Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велинград, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-ВЕЛИНГРАД,
III-ти състав, в
публично заседание на тринадесети септември две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Виолета Шаркова, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 648 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба,
уточнена с молби с вх. № 263411/11.08.2021 г. и вх. № 264026/09.11.2021 г. по описа на Районен съд - Велинград, подадени от „Теленор България“ ЕАД (със сегашно наименование „Йеттел България“ ЕАД), чрез адв. Виолета Герова, против В.В.К., с
искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ответникът В.К. дължи на ищеца „Теленор България“ ЕАД сумата в размер на 40,10 лв., представляваща потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги, за периода от 10.09.2016 г. до 09.11.2016
г., по Договор за мобилни услуги от 04.05.2016 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда –
25.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена
Заповед № 117/27.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
222/2019 г. по описа на Районен съд - Велинград, както и да бъде осъден ответникът В.К.
да заплати на ищеца „Теленор България“ ЕАД сумата в размер на 262,62 лв. по
Договор за лизинг от 04.05.2016 г. за мобилно
устройство марка HTC, модел Desire 530 White, от която: 248,03 лв., представляващи 17 броя
незаплатени лизингови вноски, за периода от 20.11.2016 г. до месец април 2018
г. и една допълнителна вноска от 14,59 лв., представляваща сума за придобиване
на собствеността на лизинговата вещ - мобилно
устройство HTC, модел Desire 530 White, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 24.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между него и ответника В.К. е сключен
Договор за мобилни услуги от 04.05.2016 г. със срок на действие до 04.05.2018
г. и Договор за лизинг от 04.05.2016 г., по силата на които ищецът е
предоставял на ответника мобилни услуги и мобилно устройство HTC, модел Desire 530 White, на изплащане, посредством 23 месечни лизингови вноски,
всяка в размер на 14,59 лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия
договор. Ответникът е абонат на ищцовото дружество – доставчик на мобилни
услуги с клиентски номер ********* и титуляр на предпочетен мобилен номер
********** с избрана абонаментна програма Нонстоп 29,99 лв. На 12.05.2016 г.
ответникът подал заявление за смяна на номер, като ползваният мобилен номер
********** бил променен на **********. За
потребените и незаплатени от ответника далекосъобщителни услуги, за периода от
10.09.2016 г. до 09.11.2016 г., били издадени фактура № **********/10.10.2016
г. и фактура № **********/10.11.2016 г., като потребените и незаплатени от
ответника далекосъобщителни услуги по фактура № **********/10.10.2016 г. били
на стойност 38,76 лв., а по фактура № **********/10.11.2016 г. - на стойност
1,34 лв. или общата дължима сума за посочения период била в размер на 40,10 лв.
В чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг била предвидена възможност за придобиване
собствеността върху лизинговата вещ след заплащане на сумата в размер на 14,59
лв., като в случай на неизпълнение и на прекратяване на договора за мобилни
услуги тази сума се дължала, поради невръщане на лизинговата вещ. Поради
неизпълнение на задължението на абоната да заплати потребените и фактурирани
далекосъобщителни услуги на обща стойност 40,10 лв., ищецът прекратил
едностранно договора за мобилни услуги на основание чл. 75,
вр. чл. 19б „в“ от ОУ на мобилния оператор. Ответникът не върнал на ищеца предоставената на
изплащане лизингова вещ - мобилно устройство HTC, модел Desire 530 White. След едностранното прекратяване на
договора за мобилни услуги била издадена крайна фактура № **********/10.11.2016
г. с начислена дължима сума за лизингови вноски в размер на 262,62 лв., която
била сбор от сумата в размер на 248,03
лв., представляваща 17 броя незаплатени лизингови вноски, за периода от 20.11.2016
г. до месец април 2018 г. и една допълнителна вноска
в размер на 14,59 лв., представляваща сума за придобиване на собствеността на
лизинговата вещ - мобилно устройство HTC, модел Desire 530 White. Поради прекратяване на
договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставените услуги, на
основание т. 12, ал. 2 от ОУ, дължимите лизингови вноски за мобилното
устройство, фактурирани във фактура № **********/10.11.2016 г., за периода от
20.11.2016 г. до месец април 2018 г., в общ размер на 262,62 лв. били обявени за предсрочно
изискуеми. Падежът на лизинговите вноски бил 20-то число от месеца. С
подписване на договора ответникът като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД, с
абонатен № *********, се задължил да спазва ОУ
на оператора, според които следвало да плати фактурата в срок не по-късно от 18
дни след издаването й, като при неизпълнение, операторът бил в правото си да
прекрати едностранно договора. Незаплащането в срок на издадените от оператора
на абоната фактури за ползваните услуги обусловило правото на ищеца да прекрати
едностранно индивидуалния договор на ответника В.К.. Неизпълнението на
задълженията по договора било основание да се ангажира отговорността на абоната
- ответника.
За стойността на незаплатените мобилни услуги ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
222/2019 г. по описа на Районен съд – Велинград, връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което моли да бъде установено със сила на
пресъдено нещо съществуването на вземане за незаплатени мобилни услуги по
Договор за мобилни услуги от 04.05.2016 г., сключен с ответника, в размер на
40,10 лв., за периода от 10.09.2016 г. до 09.11.2016 г.
Ищецът предявява и осъдителна претенция, като моли съда
да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 262,62 лв. по Договор за
лизинг от 04.05.2016 г. за мобилно устройство НТС, модел Desire 530 White, взето във връзка с мобилен номер 0892/015673, с абонатен номер №
*********, от която: 248,03 лв., представляващи 17
броя незаплатени лизингови вноски, за периода от 20.11.2016 г. до месец април
2018 г. и една допълнителна вноска от 14,59 лв., представляваща сума за
придобиване на собствеността на лизинговата вещ - мобилно устройство HTC, модел Desire 530 White.
Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени
искания. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от В.К., чрез назначения му особен
представител адвокат М.А., в който релевира възражение за недопустимост на
предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК. Оспорва
предявените искове по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени, като
неоснователни. Оспорва твърденията в исковата
молба, касаещи възникването на вземанията, предмет на претенциите. Оспорва
наличието на сключен договор за мобилни услуги между ищеца и ответника. Твърди,
че договорът за мобилни услуги не е подписан от ответника. Оспорва договора за лизинг, като твърди, че същият не
е подписан от ответника и е с липсващи реквизити - не са определени падежи на
месечните лизингови вноски. Твърди, че на ответника не е представено процесното
мобилно устройство. Релевира възражение за липса на съгласие от страна на
ответника за сключване на договора за мобилни услуги и договора за лизинг.
Оспорва твърдението, че на ответника са предоставени и същият е ползвал
посочените телефонен номер ********** и телефонен номер **********. Оспорва
истинността на заявлението за смяна на номер от 12.05.2016 г., като твърди, че
същото не е подписано от посоченото като негов автор лице.
Ответникът В.К., чрез
назначения му особен представител
адв. М.А., моли исковете да бъдат
отхвърлени. Прави доказателствени искания.
Ищцовото
дружество, редовно призовано, не изпраща представител в открито съдебно
заседание. Депозира писмено становище по делото, с което поддържа предявените
искове, излага подробни съображения по същество на спора и моли исковите
претенции да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноските в заповедното и
исковото производство.
В открито
съдебно заседание ответникът В.К.,
чрез назначения си особен представител адв. М.А., оспорва основателността на предявените искове и
моли да бъдат отхвърлени. Изрично заявява, че не поддържа възраженията в
отговора на исковата молба, че процесните договор за лизинг, договор за мобилни
услуги и заявление за смяна на номер от 12.05.2016 г. не са подписани от
ответника. Излага, че не оспорва, че ответникът е подписал договора за лизинг и
общите условия към него, договора за предоставяне на мобилни услуги, декларация
- съгласие от 04.05.2016 г., приложение - ценова листа за абонаментни планове
за частни лица от 04.05.2016 г. и заявлението за смяна на номер.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата
на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е
установителен иск с правно основание чл.
422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД, съединен при условията
на обективно кумулативно съединяване с осъдителен иск с правно основание чл.
342 от ТЗ и чл. 342 от ТЗ вр. чл. 92 от ЗЗД.
По установителния иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр чл. 79 от ЗЗД:
Налице са процесуалните предпоставки за
съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.
422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5
от ГПК, а исковата молба е депозирана в преклузивния едномесечен срок по чл.
415 от ГПК.
Предмет на иска по чл. 422 вр. чл. 415, ал.
1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД може да бъде и част от вземането по заповедта
за изпълнение, а непредявяването на иск за разликата не води до недопустимост
на исковата претенция. Правните последици от непредявяването на иск по чл. 422 от ГПК
за цялото вземане се свеждат до частичното обезсилване на заповедта за
изпълнение в непредявената част, на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК.
За уважаване
на иска с
правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване по чл. 154 от ГПК, че между него и ответника е
съществувало валидно облигационно правоотношение по сключен договор за
предоставяне на мобилни услуги, по който той е изпълнил задължението си да
предостави през процесния период мобилни услуги на ответника, възникналото парично вземане на стойност в претендирания размер, представляващо твърдяното възнаграждение за ползваните
мобилни услуги и надлежно
упражнено право за предсрочно прекратяване на договора.
При установяване на
горното, в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил процесното вземане.
От приложеното
по делото ч.гр.д. № 222/2019 г. по описа на
Районен съд – Велинград
се установява, че по заявление на „Теленор
България“ ЕАД е издадена Заповед
№ 117/27.02.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника В.В.К. за следните суми: 302,72 лв. – главница, представляваща
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни
услуги от 04.05.2016 г. за периода от 10.09.2016 г. до 09.11.2016 г., 67,96 лв. –
мораторна лихва за забава за периода от 26.11.2016 г. до
11.02.2019 г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 25.02.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и за разноски за държавна такса в размер на 25,00 лв. и за
адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лв. В заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение и в заповедта за изпълнение е посочено, че вземането
произтича от Договор за далекосъобщителни услуги от 04.05.2016 г. В случая предмет
на иска по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 79 от ЗЗД е част от вземането по заповедта за изпълнение.
Не е спорно между
страните, а и от представения от
ищеца Договор
за мобилни услуги от 04.05.2016 г. се установява,
че мобилният оператор „Теленор
България“ ЕАД се е
задължил да предоставя на ответника В.В.К.,
за срок от 24 месеца, далекосъобщителни
услуги посредством предпочетен мобилен номер +359*********, при абонаментен план по програма „Нонстоп 29,99
с неограничени национални минути“, срещу заплащане на месечна абонаментна такса от
потребителя в размер на 29,99 лв. Уговорено е фактурирането на потреблението да става
ежемесечно до 10-то число на месеца.
Процесният договор
за мобилни услуги е сключен при Общи условия на
оператора (ОУ) в сила от 10.09.2010 г.,
последно изменени на 30.04.2016 г., които по
съгласие на страните са част от поетите задължения по възникналото между тях
договорно правоотношение. Видно от представените ОУ към договора за мобилни услуги, същите не носят подписа на потребителя, но тяхното приемане е обективирано в отделно подписаната от ответника Декларация - съгласие от
04.05.2016 г. От тази декларация-съгласие се установява, че абонатът – ответник е
декларирал, че е получил екземпляр от
Общите условия на „Теленор България“ ЕАД,
подписан от представител на дружеството, както
и че приема и е съгласен с Общите
условия. Изявлението на потребителя, обективирано Декларация -
съгласие от 04.05.2016 г., представлява
писмено приемане на ОУ, които стават неразделна част от съдържанието на сключения договор за мобилни услуги. В
чл. 26 и чл. 27 от ОУ към индивидуалния договор за мобилни услуги е предвидено заплащането на
фактурираното потребление да
става въз основа на издадената фактура и в указания в нея срок, но не по-късно
от 18 дни след датата на издаване.
От представеното заявление
за смяна на номер от 12.05.2016 г. се установява, че горепосоченият мобилен номер
+359********* е
заменен с номер +359*********.
От
заключението на вещото лице по назначената и приета съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от страните в
производството, което съдът кредитира като обективно, обосновано и
компетентно изготвено, се установява,
че за отчетен период 10.09.2016 г. – 09.11.2016 г. стойността на предоставените и потребени мобилни услуги
(в т.ч. месечен абонамент и допълнително потребление извън него) е 25,51 лв. с
ДДС (7,39 лв.+ 18,12 лв. = 25,51 лв.). Размерът на
незаплатените лизингови вноски, дължими за цената на мобилно устройство марка
HTC,
модел Desire 530 White, е 277,21 лв. Вещото лице е посочило, че от всички 23
броя лизингови вноски, всяка от които по 14,59 лв., ответникът е платил общо 4
броя лизингови вноски, всяка от 14,59 лв., за период от 04.05.2016 г. до
09.09.2016 г. Останали са дължими 19 броя лизингови вноски, от които една
месечна лизингова вноска от 14,59 лв. – по фактура № **********/10.10.2016 г. и осемнадесет месечни вноски от по 14,59
лв., т.е. 262,62 лв. – по фактура № **********/10.11.2016 г., или общият размер на незаплатените лизингови вноски, дължими за цената на мобилно устройство марка
HTC,
модел Desire 530 White, е 277,21 лв. В заключението е посочено, че задълженията
са отразени в 2 броя фактури - фактура № **********/10.10.2016 г. и фактура №
**********/10.11.2016 г.,
които са осчетоводени при ищеца. Няма извършени плащания от ответника. Изслушано в съдебно заседание вещото лице поддържа
експертното заключение и заявява, че ответникът не е заплатил дължимите по
договора за мобилни услуги и договора за лизинг задължения.
От събраните по
делото доказателства настоящият съдебен състав приема, че е налице валидно
възникнало облигационно правоотношение между ищеца „Теленор
България“ ЕАД и ответника В.В.К. по сключения между тях Договор за мобилни услуги от 04.05.2016 г. с предпочетен номер +359*********, заменен с предпочетен
номер +359*********. Няма спор по делото, че договорът за
мобилни услуги е подписан от страните по него. Същият е
частен диспозитивен документ, не е оспорен от ответника (в
първото по делото заседание ответникът, чрез назначения му особен представител
адв. А., изрично заявява, че не поддържа възражението в отговора на исковата
молба, че не е подписал договора за мобилни услуги и уточнява, че не оспорва,
че е положил подпис в този договор) и
тъй като носи подписите на лицата, посочени в него
като издатели, съгласно чл. 180 от ГПК съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са
направени от тези лица. Договорът съдържа необходимите реквизити и договорените условия -
срок, описание на услугите, тарифен план. Посочен е конкретен номер, посредством който
потребителят се идентифицира сред абонатите на ищеца, както и предадената активна СИМ карта, която осигурява достъп на потребителя до мрежата и
услугите на мобилния оператор. За потребените и
незаплатени от ответника далекосъобщителни услуги, за периода от 10.09.2016 г.
до 09.11.2016 г., ищецът е издал на
ответника фактура №
**********/10.10.2016 г. и фактура № **********/10.11.2016 г.
Съдът намира, че
ищецът е изпълнил основното си
задължение да предостави на ответника достъп до мрежата си за исковия период,
както и възможност да ползва мобилни услуги чрез посочените мобилни номера. От извършената по делото съдебно-икономическа експертиза
се установява, че за исковия период
10.09.2016 г. – 09.11.2016 г.
стойността на потребените и незаплатени
далекосъобщителни услуги е 25,51
лв. с ДДС. Цената
на мобилните услуги е изискуема, тъй като към датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда – 25.02.2019 г. е настъпил падежът за плащане по всяка от
фактурите. До датата на приключване на съдебното дирене ответникът не
ангажира доказателства относно установяване факта на плащане на потребените далекосъобщителни услуги през исковия
период.
Предвид
гореизложеното, съдът намира,
че за ответника е налице изискуемо задължение да заплати на ищеца цената
за предоставените и потребени мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 04.05.2016
г., дължима за периода 10.09.2016 г. – 09.11.2016 г., в общ размер на 25,51
лв. с ДДС. Ето
защо предявеният установителен
иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл.
79 от ЗЗД следва да се уважи до този размер и да се отхвърли за
разликата над 25,51 лв. до предявения размер от 40,10 лв.
В полза на ищеца следва да се присъди законната лихва върху уважения размер на главницата от
25,51 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.02.2019 г.
до окончателното изплащане на вземането, доколкото такова искане е направено от ищеца и същата
представлява законна последица от уважаването на иска.
По предявения осъдителен иск с правно
основание чл. 342 от ТЗ и чл. 342 ТЗ вр. чл. 92 от ЗЗД:
За успешнто провеждане на предявения
осъдителен иск ищецът следва да докаже, че между страните е налице
облигационно правоотношение по валидно сключен договор за лизинг с ответника за процесното
устройство, при договорена лизингова цена, че е изпълнил задължението си да
предаде лизинговата вещ на лизингополучателя,
както и че е настъпила изискуемост на задължението на ответника да заплати
уговорените лизингови вноски, в т.ч. уговорена клауза за предсрочна изискуемост
на лизинговите вноски при прекратяване на договора по вина на ответника, уговорена
клауза за придобиване собствеността върху лизинговата вещ, прекратяване на договора по вина на ответника,
уведомяване на ответника за предсрочната изискуемост, размер на лизинговите
вноски и на предсрочно изискуемите лизингови вноски.
При установяване на горните предпоставки от ищеца, в тежест на ответника е
да докаже, че е заплатил претендираните лизингови вноски по договора за лизинг,
в т.ч. и вноската за придобиване собствеността върху лизинговата вещ.
Не се спори по
делото, а и от представения Договор
за лизинг от 04.05.2016 г. се установява, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по сключен договор за лизинг (в първото по делото
заседание ответникът, чрез назначения му особен представител адв. А., изрично
заявява, че не поддържа възражението в отговора на исковата молба, че не е
подписал договора за лизинг и уточнява, че не оспорва, че е положил подпис в
този договор), по
силата на който ответникът В.В.К. е получил мобилно устройство марка HTC, модел Desire 530 White, с телефонен
номер +359*********,
на обща лизингова цена от 335,57 лв., при погасителен план от 14,59 лв. месечно за 23
месечни вноски. Падежът на лизинговите вноски съвпада с падежа за
заплащане на цената за предоставените мобилни услуги по договора за мобилни
услуги – чл. 3, ал. 2 от Договора за лизинг и чл. 6, ал. 5 от ОУ към него. Срокът
на договора е 23 месеца, считано от датата на неговото сключване, т.е. от 04.05.2016
г.
Изпълнението
на задължението на лизингодателя за предаването на лизинговата вещ на ответника
е удостоверено в чл. 4 от процесния
договор за лизинг, съгласно който с подписването на договора
лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава
мобилното устройство във вид годен за употреба, функциониращо изрядно и
съответстващо напълно на договорените технически характеристики, окомплектовано
с цялата документация, вкл. гаранционна карта. В този смисъл неоснователно е
релевираното от особения представител на ответника възражение, че по делото не
е представен приемо-предавателен протокол, който да удостоверява дали
действително ищецът е предал на ответника във фактическо владение процесното
мобилно устройство. В настоящия случай приемо-предавателния протокол за
въпросното мобилно устройство е
обективиран в самия договор за лизинг.
Предвид
гореизложеното следва да се
приеме, че лизингодателят е изпълнил задължението си по чл. 342, ал. 1 от ТЗ да
предостави мобилното устройство на лизингополучателя, като същото е прието от
последния без забележки. Поради това за него е възникнало задължението по чл.
345, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и същият е бил длъжен да заплаща
дължимите лизингови вноски. Същевременно той е бил длъжен по силата на чл. 345,
ал. 1 от ТЗ да върне мобилното устройство след изтичане на лизинговия договор,
освен в случаите по чл. 342, ал. 3 от ТЗ. И в двата случая обаче той е бил
длъжен да заплати уговорените в договора лизингови вноски. Доказателствената
тежест за установяване на това плащане е на лизингополучателя – ответник в
настоящото производство. В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт
- липса на плащане по договора, който не подлежи на доказване от същата, а на
оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи
извършено плащане на дължимите вноски, което може да стане само с писмени
такива.
От
заключението на извършената и приета по делото съдебно-икономическа експертиза, се установява, че общият размер на лизинговите вноски,
дължими за цената на мобилно
устройство марка HTC, модел Desire 530 White, е 277,21 лв, от които една месечна вноска от 14,59 лв.
– дължима по фактура № **********/10.10.2016 г. и осемнадесет месечни вноски от по 14,59
лв., т.е. 262,62 лв. – дължими по фактура № **********/10.11.2016 г. В крайната фактура № **********/10.11.2016 г. са фактурирани лизинговите вноски, дължими след датата
на издаване на крайната фактура до крайния срок по погасителния план, т.е. до
месец април 2018 г.
По делото не
са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника, нито се
твърди от ответника да е извършено плащане на лизинговите вноски по процесния
договор за лизинг, като липсата на такова се установява и от заключението на
изслушаната и приета без възражения от страните съдебно-икономическа
експертиза.
В чл. 1, ал. 2
от Договора за лизинг страните са уговорили, че лизингополучателят има право да
придобие собствеността върху предоставеното мобилно устройство, като подпише
договор за изкупуване на устройството с лизингодателя най-малко десет дни преди
изтичане на срока на договора, след като заплати допълнителна сума от 14,59 лв.
за мобилно устройство марка HTC, модел Desire 530 White. Ако лизингополучателят не упражни правото си по ал. 2,
устройството подлежи на връщане в срок от един месец след изтичане на срока на
договора, като в същия срок лизингополучателят може да заяви изрично и в
писмена форма, че желае да върне устройството. Ако устройството не бъде
върнато, лизингополучателят е длъжен да заплати допълнителна сума в размер на
14,59 лв., по аргумент от чл. 1, ал. 3 от договора за лизинг.
В случая няма
ангажирани по делото доказателства, а и не се твърди от ответника да е върнал на ищеца мобилното устройство, поради което на основание чл. 1, ал. 3 от договора за
лизинг ответникът дължи заплащането и на една допълнителна вноска от 14,59 лв. за
изкупуване на лизинговата вещ - мобилно
устройство HTC, модел Desire 530 White.
В исковата
молба ищецът е навел твърдения, че поради неизпълнението на абоната – ответника
да заплати в указаните срокове дължимите към оператора месечни плащания, довело
до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент
за ползвания мобилен номер, е обявил за предсрочно изискуеми с фактура № **********/10.11.2016 г. дължимите за периода от 20.11.2016 г. до месец април 2018 г. лизингови
вноски в общ размер на 262,62 лв.
Видно от чл.
12, ал. 2 от представените по делото ОУ към Договора за лизинг месечните вноски
и другите дължими възнаграждения стават предсрочно изискуеми в случай на
прекратяване на договора/договорите за предоставяне на мобилни и/или фиксирани
услуги, сключени от лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на
дължими, съгласно тези договори плащания. Същите са подписани от ищеца като
лизингодател и ответникът като лизингополучател, като последният е изписал и
трите си имена.
В случая липсват доказателства по делото договорът за
предоставяне на мобилни услуги между страните да е прекратен по предвидения в
закона ред, едностранно от мобилния оператор, поради виновно неизпълнение на
задълженията по тях от страна на ответника. Не са ангажирани доказателства от
ищеца да е отправено от него и достигнало до ответника изявление, с което В.В.К. да е поканен да
изпълни задълженията си в определен подходящ срок за това и да е уведомен, че
при неизпълнение в посочения срок ищецът ще прекрати договорите и ще обяви за
предсрочно изискуеми лизинговите вноски. Поради това съдът приема, че твърденията на ищеца за предсрочно прекратяване на
договора са недоказани. Независимо от това според настоящия съдебен състав
ответникът дължи претендираната сума за незаплатени лизингови вноски. Това е
така, тъй като към момента на приключване на устните състезания, дори още към
подаване на исковата молба, срокът на договора за лизинг е изтекъл и ответникът
дължи пълния размер на вноските по него, защото същите са изискуеми поради
настъпил падеж, т.е. и без да е обявена предсрочна изискуемост на договора.
Доколкото ответникът не е представил доказателства по делото да е върнал на
ищеца мобилното устройство, то същият
дължи, на основание чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг, заплащането и на една допълнителна вноска от 14,59 лв.,
представляваща сума за придобиване на собствеността на лизинговата вещ - мобилно устройство HTC, модел Desire 530 White, която не се твърди, а и
не са ангажирани доказателства, да е платена на ищеца.
По изложените
по-горе съображения съдът намира, че исковата претенция за заплащане на сумата
в размер на на 262,62 лв. по Договор за лизинг от
04.05.2016 г. за мобилно устройство марка
HTC,
модел Desire 530 White, от която: 248,03 лв., представляващи 17
броя незаплатени лизингови вноски, за периода от 20.11.2016 г. до месец април
2018 г. и една допълнителна вноска от 14,59 лв., представляваща сума за
придобиване на собствеността на лизинговата вещ - мобилно устройство HTC, модел Desire 530 White, се явява основателна и като такава следва да бъде
изцяло уважена в претендирания размер.
В полза на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху уважения размер на главницата от
262,62 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.06.2019
г. до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
При този изход на
правния спор право на разноски имат и двете страни.
Съгласно
разясненията, дадени в т. 12 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, съдът който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски както в
исковото, така и в заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца сторените от него разноски в исковото и заповедното
производство съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът своевременно е направил искане за присъждане на разноски в
исковото производство в общ размер на 855,00 лв. и е представил писмени
доказателства по делото за реалното им заплащане, както следва: 75,00 лв. – за
държавна такса в исковото производство, 180,00 лв. – за адвокатско възнаграждение в исковото
производство, 300,00 лв. – за депозит за особен представител на ответника и
300,00 лв. – за депозит за вещо лице за изготвяне на съдебно-икономическа
експертиза. От сумата в общ размер 855,00 лв. съразмерно с уважената част от исковете следва да се
присъдят в полза на ищеца 813,79 лв. –
разноски в исковото производство. Ищецът своевременно е направил искане за
присъждане на разноски и в заповедното производство общ размер на 205,00 лв. и
е представил писмени доказателства по делото за реалното им заплащане, както
следва: 25,00 лв. – за държавна такса в заповедното производство и 180,00 лв. –
за адвокатско възнаграждение в
заповедното производство. От
тях съразмерно с предявената по исков ред и уважената част от вземането
по заповедта за изпълнение следва да се присъдят 14,11 лв. Или в полза на
ищеца съразмерно на уважената част от исковете следва да се присъди сумата в
общ размер на 827,90 лв. – разноски в исковото и заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ответникът
също има право да му бъдат присъдени направените в производството разноски съразмерно с отхвърлената част от установителния иск. Такова искане
от него обаче няма направено и не са ангажирани доказателства за реалното
извършване на разноски от негова страна, поради което такива не следва да бъдат
присъждани в полза на ответника съразмерно с отхвърлената част на
установителния иск.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.
422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД, в
отношенията между страните, че В.В.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор
България“ ЕАД),
ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, със съдебен адрес:***, сумата в размер на 25,51 лв. (двадесет и пет лева и петдесет и една
стотинки),
представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, за периода от
10.09.2016 г. до 09.11.2016 г., по Договор за мобилни услуги от 04.05.2016 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда – 25.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над присъдения размер от 25,51 лв. до пълния предявен размер от 40,10 лв, за която сума в
полза на ищеца е издадена Заповед № 117/27.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
222/2019 г. по описа на Районен съд - Велинград.
ОСЪЖДА В.В.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район „Младост“,
ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
със съдебен адрес:***, на основание чл. 342 от ТЗ и чл. 342 от ТЗ вр. чл. 92 от ЗЗД, сумата в общ
размер на 262,62 лв. (двеста шестдесет и два лева и шестдесет и две стотинки) по Договор за лизинг от 04.05.2016 г. за мобилно устройство марка HTC, модел Desire 530 White, от която: 248,03 лв., представляващи 17
броя незаплатени лизингови вноски, за периода от 20.11.2016 г. до месец април
2018 г. и една допълнителна вноска от 14,59 лв., представляваща сума за
придобиване на собствеността на лизинговата вещ - мобилно устройство HTC, модел Desire 530 White, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 24.06.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В.В.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор
България“ ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, със съдебен адрес:***, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на 827,90
лв. – разноски в исковото и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пазарджик в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: