45 км/ч, поради което притежава безспорно всички
характеристики на мотопед, включително и посочената в Закона за движение по пътищата
максимална скорост до 50 км/ч. Като пътно превозно средство, участващо в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, той подлежи на задължителна регистрация.
Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП За да управлява моторно превозно средство, водачът
трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява
моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му
за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4
или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно,
тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
В производството безспорно се установи, че към 26.04.2025 г. жалбоподателят е бил
лишен от правото да управлява МПС по административен ред - НП № 23-1085-
003861/06.01.2024 г., издадено на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, със срок на лишаване от
право да управлява МПС от 05.12.2023 г. до 05.12.2025 г.
Така от обективна страна жалбоподателят е извършил действия – на процесната дата
е управлявал МПС по пътищата, отворени за обществено ползване като към този момент е
бил лишен от право да управлява моторно превозно средство по административен ред.
От субективна страна жалбоподателят е съзнавал, че деянието е общественоопасно и
противоправно, защото като правоспособен водач, лишен към момента на деянието от
правото да управлява МПС е бил запознат със съдържанието на разпоредбата на чл. 150а, ал.
1 ЗДвП, но въпреки това е целял и е предприел умишлено управление на МПС без да има
5
това право. Субективното отношение на извършителя следва да се изведе от обективните
проявления на действията му, а именно, че използва път, отворен за обществено ползване
като управлява МПС и във волево отношение жалбоподателят е целял именно това като е
знаел, че е лишен от това право.
Настоящият съдебен състав приема, че не се касае за маловажен случай на нарушение
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение не съдържа белезите по § 1,
т. 4 от ДР на ЗАНН, а напротив - същото е типично за нарушения от този вид.
Според посочената разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или неизпълнение на задължение от
съответния вид. Преценката се прави на база фактическите данни на конкретния казус,
отнасящи се до начина на извършване на нарушението, предмета му, вида му,
общественоопасните му последици, наличието на щета за държавата, респ. гражданите,
данните за личността на нарушителя, наличието на други нарушения от извършителя и
други и всички други обстоятелства, релевантни за степента на обществена опасност и
морална укоримост на извършеното.
Обстоятелствата касаещи нарушението: Изпълнителното деяние засяга важни
обществени отношения, свързани с правилата за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване. Изискването за използването на пътищата отворени за обществено
ползване по тяхното предназначение и от правоспособни за това водачи има пряко
отношение към сигурността на останалите участници в движението. Само по себе си
деянието предпоставя завишена обществена опасност, доколкото с допускането му се
създава абсолютна предпоставка за ПТП.
Обстоятелствата касателно личността на нарушителя сочат на завишена обществена
опасност. Видно от справка за нарушител, същият е санкциониран над тридесет пъти, от
момента на придобиване на правоспособност като водач на МПС като СУМПС му е било
отнемано шест пъти. Същото демонстрира упоритост и системност при неспазване на
различни правила за движение по пътищата от страна на водача, въпреки вече наложените
наказания за предходните нарушения.
По гореизложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че процесното
нарушение не следва да се квалифицира като маловажно такова по смисъла на чл. 28, от
ЗАНН, вр. § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, тъй като обществената му опасност не е по-ниска в
сравнение с обикновените случаи на нарушение по ЗДвП от този вид.
Нормата на чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП в относимата редакция (ДВ, бр. 2 от 03.01.2018
г.) предвижда, че който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това
право по съдебен или административен ред се наказва с глоба от 100 до 300 лева.
Нормата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че при определяне на наказанието се
вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя.
Административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на
административната санкция по чл. 27 от ЗАНН. В наказателното постановление са изложени
аргументи защо е постановена глоба в размер на 200 лева, в този смисъл са налице мотиви
за приетия размер. Така, при определяне размера на наказанието АНО е взел предвид
тежестта на нарушението, с оглед засегнатите обществени отношения, свързани с опазване
на живота и здравето на хората. Като отегчаващи обстоятелства се отчетени установени
нарушения от страна на жалбоподателя, видно от приетата справка за нарушител/водач.
Настоящият състав формира извод, че е налице системност в нарушенията на ЗДвП
6
от страна на жалбоподателя.
Размерът на санкцията се определя в граници, поради което
административнонаказващият орган действа при условията на оперативна самостоятелност,
но в тези случаи приетото от него нормативно решение следва в най-голяма степен да е
обвързано с приобщени изрични мотиви по аргумент от разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от
ЗАНН /така Решение № 484/08.02.2024 г. по к. адм. н. д. № 374/2023 г. на Административен
съд – Русе/.
При определяне размерът на глобата административнонаказващият орган правилно е
отчел превес на отегчаващите над смекчаващите обстоятелства. Съдът приема, че
определеният размер на глобата от АНО към средния предвиден от законодателя размер е
правилно определен и ще постигане целите на чл. 12 от ЗАНН с предупредително и
превъзпитателно въздействие, както и за целите на предупредителен ефект върху останалите
субекти.
Поради тези съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено, а жалбата срещу него - оставена без уважение.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В хода на производството пред настоящата инстанция Началник РУ при ОД на МВР-
Русе, РУ 02 Русе е бил представляван от гл. юрисконсулт Т. Й. като в тази връзка е
направено искане за присъждане на разноски за процесуално представителство и е
представен списък.
Предвид изхода на делото и съобразявайки разпоредбата на чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал.
5 от ЗАНН, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, съдът намира, че искането на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява основателно. При защита по дела по ЗАНН разпоредбата на чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 130
до 190 лева (съгласно § 45. от Постановление № 107/26.06.2025 г. за изменение и
допълнение на Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с Постановление №
4 на Министерския съвет от 2006 г. /ДВ бр. 53 от 01.07.2025 г./ § 37. „В чл. 27е думите
„от 80 до 150“ се заменят с „от 130 до 190“ влиза в сила от 01.10.2025 г.). Производството
по делото е проведено в три съдебни заседания и при отчитане на фактическата му и правна
сложност, съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 150 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от
13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза
на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта
едноличен административен орган, т. е. в полза на Областна дирекция към Министерство на
вътрешните работи - Русе
По делото са сторени разходи за изготвена автотехническа експертиза, за която с
протоколно определение от 09.12.2025 г., съдът е разпоредил от бюджета на Съдебната власт
по сметка на Районен съд – Русе да се издаде РКО на вещото лице Д. в размер на 593,80
лева, съгласно представената по делото справка-декларация. Поради изложеното и с оглед
потвърждаването на обжалваното наказателно постановление, следва разноските за
изготвената експертиза в размер на 593,80 лева, да бъдат възложени в тежест на Е. С. М.
като същият следва да ги заплати на Съдебната власт по сметка на Районен съд Русе (в този
смисъл мотивите на ТР № 4/11.02.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСНК на ВКС).
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 58д, т. 1 и чл.
63д, ал. 1, 4 и ал. 5 от ЗАНН, Русенският районен съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-3393-000412/19.05.2025 г.,
издадено от Началник РУ в ОДМВР Русе, РУ 02 Русе, издадено на основание чл. 53 ЗАНН, с
което на Е. С. М., ЕГН **********, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Е. С. М., ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ в полза на ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - РУСЕ сумата в размер на
150 /сто и петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Е. С. М., ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ в полза на Висшия съдебен съвет
по сметка на Районен съд – Русе сума в размер на 593,80 лева /петстотин деветдесет и три
лева и осемдесет стотинки/, представляваща разноски за изготвена автотехническа
експертиза.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Русе в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8