РЕШЕНИЕ
№ 247
гр. Ихтиман, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Гражданско дело №
20251840100633 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от „ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ““ АД, ЕИК *********, със седалище/адрес на
управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, представлявано от А. Б. А. и В.
В. А. – изпълнителни директори, чрез адв. С. М., с която предявява против
Агенция „Пътна инфраструктура“ осъдителен иск за заплащане на сумата от
450,01 лева, представляваща регресно вземане за платено по застраховка
„Каско на МПС“ застрахователно обезщетение за вреди на л. а. „БМВ 640“,
вследствие настъпило на 19.06.2022 г. около 19:00 часа застрахователно
събитие - ПТП – попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно на републикански път ТР-801 при км. 12,7, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.12.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените от ищеца
съдебни разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 19.06.2022 г. на републикански път
ТР-801 при км. 12,7 е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП), при
което лек автомобил „БМВ 640“, собственост на „Лизингова къща София
лизинг“ ЕАД, навлиза в дупка на пътното платно, в резултат на което са
причинени материални щети – увредени са предна и задна дясна гума.
Увреденият автомобил бил застрахован в ищцовото дружество с полица за
застраховка „Каско“, валидна от 06.10.2021 г. до 05.10.2022 г. ЗАД „Алианц“
АД образувало щета и е определило застрахователно обезщетение в размер на
1
435,01 лв. Ищецът е заплатил тази сума на 29.06.2022 г. Ищцовото дружество
е поканило АПИ да възстанови заплатеното обезщетение, като поканата е
била връчена на ответника на 02.12.2022 г.
Иска от съда да се произнесе с решение, с което да уважи исковата
претенция като основателна и доказана и да осъди ответника да заплати
претендираната сума в размер на 450,01 лева, представляваща регресно
вземане за платено по застраховка „Каско на МПС“ застрахователно
обезщетение за вреди на л. а. „БМВ 640“, вследствие настъпило на 19.06.2022
г. застрахователно събитие - ПТП – попадане в несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно на републикански път ТР-801 при км.
12,7, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
16.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и
направените от ищеца съдебни разноски, включително адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва предявения иск по
основание и размер. Ответникът в отговора на исковата молба твърди, че не са
представени действащи към датата на евентуалното ПТП – 19.06.2022 г. и
сключване на застраховка – 06.10.2021 г. Общи условия (ОУ) за застраховка на
ищеца; че оспорва материалната доказателствена сила на представения
протокол за ПТП, доколкото същият е непълен, неточен, противоречив и не
установява по несъмнен начин механизма и условията, при които е настъпило
произшествието, както и че не са представени снимки от извършен оглед и
заснемане на мястото на произшествието. Счита, че протоколът не е изготвен
след посещение на полицейски служител на местопроизшествието, не е
представен и снимков материал от мястото на твърдяното ПТП, поради което
документът не е формирал обвързваща съда материална доказателствена сила
относно механизма на ПТП и настъпилите вреди. Иска протоколът за ПТП да
бъде изключен от доказателствената съвкупност по делото.
Навеждат се доводи за това, че по делото няма данни за скоростта, с
която се е движил водачът, бил ли е под въздействие на алкохол и че
представената застрахователна полица не удостоверява основанието за
изплащане на застрахователно обезщетение. Оспорва обстоятелството, че
застрахователният договор съдържа изискуемите от закона реквизити, поради
което счита, че не се доказва застрахователен риск. Възразява, че
застрахователят не е събрал доказателства дали в случая не са налице
обстоятелства съгласно Общите условия, които изключват настъпването на
покрит риск. Евентуално се твърди наличие на съпричиняване.
По изложените съображения иска от съда да отхвърли претенцията като
неоснователна. Претендира деловодни разноски. При евентуалност възразява
срещу прекомерност на претенцията за разноски за адвокатско
възнаграждение.
В последното проведено съдебно заседание ищецът не се представлява.
От пълномощника на ищеца адв. С. М. е депозирано становище, с което
2
заявява, че поддържа исковата молба. Моли съдът да постанови решение, по
силата на което да бъде уважен изцяло предявения иск. Претендира и
направените разноски, за което представя списък.
Ответникът в последното проведено открито съдебно заседание се
представлява от юрк. Г. Н., който поддържа отговора на исковата молба и
изложените в него съображения за отхвърляне на предявените искови
претенции. Сочи, че с оглед физическите характеристики на препятствието,
колеята и клирънса на процесното МПС безпрепятствено позволяват
преминаване. Твърди, че ищецът не е доказал твърденията си в настоящото
производство. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение
и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК намери за установено следното от
фактическа страна:
От представената по делото преписка по щета № 0300/22/702/500569 от
2022 г., включваща протокол за ПТП № 1740042, уведомление за щети по
МПС от 21.06.2022 г., застрахователна полица за застраховка „Каско“,
свидетелство за регистрация на МПС, опис на щета № 0300/22/702/500569 от
11.11.2024 г., доклад по щета и платежно № 0300/22/702/500569 от 28.06.2022
г., калкулация за МПС поръчка № 451106, се установява, че ЗАД „Алианц
България“ АД във връзка с възникнало ПТП, при което е увреден лек
автомобил „БМВ 640“, собственост на „Ес Еф Ей Лизинг“ ЕАД (с предишна
фирма „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД), ЕИК *********, е изплатило
застрахователно обезщетение в размер на 435,01 лева на лизингополучателя
на автомобила „ИМАНИ ЗЕН“ ООД, ЕИК *********.
В цитираното уведомление за щети по МПС В. Ненчев е заявил, че на
19.06.2022 г. в общ. Ихтиман, управляваният от Т. Г. И. автомобил е попаднал
в дупка, в резултат на което са били увредени предна дясна гума и джанта,
както и задна дясна гума.
Това обстоятелство е установено и от приложения протокол за ПТП №
1740042/19.06.2022 г., в който е отразено, че автомобилът „БМВ 640“ е
попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка с размери 40/40/10 в
асфалтовото покритие на пътното платно в района на Третокласен път 801, на
12,7 км, в общ. Ихтиман, в посока на движение от гр. Панагюрище към с.
Вакарел, като са констатирани видими щети по предна и задна гума с джанта
от дясно.
На 02.12.2022 г., видно от представената обратна разписка, на Агенция
„Пътна инфраструктура“ е била връчена регресна покана по щета №
0300/22/702/500569 за заплащане на сумата от 435,01 лева, включваща
изплатеното застрахователно обезщетение.
От заключението на изготвената съдебно-автотехническа оценителна
3
експертиза, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно се
установява, че механизмът на настъпилото на 19.06.2022 г. ПТП е свързан с
преминаване през дупка с остри ръбове, при което са били увредени предна
дясна гума, предна дясна джанта и задна дясна гума. Според вещото лице
нанесените щети на превозното средство отговарят да са в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с произшествието, описано в
протокола за ПТП, като стойността на необходимия ремонт по средни пазарни
цени възлиза на 531,08 лева.
При изслушването си в съдебно заседание, вещото лице поддържа
заключението. Сочи, че не са от значение толкова размерите на препятствието,
а дали дупката е била с остри ръбове. Твърди, че е възможен и различен
механизъм на настъпване на вредите.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу: 1. причинителя на вредата, в това
число и в случаите относно вреди, произтичащи от неизпълнение на
договорно задължение, или 2. възложителя за възложената от него на трето
лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, или
3. собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор
върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 ЗЗД.
Елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба, които
подлежат на доказване, са:
- съществуването на валидно застрахователно правоотношение с
увреденото лице, покриващо конкретния застрахователен риск и заплащането
на застрахователно обезщетение на същото;
- наличие на визираните в чл. 49 ЗЗД предпоставки по отношение на
ответника: противоправно поведение на лица /изпълнители на работа/ при или
по повод изпълнението на възложена от ответника работа /без да се
установява конкретното лице-изпълнител/, настъпили вреди и причинна
връзка между противоправното поведение /изразяващо се в случая в
бездействие/ и вредите – или по-конкретно настъпване на процесното ПТП на
посочения пътен участък и по описания в ИМ начин; наличие на виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, както и вида
на описаните имуществени вреди по автомобила на сочената стойност,
настъпили вследствие на попадането му в необезопасена и необозначена
дупка на пътното платно, които са били заплатени, както и посочения
механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени твърдените вреди
на автомобила и размера на обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД доказване на виновно
поведение не е необходимо.
4
В случая от представените по делото доказателства се установи, че е
съществувал застрахователен договор между увреденото лице и ищеца, като
на 19.06.2022 г. е възниквало застрахователно събитие.
Установява се и че застрахователят е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 435,01 лева, т.е. са налице основанията за встъпване в
правата за застрахования.
От приложения по делото протокол за ПТП недвусмислено се
установява наличието на пътното платно на необезопасена и необозначена
дупка в района на Третокласен път 801, на 12,7 км, в общ. Ихтиман, а от
изслушаната автотехническа експертиза - че застрахователното събитие е
настъпило при попадане на застрахования лек автомобил в дупката на пътя,
т.е. е установен механизмът на ПТП, довел до увреждането на автомобила. По
делото не са ангажирани доказателства за наличието на различен механизъм
за настъпване на уврежданията от твърдения такъв от ищеца. Следва да се има
предвид, че според практиката на ВКС протоколът за ПТП, издаден от
служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред,
представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не
само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със задължителна материална
доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени
пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия,
както и за обстоятелствата относно мястото на произшествието, наличието на
неравност на пътното платно – „дупка на пътното платно“, както и
установените видими вреди по процесното МПС.
Съгласно чл. 6 и 7 от Наредба № I - 167 от 24.10.2002 г. за условията и
реда на взаимодействие между контролните органи на МВР,
застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при
настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, във вр. с чл. 125а,
ал. 1 и чл. 125 ЗДвП и чл. 9 от същата наредба, се съставят протоколи за ПТП,
които се издават от органите на полицията при задължително посещение на
мястото на ПТП в случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП, /т.нар. „констативен
протокол за ПТП“ - при смърт или нараняване на човек и „протокол за ПТП“
при материални щети - чл. 6 и 7 от Наредбата/, какъвто е и процесният
Протокол за ПТП. Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти
при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и други. При неоспорване на автентичността на протокола и
обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която
същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в
него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед
обвързващата материална доказателствена сила на документа, каквото
доказване ответника не е направил ответникът в хода на производството.
5
Съдът съобрази разпоредбата на § 1, т. 37 от ДР на ЗДвП, съгласно която
„препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на пътното покритие, както и
предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават
опасност за движението, т.е. във всички случаи наличието на дупка на пътното
платно представлява нарушаване на целостта на пътното покритие и създава
непосредствена опасност за движението.
За възникване на отговорността на ответника следва да се има предвид и
чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП, съгласно който републиканските пътища се управляват от
Агенция „Пътна инфраструктура“, която съобразно чл. 30, ал. 1 от Закона за
пътищата осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането
на републиканските пътища. Съдът приема, че от събраните по делото
доказателства е установено, че застрахователното събитие е настъпило в
участък от пътя, който е част от републиканската пътна мрежа и
отговорността за неговото поддържане е на ответника – Агенция „Пътна
инфраструктура“. Това означава, че възложител на работата по смисъла на чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, свързана с ремонта и поддържането на пътя, където е
настъпило застрахователното събитие, е именно Агенция „Пътна
инфраструктура“. Налице е бездействие на ответника, тъй като пътят нито е
ремонтиран и поддържан, нито е сигнализиран за препятствията по него, от
които са причинени вредите по автомобила. Затова и според настоящия състав
това противоправно бездействие е основание за ангажиране отговорността на
ответника в качеството му на възложител на работата при условията на чл. 49
ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. По
делото не са събрани каквито и да било доказателства, че водачът на
увредения лек автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата, нито свързани със скоростта, нито, че е употребил
алкохол/наркотични вещества или че е нарушил други правила, установени в
нормативен акт, поради което при приложението на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът
е длъжен да приеме, че няма съпричиняване на вредоносния резултат. В
конкретния случай не се установява и дупката, като част от пътната настилка,
да е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я
заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52, ал. 1 от
ППЗДвП), а и не се доказа да е имало каквато и да е друга указателна табела
или сигнализация. За пълнота следва да бъде посочено, че при управление на
МПС не се изисква от водачите да знаят или предполагат за наличието на
неравности, дупки или каквито и да било други препятствия по пътя.
Необозначената и несигнализирана дупка не може да се приеме като
предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, за да е налице
задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре (така
Решение № 134 от 17.03.2020 г. по в. гр. д. № 755 / 2019 г. на II възз. гр. състав
на Софийски окръжен съд и Решение № 2665 от 12.04.2019 г. по в. гр. д. №
7199/2018 г. на II-Д възз. състав на Софийски градски съд).
6
Не се споделят доводите, че застрахователят не е събрал доказателства
дали в случая не са налице обстоятелства съгласно Общите условия, които
изключват настъпването на покрит риск. Константно и непротиворечиво е
разбирането в съдебната практика, основано на разпоредбата на чл. 21, ал. 1
ЗЗД, че ответникът не може да се позовава на неизпълнение на конкретни
договорни задължения на страните по застрахователното правоотношение,
нито възражения относно предмета и обхвата на същото, тъй като не е страна
по договора. Право на такива възражения биха имали само застрахователя и
застрахованото лице. АПИ не е от кръга лица, които могат да правят защитни
възражения, основани на застрахователния договор.
Не може да се споделят възраженията на ответника, че поради липса на
подпис върху приложените общи условия към договора, същият не е породил
правното си действие. При установеното по делото подаване на уведомление
за щетата от застрахования до застрахователя и извършено плащане безспорно
те са извършили потвърждаване на действията във връзка с ползването на
правата по застрахователния договор, като е видно, че представените по
делото са валидни към датата на процесното ПТП.
Не са ангажирани доказателства от ответника за осъществяване на някоя
от регламентираните в чл. 408, ал. 1 КЗ предпоставки, при наличието на които
застрахователят може да откаже изплащането на застрахователно
обезщетение.
Размерът на дължимото регресно обезщетение е обусловен от
стойността на вредите по средната им пазарна стойност, която съобразно
приетото заключението на автотехническата експертиза към момента на
настъпването им възлиза на 531,08 лева, т.е. размерът на действителните му
вреди е по-висок от изплатеното застрахователно обезщетение.
Неоснователно е възражението на ответника, че поради липса на
снимков материал фактите по делото са недоказани, тъй като материалните
предпоставки за възникване на спорното право се установяват от останалите
доказателства по делото
Ето защо, съдът приема, че така предявеният иск е основателен и следва
да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, на ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски в производството. От
ищеца са представени доказателства за направени разноски в размер на 885,00
лева, включващи 50,00 лева заплатена държавна такса, 350 лева депозит за
вещо лице, 5 лева държавна такса за зидаване на съдебно удостоверение, както
и 480 лева адвокатско възнаграждение.
Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение е
основателно. Размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е над
минималния предвиден, който съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
7
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (НВАР) е в размер от 400
лева. В конкретния случай, съобразявайки фактическата и правна сложност на
делото, вида и количеството на извършената дейност, броят на проведените
открити съдебни заседания, съдът приема, че следва да уважи направеното
възражение за прекомерност, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. За подходящ
размер, съобразявайки и минимално предвидените размери в НМРАВ, които
не са задължителни за съда, но му служат като ориентир, съдът намира, че
следва да бъде намалено адвокатското възнаграждение за ищеца на 400 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 805 лева –
сторени разноски от ищеца по делото.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК ********* седалище
и адрес на управление гр. София, пл. „Македония“ № 3, представлявана от Й.
К. В. – председател, ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ““ АД,
ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна“
№ 16, представлявано от А. Б. А. и В. В. А. – изпълнителни директори, сумата
от 450,01 лв. /четиристотин и петдесет лева и една стотинка/, представляваща
платеното от „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ““ АД, ЕИК *********,
застрахователно обезщетение по щета № 0300/22/702/500569, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска - 16.12.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във
връзка с чл. 49 ЗЗД, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК ********* седалище
и адрес на управление гр. София, пл. „Македония“ № 3, представлявана от Й.
К. В. – председател, ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ““ АД,
ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна“
№ 16, представлявано от А. Б. А. и В. В. А. – изпълнителни директори, сумата
от 805,00 лв. /осемстотин и пет лева/, представляваща разноски в
производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
8