ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№299
гр. Пловдив, 30.06.2020 г.
Пловдивският апелативен съд, втори наказателен
състав, на тридесети юни през две хиляди и двадесета година, в закрито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАГДАЛИНА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА ВЕЛИНА
АНТОНОВА
като разгледа докладваното от
съдията Велина Антонова ВЧНД № 264 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава ХХІІ от НПК.
С определение от 05.06.2020 г. в
разпоредително заседание, Пазарджишкият окръжен съд е прекратил съдебното
производство по делото, поради допуснати в хода на досъдебното производство
съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на отстранимите,
довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия, поради което е върнал
делото на Окръжна прокуратура – Пазарджик. Срещу
определението е постъпил протест с оплакване за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Прави се искане същият да бъде
отменен, а делото да бъде върнато на окръжния съд за продължаване на
разглеждането му. Пловдивският апелативен
съд, след като се запозна с приложените по делото материали и с изложените в
протеста доводи и след като провери атакуваното определение прие, че протестът се явява процесуално допустим, но
разгледан по същество е неоснователен. С
протестирания съдебен ПзОС е приел, че на подсъдимия е повдигнато обвинение за използване на
чужд платежен инструмент – дебитна карта, без съгласието на титуляра при
условията на продължавано престъпление, включващо шест отделни деяния.
Инстанцията е отбелязала, че платежният инструмент не е достатъчно
индивидуализиран, като в него са били посочени само част от цифрите, които го
идентифицират като номер. Отделно от това е приел, че в обстоятелствената част
на обвинителния акт е било посочено лице, индивидуализирано само с името М.. Последната
не е била разпитана за обстоятелствата, за които е посочена в обвинителния акт,
с което е било уважено възражението на защитата за неяснота и непълнота на обвинителния
инструмент. Така окръжният съд е приел, че са налице пропуските в досъдебното
производство и обвинителния акт относно индивидуализацията на платежния
инструмент, както и при изясняване на фактическата обстановка по отношение на
това кога и при какви обстоятелства подсъдимият Т. е разбрал пин кода на
дебитната му карта, представляващ платежен инструмент, с което е било нарушено правото
на защита на обвиняемия. Не
могат да бъдат споделени доводите на обвинението за яснота на обвинителния акт
по всички посочени от първия съд позиции. Това не намира опора в материалите по
делото. От една страна обстоятелствената част на обвинителния акт действително
сочи, че обвиняемият е извършил отделните деяния, включени в продължаваната
дейност, осъществявайки шест на брой отдлени транзакции с дебитна карта,
индивидуализирана само с десет от изискуемите по протокол шестнадесет цифри. С
това не са били съобразени легалните дефиниции на чл. 93, т. 24 от НК за
банкова карта и платежен инструмент по смисъла на пар. 1, т. 30 от Допълнителните
разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи като персонализирано/персонализирани
устройство/устройства и/или набор от процедури, договорени между ползвателя на
платежни услуги и доставчика на платежни услуги и използвани от ползвателя на
платежни услуги с цел подаване на платежно нареждане. Отделно от това ЗПУПС дефинира
и някои други понятия, на които се позовава обвинението, включително и в
протеста като например платежна операция, платежна сметка, платежно нареждане,
платец, ползвател на платежни услуги, при което доводите в протеста за коректно
индивидуализиране на платежния инструмент само с част от отразените върху
картата цифри, не могат да бъдат споделени, тъй като не намират опора в секторното
законодателство и визираните в него уникални идентификатори, които следва да
отговарят на определени стандартизирани изисквания. Без яснота в обвинението по всички обстоятелства, включително и
посочването кога и при какви обстоятелства подсъдимият е узнал ПИН – кода на
дебитната карта, представляваща платежен инструмент, са налице съществени
непълноти относно отделните деяния, в които се изразява продължаваното престъпление, поради което делото не следва да
се разглежда в открито съдебно заседание. Така изготвеният обвинителен акт не
очертава фактическите и юридическите параметри на обвинението, по които съдът
следва да се произнесе. Установените пороци в неговата обстоятелствена и
диспозитивната част представлява съществено процесуално нарушение, тъй като
ограничава правото на обвиняемия да разбере в извършването на какво точно
престъпление е обвинен, за да организира пълноценно защитата си. Право на
последния е да се защитава, както срещу фактите, така и срещу тяхната правна
квалификация. Действително, както е посочил представителят на обвинението, цитираната
в обвинителния акт като М. приятелка на подсъдимия Т. би могла да бъде
установена и в хода на съдебното следствие, ако се прецени че нейният разпит е
необходим за нуждите на производството. Това, обаче, по никакъв начин не
променя горните изводи за допуснати съществени пропуски в обвинителния акт,
отстраними в досъдебното производство. Ето защо, протестът е неоснователен, а обжалваното
определение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно по отношение
на основанията за връщане на делото на прокурора. Воден
от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВРЪЖДАВА определение от 05.06.2020
г. по НОХД № 80/2020
г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което
е било прекратено съдебното производство по делото и внесения обвинителен акт
върнат на прокурора при Окръжна прокуратура – Пазарджик. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.