РЕШЕНИЕ
№ 819
гр. Кюстендил, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калин К. В.ев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. А.А
като разгледа докладваното от Калин К. В.ев Гражданско дело №
20251520100494 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Съдът е сезиран с искова молба с вх. №2543/28.02.2025 г., депозирана от
И. В. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, чрез адв. В. М. от КАК, със съдебен
адрес: гр. ***, против Община Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, площад
„Велбъжд“ №1, представлявана от Кмета инж. О. А..
В исковата молба се твърди, че на 15.02.2025 г., около 13, 00 часа,
докато чакал своя позната в района на гарата на гр. Кюстендил, която карала
автомобилни курсове, ищецът бил нападнат от бездомно куче, около 70-80 см.
високо, тъмнокафяво към черно на цвят, с марка на ухото. Същото ухапало
ищеца по лявата долна подбедрица в долната й част и избягало, в следствие на
което пострадалият паднал на земята и притиснал с ръка раната, а неговата
позната му се притекла на помощ като превързала раната. Междувременно на
помощ се притекъл и автомобилният инструктор, който закарал ищеца до
спешен център, от където, след като бил прегледан, го изпратили в
хирургично отделение за зашИ.е на раната и поставяне на необходимите
ваксини. Внезапното нападение предизвикало уплаха у ищеца, освен това
същият изпитвал силни болки и страдания от ухапването, както и от
последвалите медицински манипулации. Състоянието на ищеца след
причиненото увреждане продължавало и към момента на подаване на исковата
молба, същият и досега изпитвал притеснения при среща с кучета. Посочва
се, че следва да се ангажира отговорността на Община Кюстендил на
1
основание чл. 50, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 3, ал. 2 от Наредбата за
регистрация, отглеждане и контрол на кучета на територията на Община
Кюстендил и се поддържа искане за присъждане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 3 500 лева, ведно със
законната лихва от предявяването на иска – 28.02.2025 г., до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва ищцовата претенция като неоснователна,
необоснована и недоказана. Оспорват се твърденията в исковата молба по
отношение на механизма, по който са получени телесните увреждания,
техният размер, вид, характер, проведено лечение, претърпени
неимуществени вреди и причинната връзка с твърдения инцидент. Посочва се,
че на датата на която се твърди, че е настъпил инцидента в Община
Кюстендил нямало регистриран сигнал за подобно поведение от
безстопанствено куче. Оспорва се твърдения инцидент да е настъпил на
територия, представляваща общинска собственост. За да се ангажирала
отговорността на ответника, следвало да бъде изпълнен фактическия състав
на разпоредбата по чл. 49 ЗЗД, а това не било налице в процесния случай.
Излагат се подробни съображения по посока на това, че общината е изпълнила
законово вменените й задължения като е предприела действия за овладяване и
контрол на популацията на безстопанствените кучета. На територията на
общината имало изграден приют за бездомни кучета, който функционирал от
01.09.2008 г. Безстопанствените кучета се настанявали временно в приюта,
ваксинирали се и ако нямало желаещи да ги осиновят, се връщали на местата,
от където били заловени, но след извършване на съответните ветеринарно-
медицински дейности. Така ответната страна изпълнила законово вменените й
задължения според изискванията на чл. 47, ал. 3 от Закона за защита на
животните /ЗЗЖ/, поради което и не било налице противоправно бездействие,
а оттук и причинно-следствена връзка с твърдените за настъпили вреди за
ищеца. Спори се по изложените в исковата молба фактически твърдения –
механизма на получаване на травматичните увреждания, кучето да е било
безстопанствено, както и се твърди, че ищеца бил допринесъл за настъпването
на вредите, като не бил положил нормална грижа за телесната си цялост.
Оспорва се претендирания размер на вредите като твърде завишен с
оглед на настъпилите неблагоприятни последици и неотговарящ на принципа
за справедливост, както и на социално – икономическите условия в страната и
в частност в населеното място на ищеца.
Предвид изложеното е отправено искане до съда да отхвърли
предявената претенция. В условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на претендираното възражение. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощения си
процесуален представител – адв. М., Община Кюстендил се представлява от
юрисконсулт Н.. Исковата молба се поддържа, а ответната страна я оспорва.
2
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с
доводите и твърденията на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Съгласно приобщено по делото медицинско свидетелство №8/2025 г. / л.
4/, издадено от д-р В. Н., началник ОСМ в МБАЛ „д-р Никола В.иев“ АД – гр.
Кюстендил ищецът И. Р. при прегледа, осъществен на 15.02.2025 г. е имал
наранявания в долната част на лявата подбедрица на крака си – разкъсно
контузна рана, кръвонасядане и охлузвания по лявата подбедрица. Посочено е
в медицинското свидетелство, че описаните увреждания е възможно да са
настъпили по посочения от Р. начин – поради ухапване от куче. Представено е
заверено копие от медицинско направление от процесната дата / л. 6/, фактура
във връзка с това на стойност 50 лв. и лист за преглед на пациент в Спешно
отделение- Кюстендил. Налице е легализиран превод на доклад от лекар
специалист – Л. Д., работещ в ***, издаден на *** г., в което е отразено, че
раната на ищеца е обработена и зашита от хирург в Кюстендил, след което са
правени всекидневни превръзки в ***.
В хода на производството са разпитани свидетелите Габрийела Рангелов
и Александър Р.. Последният е брат на ищеца.
От разпита на свидетелката Р. се установява, че живеела в гр. *** През
февруари 2025 г. карала шофьорски курсове в Кюстендил, а ищецът я
превозвал от *** до *** и обратно преди и след посещение на курсовете. На
15.02.2025 г. часът по кормуване завършил на гаровия площад в Кюстендил,
където традиционно Р. чакал свидетелката. В процесния ден Р. не чакал
свидетелката на уговореното място, а след като тя го потърсила наоколо го
забелязала да лежи на земята в близост до гаровия площад. Видяла, че кракът
му кървял и ищецът й казал, че е бил ухапан от куче. Помогнала му да
превърже крака си и след това отишли в ***. Раната от ухапването била
зашита. И. казал на свидетелката, че кучето имало щампа на ухото си.
Впоследствие научила, че Р. посещавал медицински център в ***, където
живеел, имал и болки. Заради раната не можел да върши обичайните си
задължения, които включвали грижа за домашните му животни и земеделска
работа.
От разпита на свидетеля Р., брат на ищеца, се установява, че ищецът на
15.02.2025 г., след като ходил в гр. Кюстендил, се прибрал с рана на левия
крак. Ищецът казал на брат си, че е ухапан от куче в Кюстендил. Свидетелят
видял, че раната е обработена, научил от брат си, че последният е ухапан от
куче в района на гарата в Кюстендил. Върнал се от Кюстендил в
„катастрофално състояние“. Месец или два ищецът заедно с брат си ходел в
*** на превръзки. Раната била „люта“ и заради нея не можел да ходи в обора и
да се грижи за животните.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, включително и тези на
3
брата на ищеца, въпреки близката родствена връзка и преценени в светлината
на чл. 172 от ГПК, но показанията му са логични, подкрепени от останалия
писмен доказателствен материал, приобщен по делото, както и от обясненията
на другия свидетел.
Според заключението по допуснатата и приета съдебно-медицинска
експертиза /л. 273 – л. 274/, изготвена от вещото лице д-р В. Н., то Р. е
получил разкъсно-контузна рана в областта на долна трета на лява подбедрица
с охлузвания и масивно кръвонасядане около нея. Описаните увреждания са
причинени от действие на твърди тъпи/тъпоръбести предмети и е възможно да
са получени по време и начин, за които се съобщава от ищеца – ухапване от
едро куче. Лечението е включвало първоначално почистване на раната, зашИ.е
и превръзка, инжекционно прилагане на ТАП, двукратно поставяне на
противобясна ваксина – на 15.02.2025 г. и на 19.03.2025 г., ежедневни
превръзки и вероятен прием на обезболяващи медикаменти и антибиотик. В
настоящия случай периодът на възстановяване се приема да е около 1,5 – 2
месеца. Болката е най-интензивна в началото и до първата една третина от
периода и постепенно затихваща след това. Съдът кредитира изцяло
заключението по съдебно-медицинската експертиза като обективно и
компетентно изготвено.
От страна на ответника са представени доказателства относно
регистрацията и функционирането на животновъден обект, находящ се в с.
***, местността „***“, община Кюстендил и удостоверения относно това, че
същият отговаря на ветеринарномедицинските изисквания, както и Програма
за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на
община Кюстендил 2024 г.-2027 г.
Горната фактическа обстановка съдът приема на база приобщения
доказателствен материал по делото.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Законодателят в разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ е посочил кому
принадлежи задължението за осъществяване надзора и грижите за
безстопанствените животни, като приема, че това са общините, организациите
за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за
спазване изискванията на чл. 49 и чл. 50 от ЗЗЖ.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от Глава V "Безстопанствени животни" от ЗЗЖ
общинските съвети са длъжни да приемат програми за овладяване на
популацията на безстопанствените кучета, да изградят приюти, за чиято
дейност отговаря кметът. Предвид нормата на чл. 41, ал. 4 от ЗЗЖ тези
приюти трябва да се стопанисват от общините и/или организациите за защита
на животните, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с
нестопанска цел. Регламентирана е мярка за овладяване на популацията,
4
изразяваща се в задължително кастриране - чл. 47, ал. 1, предл. 1 ЗЗЖ, както и
задължителни грижи за кучетата по чл. 45, т. 5 и чл. 47, ал. 1, предл. 2 и 3.
От посочената нормативна уредба се налага изводът, че на общината със
закон е възложен надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в
изпълнение на вменени конкретни задължения във връзка със здравето,
популацията и поведението на кучетата. С оглед на това бездействието по тези
дейности ангажира отговорността им по общия исков ред по чл. 49 ЗЗД, като
общините отговарят именно съобразно разпоредбите на гл. V от Закона -
"Безстопанствени животни". В този смисъл Решение № 279/28.09.2011 г. по
гр. д. № 1533/2010 г. на ІІІ-гр.о., ВКС постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Съгласно съдебната практика, установена и с решение № 488 от 07.02.2012 г.
по гр. дело № 899/2010 г. на ВКС, IV г. о. в производство по реда на чл. 290 от
ГПК, държавните органи, в т. ч. общините, са длъжни да изпълняват
правомощията си, а така те биха постигнали целта на закона - добро
управление на съответните обществени процеси. Когато обаче не бъдат
предприети предписаните от закона действия или са предприети, без да бъде
положена дължимата грижа и от това настъпят вреди, общината дължи
обезщетение.
За основателността на претенцията е необходимо да бъде установено със
средствата на ГПК бездействие от страна на служители на общината,
изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за предотвратяване
на агресивно поведение на безстопанствено куче към хора и за осъществяване
на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни;
причиняване на неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в болки и
страдания в резултат на ухапване от безстопанствено куче на територията на
общината; причинна връзка между неимуществените вреди и
противоправното поведение на общинските служители, на които е било
вменено изпълнение на задълженията, произтичащи от цитираните
разпоредби на ЗЗЖ. В този смисъл е и установената съдебна практика на
ВКС на РБ (Определение № 388/30.03.2011 г. по гр. дело № 1533/2010 г., III г.
о.; Решение № 279/28.09.2011 г. по гр. дело № 1533/2010 г., III г. о.;
Определение № 810/07.06.2011 г. по гр. дело № 1945/2010 г., IV г.о. и др.).
В случая от събраните доказателства се налага извод, че на 15.02.2025 г.
около 13, 00 ч. в района на гарата в Кюстендил бездомно куче е ухапало И. Р.
по лявата подбедрица. Че ухапването е причинено от безстопанствено
/бездомно/ куче, по смисъла на ЗЗЖ се потвърждава от показанията на
свидетелите Г. Р. А. Р., доколкото не бе опровергана тезата, че кучето не е било
в определено за това място, или в дом и не е имало стопанин с него - в тази
връзка е и Решение № 262/11.05.2010 г. по гр. дело № 1155/2009 г. на ВКС, ІV
г. о. За пълнота следва да се посочи, че положителният факт – че кучето е
имало стопанин, следва да се докаже по реда на пълното и главно доказване от
ответната страна. В случая по делото се установи, че ищецът е бил нападнат
на обществено място и там не е имало човек, който да покаже признаци, че е
стопанин на кучето, което е индиция, че то е безстопанствено. Наред с това
5
следва да държи сметка, че кучето е имало марка на едно от ушите си, което е
явен белег, че то не е домашно отглеждано. С което се установява твърденият
механизъм на причиняване на вредите.
Въпреки наличните данни за приета Общинска програма за овладяване
на популацията на безстопанствени кучета на територията на Община
Кюстендил, процесният инцидент сочи на неизпълнение на задълженията за
осъществяване на адекватен надзор в т. см. в пълен обем. Поради това съдът
приема, че ответната община действително не е изпълнила задълженията си,
установени с разпоредбите на чл. 50, т. 2, вр. чл. 49, чл. 40, ал. 1 и 2, чл. 41, ал.
1 - 3, чл. 47, ал. 1 и 3 и чл. 48 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ), както и
от § 5 от ПЗР на ЗЗЖ. Именно в резултат на това ищецът е претърпял
неимуществени и имуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически
и психически болки и страдания, както и разходи за лечението си, като пряка
и непосредствена последица от осъщественото противоправно деяние, като в
продължение на 1,5-2 месеца понасял болки и страдания, за което се събраха
данни посредством разпита на брата на ищеца, както и на свидетелката Р., а
също така и от заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза.
Следа да се държи сметка и за обстоятелството, че ищецът е трябвало да бъде
шит, неколкратно ваксиниран, ежедневно ходел на превръзки в **** и търпял
неудобството, да е непълноценен в домашните си задължения.
От горното се налага обоснован извод, че е налице причинна връзка
между вредите – претърпените болки и страдания, тревожност, разходи за
лечение и противоправното поведение на общинските служители, на които е
било вменено изпълнение на задълженията, произтичащи от цитираните
разпоредби на ЗЗЖ.
Поради горните съображения, съдът приема, че претенцията е доказана
по своето основание.
Относно размера следва да се вземе предвид принципното разбиране, че
неимуществените вреди, с оглед естеството им, не могат да бъдат поправяни.
Именно заради това предназначението на паричното обезщетение е да улесни
увредения в друга област, като законът овластява съда да определи размера на
паричното обезщетение по справедливост. Съдебната практика приема, че
размерът на обезщетението зависи от вида на накърнените блага – душевен
или телесен интегритет, степента и продължителността на увреждането,
очакваното развитие на страданието, наличието на трайни увреждания,
интензитет на негативните преживявания, допълнителното влошаване на
здравето на пострадалия, загрозявания и др. (така и Постановление № 4 от
23.ХІІ.1968 г. на Пленума на ВС). В този аспект от подробния анализ на
събраните писмени доказателства и свидетелските показания, може да се
изведе, че на ищеца е причинено временно разстройство на здравето без
опасност за живота – в т.см. е неоспореното заключение по допуснатата СМЕ,
като според вещото лице е необходим период за възстановяване около 1,5-2
месеца. Не може да остави без внимание и това, че при подобен инцидент
6
негативните изживявания, страхът и ужасът от случилото се са вън от всяко
съмнение.
Ето защо съдът намира, че справедливо обезщетение за претърпените
неимуществени вреди се явява такова в размер на 3 500 лева, т. е. искът ще
бъде уважен изцяло.
На основание чл. 86 от ЗЗД и предвид изхода на делото по главния иск,
следва да се уважи и акцесорния иск за присъждане на законната лихва върху
обезщетението от 3 500 лева, считано от датата завеждане на исковата молба –
28.02.2025 г.
По разноските:
С оглед изхода от делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, за които е доказано
да са сторени, представени са съответните доказателства за това, като е
представен и списък за разноски по чл. 80 от ГПК. Ответникът следва да бъде
осъден да плати на ищеца за сума в размер на 1 190 лв. разноски, от която 140
лв. държавна такса, 400 лв. възнаграждение за вещо лице, както и 650 лв.
адвокатско възнаграждение. Следва да се посочи, че от ответната страна е
направено възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата
страна адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., което е основателно,
тъй като с оглед размера на исковата претенция – 3 500 лв. и разпоредбата на
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съответстващото адвокатско възнаграждение е
в размер на 650 лв. Следва да се отбележи, че делото не се отличава с особена
правна или фактическа сложност и се е развило в две сравнително кратки
съдебни заседания.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт може да бъде обжалван с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред
Окръжен съд- Кюстендил.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ, адрес: гр. Кюстендил, пл.
„Велбъжд“ №1, представлявана от Кмета О. А., ДА ПЛАТИ на И. В. Р., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, сума в размер на 3 500 лв. (три хиляди и
петстотин лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени му на 15.02.2025 г., около 13,00 ч., вследствие от ухапване в лявата
подбедрица от безстопанствено куче, станало в района на гарата в гр. ***, при
7
което получил телесни увреждания – разкъсно-контузна рана в областта на
лявата подбедрица, от което търпял болки и страдания, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.02.2025 г., до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Община Кюстендил, с адрес гр. Кюстендил, площад
„Велбъжд“ № 1, представлявана от Кмета О.А., ДА ПЛАТИ на И. В. Р., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, сума в размер на 1 190 лв. (хиляда сто и
деветдесет лева) – разноски в първоинстанционното производство.
Преписи от решението да се връчат на страните съгласно чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Кюстендил с
въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на връчването му в препис на
страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
8