№ 37
гр. Тутракан, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20233430200291 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 22-0362-000764 от 10.11.2023 г. на
Началника на РУ – Тутракан, на С. Я. М., с ЕГН: **********, от ***, за
извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН
и чл. 175, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, са наложени административно наказание
„Глоба” в размер на 200 лв. и административно наказание „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят С. М., който го обжалва в срок, излагайки доводи за
незаконосъобразност на атакуваното НП. В с. з. жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, представлява се от надлежно упълномощения адв. С.
М. от ***. В с. з. се пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно, като в
приетите допълнителни писмени бележки са развити и доводи във връзка с
това. Претендират се сторените от жалбоподателя разноски.
Въззиваемата страна – началника на РУ – Тутракан, редовно призован,
не се представлява в съдебно заседание.
Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан,
редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На неустановена по делото дата жалбоподателят С. М. придобил
фактическата власт над товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № *** без за
това да е сключил законово изискуемата формална сделка. Автомобилът,
собственост на А. С. А., бил „закупен“ от неустановено лице.
На 15.01.2018 г. между А. С. А. и А. А. А. (като продавачи) и Р. А. А.
(като купувач) бил сключен Договор за покупко-продажба на процесното
превозно средство с нотариално заверени подписи на страните по сделката.
На 18.05.2023 г. регистрацията на автомобила била служебно
прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, тъй като същият не бил
пререгистриран в 2-месечен срок от придобиването му. Поради това, че
органите на реда нямА. подобно задължение съгл. чл. 18б, ал. 2 от Наредба №
I-45, формалният собственик на МПС не бил уведомен за настъпилата
дерегистрация.
На 12.07.2023 г. актосъставителят Т. Ф. (мл. автоконтрольор) и
свидетелят К. В. (старши полицай) – полицейски служители в РУ – Тутракан,
изпълнявали. служебните си задължения, извършвайки контрол на
движението по пътищата. Те се намирали на кръстовището между път II-21 и
път II-49, намиращо се в пределите на общ. Тутракан , обл. Силистра. Около
13:30 ч. спрели за проверка процесния автомобил, чийто водач бил
жалбоподателят С. М.. Установило се, че МПС е със служебно прекратена
регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, считано от 18.05.2023 г.
Актосъставителят Ф. съставил АУАН серия GA № 946745/12.07.2023 г.,
с който повдигнал на жалбоподателката обвинение за извършено нарушение
по чл. 140, ал. 1, предл. 1 във връзка с чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Жалбоподателят подписал акта без да прави възражения и получил препис от
същия.
Срещу така съставения акт жалбоподателят подал писмено Възражение
с вх. № УРИ 362000 2379/18.07.2023 г., в което заявил, че не е извършил
вмененото му нарушение.
На 10.11.2023 г., след извършване на проверка по случая, изразяваща се
в снемане на сведения/обяснения, било издадено Наказателно постановление
2
№ 23-0362-000764, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 2 от
ЗДвП, били наложени административно наказание „Глоба” в размер на 200
лв. и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца. На 01.12.2023 г. жалбоподателят получил екземпляр от НП.
Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите;
Наказателно постановление № 23-0362-000764/10.11.2023 г. на Началника на
РУ – Тутракан; копие от пощенски плик; з. к. на АУАН серия GA №
946745/12.07.2023 г.; з. к. на писмо рег. № 1882р-19893/02.12.2023 г. по описа
на Първо РУ при ОДМВР – Русе; з. к. на писмо УРИ 362р-14211/15.11.2023 г.
по описа на РУ – Тутракан; з. к. на Докладна записка УРИ 362р-
14002/09.11.2023 г. по описа на РУ – Тутракан; з. к. на писмо УРИ 362р-
9662/28.07.2023 г. по описа на РУ – Тутракан; з. к. на Възражение от С. М.; з..
к. на талон за техническа изправност на МПС; справка за лице АИС „БДС“ на
Р. А. А.; з. к. на писмо УРИ 362р-13126/18.10.2023 г. по описа на РУ –
Тутракан; з. к. на призовка до С. М.; з. к. на писмо УРИ 362р-2378/14.09.2023
г. по описа на РУ – Тутракан; Справка за МПС с рег. № РР5728АХ; з. к. на
писмо рег. № 280р-9632/15.08.2023 г. по описа на РУ – Каолиново; з. к. на
обяснение от Р. А.; з. к. на писмо УРИ 362р-9662/28.07.2023 г. по описа на РУ
– Тутракан; з. к. на Докладна записка УРИ 362р-12246/02.10.2023 г. по описа
на РУ – Тутракан; з. к. на сведение от Я.И.; з. к. на сведение от С. М.; з. к. на
писмо рег. № 1882р-17421/01.11.2023 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР –
Русе; з. к. на писмо УРИ 362р-13126/18.10.2023 г. по описа на РУ – Тутракан;
з. к. на призовка до С. М.; з. к. на справка картон на водача на С. М.; з. к. на
справка история на регистрация на МПС; справка за собственици на МПС; з.
к. на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.; Служебна бележка от „Човешки
ресурси“ при ОДМВР – Силистра; писмо рег. № 330000-13741/04.04.2024 г.
по описа на ОДМВР – Разград и справка по история на регистрацията на
МПС с рег. № ***.
АнА.зирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в
производството, имащо правен интерес. Като такава тя е допустима.
3
Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не на посочените в нея
основания.
Административно-наказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН серия GA № 946745/12.07.2023 г. Актосъставителят е
надлежен полицейски орган, заемащ длъжността младши автоконтрольор в
РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра. АУАН не страда от пороци, тъй като
притежава изискуемите законови реквизити по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН и е
издаден в рамките на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Наказателно постановление № № 23-0362-000764/10.11.2023 г. е
издадено от началникa на РУ – Тутракан, който е родово и местно
компетентен АНО. НП е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и
притежава законово изискуемите реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. АНО е
възприел фактическата обстановка, описана в АУАН, като с НП е наложил
предвидените в санкционната норма кумулативни наказания,
индивидуА.зирайки ги в минимален размер. АНО е допуснал нарушение на
материалния закон, тъй като деянието е квА.фицирано цифрово като такова
по чл. 175, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП и словесно като „Управлява МПС, което е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.“. Така дадената правна
квА.фикация е погрешна, доколкото както от установените в съставения
АУАН обстоятелства (пренесени и в обстоятелствената част на НП), така и от
събраните писмени доказателства, е видно, че процесното МПС е имало
поставени рег. табели с № ***, но е било със служебно прекратена
регистрация (т.е. нарушението е по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП).
Констатираното от съда нарушение не е от категорията на съществените, тъй
като е нА.це процесуална възможност да се приложи чл. 63, ал. 7, т. 1 от
ЗАНН (т. е. закон за същото нарушение без съществено изменение на
обстоятелствената част на нарушението) и НП да бъде изменено в тази му
част.
Жалбоподателят е административно-наказателно отговорно лице и
представлява надлежен субект на административно нарушение по чл. 175, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП, тъй като свои качеството водач на МПС. Изпълнителното
деяние на извършеното нарушение се състои в управлението на МПС, което
не е регистрирано по надлежния ред. Осъществяването на обективната страна
на деянието се доказва безпротиворечиво от цялостния доказателствен
4
материал, поради което не следва да бъде обстойно коментирана. В
производството е несъмнено доказано, че към 12.07.2023 г. процесният лек
автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № *** е бил със служебно прекратена
регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП – т.е. не е бил регистриран по
надлежния ред.
По отношение осъществяването на субективната страна на деянието,
което се оспорва от процесуалния представител на жалбоподателя (доколкото
се твърди, че последният не е действал умишлено), е необходимо да се
направят следните пояснения. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН указва, че
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.
Имайки предвид това и доколкото в санкционната разпоредба липсва подобно
указание, става ясно, че съставите по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП са осъществими
както при умишлена, така и при непредпазлива форма на вината. Поради това
изключването на умисъла (към което са насочени част от защитните
възражения) не води априорно до неосъществено административно
нарушение по цитираната законова разпоредба. Доколкото небрежността е
най-леката форма на вината, при предстоящия по-долу анА.з на субективната
страна съдът ще се съсредоточи именно до отговори на въпроса нА.це ли е
непредпазливост у жалбоподателя. При положение, че такава не е нА.чна, то
изследването за нА.чие/липса на умисъл се явява безпредметно, доколкото е
по-тежката форма на вината съгласно НК, респективно – ЗАНН, и се
изключва по дефиниция при липса на по-леката такава.
В настоящото АНП се доказа безспорно, че лицето Р. А. А. е придобило
процесното МПС с договор за покупко-продажба на 15.01.2018 г. и не го е
пререгистрирало в нормативно определения двумесечен срок, вследствие на
което регистрацията на автомобила е била служебно прекратена на 18.05.2023
г. (т. е. близо 5 години и половина по-късно). Може да се заключи, че Р. А. не
е изпълнил две свои административни задължения (по чл. 145, ал. 2 и чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП), за които би следвало да понесе личната си административно
наказателна отговорност, без това да се отразява на другиго, в случая – на
жалбоподателя. Липсват доказателства относно това дА. жалбоподателят е
присъствал на сключването на сделката, дА. въобще се е запознавал с
параметрите на договора (най-вече с датата на сключването му), така че да
може да се очаква от него да е в състояние да предвиди, че с изтичането на 2-
месечния срок от покупката регистрацията на автомобила ще бъде
5
прекратена. Отделен е въпросът, че процесната дерегистрация се е
осъществила далеч след изтичането на този 2-месечен срок.
Липсата на задължение за органите на МВР да уведомяват собственика
на дерегистрираното МПС в случаите на прекратяване на регистрацията по
чл. 143, ал. 15 от ЗДвП не води от само себе си до нА.чие на небрежност у
водача несобственик на МПС. Небрежно би действал единствено водачът
собственик, доколкото 2-месечният срок за служебно прекратяване на
регистрацията по чл. 143, ал. 15 ЗДвП има точно фиксирано начало – датата
на придобиването на МПС (с която той по дефиниция следва да е запознат в
хипотезата на лично сключване на договора), за разлика от служебното
прекратяване по чл. 143, ал. 10 ЗДвП, при което моментът на дерегистрацията
е непредвидим за собственика (поради това е регламентирано и задължението
за органите на МВР за последващото му уведомяване). В същия смисъл е и
тълкуванието, дадено с ТП № 2 от 05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д.
№ 3/2022 г., Първа и Втора колегия на ВАС, въпреки че не касае пряко
настоящия случай.
В тази насока, следва да се има предвид и че за водача несобственик
няма легално задължение да се запознава със съдържанието на и/или да носи
със себе си договора за придобиване на автомобила, който управлява, както
напр. е предвидено в чл. 100, ал. 1 от ЗДвП по отношение на СРМПС и
документа за сключена застраховка „ГО“. Задължението за носене на
последните обаче няма как да доведе дори до вероятност за знание у
жалбоподателя, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена,
доколкото в тях не се вписва датата на послеващото придобиване на
автомобила, която е релевантна за 2-месечния срок, след който настъпва
дерегистрацията. Точно обратното – наличието както на СРМПС и
застрахователна полица, така и на регистрационни табели, допълнено с
липсата на законово предвидено уведомление за прекратяването на
регистрацията и липсата на публичен регистър, в който да може да се провери
вА.дността на регистрацията, водят до извинително и неподлежащо на укор
заблуждение у жалбоподателя, че автомобилът, който е управлявал, е бил
регистриран по надлежния ред.
От изложеното дотук може да се направи обоснован извод, че
единственият начин, по който водач несобственик на МПС може да разбере за
6
служебното прекратяване на регистрацията на управлявания от него
автомобил, е когато бъде спрян за проверка от органите на МВР (съответно –
когато се започне производство по санкционирането му). Вън от това стоят
хипотезите, при които собственикът на МПС уведомява за това ползвателя му
или пък когато ползвателят прояви самоинициатива и извърши нарочна
проверка в съответната структура на МВР с оглед установяване факта на
дерегистрацията. Неотносимостта на последно изброените две хипотези към
установяването на вината на жалбоподателя се дължи на липсата на съответно
задължение, вменено на водача несобственик на МПС, да се увери в това, че
регистрацията на автомобила не е прекратена по реда на чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП.
Въз основа на горното следва, че деянието на жалбоподателя е
невиновно извършено (липсва непредпазливост), тъй като въпреки че е бил
длъжен съгласно чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП да управлява регистрирано по
надлежния ред МПС, субективно в конкретната ситуация не е могъл да
предвиди обстоятелството, че автомобилът е със служебно прекратена
регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. НА.це е обстоятелство по чл.
14, ал. 2 от НК, изключващо непредпазливостта, а именно фактическа грешка
(незнание) относно дерегистрацията на процесното МПС, което незнание не
се дължи на непредпазливост на жалбоподателя, тъй като дори и при полагане
на дължимата грижа той не би бил в състояние да я избегне.
Предвид изложеното, съдът счита, че следва да отмени обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно, тъй като при издаването
му е допуснато неправилно приложение на материалния закон – наказаното
лице е действало невиновно при извършване на административното
нарушение.
В с. з. процесуалният представител на жалбоподателката е направил
искане за присъждане на разноски по делото в размер на заплатеното
адвокатско възнаграждение, а именно 500 лв., кореспондиращо със сумата в
Договора за правна защита и съдействие № 0029240 и приложения списък с
разноски. Тъй като от АНО (или негов представител) не е постъпило
възражение за прекомерност на хонорара, съдът е поставен в невъзможност
да се произнесе по този въпрос. Предвид това и изхода на делото, на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се
7
присъдят разноски в размер на 500 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0362-000764 от 10.11.2023
г. на началника на РУ – Тутракан, с което на С. Я. М., с ЕГН: **********, от
***, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, са наложени административно наказание
„Глоба“ в размер на 200 лв. и административно наказание „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР – Силистра, представлявана от директора М.Н., да
заплати на С. Я. М., с ЕГН: **********, от *** сторените разноски по делото,
представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
8