№ 1020
гр. Перник, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседА.е на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Велислава Ст. Енчева
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Велислава Ст. Енчева Гражданско дело №
20251720104472 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от
А. М. Г., от гр. Перник чрез процесуален представител адвокат А. А.
срещу Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи
(ОД на МВР) – Перник, с която е предявен иск с правно основА.е
чл.176, вр. с чл.177, ал.4 Закона за Министерството на вътрешните
работи (ЗМВР) вр. с чл.12 и чл.11, ал.1 от Наредбата за заплатите на
служителите в държавната администрация (НЗСДА) за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 3784,00 лева,
представляваща разликата между изплатената й основна месечна
заплата и дължимата й основна месечна заплата за периода: 01.01.2025
г. – 31.08.2025 г., формирана от неизплатена сума от 473,00 лева за
всеки месец от периода след извършено увеличение на заплатите на
държавните служители в МВР с допълнението на Преходните
разпоредби на Вътрешните правила за заплатите на държавните
служители по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР, направено със Заповед № 8121з-
712/03.06.2025 г. на Министъра на вътрешните работи, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска.
Ищцата твърди, че е държавен служител и изпълнява
длъжността **** „****“ при ответника – ОД на МВР – Перник. Със
Заповед № 812к-6253/10.05.2024 г. на ВПД адм. секретар на МВР за
заеманата от нея длъжност е определена основна заплата в размер на
3 642,00 лева. Поддържа доводи, че съгласно §9 от ПР на Вътрешните
1
правила за заплатите на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2
ЗМВР, считано от 01.01.2025 г. е извършено увеличение на
индивидуалните заплати, като на основА.е §10 от същите
индивидуалното увеличение на нейното възнаграждение е следвало да
бъде с 13%. Сочи, че тъй като е била в продължителен отпуск по
болест в периода 01.10.2024 г. – 12.07.2024 г., който е продължил
повече от 6 месеца през календарната 2024 г. не й е било извършено
оценяване на изпълнението за заеманата длъжност, като последната
оценка е направена през 2023 г. На база на тази последна оценка,
ищцата счита, че увеличението на индивидуалната й месечна заплата
следва да е с 13% като основното й трудово възнаграждение се
увеличи от 3642,00 лева на 4115,00 лева. Ответникът е отказал да
изплати посоченото увеличение, тъй като не е било извършено
оценяване на изпълнението на длъжността за 2024 г. и отпускът по
болест не е продължил повече от една година.
Ищцата посочва, че под годишна оценка по смисъла на
чл.11, ал.1, т.1 от НЗСДА не следва да се има предвид годишна оценка
за изпълнение на длъжността, направена за годината преди
увеличението, а по аргумент на чл.12 и чл.14 НЗСДА като такава
следва да се приема последната годишна оценка, с изключение на
случаите когато тя е „неприемливо изпълнение“.
При условията на евентуалност заявява, че дори и да се
приеме, че увеличението на възнаграждението е следвало да бъде
извършено въз основа на оценката за изпълнение на длъжността за
годината, която непосредствено го предхожда, в този случай е налице
непълнота на НЗСДА, която следва да се преодолее по пътя на
аналогията (чл.46, ал.2 ЗНА), като се приложат останалите
разпоредби, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на
целта на акта.
Заявява, че е налице неудовлетворено притезА.е в размер на
неизплатена сума от 473,00 лева за всеки месец, включен в процесния
период (01.01.2025 г. – 31.08.2025 г.), след извършеното увеличение на
заплатите на държавните служители в МВР с допълнението на
Преходните и заключителни разпоредби на Вътрешните правила за
заплатите на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), направено със
Заповед № 8221з-712/03.06.2025 г. на Министъра на вътрешните
работи. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът – Областна
дирекция на МВР – Перник, чрез гл. юрисконсулт В. е оспорил
2
предявените искове по основА.е и размер.
Посочва, че не е налице непълнота на уредбата, касаеща
увеличението на индивидуалните заплати в системата на МВР и в
частност досежно държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР,
тъй като в чл.11, ал.1, т.4 от НЗСДА изрично е предвидено, че
индивидуалната основна месечна заплата може да се увеличава и при
завръщане от отпуск или командировка, с продължителност повече от
една година, т.е. хипотезата на ползване на болничен отпуск за период
от 6 месеца до 1 година в рамките на една календарна година е извън
обхвата на Раздел втори на НЗСДА, а оттам и на Заповед № 8221з-
712/03.06.2025 г. на Министъра на вътрешните работи. Ответникът
намира за неправилно извършеното в исковата молба тълкуване на
нормативната уредба и необходимостта от прилагането по аналогия с
останалите разпоредби на НЗСДА. Претендира разноски под формата
на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, прави
възражение за прекомерност на претендирА.я от ищцата адвокатски
хонорар.
Съдът като взе предвид доводите на стрА.те и прецени
поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е установено, че за процесния период от
01.01.2025 г. до 31.08.2025 г. А. М. Г. е била служител в ОД на МВР –
Перник, като е заемала длъжността **** „*****“. С относимите за
периода Заповед № 8121К-6253/10.05.2024 г. на ВПД
административен секретар на МВР (стр.12) и Заповед № 8121К-
9495/15.07.2025 г. на административен секретар на МВР (л.45, л.366) й
е определена основна месечна заплата от 3642,00 лева. Със Заповед №
8121К-9495/15.07.2025 г. на административен секретар на МВР е
извършено и преназначаването й на длъжност „****“ при ОД на МВР
– Перник, която длъжност изпълнява и към момента. Същата работи
при подневно отчитане на работното време.
За периода 01.10.2023 г. – 12.07.2024 г. ищцата е била в
продължителен отпуск по болест и предвид разпоредбата на чл. 6, ал.3
от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на
служителите в държавната администрация за 2024 г. не й е била
извършена годишна оценка за изпълнението на заеманата от нея
длъжност предвид изискването изпълнението на длъжността да
включва времето, което действително е отработено от служителя и то
да е с продължителност най-малко 6 месеца за една календарна
година.
3
Със заповед № 8221з-712/03.06.2025 г. министърът на
вътрешните работи е извършил допълнение на Вътрешните правила за
заплати на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 от Закона за
Министерството на вътрешните работи, утвърдени и изменяни с
предходни негови заповеди като е диференцирал процентните ставки
за индивидуалния размер на увеличението на индивидуалните
основни месечни работни заплати в МВР в съответствие с получените
годишни оценки за изпълнението на длъжностите за 2024 г. и при
спазване на условията на чл.15 и чл.16 от НЗСДА и Приложение №1
към чл.3, ал.2 от НЗСДА.
Приложените по делото платежни бележки сочат, че на
ищцата е изплащано регулярно и в срок определеното с горецитирА.те
две заповеди (№ 8121К-6253/10.05.2024 г. и № 8121К-9495/15.07.2025
г.) възнаграждение. Посоченото обстоятелство се потвърждава и от
приетата и неоспорена от стрА.те по делото съдебно-счетоводна
експертиза.
По т.1 от приетата съдебно-счетоводна експертиза, се
установява, че изплатената месечна заплата на ищцата за периода
01.01.2025 г. – 31.08.2025 г. е в размер на 3642,00 лева (месечно).
Експертизата е работила и по заявеното от ищцата увеличение от 13%,
за което вещо лице е дало отговори в т.2 и т.3 от заключението, които
потвърждават претендирА.я в исковата молба размер като точно
изчислен.
Съгласно т.6, предл. второ от Тълкувателно постановление
№2 от 19.05.2015 г. на Върховния касационен съд по тълкувателно
дело № 2/2014 г. на ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния
административен съд във вр. с чл.124 и сл. ЗДСл другите
имуществените спорове, извън глава шеста от Закона за държавния
служител, които не се основават на незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административен орган или длъжностни
лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища,
поради което и предявения иск се явява подсъден на Районен съд –
Перник.
По делото няма данни ищцата да е оспорила заповедите й
за определяне на възнаграждението, което би предпоставило
подсъдност на тези оспорвА.я на административните съдилища. При
условията на действието на двете заповеди (№ 8121К-6253/10.05.2024
г. и № 8121К-9495/15.07.2025 г.) А. М. Г. претендира процесните
възнаграждения като дължими й по силата на закона. В качеството им
на актове, издадени от компетентен административен орган, в
4
предвидената форма, след спазване на
административнопроизводствените правила, при точно прилагане на
материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона
(чл.146 АПК) същите не могат да бъдат обявени за невалидни в
рамките на инцидентния контрол по чл.17, ал.2 ГПК. Наред с това
съдът не може да се произнесе инцидентно по законосъобразността на
административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя
на страна по делото, която не е била участник в административното
производство по издаването и обжалването му. Визираното
изключение не е налично в случая и произнасянето по подобен,
обуславящ предмета на спора по настоящото дело въпрос в случая е
недопустимо.
По смисъла на чл.67, ал.4 от Закона за държавния служител
(ЗДСл), органът по назначаването определя индивидуалния размер на
основната заплата на държавния служител, като отчита нивото на
заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит.
Минималните и максималните размери на основните заплати по нива
и степени, размерите на допълнителните възнаграждения, както и
редът за получаването им се определят с наредба на Министерския
съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство.(чл.67, ал.3 ЗДСл; чл.3, ал.2 и чл.7, ал.1 НЗСДА).
Съгласно чл. 67, ал.5 ЗДСл индивидуалната основна заплата на
служителя може да се увеличава: 1. въз основа на годишната оценка на
изпълнението на длъжността; 2. при завръщане от отпуск за
бременност и раждане или за отглеждане на дете; 3. след изтичане на
срока за изпитване; 4. при завръщане от отпуск или от командировка с
продължителност повече от една година или при възстановяване на
уволнен служител; 5. при завръщане на служител, изпратен в друга
административна структура по реда на чл. 81б; 6. при преназначаване
на друга длъжност в по-високо ниво на основната заплата.
Отказът за увеличаване на индивидуалната основна заплата
съгласно твърденията на ищцата е осъществен при хипотезата на
чл.67, ал.5, т.1 ЗДСл – поради липса на годишна оценка за изпълнение
на длъжността.
Фактическият състав на нормата сочи дискреционни
правомощия на органа по назначаването и този извод се налага от
използвА.я от законодателя израз, че „може“ да се увеличава
индивидуалната основна заплата.
Предпоставянето на принципа за "оперативна
самостоятелност" при увеличаване на заплатата на служителя в
5
хипотезата от първото от посочените основА.я предполага
изготвянето на годишна оценка, която е свързана с ежегодно
оценяването на изпълнението на длъжността обхващащо периода от 1
януари до 31 декември на съответната година, при действително
отработени най-малко 6 месеца за една календарна година (чл.76, ал.1-
3 ЗДСл). В случая ищцата е отсъствала за период от близо 10 месеца
(01.10.2023 г.-12.07.2024 г.) и се е върнала на работа на 12.07.2024 г.,
следователно не е изпълнявала служебните си задължения най-малко 6
месеца за 2024 г.
По смисъла на чл.11, ал.1, т.1 от НЗСДА индивидуалната
основна месечна заплата може да се увеличава, когато служителят
получи годишна оценка на изпълнението на длъжността не по-ниска
от "Изпълнението отговаря не напълно на изисквА.ята". В чл.12 от
НЗСДА е уточнено, че индивидуалната основна месечна заплата на
служителя може да се увеличава въз основа на последната годишна
оценка на изпълнението на длъжността с изключение на случаите,
когато годишната оценка е "Неприемливо изпълнение", като
максимално допустимото увеличение е, както следва: 1. при годишна
оценка на изпълнението "Изпълнението отговаря не напълно на
изисквА.ята" – до 2 на сто; 2. при годишна оценка на изпълнението
"Изпълнението отговаря напълно на изисквА.ята" – до 10 на сто; 3.
при годишна оценка на изпълнението "Изпълнението надвишава
изисквА.ята" – до 15 на сто; 4. при годишна оценка на изпълнението
"Изключително изпълнение" – до 20 на сто.
Тълкуването на цитирА.те разпоредби обуславя извод, че
ако на това основА.е се извършва увеличение на заплатите, то същото
следва да е за всички служители в административната структура,
които отговарят на изисквА.ята за получена годишна оценка по
смисъла на чл.12 и чл.13 от НЗСДА.
С оглед гореизложеното се формира извод, че увеличението
на индивидуалната основна месечна заплата на основА.е чл.67, ал.5,
т.1 ЗДСл се извършва при получаването на конкретна оценка за
изпълнение на длъжността, като се разгрА.чава според това дали е в
рамките на същата степен на съответното ниво или в рамките на
следващата по-висока степен на същото ниво, по преценка на органа
по назначаването. В случая ищцата не е подлежала на оценяване за
изпълнение на служебните си задължения през 2024 г., тъй като е
ползвала отпуск по чл.63 от ЗДСл и няма действително отработени 6
месеца за съответната календарна година, поради което и не би
следвало да очаква увеличение на своята индивидуална основна
6
месечна заплата съгласно Преходните и заключителни разпоредби на
Вътрешните правила за заплатите на държавните служители по
чл.142, ал.1, т.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи
(ЗМВР), направено със Заповед № 8221з-712/03.06.2025 г. на
Министъра на вътрешните работи. С последната министърът е
реализирал дискреционните си правомощия досежно основА.ята и
условията за увеличаване на индивидуалната основна заплата в
управляваното от него ведомство, в рамките на което е и служебното
правоотношение на ищцата при съобразяване на нормите, съдържащи
се в разпоредбите на чл.67 и чл.76, ал.1-3 ЗДСл.
Развитите в исковата молба доводи за правоприлагане по
аналогия са неоснователни.
Позоваването от ищцата на разпоредбите на чл.11, ал.1
НЗСДА е неточно, защото същите дословно възпроизвеждат
разпоредбите на чл.67, ал.5 ЗДСл и нямат самостоятелно значение на
нормативни факти, тъй като регулирА.те от тях обществените
отношения е станало по силата на закона.
ЗДСл и ЗМВР по императивен начин разпореждат
основното задължение на работодателя да изплаща на служителя
уговореното възнаграждение като насрещна престация за
предоставената и използвана работна сила на служителя. По
предявения иск в тежест на служителя е да докаже, че претендираното
от него неизплатено възнаграждение действително е било уговорено с
работодателя, и че е престирал реално уговорената работа, доколкото
от тези положителни факти служителят черпи изгодни правни
последици.
Държавните служители в МВР изпълняват
служба на държавата и техният правен статус, както на всеки
държавен служител, се определя от волята на държавата,
обективирана в актове на публичното право и в
частност на административното. В чл. 2, ал. 1 от Закона за държавния
служител (ЗДСл) е дадена легална дефиниция на понятието "държавен
служител", а именно лице, което по силата на административен акт за
назначаване заема платена щатна длъжност в държавната
администрация и подпомага органа на държавна власт при
осъществяване на неговите правомощия.
Понятието "държавна служба" е дефинирано в Решение №
5/1993 г. к. д. № 6/1993 г на КС.
Функционирането на държавната служба е свързано с
7
упражняването на държавна власт и при осъществяването й винаги се
действа от името на държавата, и затова държавната служба е
израз на държавно-властнически правомощия, и нейното нормално
функциониране се гарантира от държавната власт, като при нужда за
целите на изпълнение на задачите на държавната служба може да се
прибегне и до държавна принуда.
Държавните служители в МВР са част от конституционното
понятие "държавен служител". (ТР № 2/26.02.2014 г. на ОС на ВАС).
Длъжностите, които се заемат от държавните служители, се определят
в Единен класификатор на длъжностите в администрацията, който се
приема от Министерския съвет и се обнародва в "Държавен вестник ".
Статутът на служителите на МВР включва техните права,
задължения и техните огрА.чения на права.
Право на законодателя е по целесъобразност да изменя
правната рамка с оглед настъпили съществени изменения в
обществените отношения. Законодателят не може да бъде огрА.чен да
не променя законоустановени права и свободи, защото така не би
могъл да адаптира правото към изменящите се обществени отношения
(В този смисъл Тълкувателно решение № 1
от 27.11.2024 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2024 г., ОСГК).
В конкретния случай от преценката на законодателя зависи
какви категории служители ще има в МВР и по реда и при
условията на кой закон ще бъде уреден техният статут. Правовата
държава във формален смисъл е държавата на правната сигурност,
което на свой ред предполага законите да са ясни, точни и
непротиворечиви (в този смисъл Решение № 1 от 27.01.2005 г. по к. д.
№ 8/2004 г.; Решение № 7 от 16.06.2005 г. по к. д. №
1/2005 г.; Решение № 4 от 11.03.2014 г. по к. д. № 12/2013 г. и др.).
Държавната служба в МВР обединява два правни
режима на служителите – административноправен (държавно-
служебен) и трудовоправен.
Административноправният режим, който е относим във
връзка с предмета на спора предполага, че увеличаването на
индивидуалната основна заплата, както и възможността за определяне
на допълнителни възнаграждения, са предоставени в сферата на
едностранното властническо правомощие на органа по назначаването,
в рамките на огрА.чителния режим по чл. 81 от ЗДСл. (Виж Решение
№ 4160 от 30.03.2018 г. по адм. дело № 4733/2016 г., ВАС, V отд.).
Ищцата е имала възможност да атакува заповедите за
8
определяне на възнаграждението й за процесните периоди пред
административните съдилища в качеството им на индивидуални
административни актове, имащи правни последици досежно
дължимото и възнаграждение. Не го е сторила, поради което техните
правни последици следва да бъдат зачетени.
По изложените съображения предявените претенции за
сумата от 3784,00 лева, заявена от ищцата като разлика между
изплатената й основна месечна заплата и дължимата й основна
месечна заплата за периода: 01.01.2025 г. – 31.08.2025 г., формирана от
неизплатена сума от 473,00 лева за всеки месец от периода след
извършено увеличение на заплатите на държавните служители в МВР
с допълнението на Преходните разпоредби на Вътрешните правила за
заплатите на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР,
направено със Заповед № 8121з-712/03.06.2025 г. на Министъра на
вътрешните работи, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска са неоснователни.
Предвид изхода на спора в тежест на ищцата следва да
бъдат поставени заявените от ответника разноски, под формата на
юрисконсултско възнаграждение, които на основА.е чл. 25, ал.1 от
Наредбата за правната помощ във връзка с чл.78, ал.3 ГПК, съдът
определя в размер на сумата от 200,00 лева.
Воден от горното, Районен съд-Перник, втори граждански
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. М. Г., ЕГН ********** с
адрес гр. **** чрез адв. А. А. срещу Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи – Перник със седалище и
адрес на управление гр.Перник, ул.“Самоков“№1, искове с правно
основА.е чл.176, вр. с чл.177, ал.4 Закона за Министерството на
вътрешните работи вр. с чл.12 и чл.11, ал.1 от Наредбата за заплатите
на служителите в държавната администрация за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 3784,00 (три хиляди
седемстотин осемдесет и четири) лева, представляваща разликата
между изплатената й основна месечна заплата и претендираната
основна месечна заплата за периода: 01.01.2025 г. – 31.08.2025 г.,
формирана от неизплатена сума от 473,00 (четиристотин седемдесет и
три) лева за всеки месец от периода след извършено увеличение на
9
заплатите на държавните служители в МВР с допълнението на
Преходните разпоредби на Вътрешните правила за заплатите на
държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР, направено със
Заповед № 8121з-712/03.06.2025 г. на Министъра на вътрешните
работи, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на иска.
ОСЪЖДА А. М. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ***** да
заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи – Перник сумата от 200,00 (двеста) лева, разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от
съобщаването му на стрА.те, с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Перник.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10