РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Бургас, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20252100500005 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на В. Д. Д. – ищец
в първоинстанционното производство, срещу Решение №2130/18.10.24г. постановено
от Районен съд Бургас по гр.д.№2298/24г., с което е отхвърлен иска на въззивника
срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ - гр. София, за приемане за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от общо 26963.83 лева, от които:
23708.77 лв. - просрочена главница, 1962.16 лв. - просрочена редовна лихва за периода
25.12.2009г. до 18.10.2010г. включително, 1292.90 лв. - просрочена наказателна лихва
за периода от 25.01.2010г. до 13.01.2011г. включително, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 14.01.2011г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 539.28 лв. разноски по изпълнителен лист
от 19.01.2011г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 194
от 18.01.2011г. по ч.гр.д. № 303/2011г. по описа на БсРС, които суми са предмет на изп.
д. № 3155/2021 на ЧСИ Таня Маджарова, рег. № 803 с район на действие Окръжен съд
- Бургас, поради изтекла давност в периода 27.05.2013г.- 15.10.2021г.
Въззивникът изразява недоволство от решението и претендира отмяната му, с
постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен. Според въззивника,
след прекратяване на изпълнителното дело на 20.05.2013г. погасителната давност е
започнала да тече отново, но оспорва извода на съда, че същата е прекъсната отново
на 22.07.2014г. с подадена от взискателя молба за възлагане на ЧСИ правомощия по
чл.18 ЗЧСИ. Намира, че извършените след 20.05.2013г. действия от взискателя и ЧСИ
са незаконосъобразни и не прекъсват давността – оспорва направените от
първоинстанционния съд изводи в тази връзка. След прекратяване на делото
1
извършените действия следва да се считат обезсилени по право. Оспорва извода на
съда, че конституирането на нов взискател е действие, годно да прекъсне давността.
При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи
следното: препис от първоинстанционното решение е връчен на въззивника на
29.10.24г., чрез адв. Хубеков. Въззивната жалба подадена по реда на чл.62, ал.4 ГПК на
12.11.24г. - в законния срок по чл.263 ГПК. Жалбоподателят е лице, което има правен
интерес от обжалване на първоинстанционното решение, т.к. предявения от него иск е
отхвърлен. Следователно жалбата е допустима.
Въззиваемият - ответник „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ – АД представя в
срока по чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор. В него оспорва изложеното в жалбата и
претендира потвърждаване на решението на БРС. Излага подробни съображения, че не
е налице неправилност на обжалвания акт, същият е съобразен със задължителната
съдебна практика. Подробно обосновавайки тезата си, въззиваемият намира, че след
стабилизиране на заповедта за изпълнение, издадена на 18.01.2011г., е започнала да
тече погасителната давност за вземането, т.к. предшестващите я процесуални действия
не я прекъсват или спират. От образуване на изпълнителното дело през 2011г., до
26.06.2015г. давността е била спряна. Същата е и прекъсната с конституирането на
ответника по изп.д. на 25.09.2013г., т.к. с молбата са възложени правомощия на ЧСИ
по чл.18 ЗЧСИ, в каквато насока се позовава на ТР по ТД №2/2013г. на ОСГТК.
Въззиваемият излага пунктуално хронологията на извършените действия по
принудителното изпълнение, прекъсващи започналата на 26.06.2015г. погасителна
давност и с позоваване и цитиране на съдебна практика на ВКС и съдилищата в
РБългария обосновава извод, че не е настъпила погасителна давност по отношение на
главното и акцесорните вземания на взискателя. На последно място, въззиваемият
излага аргументи, основани на Решение №37/24.02.2021г. по гр.д.№177/2020г. на ВКС,
по въпроса, че независимо от настъпване на перемпция, извършените изпълнителни
действия не са незаконосъобразни, т.к. ЧСИ не може да откаже изпълнение на
представения изпълнителен лист и следва да образува новото искане в ново дело, след
като старото е прекратено по право.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване
на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства
намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, относно издадена срещу ищеца В. Д. и срещу Я. Д., Заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, влязла в сила на 28.03.2011г. и изпълнителен лист от
19.01.2011г., в полза на „Райфайзенбанк (България) ЕАД, за сума от общо 26963,83
лева по извлечение от счетоводните книги на банката от 14.01.2011г., по договор за
банков кредит от 14.01.2007г. Установил е че за събирането на сумите на 03.02.2011г. е
било образувано изпълнително дело №215/2011г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова.
Съдът е установил сключен в хода на изпълнителното дело договор за цесия от
11.07.2013г., с който вземанията на „Райфайзенбанк (България) ЕАД срещу
длъжниците Д.и са прехвърлени на ответното дружество „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, конституирано на основание чл. 429 от ГПК като взискател
по изпълнителното дело. Съдът е установил хронологията на опитите длъжниците да
бъдат уведомени за цесията и е констатирал, че най-късно ищецът е уведомен за нея с
получаване на препис от отговора на исковата молба ведно с приложенията към нея по
настоящото дело. Първоинстанционният съд е установил че изпълнителното дело е
прекратено с постановление от 17.09.2021г., както и че на 17.11.2021г. по молба на
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД е образувано ново изпълнително дело
при същия частен съдебен изпълнител под №3155/2021. Първоинстанционният съд е
установил хронологията по двете изпълнителни дела, отправените от взискателите
искания за извършване на конкретни изпълнителни действия, датите, на които са
започвали, спирали и прекъсвали процесуалните и давностни срокове, поради което и
на осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите на
2
първоинстанционното решение в тази им част.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице основания за неговата
нищожност или недопустимост, следователно решението е валидно и допустимо. Като
взе пред събраните поделото доказателства, становищата на страните и като съобрази
Закона, намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. Първоинстанционният съд е изследвал е и анализирал
фактите по делото, издирил и приложил правилно законовите норми и съдебната
практика по приложението им и е направил изводи, които въззивната инстанция също
споделя на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение по изложените във възивната жалба оплаквания, следва да се
каже: Съобразно изводите на ОСГТКВКС, направени в т.10 на ТР №2/15г. по ТД
№2/13г., основани на нормата на чл.116, б.“в“ ЗДД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ). Тук следва да се каже, че в
цитираното по-горе тълкувателно решение се обсъждат предпоставките за погасяване
на вземането по давност, но същите, макар да бележат определени сходства, не се
припокриват с предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело по перемпция.
Перемпцията е институт на процесуалното право – тя води до прекратяване на
конкретното изпълнително дело, но не препятства възможността да се образува ново.
За настъпване на перемпцията е от значение обстоятелството дали взискателят
проявява процесуална активност – дали изисква от съдебния изпълнител извършване
на изпълнителни действия.
Според Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.,
ГК, на въпроса откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато
изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК, отговорът е, че „новата давност започва да тече от последното й прекъсване с
надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от
длъжника. … Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след
като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у
него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново –
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен
да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело
с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само
доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с
това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела“. В
настоящия случай, както подробно е посочил Бургаският районен съд, взискателите са
правили подавали искания, с посочване на изпълнителни способи или възлагане на
ЧСИ по реда на чл. 18 ЗЧКС, с оглед извършване на принудителни действия срещу
длъжника.
Ето защо, оплакванията на въззивника, че извършените след перемпцията
изпълнителни действия, прекъсващи давността са незаконосъобразни и негодни да
породят какъвто и да е ефект, са неоснователни.
Искът е неоснователен. Решението, с което е отхвърлен, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемия следва да се присъдят направените разноски,
съставляващи юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, в размер на 150.00 лева, с оглед фактическата и
3
правна сложност на делото. Претендираното възнаграждение по чл.13, т.2 от същата
наредба не следва да бъде присъждано – такова се следва в случаите, в които
извършените действия по защита и съдействие касаят само подготовката на
документите, без процесуално представителство, каквото в случая е налице.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2130/18.10.24г. постановено от Районен съд
Бургас по гр.д.№2298/24г.
ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на "КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. 1336, р-н Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес
център „Люлин 6“, ет. 2, представлявано от юрк. Ивета Стоянова, сумата от 150 лева
/сто и петдесет лева/ разноски във въззивната инстанция.
Настоящото решение е подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд, в едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4