Решение по дело №483/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от О. Б. О. от гр. Русе, депозирана чрез процесуален представител – упълномощения адв. С. М. Р., срещу ЗППАМ № 25-1085-000310/26.06.2025 г. на началник група, сектор ПП, към ОДМВР – РУСЕ, с която на основание чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП е наложена ПАМ – „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. В жалбата се сочи, че фактическата обстановка, изложена в ЗППАМ, не отговаря на действителната, тъй като на жалбоподателя не е бил водач на МПС . Твърди, че цялата проверка е проява на тенденциозно отношение на полицейски служители. Поддържа и твърдения за съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в обжалваната заповед липсвали мотиви, АУАН и ЗППАМ не били надлежно връчени, а принудителната мярка била наложена за максималния предвиден в закона срок. В писмени бележки се твърди, че жалбоподателят по време на проверката не е имал качеството на водач или непосредствено преди това, поради което ПАМ е неказаносъобразна. Моли съда да постанови решение, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата - началник група, сектор ПП, към ОДМВР – РУСЕ , чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимално предвидения по НПП размер.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 3846852/26.06.2025г. за това, че на 26.06.2025г. около 06,20 ч. в гр.Русе на кръстовище на ул.“ Дондуков-Корсаков“ и [улица], като водач на л.а.БМВ 530 ХД с рег.№ [рег. номер] отказва да му бъде извършена проверка/тест с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнява предписание за вземане на биологични проби за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози. Издаден е талон за медицинско изследване № 269423 и 7 бр. стикери МВР, който О. отказал да подпише . Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Нарушителят не е подписал нито акта, нито талона за медицинско изследване, което е удостоверено с подписа на свидетел.

С оглед на констатираното с АУАН нарушение е издадена оспорената заповед за прилагане на ПАМ № 25-1085-000310/26.06.2025 г. на началник група, сектор ПП, към ОДМВР – РУСЕ, с която на основание чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП е наложена ПАМ – „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. В случая хипотезата е – отказ на водача на проверявания автомобил да му бъде извършена проверка/тест с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнява предписание за вземане на биологични проби за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Основния спорен въпрос е дали О. е имал качеството на водач по време на проверката, т.е дали е управлявал собствения си л.а.БМВ 530 ХД с рег.№ [рег. номер] на посочения ден и място.

Видно от показанията на свид. М. С. служител в бензиностанция „Лукойл“ непосредствено след кръстовището, на 26.06.2025г. около 06.00ч. е възприел настъпване на ПТП , като л.а. БМВ 530 ХД се е блъснал в бетонна преграда между платната за движение след кръстовището. В автомобила били две лица от мъжки пол, съответно на мястото на шофьора и до него, които го напуснали, както и напуснали ПТП, поради което той подал сигнал на ЕНН 112. На мястото на произшествието били изпратени полицейските служители св. Т. И. и К. К.. Св. И. установил жалб. О., който се завърнал на местопроизшествието и го попитал кой е управлявал автомобила. О. отрекал да е бил водач, като първоначално заявил, че не знае кой го е управлявал. На местопроизшествието се явила св. М. Р. с малко бебе, която живеела на семейни начала с О., по чието нареждане първоначално заявила,че тя е управлявала автомобила . Св. И. й разяснил, че има видеозаписване и че по информация от дежурния офицер от шофьорската врата е излязъл мъж, при което св.Р. прибрала обратно своето СУМПС. При извършената служебна проверка относно собствеността на автомобила и документите за регистрация се установило, че О. е собственика му. При преглед на видеозаписите от кръстовището се установило, че автомобилът е бил управляван от него, като О. напуснал автомобила през шофьорската врата след ПТП. На място пред св. И. жалоподателят отказал да бъде тестван както за употреба на алкохол, въпреки видимо нетрезвото му състояние, както и отказал и тест с техн.средство Drager Drug test 5000 за употреба на наркотични вещества.

Съдът извърши оглед на представения от ответника запис от СD-R от камера Ruse 19-10 PTZ, поставена на кръстовището между [улица]и [улица]в гр. Русе.

Видно от съдържанието на записа в 05:56:17 часа се вижда лек автомобил (черен на цвят), който навлиза в кръстовището и предприема маневра „ляв завой“ с несъобразена скорост, навлизайки в дясното платно за движение. Непосредствено след излизане от кръстовището, автомобилът преминава от дясна в лява лента за движение и се забива в бетоновата мантинела, разделяща пътните платна. Автомобилът преустановява движение, вижда се дим в предната част и задействани аварийни светлини на същия.

В 05:57:11 часа водачът на лекия автомобил успява да излезе от него. Това е мъж с черна коса, синя тениска, дълги черни панталони и черни обувки, разпознат от св.И. като О.. В 06:14:05ч. мъжът със синя тениска, дълги черни панталони, но вече с бели обувки се връща до автомобила и опитва да влезе в него.

Видно от обясненията на жалбоподателя в с.з. той не отрича, че е управлявал посоченото МПС, че е самокатострофирал блъскайки се в бетонната мантинела, като твърди, че това се дължи на спукана гума. Не отрича, че е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство и за алкохол, поради съмнения относно фалшиво позитивни резултати от теста, като заявава, че няма точен спомен какво е отказал да подпише като документи. Отрича употребата на алкохол и наркотични вещества.

Въз основа на посочената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган, на когото правомощията за това са делегирани по надлежния ред.

Ответникът по жалбата е представил по делото заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР – Русе, с която последният орган е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които в т.2 са посочени и началниците на сектор ПП , началник на група“ Регистрация и отчет на ППС“ началник на група „Административнонаказателна дейност, отчет и анализ на ПТП и водачи“, началник на група „ организация на движеието, пътен контрол и превандивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-Русе. Оспорената заповед е издадена и подписана от С. Й.- началник на група „Административнонаказателна дейност, отчет и анализ на ПТП и водачи“, т. е от оправамащено лице в кръга на възложените компетентности.

Заповедта е издадена на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която, както на съда е служебно известно, министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл.165, ал.1 от ЗДвП. В съответствие с нормата на чл.172, ал.1, изр.първо от ЗДвП с горецитираната заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г. директорът на ОД на МВР – Русе, като ръководител на служба за контрол, е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на началника на група към сектор ПП. Нарушението, станало повод за налагане на ПАМ, е извършено на територията на гр.Русе, т.е. същото попада в териториалната компетентност на издателя на обжалвания акт.

Оспорената заповед е в необходимата писмена форма и има реквизитите, изискуеми по чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Административното нарушение, което е основание за прилагане на ПАМ, е описано ясно и точно, като са посочени всички фактически признаци от неговия състав.

В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът намира неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че административният орган не е изложил мотиви при издаването на обжалваната заповед. В заповедта са посочени както правните – чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, така и фактическите основания за нейното издаване (отказ на жалбоподателя да му бъде извършена проверка за употребата на наркотични вещества с техническо средство с конкретно посочен фабричен номер, който отказ е индивидуализиран с време, място и обстоятелства, при които е заявен). Освен това в заповедта като доказателства се сочат съставения АУАН, докладна записка, писмени обяснения и издадения талон за медицинско изследване, с които документи жалбоподателя е могъл да се запознае и които допълват изложените фактически основания съгласно приетото в мотивите към т.3 от Тълкувателно решение № 16 от [интернет адрес] г., ОСГК. Нарушения при съставения АУАН не са допуснати, отказът да бъде подписан, както и отказът да получи талона за медицинско изследване е надлежно удостоверен. Отделно с АУАН се поставя началото на административнонаказателното производство. Актът е издаден от длъжностно лице в кръга на правомощията му по закон, по установения ред и форма, като в частта на установяването на отказа да бъде извършен тест за употреба на наркотични вещества с техническо средство от страна на жалбоподателя, на посочените в акта дата и място, материализира удостоверително изявление на издателя си, т. е. отнася се до съществуването на факти, възприети лично от длъжностно лице – издател. Същият е официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, който се ползва с презумптивна доказателствена сила за това обстоятелство съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Особено важно е да се подчертае и фактът, че О. е отказал проверка не само с техническо средство, но е отказал и даването на кръвна проба за анализ.

Неоснователно е и релевираното възражение за липса на мотиви в заповедта досежно срока на наложената мярка. Принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца. Законодателят не е предоставил на административния орган правомощие във всеки отделен случай, в който е изпълнена хипотезата на правната норма, в условията на оперативна самостоятелност да определя срока, за който да приложи ПАМ в рамките на максималната му продължителност от 18 месеца, а императивно е установил, че мярката се налага за времето до решаване на въпроса за отговорността на водача (административнонаказателна или наказателна такава), без обаче наложената ПАМ да надхвърля времетраенето от 18 месеца, ако до изтичането им въпросът за отговорността все още не е разрешен. Щом административният орган не разполага с подобно правомощие, то и оплакването за липса на мотиви по този въпрос се явява неоснователно. Следва да се отбележи, че и за съда не съществува законова възможност сам да определя или изменя продължителността на този срок.

Административният орган е приложил правилно материалния закон. Разпоредбата на чл.171 от ЗДвП предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат различни по вид принудителни административни мерки. Процесната ПАМ е приложена на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Цитираната норма гласи, че временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Видно от цитираната разпоредба, отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества и отказът на същия да даде биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му съставляват достатъчно основание за прилагане на процесната ПАМ.

Авторството на жалбоподателя е безспорно установено. Възражението в жалбата, че не е имал качеството на водач при причиняването на ПТП е неоснователно, напротив надлежно е оборено от адм.орган чрез предоставянето на веществено доказателство - запис от камера Ruse 19-10 PTZ, поставена на кръстовището между [улица]и [улица]в гр. Русе. Управлението на МПС в с.з. не се отрича от жалбоподателя, както и не се отрича отказа да бъде тестван за употребата на наркотични вещества и аналози. Без значение в случая е притеснението и съмнението на оспорващия , че драг-теста може да установи фалшиво положителен резултат, тъй като е отказал и да изпълни предписанието за медицинско изследване. Недоказано твърдението, че автомобилът е бил отбит в страни от пътя, поради техническа неизправност. Тези твърдения категорично се опровергават от показанията на разпитаните свидетели и огледа на представеното веществено доказателство. Няма спор от гласните доказателства и огледа на вещественото доказателство, че при пристигането на полицейските служители жалбоподателят е бил напуснал автомобила, с което не е изпълнил задълженията си по чл.123 ЗДвП. Качеството му на водач и участник в ПТП са надлежно удостоверени и доказани. Следва да се отчете, че причината за проверката е настъпилото ПТП, т.е тя е инцидентна. Жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества, което се доказва както от писмените доказателства (АУАН и талон за изследване, докладна записка), така и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства. О. отказал получаването и на талона за изследване като по този начин сам се е лишил от възможността да изпълни даденото с него предписание и да даде кръвна проба за изследване. При наличието на такъв отказ, в условията на обвързана компетентност, административният орган законосъобразно е наложил оспорената ПАМ. Същата изпълнява предвидените в закона – чл.171, т.1 и чл.1, ал.2 от ЗДвП цели и по - конкретно преустановяване противоправното поведение на жалбоподателката и осуетяване възможността за извършване на правонарушения по ЗДвП, като по този начин се гарантира опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК в полза на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски- юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, на основание чл.24, изр.първо от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя в размер на 240 лева, отчитайки продължителността на съдебното производство. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009г. на ВАС, възнаграждението, а и деловодните разноски по принцип, следва да се присъдят в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на О. Б. О. [ЕГН] от гр. Русе, [улица] срещу ЗППАМ № 25-1085-000310/26.06.2025 г. на началник група, сектор ПП, към ОДМВР – РУСЕ, с която на основание чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП е наложена ПАМ – „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“

ОСЪЖДА О. Б. О. [ЕГН] от гр. Русе, [улица] да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес гр. Русе, [улица], сумата от 240 лева – деловодни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.