ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 548
гр. Перник, 17.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОМАН Т. НИКОЛОВ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500464 по описа за 2022 година
Образувано е по частна жалба на „БАНКА ДСК“ АД срещу Разпореждане № 8633 от
09.06.2022 по ч.гр.дело № 3348/2022 г. по описа на Районен съд Перник, с което е отхвърлено
искането на заявителя „БАНКА ДСК“ АД за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за вземането за договорна лихва за периода от *** до *** по Договор за кредит
за текущо потребление от *** и допълнително споразумение към него от *** в размер на 3 135,81
лв.
В жалбата се иска отмяна на обжалваното разпореждане, като се твърди, че неправилно
съдът не е указал на заявителя необходимостта да уточни датата на настъпване на предсрочната
изискуемост на претендираното вземане. Сочи се, че поради техническа грешка към заявлението
са приложени неотносими към процесния договор документи, като към жалбата прилага
относимите такива.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и
направените с частната жалба оплаквания, намира за установено следното:
Частната жалба като подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК е допустима :
Насочена е срещу акт, подлежащ на обжалване, подадена в преклузивния срок, депозирана
от надлежна страна с правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество, е неоснователна :
Производството по ч.гр.дело № 3348/2022 г. по описа на Районен съд Перник е по реда на
чл.417 и сл. от ГПК, като в качеството си на заявител „БАНКА ДСК“ АД е депозирало Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК срещу А.М.Б. М. за вземане по
Договор за кредит за текущо потребление от *** и допълнително споразумение към него от ***
1
Към заявлението са приложени писмени доказателства.
С Разпореждане № 8633 от 09.06.2022 по ч.гр.дело № 3348/2022 г. по описа на Районен съд
Перник, първоинстанционният съд се е произнесъл по направеното искане като е приел, че
заявлението следва да бъде уважено за главницата, обезщетението за забава и извършените
разходи в пълен размер, а искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата 3135,81 лв. -
възнаградителна лихва за периода *** – ***, следва да бъде отхвърлено, тъй като е начислена след
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита.
Въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде
потвърдено по следните съображения:
Заповедното производство е уредено като строго формално като с него се цели бърза
съдебна защита. Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС заповедният съд
дължи указания за отстраняване на нередовност на заявлението само в изрично уредената хипотеза
на чл.425, ал.2 ГПК, както и при невнесена в пълен размер държавна такса за заявлението по
аргумент от чл.73, ал.3 ГПК /нередовност по смисъла на чл.128, т.2 ГПК/, тъй като съдът не може
да се произнесе с акт по същество, ако не е събрал дължимата за производството държавна такса.
Освен това разпоредбите на чл. 410 и чл. 411 ГПК препращат изрично към чл. 127 и чл. 128 ГПК,
но не и към чл. 129, ал. 2 ГПК откъдето следва, че заповедният съд е длъжен да следи за
редовността на заявлението, но не и да дава указания за поправянето му.
По аргумент на горепосоченото, настоящият състав счита за неоснователни наведените
възражения от страна на дружеството жалбоподател, че съдът е следвало да даде указания за
отстраняване на констатираните противоречия, респ. неясноти, относно датата на обявяване на
предсрочната изискуемост на вземането. Относно твърдения от страна на дружеството
жалбоподател за допусната грешка при окомплектоване на приложенията към заявлението и
представените писмени доказателства към жалбата, съдът счита същите за процесуално
недопустими в настоящото производство.
На следващо място, съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 3/2017 г. на
ОСГТК на ВКС, уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването
на паричната сума за срока на договора. Макар предсрочната изискуемост да има гаранционно –
обезпечителна функция съгласно чл.71 ЗЗД, ведно със санкционната й функция, изменението на
договора поради неизправност на заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на
срока при погасяване на задължението за длъжника. Упражненият избор от страна на кредитора да
иска изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск,
преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което
уговореното възнаграждение за ползване за последващ период, а именно след настъпване на
предсрочната изискуемост, не се дължи.
С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд правилно
е приел, че искането за присъждане на възнаградителна лихва следва да бъде отхвърлено, поради
което процесната жалба се явява неоснователна.
Предвид горното, Окръжен съд -Перник
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 8633 от 09.06.2022 по ч.гр.дело № 3348/2022 г. по
описа на Районен съд Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3