№ 418
гр. Б., 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20242120201721 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от „Българска фондация биоразнообразие“,
ЕИК *********, срещу Наказателно постановление № 134/27.03.2024 г., издадено от
директора на РИОСВ - Б., с което за нарушение на чл. 11 и чл. 27, ал. 1 от Закона за
защитените територии (ЗЗТ), на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер
на 3000 лв.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. С. Я. от БАК, която
поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк. Т. П.,
който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 12.10.2023 г., в гр. Б., св. В. М. - главен експерт в РИОСВ - Б., съставила на
жалбоподателя „Българска фондация биоразнообразие“ акт за установяване на
административно нарушение за това, че в периода от месец август 2022 г. до месец
септември 2023 г., в гр. Б., на територията на Поддържан резерват „Атанасовско езеро“, в
зона А, определена в Плана за управления на езерото, е допуснал продължително
засушаване в басейните на резервата при извършване на дейности по ремонт и
възстановяване на землени диги и валове, в изпълнение на проект „Лагуната на живота“
(Поддържане симбиозата човек-езеро в полза на европейско значими видове и
местообитания/Life 17 Nat/BG/000558). Първото пресъхване било установено още на
1
17.08.2022 г., а след това на различни дати през годините - на 18.08.2022 г., 07.09.2022 г.,
15.09.2022 г., 10.10.2022 г., 12.10.2022 г., 17.10.2022 г., 20.10.2022 г., 24.10.2022 г.,
26.10.2022 г., 08.11.2022 г., 09.11.2022 г., 11.11.2022 г., 15.11.2022 г., 16.01.2023 г.,
13.02.2023 г., 23.02.2023 г., 27.03.2023 г., 05.04.2023 г., 24.04.2023 г., 05.06.2023 г.,
14.07.2023 г. и на 29.09.2023 г. В същото време били извършвани и дейности по ремонт на
землени диги. Възстановителните и ремонтни дейности се изпълнявали от „Българска
фондация биоразнообразие“ с помощта на „Българско дружество за защита на птиците,
„Черноморски солници“ и сдружение „Заедно 2011“. АУАН е съставен за нарушение на чл.
11 и чл. 27, ал. 1 от ЗЗТ, вр. чл. 5, ал. 3 от Плана за управления на Поддържан резерват
„Атанасовско езеро“.
На 27.03.2024 г. наказващият орган, сезиран с преписката по акта, счел фактическите
констатации за безспорно установени и издал обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид на така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, доколкото АНО не е представил доказателства за връчване на препис
от наказателното постановление на представител на жалбоподателя. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да
се приеме, че същата се явява процесуално допустима, а разгледана по същество и
основателна.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от
Постановление № 10/28.09.1973 г. на ПВС), а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице. Въпреки това, съдът
счита, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения, които са опорочили
производството и са довели до издаването на незаконосъобразно наказателно
постановление. Това е така по следните причини:
На първо място, с нормите на чл. 42, т. 3, предл. 1 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5, предл.
2 от ЗАНН, е въведено изрично задължение на актосъставителя и АНО да посочат датата на
2
извършване на нарушението. Посочването на датата на извършване на административното
нарушение е от значение не само като индивидуализиращ белег на нарушението, но и с
оглед съдебната проверка за спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН в
административнонаказателното производство. Времето на извършване на
административното нарушение е определящо и за приложимия материален и процесуален
закон, съгласно чл. 3 от ЗАНН. В конкретния случай актосъставителят е изложил
вътрешнопротиворечиви твърдения, като е посочил веднъж, че деянието е извършено в
периода от месец август 2022 г. до месец септември 2023 г., и втори път, че нарушението е
било установено преди това, на дата - 27.03.2023 г., т.е. излиза, че нарушението е било
констатирано от контролните органи преди то да е завършено. На второ място, съдът намира
обаче, че първият момент когато е било установено нарушението е още на 17.08.2022 г., при
извършване на първата проверка на място, като именно тогава са установени пресъхванията
и дейностите по ремонт на дигите. В случай е следвало да се реагира веднага от страна на
контролните органи и да се вземат необходимите мерки за преустановяване на вече
започналия процес по пресъхване, като се има предвид и че това се случва през сухия сезон
на годината, както и да се санкционират отговорните за това лица в него момент, а не на
следващата година. В този смисъл съдът намира, че към датата на съставяне на акта
тримесечния срок за образуване на административнонаказателно производство по чл. 34 от
ЗАНН е бил изтекъл.
На следващо място, по делото не се доказа по безспорен начин извършването на
нарушението от страна на жалбоподателя. Безспорно е по делото, че е имало засушаване на
обекта, както и че са извършвани ремонтни възстановителни дейност. В същото време обаче
не се установява по несъмнен начин кой е извършвал реално тези фактически дейности или
кой е възложил дейността - „Българска фондация биоразнообразие“, „Българско дружество
за защита на птиците“, „Черноморски солници“, сдружение „Заедно 2011“ или трето лице.
Само фактът, че жалбоподателят е изпълнител по даден проект в обекта не може да доведе
до обоснован извод, че той е отговорен за случилото се. На второ място, не се установи по
несъмнен начин и дали именно тези възстановителни дейности са причината за
засушаването. Липсва доказване на причинно-следствена връзка между ремонтните
дейности и засушаването. Всичко това води до закономерния извод за незаконосъобразно
ангажиране на отговорността на жалбоподателя и НП следва да се отмени.
На трето място, нормите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, въвеждат
задължения за актосъставителя и наказващия орган да опишат в АУАН и НП нарушението и
обстоятелствата при които е било извършено. Спазването на тези норми цели гарантиране
на правото на защита на наказаното лице, като деянието следва да бъде описано по такъв
начин, че за него да става ясно извършването на какво нарушение му се вменява. Безспорно
е и в теорията и практиката, че АУАН е актът в административнонаказателното
производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който
определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса. АУАН
очертава нарушението, с неговите съставомерни признаци от обективна и субективна
3
страна, срещу което нарушителят трябва да се брани. В този смисъл предявяването на
АУАН на нарушителя, за запознаване, е аналогът в административнонаказателното
производство на привличането като обвиняем и предявяване на обвинението в наказателния
процес. От този момент възниква правото на защита на обвиняемия и от този момент той
може да използва всички средства - да прави възражения, да ангажира доказателства, за да
обори повдигнатото му обвинение. В този смисъл посочването на всички съставомерни
признаци на вмененото нарушение (изпълнителното деяние) в АУАН и точната правна
квалификация се явява същностен елемент от правото на защита на нарушителя, доколкото с
липсата на посочване на изпълнително деяние в АУАН или с липсата на посочване на
съответната правна квалификация, нарушителят се поставя в положение да се брани срещу
едно предполагаемо нарушение, с чиито фактически и правни рамки той не е запознат.
Казано по друг начин - за да може АУАН и в последствие НП да изпълнят функциите си, в
тях следва точно, ясно и вярно да бъдат посочени в словесен вид всички признаци на
състава на вмененото нарушение, както и в цифров вид съответната правна норма, която е
нарушена. Следва да е налице и корелация между съставомерните признаци на нарушение и
посочената като нарушена правна норма.
В случая, по делото не се установи коя е нарушената разпоредба. В акта и в НП са
посочени нормите на чл. 11 и чл. 27, ал. 1 от ЗЗТ, вр. чл. 5, ал. 3 от Плана за управление на
Поддържан резерват „Атанасовско езеро“. Първата от тях гласи, че собствениците и
ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените територии са длъжни да спазват
режимите, установени по реда на този закон, със заповедта за обявяване на защитената
територия и плана за управлението и. Същата обаче е обща и препращаща, като не съдържа
конкретно правило за поведение. Нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗЗТ пък забранява всякакви
дейности в поддържаните резервати с изключение на изрично посочените дейности сред
които и провеждането на поддържащи, направляващи, регулиращи или възстановителни
мерки. В случая жалбоподателят е санкциониран за допустителство, но същото като форма
на изпълнителното деяние, съгласно разпоредбата на чл. 10 от ЗАНН, се наказва само в
изрично предвидените в закона случаи, а нормите на чл. 11 и чл. 27, ал. 1 от ЗЗТ не уреждат
състав на такова административно нарушение. Неяснотата относно нарушението остава и с
бланкетното посочване на чл. 5, ал. 3 от Плана за управление на Поддържан резерват
„Атанасовско езеро“, без да е уточнено от коя част на Плана е тази разпоредба и какво
съдържа тя. Дори и да предположим, че АНО е имал предвид текста на страница 48 от Плана
за управление на Поддържан резерват „Атанасовско езеро“, утвърден със Заповед № РД-
1378/17.11.2003 г. на МОСВ, общодостъпен на www.moew.government.bg/bg/priroda/zastiteni-
teritorii/planove-za-upravlenie-na-zastiteni-teritorii-vlezli-v-sila/rezervati-i-poddurjani-rezervati/
(последно посетен на 29.05.2024 г.), то същият гласи, че не се допуска пълно пресушаване
през зимата, както и оставяне на минимални количества “екологични води” в тях. Очевидно
е, че подобен състав на нарушение не е описан в АУАН, вкл. в акта се говори за
„продължително засушаване“, а Планът регулира „пълното пресушаване“ и то само през
точно определен момент от годината - през зимния период. Посочването само на
разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Плана е крайно недостатъчно и следва да се приравни на
4
липса на правна квалификация, което пък от своя страна е съществено нарушение, водещо
до опорочаване на цялата административнонаказателна процедура.
Предвид изложеното, съдът счита, че в хода на производството са били допуснати
съществени и неотстраними нарушения на закона, които са довели до там, че
незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, поради което и атакуваното НП следва да се отмени.
В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който своевременно е депозирал искане за присъждането им. По делото са
налични доказателства за реално заплатен адвокатски хонорар в размер на 600 лв. (л. 7, л. 39
- 40), който не се явява прекомерен, поради което и така претендираната сума следва да се
присъди изцяло на жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 134/27.03.2024 г., издадено от директора на
РИОСВ - Б. срещу жалбоподателя „Българска фондация биоразнообразие“ с ЕИК *********,
с което му е наложена санкция от 3 000 лв.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околна среда и водите - Б. да заплати на
жалбоподателя „Българска фондация биоразнообразие“, ЕИК *********, съдебно-деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Б. в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5