Определение по дело №1756/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по искова молба от М.К.Г. , ЕГН ********** изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в гр. *** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София и Министерство на правосъдието за присъждане на общо обезщетение в размер на 20 000 лв., ведно със законна лихва до окончателното изплащане на исковата претенция. С допълнителна молба с.д. 12196/24.08.2023 г. прави изменение в основанието и размера на предявените искове , и претендира общо обезщетение в размер на 193 000 лв. ведно със законната лихва, до окончателното му изплащане.

С исковата молба е направено искане за предоставяне на правна помощ. Представена е декларация за семейно, гражданско и имуществено състояние. Съдът е изискал от началника на Затвора-*** справка за получаваните от Г. трудови и нетрудови доходи за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. и 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г.

По делото е постъпила декларация от М.Г. , в която последният е декларирал имотното, здравословното и семейното си състояние. Видно от декларацията ищецът е декларирал, че е здрав, не притежава движимо и недвижимо имущество, не е женен, не упражнява трудова дейност , полага доброволен труд.

В изпълнение на разпореждане на съда на 24.08.2023 г. по делото е постъпило писмо от началника на Затвора - ***, в което е отразено, че за периода от постъпването на М.Г. на 05.07.2022 г. до 31.07.2023 г. не е получавал доходи от трудова дейност. От приложената към писмото справка за приходи за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. се установява, че е получил приходи от ваучери в общ размер на 1680,66 лв. и за периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г. приходи в общ размер от 1820,00 лв.

С определение № 2336/25.08.2023 г. постановено по делото, съдът е оставил искането за предоставяне на правна помощ без уважение. Определението не е оспорено в указания срок.

С разпореждане № 8489/19.09.2023 г. постановено по делото, съдът е дал указания на ищеца за отстраняване на нередовностите на исковата молба.

С молба вх.№ 13867/02.10.2023 г. ищецът е направил повторно искане за предоставяне на правна помощ, като е посочил, че не е компетентен да отстрани нередовностите на исковата молба, не разполага със средства за заплащането на адвокатско възнаграждение, отправил е обиди и заплахи към съдията-докладчик, и е направил повторно искане за предоставяне на правна помощ.

Съдът намира, че изложеното в молбата е основание за налагане на глоба по реда на чл.143а,т.3 от АПК- използване на обиди и заплахи, насочени към съда. Налагането на глоба за допуснати нарушения по чл.143а, т.1-3 от АПК е предоставено на преценката на председателя на състава. Доколкото това е първо за ищеца нарушение, съдът намира, че не следва да му налага глоба, като такава ще бъде наложена при повторност.

Съгласно чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ (ЗПрП) по граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът, съответно председателят на Националното бюро за правна помощ (НБПП), прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Съдът, съответно председателят на НБПП, формира преценката си, като взема предвид доходите на лицето или на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и други обстоятелства.

За да се произнесе по молбата на Г. за предоставяне на правна помощ, съдът взе предвид данните, съдържащи се в подадената от него декларация и тези от писмената справка на началника на Затвора – ***. Видно от направеното в последващата молба вх.№ 13867/02.10.2023 г. изявление той не е получавал парични средства в брой, което съответства на посоченото в приложената справка от началника на Затвора в гр.*** за получени суми във вид на ваучери.

Предметът на съдебно оспорване не предполага задължителна безплатна правна помощ по реда на Закона за правната помощ , но са налице предпоставки за нейното предоставяне по преценка на съда. Същата според чл. 23, ал. 4 ЗПП съдът прави въз основа на представени от страната писмени доказателства, като взема предвид доходите на лицето или семейството, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното и здравословното му състояние, трудовата заетост и възраст. Обстоятелството, че жалбоподателят не получава доходи от трудови правоотношения или от други източници, както и не притежава недвижимо имущество, лишен е от свобода и не може упражнява трудова дейност, обосновават извода за тежко материално състояние. Тези обстоятелства навеждат на извода за основателност на подаденото до съда искане с цел осигуряване на ефективна съдебна защита във връзка с предявените искове.

Поради изложеното и на основание чл.253 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК съдът намира, че следва да отмени свое определение № 2336/25.08.2023 г. постановено по адм. дело № 1756/2023 г. по описа на АС-Варна и да допусне правна помощ на ищеца.

Предвид горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2336/25.08.2023 г. постановено по адм. дело № 1756/2023 г. по описа на Административен съд-Варна.

ДОПУСКА правна помощ на М.К.Г. , ЕГН ********** изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в гр. *** под формата на процесуално представителство по адм. дело № 1756/2023 г. по описа на Административен съд-Варна.

Да се изпрати съобщение на Варненска адвокатска колегия за определяне на служебен защитник в 7-мо дневен срок от съобщението.

Определението не подлежи на обжалване.

Определението да се съобщи на ищеца.

	Съдия: