№ 38
гр. Кюстендил, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
в присъствието на прокурора К. Б.
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241500600580 по описа за 2024 година
Производството е по реда глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
С присъда № 26/17.09.2024 г. на Кюстендилския районен съд по НОХД
№ 922/23 г. по описа на същия съд подс.А. Б. Б. от гр.К. е признат за виновен в
това, че в гр. К., чрез използване на *** г. на документ с невярно съдържание –
Удостоверение образец УП-3 изх. №25/16.02.2018 г., издадено от **** е
получил без правно основание чуждо движимо имущество – сумата от 11 744,
89 лева, собственост на бюджета на ДОО гр. К., с намерение да ги присвои. На
основание чл.212, ал.1, пр.2 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК на Б. е наложено
наказание ЛС в размер на 1 година, чието изтърпяване е отложено с
изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. Със
същата присъда е уважен предявения от НОИ- гр. С. граждански иск за сума
от 11 744, 89 лева, представляващи обезщетение за претърпените
имуществени вреди от страна на НОИ К. (неправомерно изплатени парични
средства за лична пенсия за периода от 27.12.2018 г. до 31.07.2020 г.), ведно
със законната лихва, считано от 31.07.2020 г. до окончателното й изплащане. С
присъдата на подс.Б. са възложени и разноските по делото и е налице
произнасяне по веществените доказателства.
Присъдата се обжалва от адв.Т. Р.- защитник на подс. Б.. Изтъкнати са
съображения за незаконосъобразност и неправилност на същата. Сочи се, че
от събраните по делото доказателства не се установява доказаност на
обвинението от обективна и субективна страна. Иска се отмяна на присъдата и
постановяване на нова, оправдателна такава.
1
Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител оспорва
протеста и твърди, че обвинението е доказано. Счита, че е установено по
безспорен начин, че удостоверението, използвано от подс.Б. е неистински
документ и е послужило за получаване на имущество от негова страна без
правно основание. Пледира за потвърждаване на присъдата на КнРС.
Националния осигурителен институт чрез процесуалния си
представител юк Д. оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване на
присъдата изцяло, в това число и в гражданската й част.
Защитникът на подс.Б.- адв.Р. пледира за отмяна на
първоинстанционната присъда. Сочи, че посоченото удостоверение не
представлява неистински официален документ, както и че представената в
хода на съдебното производство трудова книжка доказвала обстоятелството,
че подс.Б. е полагал труд пред процесния период, респ. че липсва негово
противоправно поведение. Сочи, че обвинението е недоказано и иска отмяна
на постановената присъда и постановяване на нова, оправдателна такава.
Подсъдимият А. Б. Б. твърди, че е невинен и иска отмяна на
осъдителната пирсъда и постановяване на нова, оправдателна такава.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и
доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в
съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 ПК и като съобрази
релевираните във въззивната жалба оплаквания, доводите и възраженията на
страните, както и събраните нови доказателствени средства, намира
въззивната жалба за допустима, доколкото e предявена от надлежна страна в
наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество, тя е
неоснователна поради следните съображения:
Въззивният съд, като съобрази събраните пред двете съдебни
инстанции доказателства и доказателствени средства, както и тези по ВНОХД
№ 600/22 г. на КнОС, данните от способите за доказване, както и становищата
на страните, намери за установено следното:
Пред въззивния състав е проведено съдебно следствие, като е
допусната и приета съдебносчетоводна експертиза, изготвена от в.л.М. В.,
приети са писмени доказателства, изискани служебно от ***, *** ЕАД, ТП на
НОИ гр. К. и гр. С.. При самостоятелната преценка на установената
доказателствена съвкупност настоящият въззивен състав, в рамките на
правомощията му да прави нови фактически установявания, прие фактическа
обстановка, съответна на приетата от КнРС, с някои допълнения, както
следва:
Подс. А. Б. Б. е роден на *** г. в гр.К., женен, не е осъждан,
безработен. Същият не е осъждан, но по отношение на него е налагано
административно наказание по реда на чл. 78А от НК за престъпление по чл.
313, ал.1 от НК.
На ***г. А. Б. Б. подал лично в ТП на НОИ гр.К. документи за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Заявлението е прието и входирано от служител на ТП на НОИ К. – св.
П.С.. Към заявлението си той представил и удостоверение за трудов стаж УП-
30, с изх.№ XIV-25/*** г., според което е работил в ***- гр.С. на длъжност
2
„смесоподготвител в леярен цех“ за времето от *** г. до *** г. и за времето от
*** г. до *** г. В документа е отразено, че той е положил труд – първа
категория в размер на 10 години 2 месеца и 16 дни.
След обработване на документите, част от тях- военна книжка, УП 3 №
556/28.02.2017 г., трудова книжка -3 бр. са върнати на подсъдимия с куриер.
Към този момент в НОИ нямало правило за съхранение на копия от трудовите
книжки на заявителите.
При извършване на рутинна проверка на пенсионните досиета,
съхраняващи се в ТП на НОИ К., възникнало съмнение в истинността на
представеното от Б. удостоверение УП-30. Била изискана справка от ТП на
НОИ С.. При извършена допълнителна проверка там, ТП на НОИ К. била
уведомена, че при тях е предадена и приета разплащателна документация на
***ЕАД (дружество- правоприемник на *** –гр.С.). Документацията се
съхранявала на електронен носител и касаела следните периоди : 01.01.2000 г.
до 30.06.2000 г. и за времето от 01.01.1992 г. до 31.12.1999 г. Според справката,
резултат от проверката на ТП на НОИ С. за времето от 01.01.1992 г. до *** г. в
наличната документация липсвала информация за лице с имена А. Б. Б..
Във връзка с липсващите данни за твърдения от подсъдимия трудов
стаж в *** гр.С., ТП на НОИ К. изискало от подс. Б. да представи трудовата си
книжка. Такава не била представена за справка.
След всички извършени проверки относно процесното УП,
осигурителят е приел, че пенсията е неправилно отпусната, поради което и с
разпореждане № ********** от 21.07.2020 г. на ТП на НОИ, гр.К. същата
спряна, считано от 08.07.2020 г.
С решение № 2153-09-4/04.09.2020 г. на Директора на ТП на НОИ е
отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу разпореждането на спиране
на пенсията. Същото е атакувано пред Адм.съд- Кюстендил, който с решение
№292/16.12.2020 г. го е отменил.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се
установява по делото, че длъжностните лица, изпълнявали длъжността
„Главен счетоводител" и „Ръководител" за периода от 01.01.1998 г.до
31.12.1998 г. са, както следва: Директор - Т.С.Р. и Г.И.М., Гл.счетоводител -
М.Г.Г.- до м.01.1998 г., Гл.счетоводител -И.Д.Ц. от м.09.1998 г.; зам.главен
счетоводител-И.Д.Ц. от м.01.1998 г.до 31.08.1998 г.; Финансов ревизор-С.К.М.
от м.01.1998 г. до м.07.1998 г.и от м.09.1998 г.до 31.12.1998 г.-счетоводител.
По делото е изготвена и приета съдебно графологична експертиза на
оригинала на Удостоверение УП-30, с изх.№ XIV -25 /*** г.(л.122, т.II от ДП,
изготвена от в.л. В. П.), от която се установява, че подписите, положени в
графи „Главен счетоводител“/ „Директор“ и „Изготвил“ в същото не са
изпълнени от нито едно от лицата, имащи отношение по издаването на този
документ през периода. Подписите на „Заявител“ и „Подпис на заявителя на
пенсията“ на УП -1 с вх.№ 2113-09-1462/27.12.2018 г. са изпълнени от
подсъдимия Б..
От приетата по делото съдебнотехническа експертиза, изготвена от
в.л.Ал.А.- л.128, т.II от ДП, имаща зе предмет изследване на печат и щемпел,
положени в процесното УП 30/*** г., се установява, че същото е стандартна
3
печатна бланка формат А-4; графите са попълнени с машинописен текст;
положени са подписи със синя химикална паста; положен е отпечатък от печат
с кръгла форма на подписа на главния счетоводител, както и два правоъгълни
щемпела в горната дясна част на документа. При изследването на отпечатъци
от печати и щемпели с технически средства, са установени различия в общите
и частни признаци на отпечатъците както следва: във формата и големината;
разположението на концентричните кръгове; топографското разположение на
текста в отпечатъка; размера на буквите; формата и размерите на знаците.
Тези различия водят до извода, че отпечатъка от печат и щемпели, обект на
експертизата, не са идентични със сравнителните образци. Текстовата част на
документа е изпълнена с пишеща машина "Континентал", без поправки,
добавки и заличавания, по едно и също време.
От събраните по делото гласни доказателства- св.Ц., К.,Р. така и от
показанията на св.Г., се установява, че печатът, поставен в графа
„Гл.счетоводител“ не е актуалния към 1998 г., доколкото през 1990 г. *****
гр.С. е преименуван на *** гр.С., а в изследвания отпечатък от печата,
положен към момента на издаването му през 1998 г.през разчита надпис
„****“.
При разглеждане на делото от друг състав на съда по КнОС по ВНОХД
№ 600/22 г. подс.Б. е представил трудова книжка№2092, издадена на *** г.
(приобщена при разглеждане на настоящето първоинстанционно дело).
Същата е започната на *** г., като е оформена с дата на напускане- *** г. с
отбелязване на длъжността „Смесоподготвител в леярен цех“- на стр.6 и 7. На
същата страница е отбелязано, че на същата длъжност същият е постъпил на
работа на *** г., отразявани са промени в трудовото възнаграждение с
отбелязване през 1990г. новото име на завода „ЖЗ- С.“. На стр.11 фигурира
последен запис с дата на прекратяване на правоотношението- ***г. , подписи в
графите „Ръководител“ и печат „***- С.“. На последния щемпел, върху който е
отбелязано прослуженото време, не фигурира името на работодателя, има
подпис на мястото за „Главен счетоводител“ и „Директор“ и кръгъл печат с
наименование ******“.
Към момента на твърдяното прекратяване на правоотношението
директор на завода е бил св. Т.Р., а длъжността "счетоводител" са изпълнявали
св. М. и св.Ц.. Със СГЕ, изготвена от в.л. В. С. е била изследвана
представената трудова книжка, подписите върху нея и тези в УП 30 №25/***г.
и отпечатъците от кръгли печати върху нея и удостоверението; ползвани като
сравнителни материали са и подписите на св.Ц., М. и Г., както и на трудовата
книжка на св.Ц.. Установено е следното: Подписите, положени върху
трудовата книжка на стр.11 и в УП-30 за „Ръководител“ са изпълнени от едно и
също лице, а на стр.7 от трудовата книжка – от друго лице. Подписите,
положени на „Ръководител“ в трудовата книжка и в УП- 30 не са положени от
св.Т.Р., св.И. Ц., С. М. и М. Г.. Ръкописните текстове в трудовата книжка за
годините 1983, 1984 и 1985 г. са изписани от едно и също лице. Ръкописните
текстове в трудовата книжка за годините 1989, 1990 и 1991г. са изписани от
друго лице, а останалите текстове от 1992 до 1998г.- са попълнени от трето
лице. След съпоставяне, измерване и изследване на отпечатъци от печати,
положени с червено мастило на стр. 5 и 7 от трудова книжка се установява, че
са положени от един и същ печат; а отпечатъците от печати със синьо мастило
4
в трудовата книжка на стр.11 и УП- 30 също от един и същ печат.
Посочените експертни заключения не са оспорени от страните и също се
включват в доказателствената съвкупност. От тях се установява безспорно, че
подписите, положени за „Ръководител“ както в процесното УП-30, така и в
трудовата книжка, не са положени от лицата, имащи право в този период да
подписват този вид документ. Печатите, положени в удостоверението, както и
в трудовата книжка при оформянето й през м.02.1998г., не съответстват на
печатите, ползвани към този момент от предприятието (старите печати са
били иззети в началото на 90- те години, потвърдено категорично от
показанията на св.Ц. и св.И.).
В тази връзка са събирани доказателства относно статута на посочения
завод- срвн. писмо на МТИТС- л.151, т. II от делото. Установено е, че **** е
бил поделение на ДФ „БДЖ“, чийто правоприемник сега е *** ЕАД С..
Същият през 1990 г. е бил преименуван на „***- С.“. Със заповед на
Министъра на транспорта и съобщенията през 2000 г. е било образувано
ЕООД „ЖЗ-С.“, впоследствие преобразувано в“ЖЗ- С.“ ЕАД. През 2004 г. е
вписана промяна на наименованието му *** ЕАД. Посоченото дружество през
2008 г е прекратено и назначен е ликвидатор- св. Н. К., а през 2010 г. *** е
заличено като търговец. Идентични данни се съдържат и събраните от
настоящия съдебен състав писмени доказателства- писмо №01-01-
29/11.02.2025 г. на *** с приложения към него и №ЖИ-4776/10.02.2025 г. на
***, от които се установява, че в посочените дружества не се съдържат
разплащателни ведомости на бившия ЖПЗ.
Установено е още (от гласните доказателства и от протокол от
14.12.1999 г. на Комисия, назначена със заповед на Директора на ЖПЗ- л.144,
т.II ДП), че на 09.12.1999г. срещу 10.12.1999г. в завода е имало пожар, в
резултат на което са унищожени документи- ведомости, в т.ч. и на цех
„Леярен“ и „Чугунолеярен“- съответно 86 бр. и 46 бр., както и служебни
списъци, лични картони и пр.
Запазените след пожара документи са ведомости за заплати на хартиен
носител- срвн. писмо изх. № 1029-09-570/11.02.2025 г. на ТП на НОИ- К.- л.45
от настоящето дело, предадени от осигурителя *** ЕАД с
приемопредавателен протокол №662/14.05.2009 г. за времето от 01.11.1994г.
до 31.12.1994 г. и от 01.01.2000 г. до 30.06.2009 г.
В тази връзка КнОС съответствие с правомощията по чл.313 НПК,
допусна съдебносчетоводна експертиза, изготвена от в.л.М. В. и приета като
обективна, компетентна и неоспорена от страните, със задача- проверка в
архива на ТП на НОИ- с.Н. и на ТП на НОИ- С. на предадената от осигурителя
*** информация- както на магнитен, така и на хартиен носител относно подс.
Б.. От същото се установява, че за посочения период в архива в с.Н. са
предадени фишове за заплати за месеците 11-12.1994г., които са
дигитализирани и са достъпни електронно, четливи са и съдържат детайлна
информация за име, длъжност, отработени дни, начисления, удръжки и сума за
получаване. Фишове на подс.Б. не са открити. В Архива в гр. С. се съдържа
информация за периода от м.01.-10.1994 г. и там информация за подс. Б. не е
открита. Предадените от осигурителя документи са подредени по звена със
съответната им номерация. При преглед на всички предадени и
5
дигитализирани фишовe са установени най- различни длъжности (диспечер,
технолог, общ работник и пр.) но не и длъжност смесоподготвител. Съдържа
се информация за цех „Леярен“, но подс. Б. не фигурира сред тях.
От допълнителните пояснения на вещото лице в с.з. пред КнОС, се
установява още, че за този период данните за заплати са обработвани със
софтуер. Фишовете, съдържащи информация, са останали като архив;
разплащателни ведомости не са съхранявани за периода, но те са
резултативни- следствие от данните във фишовете. Компютърната обработка
на данните е въведена през 1992 г.; няма данни за списъчния състав на
предприятието. КнОС включва посочената експертиза в доказателствения
материал като компетентна, обективна и пълна. По правило експертното
заключение е основен процесуален способ за доказване по смисъла на чл.106
НПК. Чрез него се изясняват обстоятелства по делото чрез научен анализ на
надлежно въведените в процеса факти. В случая не буди съмнение
компетентността и добросъвестността на експерта при извършването на
експертното изследване в рамките на възложените й задачи. СЧЕ разкрива и
приобщава към доказателствения материал нови доказателствени факти,
доколкото от нея се установява липсата на данни за полаган труд от
подсъдимия.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, които могат
условно да се разделят на няколко групи. От една страна са показанията на
св.Пл.М. и П.С.- служители в ТП на НОИ- К.,обработващи документите на
подс.Б. и установяващи начина на прием на документи за пенсия, причината за
извършената допълнителна проверка и резултатите от нея, както и св. К.,
извършила като полицейски служител предварителна проверка на изпратените
от НОИ документи. Показанията на тази група свидетели са идентични и
взаимно подкрепящи се и няма основания да се изключват от доказателствата
по делото. От друга страна са показанията на св.Ц. и И. (пред КнРС, както и
приобщените им по надлежния ред на чл.281, ал.5 НПК показанията от ДП, а
на св.Ц.- и пред състава по ВНОХД № 600/22г.), на св.Р., М., Г., М. и К. (от ДП,
прочетени по надлежния ред на чл.281, ал.5 НПК със съгласието на страните,
а на Г. и при първото разглеждане на делото пред КнРС по НОХД № 882/21
г.), от които подробно се установява механизма на издаването на
удостоверенията УП. Техните показания са еднопосочни по отношение на
обстоятелството- че подписите върху удостоверението (а и върху трудовата
книжка на подсъдимия) не са на лицата, имащи право да подписват такъм вид
документи, както и че са ползвани печати, които не са били валидни за
посочения период. От тях се установява още, че трудовите книжки и
удостоверенията са били подписвани именно от тези лица, респ. липсват
доказателства за делегиране на този вид правомощия на други лица.
Показанията на тези групи свидетели не са противоречиви, доколкото същите
свидетелстват за различни обстоятелства във времево отношение и за
собствените си действия във връзка с издаденото удостоверение, респ.
липсата на такива; начина на оформяне на трудовите книжки и
упълномощените за това лица; те са взаимно допълващи се, кореспондират
помежду им, подкрепят се и от цитираните по- горе съдебнографологични
експертизи и няма основания да се изключват от доказателствения материал.
От особена значимост са показанията на св.Ц., която е категорична при
6
разпита си пред КнРС, че през 1998г. печат на завода от вида на поставения
върху удостоверението и върху трудовата книжка на подс.Б. не е ползван;
както и на св. И. (работеща на длъжност „Личен състав“, в чиито задължения
се е включвало и издаването на процесните документи съгласно показанията
на св.Ц., Г. и М.), от чиито показания се установява липсата на подпис на
упълномощените лица.
Съдът няма основания да отхвърля показанията на тези свидетели, тъй
като същите не са заинтересовани, добросъвестни са и нямат никакви
отношения с подсъдимия. Следва да се отбележи, че в тях не са налице
противоречия или непоследователност; към тях съдът подхожда с доверие,
тъй като същите са разпитвани неколкократно; същата са последователни в
изложението си, респ. не се съзират основания за отхвърлянето им. Тези
показания, съпоставени с заключението на вещото лице В. относно липсата на
следи за подс.Б. и за длъжността му „смесоподговител“ (при положение, че
такива се съдържат за този период за цех „Леярен“, но няма никакви данни и
за твърдяната от него длъжност), така и в оцелелия от пожара през 1999 г.
архива на завода за периода м.01.-м.12.1994 г., мотивират настоящата
инстанция изцяло да кредитира показанията им като достоверни и въз основа
на тях – да изгради извода си, че подс. Б. е използвал неистински документ,
удостоверяващ, че е работил през процесния период в *** – С..
При анализа на дадените обяснения от страна на подс. Б., съдът се
съобрази с двуяката роля на същите в наказателния процес – доказателствено
средство и средство за защита. Подсъдимият сочи, че си е взел
удостоверението и трудовата книжка от служба „Личен състав“ в началото на
1998 г., след като се обадил по телефона и твърди, че е работил в завода през
периода. Доказателства в тази връзка не се съдържат в останалите гласни
доказателствени средства, доколкото никой от разпитаните свидетели не
предава възприятия в тази насока, поради което настоящият съдебен състав
разглежда тези обяснения като защитна позиция.
Предвид изложените факти и анализа на събраните доказателства,
настоящият съдебен състав се солидаризира с крайния извод на КнРС, че подс.
Б. е осъществил състава на престъпление по чл.212, ал.1 НК- както от
обективна, така и от субективна страна.
От обективна страна подс. А. Б. на 27.12.1998 г. в гр.К. е осъществил
състава на престъплението „документна измама”. Съгл. ППВС №8/28.12.1978
г. на ВС (незагубило сила с ТР №1/24.01.2022 г. на ОСНК на ВКС)
изпълнителното деяние на престъплението „документна измама“ се изразява в
ползването на документ с невярно съдържание, неистински или преправен
документ и получаване на имущество без правно основание с намерение за
присвояване. Документите служат като средство за възбуждане или
поддържане на заблуждение у лицата, които упражняват фактическа власт
върху предмета на престъплението, относно основанието за предаването или
изплащането му. За основния състав на престъплението по чл.212, ал.1 НК е
необходимо деецът лично или посредствено да използва документа при
получаване на имуществото. От субективна страна документната измама е
престъпление, което може да бъде осъществено само при наличието на пряк
умисъл и на изрично посочената користна цел.
7
Законодателят в разпоредбата на чл. 93, т. 5 НК е дал легална дефиниция
на официален документ - „този, който е издаден по установения ред и форма
от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на
обществеността в кръга на възложената му функция”. Несъмнено
удостоверенията- образец УП- 3, удостоверяващи осигурителен доход, имат
характер на официални документи по смисъла на посочената норма. В случая
удостоверение образец УП-3, изх. №25/16.02.1998, издадено от неизвестно
лице, представлява неистински документ по смисъла на чл.93, т.6 НК, тъй
като то не е било подписано от лицата, посочени в него и е оформено с печат,
който не бил актуален към момента на издаването му. Процесното УП е
неистински официален документ, доколкото му е придаден вид, че е издадено
от длъжностни лица, различни от тези, които са го съставили. Посоченото се
установява от показанията на подробно посочените по-горе свидетели,
изпълнявали длъжности на ръководител и счетоводител в предприятието,
както и експертизите на вещите лица П. и А. относно подписите в него и
положения печат. Фактът, установен от заключението на в.л. С., че печата в
процесното УП и в трудовата книжка на подсъдимия е един и същ, по никакъв
начин не променя този извод на съда, тъй като и от това заключение се
установява безспорно, че подписите в трудовата книжка не е на нито едно от
лицата, заемало длъжност ръководител или счетоводител.
В тази връзка следва да се подчертае, че съдържанието на документа е
без значение в случая, тъй като определението на понятието неистински
документ, дадено в в чл.93, т.6 НК не включва съдържанието на писменото
изявление като елемент от самия документ. Съгласно ППВС №3/1982г., т.6 на
ВС истинският документ е този, който представлява конкретно писмено
изявление на лицето, което действително го е съставило. Следователно дали
документа е с вярно или невярно съдържание е без значение за неговата
истинност. От значение е дали авторът, посочен в него, действително го е
съставил. Законът свързва неистиността на документа с автора му- с произхода
на документа. Документът е неистински, когато посоченият в него автор не е
различен от действителният. В настоящият случай категорично се установи,
че подписите на нито едно от подписалите го лица, съответстват на тези,
имащи право да оформят същите към момента на издаването му- ***г., респ.
да го подписват- св.Р., Ц. и М.; не е подписано и от последващия ръководител-
св. М.; респ. същият е оформен със стар печат с надпис на старото
наименование на завода. В този аспект е налице неавтентичност на автора на
официалния документ, тъй като му е придаден вид, че изхожда от лица, имащи
право да го издават, а в действителност издаденото удостоверение не изхожда
от лица, имащо право на това. В тези случаи се създава невярна представа у
третите лица по отношение на автора на документа, доколкото е поставен
фалшив подпис на лицата, имащи право да го издават.
В този аспект на датата 27.12.12018 г. подс.Б. е ползвал процесния
документ- чрез представянето му в ТП на НОИ –в гр. К., приложено към
заявление № 2113-09-1462/27.12.2018 г., привидно издадено от ***- С.,
удостоверяващо, че е работил в него длъжност „ смесоподготвител в леярен
цех“, за времето от *** г. до *** г. и за времето от *** г. до *** г. Вследствие
на това същото е послужило за отпускането на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, реално получавана от лицето за периода от 27.12.2018 г. до 31.07.2020
8
г. в общ размер на размер на 11 744, 89 лева.
В настоящият случай подс.Б. на датата *** г. (датата на подаване на
заявлението за отпускане на пенсия пред ТП на НОИ- К.) чрез използването
на процесния неистински документ е въвел в заблуждение представителите на
ТП на НОИ- К.. Документът е създал привидно правно основание за
разпореждане с имуществото от страна на ТП на НОИ, имащо фактическа
власт върху него. Това удостоверение е способа, чрез който пострадалото лице
е въведено в заблуждение и именно то е мотивирало представители на ТП на
НОИ да се разпоредят с имуществото в негова полза. Това е сторено,
доколкото с разпореждане № **********/10.04.2019 г., издадено от
ръководителя на ПО при ТП на НОИ- К., на същия била отпусната пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Вследствие на това ползуване той, с намерение
да присвои, е получил в периода от 27.12.2018 г. до 31.07.2020 г. без правно
основание чуждо движимо имущество - пари на обща стойност 11 744, 89
лева, собственост на ДОО- К., представляващи неследваща му се пенсия за
осигурителен стаж. Посоченото имущество било чуждо за дееца – то е на ТП
на НОИ К.. Б. нямал правно основание да получи посочената сума, тъй като
към този момент нямал право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Така
процесния документ е изпълнил двойнственото си предназначение- послужил
е като основание, макар и привидно за получаване на имуществото и е
заблудил съответното длъжностно лице да извърши акт на разпореждане
(издадено е разпореждане за пенсия). В този аспект и доколкото
престъплението по чл.212, ал.1 НК е резултатно, същото е довършено в
момента на последната дата на получаване на имуществото-31.07.2020 г.
От субективна страна деянието е извършено от Б. с пряк умисъл. Същият
е съзнавал, че ползва неистински официален документ, знаел е, че го
представя като привидно правно основание за получаване на пенсия и че
получава същата, без да му се следва. Същият много добре е знаел, че не е
полагал труд в Железопътния завод, но независимо от това е ползвал
посочения документ. Той е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици -получаването от негова страна без правно основание на чуждо
движимо имущество, респ. причиняването на имотна вреда на собственика на
имуществото, и е искал настъпването им. Действията му са били
продиктувани от специфичното користно намерение да присвои предмета на
престъплението. Той е предвиждал, че с използването на неистинския
документ с невярно съдържание ще въведе в заблуждение служители на ТП
на НОИ-К. относно осигурителния си стаж, вследствие на което ще получи
без правно основание чуждо движимо имущество. Независимо от това е успял
да възбуди посоченото заблуждение, съзнавайки, че използва неистински
документ, удостоверяващ несъществуващ стаж и да го получи без правно
основание с намерение да го присвои, доколкото е получавал сумите за
неследващата му се пенсия в продължение над 1 година и половина и
половина и се разпореждал с тях като със свои.
Следва изрично да се подчертае, че за умисъла на лицето се съди от
фактичeските му действия. В случая следва да се посочи, че по делото не са
събрани каквито и да доказателства, установяващи, че същият през периода е
работил в Железопътния завод в С.; както и при първоначалната проверка не е
представил трудовата си книжка, която впрочем също не е оформена
9
съобразно изискванията на закона и в която също фигурират подписи на
неизвестни лица, нямащи право да подписват този документ. Липсата на
доказателства за факта на полагания от него труд в посочения завод се
подкрепя и липсата на данни за него в запазения осигурителен архив за част от
периода, което подкрепя извода, че същият много добре е знаел, че ползва
неистински документ. Същият е съзнавал, че вследствие от това ползване
отсъства основание за разпореждане с имуществото на държаватга,
предвиждал е въвеждането в заблужение на длъжностните лица и акта за
имуществено разпореждане. Независимо от това същият лично е представил
неистинския документ, воден от целта да получи неследуемо се имущество,
послужил си е с него именно с цел да получи неследващата му с пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Всички тези обстоятелства, обсъдени в
съвкупност, обосновават прекия умисъла на действие на подс. Б..
При определяне вида и размера на наказанията на подсъдимия,
първостепенният съд е съобразил всички обстоятелства, имащи значение за
наказателната му отговорност, степента на обществена опасност на деянието и
деецае, наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
целите на наказателната репресия по чл.36 НК.
Степента на обществена опасност на деянието е висока. Накърнени са
обществени отношения по глава V НК „Престъпления против собствеността“,
раздел V- „Измама“. Този вид престъпления са свързани със защитата на
правото на собственост, а конкретно в случая- обществените отношения,
свързани със свободното формиране на воля при разпореждане с движимо
имущество. В настоящия случай обект на въздействие са обществени
средства, което увеличава степента на обществена опасност на деянието.
Степента на обществена опасност на подсъдимия не е висока, тъй като
той е неосъждан към момента на деянието.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства спрямо подс.Б. следва
да се отчетат чистото му съдебно минало и възрастта му. Отегчаващи
отговорността обстоятелства не са налице, поради което наказанието следва
да се определи при превес на смекчаващите такива. Същевременно КнРС е
съобразил забраната reformatio in pejus, представляваща допълнителна
процесуална гаранция за правото на защита и осигуряваща свобода на
подсъдимия да обжалва без опасения, че сам ще влоши положението си.
Забраната за reformatio in pejus не е абсолютна. За преодоляването й е
необходимо да има подаден съответен протест или съответна жалба от
частното обвинение. В случая при при първоначалното разглеждане на делото
по НОХД №882/2021 г. на КнРС на подсъдимия е била приложена
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК и му е определено наказание под
минималния размер, предвиден в закона (ЛС в размер на 1 година). Присъдата
е била отменена от КнОС по ВНОХД № 600/22 г., но по жалба на подсъдимия,
без да е бил постъпил протест от прокуратурата срещу размера на наложеното
наказание. В този аспект забраната за влошаване положението му не е била
преодоляна именно поради липса на протест срещу първата присъда, който е
пречка за определяне на настоящето му наказание в параметрите на чл.54 от
НК. Ето защо КнРС, като е определил наказание при условията на чл.55, ал.1,
т.1 НК, се е съобразил с този принцип, респ. няма основание за корекция на
наложеното наказание.
10
При преценка на начина на изтърпяване на наказанията, обосновано е
прието, че няма пречка за приложението на разп. на чл.66, ал.1 НК- спрямо
подсъдимия са налице всички условия, предвидени в този текст- наложеното
наказание е под 3 години, подсъдимия не е осъждан и целите на наказанието
следва да бъдат изпълнени по този начин. Предпоставките, предвидени в разп.
на чл. 66 от НК са налице, поради което КнОС намира, че за постигане целите
на специалната превенция не е необходимо подсъдимия да търпи ефективно
наказание. Размерът на изпитателния срок- 3 години спрямо него правилно е
определен; същият е адекватен на тежестта на престъплението и ще
способства за превъзпитанието на подсъдимия; същевременно по този начин
ще се реализира освен специалната превенция на наказателаната репресия.
Присъдата следва да се потвърди и в гражданската част. Предмет на
гражданския иск в наказателния процес е деянието съгл. ППВС №9/1961г. на
ВС. Престъпното поведение на подс. Б. като пряка и непосредствена
последица е довело до увреждане на имуществото на държавата, респ. на ТП
на НОИ- К.. Безспорно последното е претърпяло вреди в размер на
присвоеното имущество, които следва да бъдат репарирани от него, доколкото
той е лицето- получател на неследващото се имущество. Претърпените
имуществени вреди са в размер на 11 744, 89 лева- главница за периода от
27.12.2018 г. до 31.08.2020 г., представляваща получена без правно основание
пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и законната лихва върху
главницата, считано от 31.07-2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Присъдата е законосъобразна и в частта за разноските, които са възложени
на подс. Б., както следва:- 211, 60 лева по сметка на РУ на МВР – Кюстендил,
по сметка на КнРС- 513 лева държавна такса за уважения граждански иск и
разноски за свидетели и вещи лица, по сметка на КоНС- 530 лева за разноски.
Същият на основание чл.189, ал.3 НПК следва да бъде осъден да заплати по
сметка на КнОС още 754 лева- разноски за вещото лице М. В..
Като правилна и законосъобразна присъдата следва да се потвърди и в
частта за веществените доказателства.
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 334 т.6 вр.чл.338 НК, окръжният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 26, постановена на 17.09.2024г. от
Кюстендилския районен съд по НОХД № 922/2023г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА А. Б. Б. да заплати по сметка на Кюстендилския окръжен съд
сторените разноски за настоящата инстаниця в размер на 754 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12