Решение по дело №7680/2018 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1970
Дата: 21 ноември 2019 г. (в сила от 5 ноември 2020 г.)
Съдия: Виржиния Константинова Караджова
Дело: 20184520107680
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

                                    Р  Е  Ш   Е  Н  И  Е

                                                   

                                          гр. Русе, 21.11.2019 г.

 

 

Русенски районен съд ІV граждански състав 

в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                        Председател: Виржиния Караджова

 

при секретаря ………………………………………………

в присъствието на прокурора …………………………….

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело

7680 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

         Постъпила е молба от П.И.П., с която се иска да се измени постановеното решение по настоящото дело в частта, касаеща присъдените в негова полза разноски за държавна такса, дължими от насрещната страна.

Постъпила е молба от В.Й.Т., който също иска изменение на решението в частта за разноските, като намира, че следва да дължи на насрещната страна само 1 270 лв., от които 950 лв. за вещи лица и 320 лв. за адвокат.

Всеки от молителите счита за неоснователно искането на насрещната страна за изменение на решението в частта за разноските  по съображенията, изложени в съответната въззивна жалба.

След преценка на данните по делото, съдът приема за установено следното:

С Решение № 1076 от 14.06.2019 г., постановено по настоящото дело, съдът е отхвърлил предявените от П.И.П. и Р.И.Р. срещу В.Й.Т. и И.С.Т.  искове да бъдат развалени два договора за покупко-продажба, сключени между тяхната майка Н.Т. ***, чрез пълномощник, и В.Й.Т., за три недвижими имота, находящ се в гр.Русе, съставляващи съответно ПИ с идентификатор 63427.10.454 (с данъчна оценка от 34 453,40 лв.),  ПИ с идентификатор 63427.317.16 ( с данъчна оценка от 3 007,51 лв.) и ПИ с идентификатор  63427.274.60 (с данъчна оценка от 219,38 лв.), поради неизпълнение на задължението от страна на купувач за заплащане на цената, както и евентуалните  искове да се прогласи нищожност на същите договори, поради това, че пълномощникът В.Й.Т., действал с Пълномощно рег.№ 686 за заверка на подписа и Пълномощно рег.№ 687 за заверка на съдържанието от 06.03.2018 г. на Нотариус рег.№ 625 на НтК, е договарял сам със себе си във вреда с представлявания, като са били уговорени много по-ниски цени на имотите от действителните им стойности, както и евентуалните искове да се обяви за нищожна
упълномощителна сделка в Пълномощно рег.№ 686 за заверка на подписа и рег. № 687 за заверка на съдържанието от
06.03.2018г. на Нотариус рег.№ 625 на НтК, поради липса на съгласие, като сключени от името на Н.Т. ***, с В.Й.Т., без представителна власт и без последващо потвърждаване от упълномощителката, като неоснователни.

    Осъдил е В.Й.Т. да заплати на П.И.П. и на Р.И.Р. сумите от по 17 250 лв., представляващи припадащата се част на всеки от тях, в качеството им на наследници по закон на Н.Т. ***, от общата неотчетена продажна цена от пълномощника по двата договора за покупко-продажба на недвижими имоти, обективирани в Нот.акт № 85 том 1 рег.№ 845, н.дело № 69 /15.03.2018 г . и Нот.акт № 86 том І рег.№ 846 н.дело № 70/15.03.2018 г., двата на Нотариус рег.№ 625 на НтК, с вх.рег.№№ 2942 и 2943/15.03.2018 г. на СВ-РРС.

    В мотивите на решението има изложени съображения защо последните искове не се уважават в пълния им размер до 21 000 лв.Съдът обаче е пропуснал да се произнесе с отхвърлителен диспозитив за тези претенции над уважените стойности от по 17 250 лв.Налице е очевидна фактическа грешка.Съгласно чл.247 от ГПК пропускът може да бъде отстранен и по почин на съда. 

  При посочения изход на спора, съдът е преценил, че ответницата И.С.Т., явяваща се задължителен другар на съпруга си В.Й.Т. само по отхвърлените искове, не дължи на насрещната страна разноски по делото.

   По съображения, че само ищецът П.И.П. е бил платец на всички държавни такси, възлизащи на 4 102 лв., съдът е присъдил в негова полза по това перо 1 680 лв.Не са съобразявани разходи  за вещи лица, тъй като приетите по спора експертизи, инициирани от ищците, са били във връзка с отхвърлените искове.В полза на П.П. и Р.Р. е присъдена поделено сумата от 1 314,29 лв. за адвокатско възнаграждение. Така окончателно за първия от тях е определена сумата от 2 387,15 лв., а за втория-657,15 лв.

Двамата ищци са осъдени да заплатят на В.Й.Т. и    И.С.Т. сумата от 3 241,96 лв.-разноски по делото.

Молбите за изменение на решението в частта за разноските са  подадени в срока по чл.248 от ГПК и страните, инициирали това производство, са представили списъци по чл.80 от ГПК.

В списъка на ищците сумата възлиза на 6 502,80 лв., от които държавна такса за производството-4 102,80 лв., държавна такса за вписване на исковата молба-50 лв., хонорар на вещи лица-750 лв. и адвокатски хонорар от 1 600 лв.

В списъка на ответниците е включено възнаграждение за адвокат от 4 700 лв. и 15 лв.-държавна такса за издаване на три броя удостоверения. Първата сума е била намалена до 3 229,64 лв., а втората-до 12,32 лв.

По отношение искането на П.И.П. за изменение на  решението в частта, касаеща присъдените в негова полза разноски за държавна такса, по съображения, че независимо, че платец в хода на производството е бил само той, то извършените действия ползват и другия ищец, съдът намира молбата за неоснователна.

След като само молителят е ангажирал доказателства, че е правил разходи за държавни такси, то само за него е било и възможно да се присъдят суми по това перо.Така, както са формулирани доводите във въззивната жалба, в частта за разноските, съдът приема, че страната счита, че е ощетена с припадащата се част за държавната такса, която е следвало да плати Р.И.Р..Това обаче не е така.Присъдената сума включва и сумите, които трябва да ползват сестрата на ищеца.

Съдът обаче намира, че е допуснал неточност в изказа, посочвайки, че в полза на П.П. за държавна такса следва да се присъдят 1 680 лева.Правилно е да се каже, че от общо внесената сума за държавна такса от 4 102 лв., може при определяне на разноските по спора да бъде съобразена стойността от 1 680 лв., касаеща двата уважени иска от общо 42 000 лв.Доколкото обаче претенциите са неоснователни за общо 7 500 лева, то следващият се разход за държавната такса ще е само 1 380 лв. С прибавяне на разноските за съдебни удостоверения и за вписване на исковата молба ( с данни за 42 лв., а не 50 лв., както е по списък), то разходите на ищеца П.П., съразмерно с уважената част от претенциите, са 1 435,96 лв.С прибавяне към тях на сумата от 657,15 лв. за адвокат, се получава сбор от 2 093,11 лв., а не както е присъдено 2 387,15 лева.В тази част следва да се допусне изменение на решението, обвързано с молбата на В.Й.Т..   

По отношение искането на другата страна по чл.248 от ГПК, то същата се явява неоснователна досежно развитите доводи за разходите за вещи лица.Съдът изрично е посочил, че те остават за сметка на ищците, защото експертизите касаят само отхвърлените искове.

Останалите доводи, че неправилно е бил определен размерът на дължимата от В.Й.Т. сума за разноски по делото на насрещната страна, включва съображения, както за хонорара на неговия адвокат, така и за този, ангажиран от ищците, като крайното пресмятане е направено само по отношение на сумата от 1 600 лв., касаеща вземането на П.П. и Р.Р..

По отношение изразеното несъгласие с определените разходи в полза на ищците за адвокатски хонорар, съдът намира, че следва да остави молбата без уважение.

Доколкото в приложения по делото договор за правна защита и съдействие на л.12 е записана обща сума от 1 600 лв. за двамата клиенти, без да е направено разграничение по множеството искове (оценяеми и неоценями), предявени в условия на евентуалност, и без възможност да се ползват като критерий минималните стойности, предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАС, съдът е преценил, че ще разпредели разноските по равно между ищците на база уважените претенции за заплащане на неотчетени суми от пълномощника по двете процесни сделки.При заявени искове за по 21 000 лв. за всеки ищец и уважаването им до 17 250 лв., докладчикът намира, че правилно е сметнал, че по това перо в полза на П.И.П. и на Р.И.Р. се следват по 657,14 лв.

Съдът счита, че няма как да възприеме искането на ответната страна, като база в пресмятането да се изходи от общия брой искове.Очевидно възнаграждението на адвоката във връзка с тях не е било определяно по цената на всяка претенция.Не би било справедливо да се разгледат като еднакви по стойност на дължим адвокатски хонорар например исковете за разваляне на договорите, които възлизат на общо 37 680,29 лв. или за плащане по отчетните сделки за общо 42 000 лв., с тези за нищожност на упълномощителните сделки, които са неоценяеми и за случая са определени по 80 лв. за всеки иск.Има заявени претенции и за прогласяване нищожност на договорите за покупко-продажба.Всички тези искове не могат да се разпределят по пера в заплатената от ищците сума от по 800 лв. на представляващия ги по делото адвокат.Именно затова съдът е извършил пресмятането само по стойност на уважените искове. Отхвърлянето на другите претенции, заявени в условия на евентуалност, е дало отражение само при определяне размера на държавните такси и разходите за вещи лица.На практика ищците са постигнали положителен за тях резултат по този спор до сумата от 34 500 лв.По тези съображения съдът е редуцирал адвокатското възнаграждение, съобразявайки само отхвърлените претенции по отчетните сделки за общо 7 500 лв.

С оглед казаното по-горе за останалите разноски, направени от П.П., съдът намира, че следва да уважи молбата на В.Т. за изменение на решението, като вместо 2 387,15 лв. се приеме, че задължението на последния към ищеца е за 2 093,11 лв.

Доколкото в развитите доводи за изменение на решението в частта му за разноските, ответната страна е посочила и своя разход за адвокат от 4 700 лв., без да е пояснила дали е доволна от присъдените им 3 241,96 лева, ведно с разноски за издадени удостоверения, съдът намира, че трябва  да се произнесе и по това перо.От съпрузите е заплатеното  възнаграждение на адвоката, представляващ ги по делото, което е почти три пъти по-високо от това, дадено от ищците, но отново не е съизмеримо с дължимото според Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения по всички обективно и субективно съединени искове, и без разграничение на претенциите, по които И.Т. не е страна.Съдът приема, че следва общо да присъди в полза на ответниците още 92,49 лв. или 3 334,45 лв. вместо 3 241,96 лв. 

По изложените съображения, съдът

        

Р  Е  Ш   И  :

 

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 1076 от 14.06.2019 г. по гр.дело № 7680/2018 г. по описа на РРС, като в частта, където В.Й.Т., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.И.Д. ***, е осъден да заплати на П.И.П., ЕГН **********, по банкова сметка *** ”ПИБ” IBAN: ***, BIC: ***, и на Р.И.Р., ЕГН **********, по банкова сметка *** ”Експрес Банк” АД IBAN: ***, BIC: ***, двамата от гр.Русе,  със съдебен адрес:***, чрез адв.И.И. ***, сумите от по 17 250 лв., представляващи припадащата се част на всеки от тях, в качеството им на наследници по закон на Н.Т. ***, от общата неотчетена продажна цена от пълномощника по двата договора за покупко-продажба на недвижими имоти, обективирани в Нот.акт № 85 том 1 рег.№ 845, н.дело № 69 /15.03.2018 г . и Нот.акт № 86 том І рег.№ 846 н.дело № 70/15.03.2018 г., двата на Нотариус рег.№ 625 на НтК, с вх.рег.№№ 2942 и 2943/15.03.2018 г. на СВ-РРС, се добавят думите ” и ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част до 21 000 лв., като неоснователни”.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П.И.П. за  изменение на Решение № 1076 от 14.06.2019 г. по гр.дело № 7680/2018 г. по описа на РРС в частта, касаеща присъдените в негова полза разноски за държавна такса, дължими от В.Й.Т..

ИЗМЕНЯ Решение № 1076 от 14.06.2019 г. по гр.дело № 7680/18 г. по описа на РРС в частта за дължимите разноски от В.Й.Т., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.И.Д. ***, в полза на П.И.П., ЕГН **********, от гр.Русе, със съдебен адрес:***, чрез адв.И.И. ***, като вместо “2 387,15 лв.-разноски по делото” се чете “2 093,11 лв.-разноски по делото”, както и

в частта за дължимите от П.И.П., ЕГН **********, и Р.И.Р., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.И.И. ***, в полза на В.Й.Т., ЕГН **********, и И.С.Т., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.И.Д. ***, разноски по делото, като вместо сумата от ”3 241,96 лв.” се чете ”3 334,45 лв.”, и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата в останалата й част.

Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                  

Районен съдия :