№ 21631
гр. София, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20251110107701 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „***********“ ЕАД срещу В. Х. М.,
с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, представляващи задължения за
топлоснабден имот, находящ се в гр. *********, с абон. № 309559, а именно: сумата от 1
134.19 лв. – цена на доставена топлинна енергия през периода от м. 08.2020 г. до м. 09.2021
г., ведно със законната лихва от 13.05.2024 г. до окончателното плащане; сумата от 346.81 лв.
– мораторна лихва за периода от 16.05.2021 г. до 03.04.2024 г.; сумата от 11.90 лв. – цена на
услугата дялово разпределение за периода от м. 05.2021 г. до м. 09.2021 г., ведно със
законната лихва от 13.05.2024 г. до окончателното плащане; сумата от 3.42 лв. – мораторна
лихва за периода от 16.07.2021 г. до 03.04.2024 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 28073/2024 г. по описа на
СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
и исковото производства.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответника в качеството му на собственик на процесния имот, към
което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през исковия период топлинна енергия за
имота, като клиентът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени от „********” ООД по реда за дялово
разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
признава дължимостта на процесните задължения, но твърди, че ги е платил на 30.06.2025 г
1
„********“ ООД – трето лице – помагач на ищеца, не изразява становище по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на
суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 28073/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени
в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в
предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
Предвид изложените от ищеца фактически твърдения исковете са с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Основателността на
исковите претенции се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на
договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия; реално доставена
топлинна енергия в имота през процесния период, цената на която да възлиза на
претендираната сума; извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
за процесния имот през исковия период, нейната цена и дължимостта й именно на ищеца;
изпадането на ответника в забава по отношение на главните задължения; размера на
обезщетенията за забава. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на
горните факти е в тежест на ищеца.
В случая с Определение № 32766/05.08.2025 г., в което е обективиран проектът за
доклад, допълнен с протоколно определение от 06.11.2025 г. и приет за окончателен без
възражения на страните, са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
факти: наличието през исковия период на облигационно отношение по договор за продажба
на топлинна енергия между страните за процесния имот; реалната доставка на топлинна
енергия в имота през процесния период на претендираната цена; извършването на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за имота през исковия период от „********“
ООД, която възлиза на претендираната цена; изпадането на ответника в забава в плащането
на двете главни задължения с периоди на забава и размери на обезщетенията за забава
съобразно посоченото в исковата молба; плащането на сумата от 1 787.63 лв. от ответницата
на ищеца. Ето защо съдът приема, че за ищеца са възникнали процесните вземания срещу
ответника, но те са изцяло погасени чрез плащане в хода на процеса.
Следователно предявените искове следва да бъдат отхвърлени, тъй като извършеното в
хода на процеса плащане следва да бъде съобразено от съда при постановяване на съдебното
решение с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
По разноските:
След като плащането е извършено в хода на исковото производство, което е безспорно
по делото, а и се установява от платежния документ на л. 54 от делото, се налага извод, че
ответникът е станал повод за завеждане на делото, поради което той следва да понесе
2
отговорността за разноските за заповедното и исковото производства. В случая страните не
спорят, че всички съдебни разноски с изключение на юрисконсултското възнаграждение за
исковото производство вече са платени от ответника, поради което дължимо се явява
единствено то, размерът на което съдът определя на сумата от 200 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***********“ ЕАД, ЕИК *************, със седалище и
адрес на управление: гр. ************, срещу В. Х. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
*************, искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми,
представляващи задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр. *********, с абон. №
309559, а именно: сумата от 1 134.19 лв. – цена на доставена топлинна енергия през периода
от м. 08.2020 г. до м. 09.2021 г., ведно със законната лихва от 13.05.2024 г. до окончателното
плащане; сумата от 346.81 лв. – мораторна лихва за периода от 16.05.2021 г. до 03.04.2024 г.;
сумата от 11.90 лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 05.2021 г. до м.
09.2021 г., ведно със законната лихва от 13.05.2024 г. до окончателното плащане; сумата от
3.42 лв. – мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 03.04.2024 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
28073/2024 г. по описа на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА В. Х. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *************, да заплати на
„***********“ ЕАД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление: гр.
************, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК сумата от 200 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
Решението е постановено при участието на „********“ ООД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3