Решение по дело №14806/2019 на Софийски градски съд

 Р Е Ш Е Н И Е

 

 №.............

 

                                          Гр. София, 12.01.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав в публично заседание на десети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                              

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

   ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                                              МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА

                                                                          

при секретаря Екатерина Калоянова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 14806 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

 

С решение № 12138 от 15.01.2019 г. по гр.дело № 31176/2017 г. по описа на СРС, ГО, 58 състав съдът по предявените от „С.в.“ АД  срещу И.М.Х. установителни искове при квалификацията на чл. 422 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 162 ГПК съдът е признал за установено, че ответникът И.М.Х., ЕГН ********** с адрес: *** дължи на ищеца „С.в.“ АД, ЕИК******, със седалище ***, сгр. 2А следните суми: 1 003,38 лв. - главница за периода 01.09.2013 г. - 08.07.2016 г., ведно със законната лихва от 29.09.2016 г., мораторна лихва от 100 лв. за периода 01.12.2013 г. до 08.07.2016 г. като е отхвърлил исковете над посочените, до пълните размери и периоди на главница - до пълния размер от 1 865,22 лв. и за периода 29.07.2013 г. - 30.08.2013 г. като недоказан, а за периода 13.07.2010 г. - 28.07.2013 г. като неоснователен и погасен по давност, на лихвата - над посочения, до пълния размер от 328,58 лв. и период като погасен по давност в една част и неоснователен.

Със същото решение И.М.Х. е осъдена да заплати на „С.В.“ АД разноски по заповедното и исковото производство, пропорционално и по компенсация, в размер на 212,55 лв., като е отхвърлил претенцията в останалата част.

С Определение № 232267/02.10.2019 г. на СРС, ГО, 58 с-в постановено по реда на чл. 248 ГПК е допълнено постановеното по делото решение № 12138/15.01.2019 г. в частта за разноските като ищецът „С.в.“ АД е осъден да заплати на адв. В.В.Т.на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 154,41 лева за заповедното производство, а на адв. К.И.Б.на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 110,65 лв. за исковото производство.

Недоволна от решението в частта, с която установителните искове при квалификацията на чл. 422 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 162 ГПК са уважени, е останала ответницата И.М.Х., която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва при твърдения за неправилност, нарушение на материалния закон и процесуалните правила при постановяването му, по подробно изложени съображения. По-конкретно поддържа липса на облигационна връзка между нея и ищцовото дружество, както и реална доставка на стоки /услуги от страна на ищеца. Искането й към въззивната инстанция е да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените установителни искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – „С.в.“ АД – редовно уведомена,  не депозира отговор в законоустановения срок и не ангажира доказателства.

Решението В ЧАСТТА, с която искът при правна квалификация на чл. 422 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 162 ГПК е отхвърлен, като необжалвано от ищеца, е влязло в сила.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебна проверка на постановеното решение в обжалвата му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното решение е допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя мотивите на обжалваното решение, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на СРС.

Предявените пред първоинстанционният съд искове са установителни при правна квалификация чл. 415 вр. чл. 422 ГПК за признаване на установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумата по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 24.10.2016 г. по ч.гр.д. № 54775/2016 г. по описа на СРС, ГО, 58 състав.

Производството се развива след постъпване по реда на чл. 414, ал. 2 от ГПК на възражение от ответника против издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение и предвид разпоредбата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК за ищеца е налице интерес от търсената защита и производството се явява процесуално допустимо.

Решаващият въззивен състав приема, че в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване пораждането и съществуването на правото му да получи плащане на процесната сума, заявена в ИМ по предявените установителни искове.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.

Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ /обн., ДВ, от 25.02.2005 г., изм. и доп., бр. 77 от 18.09.2018 г. /, В и К услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.

В § 1, т. 2 от ДР на закона е предвидено, че "потребители" по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост и предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответната обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейна вода. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги е указано, че потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдените имоти /в този смисъл и чл. 2, ал. 1 от ОУ на ищеца, в сила от 01.09.2006 г./. Фактът, че Общите условия за предоставяне на В и К услуги, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с решение № ОУ-064/17.07.2006 г. са публикувани във в-к "Стандарт" на 30.07.2006 г. и във в-к "Куриер" на 28.07.2006 г., е общоизвестен и служебно известен на съда, като последният удостоверява влизането им в сила съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от същите. По отношение на имоти в етажна собственост, какъвто е и настоящия случай, разпоредбата на § 1, т. 2, б. "б. " от ДР на ЗРВКУ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с водоснабдителния оператор, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - на собственост или вещно право на ползване.

Съгласно разпоредбите на общите условия, приложими по отношение на процесния период отчитането на потребената питейна вода се извършва чрез монтирани в имота индивидуални водомери, като контролът за изправността на самия водомер, на пломбите и преминаването му през периодична проверка е задължение на потребителя. Определени са и правилата, по които се изчислява дължимата цена при липса, повреда и изтекла проверка на индивидуалния водомер.

В първоинстанционното производство се доказва, че ответницата  живее в процесния апартамент, партидата се води на нейно името в ищцовото дружество, а съобщението по чл. 131 ГПК е получено именно на адреса, посочен в исковата молба, поради което и правилно първостепенния съде е приел за установено  обстоятелството, че между ответницата и В и К дружеството са налице валидни облигационни отношения във връзка с получаване на услугите при публично известни общи условия за процесния период, тъй като има качеството "потребител" на В и К услуги.

По делото ответницата не доказва плащане на процесното вземане до приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, а и не го твърди.

За установяване доставянето на питейна вода в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена по делото е изготвена и приета съдебно - техническа експертиза, която настоящият състав кредитира като компетентно и обективно изготвена. От същата се установява, че в периода от 29.08.2013 г. - 01.01.2015 г. вода е отчитана при база по 7 куб.метра на човек /за двама живущи/, тъй като измервателните уреди в имота не отговарят на нормативните изисквания. В тази връзка вещото лице се позовава на писмо от ищеца ЗИ-908/30.10.2018 г. В него се посочва, че за адреса ул. „******са регистрирани 5 индивидуални партиди и няма монтиран общ водомер на сградното водопроводно отклонение. В съдебно заседание вещото лице потвърждава, че няма монтиран общ водомер в сградата до момента. Съгласно карнетите, приети като доказателство пред първостепенния съд, вещото лице уточнява, че в графата „обиколка 2012“ кодът означава, че няма водомер в апартамента. Инкасаторът, който е минавал на посещение е под номер 207. Код 28 в карнета означава, че няма осигурен достъп до апартамента. Код 2 в карнета означава, че количеството вода за консумация се начислява на база броя на живущите /двама души, посочени в карнета/.

Решението е обосновано и правилно в частта, в която районният съд приема за доказан размера на задължението за цена на водоснабдяване  по отношение на ответницата И.Х. за сума в размер на 1 003,38 лева за периода от 01.09.2013 г. до 08.07.2016 г.

Съгласно клаузата на чл. 31, ал. 2 от ОУ на ищцовото дружество, задължението на потребителя на ВиК услуги да заплати месечните дължими суми следва да бъде изпълнено в 30-дневен срок от датата на фактуриране. Следователно, задълженията за периода от 13.07.2010 г. -28.07.2013 г. включително са погасени по давност.

При неизпълнение в срок на задължението си за плащане на ползваните услуги, потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на оператора.

От приетото по делото заключение на СТЕ се установява, че за периода 01.09.2013 г. - 08.07.2016 г. дължимата сума за цена за ВиК услуги за процесния абонатен номер възлиза общо в размер на 1 003,38 лева, като правилно за тази сума искът е бил уважен и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер и за периода 29.07.2013 г. - 30.08.2013 г., а за периода от 13.07.2010 г. – 28.07.2013 г. като погасен по давност и неоснователен.

С оглед погасените по давност вземания за периода от 13.07.2010 г. - 28.07.2013 г. вкл., погасена се явява и претенцията за обезщетение за забава за този период.

За периода от 01.12.2013 г. до 08.07.2016 г., дължимото обезщетение за забава, изчислено от първостепенния съд по реда на чл. 162 ГПК, в размер на законната лихва върху тази главница, възлиза на 100 лв.

Тъй като изводите на въззивният състав съвпадат с тези на СРС и в упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.

Пред настоящата инстанция въззиваемата страна не претендира и не установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.

Така мотивиран Софийски градски съд,

 

 Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 12138 от 15.01.2019 г. по гр.дело № 31176/2017 г. по описа на СРС, ГО, 58 състав, вкл. в частта за разноските.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.