№ 3829
гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20221110129587
по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установени
задълженията на ответника за потребена топлоенергия /ТЕ/ по издадена заповед за
изпълнение в заповедно производство за главница и лихви, както и присъждане на
разноски по настоящото дело
Ответникът оспорва предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице-помагач /ТЛП/ не оспорва предявените искове.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответника в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение за негови задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/
за топлоснабден имот.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
1
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В настоящия случай не се установи по
безспорен начин, че ответникът е собственик или носител на вещно право на
ползване върху топлоснабдения недвижим имот за процесния период. От
представените писмени доказателства се установява,че ответника е бил
собственик към 2005г.,но не в периода 2015-2018г.Нещо повече,представени са
доказателства ,че през 2011г. върху имота е вписана възбрана и няма данни как е
приключило изпълнителното производство.Предявените искове са неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото разноски на ищеца не се дължат – нито в
исковото, нито в заповедното производства.
В тежест на ищеца следва да се възложат сторените от ответника разноски в
размер на 500 лева – по чл.38 от ЗА.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /фирма/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление /седалище и адрес на управление/, срещу В. П. П., ЕГН
**********, с адрес /адрес/, искове по чл.422 от ГПК - за признаване за
установено че ответникът дължи сумата от 1251,82 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2016 г. до 30.4.2018
г. ведно със законна лихва от 19.12.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 94,19 лв. за периода от 14.9.2017 г. до 5.12.2018 г., сумата от
37,53 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.5.2016 г. до 30.4.2018 г. ведно със законна лихва от 19.12.2018 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 6,06 лв. за периода от
30.12.2015 г. до 5.12.2018 г, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК по гр.д. № 79791/2018г.на СРС, 124 с-в, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ молбата на /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление /седалище и адрес на управление/, за плащане на разноски както в
исковото, така и в заповедното производства.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/седалище и адрес на управление/, да заплати на адвокат Н. И. И., ЕГН
2
**********, със сл.адрес: /адрес/, сумата от 500 лева– адвокатско възнаграждение
по чл.38,ал.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на /фирма/ като трето лице
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице – помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3