№ 1897
гр. София, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110152474 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на първи март през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ва
Като разгледа гражданско дело № 52474 от 2021 година по описа на
1
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 51765/09.09.2021г. на
СРС, уточнена с Молба, вх. № 64233/05.10.2021г. на СРС, подадена от Г. КР.
КР. срещу "***" ЕАД.
Ищецът Г. КР. КР. чрез адв. К.С. - АК-София, е предявил срещу "***"
ЕАД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 8213,23 лева,
представляващи сбор от задълженията (главници, лихви и разноски) по
Договор за кредит № PLUS-01154357/29.01.2008г., Договор за кредит №
PLUS-01286252/29.10.2008г. и Договор за кредит № CREX-
01593412/09.10.2007г., сключени с "***" ЕАД и цедирани в последствие на
ответника. Основателността на иска си ищецът обосновава с обстоятелството,
че вземанията за посочената сума са погасени по давност. Ответникът
претендирал сумите, като изпратил на ищеца споразумение за изплащането
им. Ищецът от своя страна поканил ответника да заличи процесните
вземания, включително и в ЦКР, което той отказал. В насроченото по делото
публично съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител.
Становище се изразява в писмен вид.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "***" ЕАД чрез юрк. В. ЦВ. е
подал Отговор на исковата молба, вх. № 109419/15.12.2021г. на СРС, с който
признава предявения иск. Не оспорва, съобразно предоставената в отговора
информация, че е придобил от "***" ЕАД вземанията по процесните
договори, като сборът на неплатените задължения, след приспадане на
направените плащания, възлиза на посочената от ищеца сума. Твърди, че са
налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за възлагане на разноските по
делото в тежест на ищеца. Сочи, че и погасеното по давност вземане
продължава да съществува, поради което липсва основание за подаване на
корекция до ЦКР. За насроченото по делото публично съдебно заседание не
изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба, предявения с нея иск и становището на ответника, съобразявайки
събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес, като предявеният с нея иск е допустим и следва
да бъде разгледан по същество.
В настоящия случая ответникът е заявил, че признава исковата
претенция. В съдебното заседание, проведено на 01.03.2022г., съдът е обявил
на страните, че ще се произнесе с решение при признание на иска. Съгласно
чл. 237, ал. 2 ГПК решението при признание на иска не се мотивира, като
съдът единствено посочва, че основава произнасянето си на направеното
признание. Доколкото такова по настоящото дело е налице и липсват
основания да се приеме, че признатото право противоречи на закона или на
2
добрите нрави или е признато право, с което страната не може да се
разпорежда, като признанието е надлежно заявено (л. 35), съдът намира, че
следва да уважи при условията на чл. 237 ГПК предявения иск.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Принципно съобразно изхода от
спора право на разноски има само ищецът. Ответникът е направил
възражение, че не следва да носи отговорност за разноски, тъй като е признал
иска и не е дал повод за образуване на делото (чл. 78, ал. 2 ГПК). В настоящия
случай липсват предпоставки за прилагане на посочената норма.
Действително ответникът е признал предявения иск. В същото време обаче с
поведението си той е станал причина за завеждане на делото. Видно от
приложените към исковата молба писмени доказателства, неоспорени от
ответника, ищецът е поискал отношенията да бъдат уредени по доброволен
път, позовавайки се на изтекла давност за задълженията. Вярно е, че
давността е материалноправен инстут, последиците от който не се прилагат
служебно, а само след изявление на длъжника, който да се позове на тях
спрямо кредитора. Ответникът обаче е отказал, заявявайки, че давността не
води до погасяване на дълга, който продължава да съществува в
патримониума му. "***" ЕАД продължава да претендира същите, като
предлага споразумение, подписано от него представител на 10.06.2021г., с
което иска ищецът да признае дължимост на суми по цедираните договори за
кредит. Съдът приема, че ответникът, вместо да отпише процесните вземания
като погасени по давност, съответно да подаде информация до ЦКР, където
всички данни да бъдат заличени след изтичане на петгодишния исторически
период по чл. 19, ал. 2 от Наредба № 22/16.07.2009г. за Централния кредитен
регистър, поддържа недобросъвестната практика да принуждава длъжника по
погасените по давност вземания да признае/изплати целите или част от тях с
оглед "лошите" данни за него в ЦКР и възникващите в тази връзка
затруднения при последващо кредитиране. По силата на чл. 19, ал. 1 и 2 от
Наредбата данните, които всеки от кредиторите (включително и цесионери,
придобили вече съществуващи вземания от други доставчици на кредитни
услуги) подава за своите клиенти, служат за преценка на кредитната
задлъжнялост на кредитополучатели, длъжници и поръчители за петгодишен
исторически период. Информацията има съществено значение за
потенциалните потребители на финансови услуги, но актуализирането , ако
такова се налага, е изцяло задължение на институцията, която я е подала към
регистъра. Затова ако ответникът не съдейства за точно оповестяване на
данните за дълга на ищеца, след като е бил сезиран преди процеса с
възражението за погасяване по давност дълг, той несъмнено принуждава
длъжника-ищец да търси отричане със сила на присъдено нещо на данните за
задлъжнялост и "лоша" кредитна история. Затова, очаквайки да получи
изпълнение по погасения по давност дълг, за да коригира неизгодна за
кредитополучателя информация в ЦКР, поведението му в крайна сметка не
оставя на ищеца друга възможност, освен да защити правата си по съдебен
ред (така: опр.628/15.02.2022г.-ч.гр.д.155/2022г.-ОС-Варна). Поради тази
причина и разноските по делото следва да се възложат в тежест на ответника.
За пълнота съдът държи да подчертае, че посочената от ответника съдебна
3
практика от една страна няма задължителен характер, а от друга не е
непротиворечива. Например в опр.60360/08.11.2021г.-ч.гр.д.4112/2021г.-
ІVг.о. изрично се приема, че и това да се покани длъжникът да изпълни свое
погасено по давност задължение съставлява повод за предявяване от негова
страна на отрицателен установителен иск.
От страна на ищеца своевременно е заявена претенция за разноски, като
е представен и списък по чл. 80 ГПК. В негова полза следва да се присъдят
общо разноски от 1008,53 лева. С оглед защитавания по делото материален
интерес заплатеният адвокатски хонорар от 680,00 лева не може да се
окачестви като прекомерен.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
Г. КР. КР. , ЕГН **********, не дължи на "***" ЕАД, ЕИК *********,
сумата от 8213,23 лева, представляващи сбор от задълженията (главници,
лихви и разноски) по Договор за кредит № PLUS-01154357/29.01.2008г.,
Договор за кредит № PLUS-01286252/29.10.2008г. и Договор за кредит №
CREX-01593412/09.10.2007г., сключени с "***" ЕАД и цедирани в
последствие на ответника.
ОСЪЖДА "***" ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Г. КР. КР. , ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1008,53 лева,
представляваща разноски по делото на първа инстанция (гр.д. № 52474/2021г.
на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4