№ 21645
гр. София, 25.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110158416 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Направеното от ответната страна възражение за недопустимост на исковата молба
съдът намира за неоснователно, тъй като отмяната на разпореждането за незабавно
изпълнение по реда на обжалването му не води до обезсилване на самата заповед за
изпълнение и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Ответниците следва да представят по делото доказателства за датата, на която са
предали отговора на исковата молба по куриер на „Български пощи“ с цел установяване
спазване на срока по чл. 131 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети като доказателства по делото. Представените от ищеца веществени
доказателсва – снимки не следва да се влагат в делото поради липса данни за време и място
на изготвяне и това какво изобразяват.
Следва да бъде допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане на страната на ищеца за установяване на сочените в
исковата молба обстоятелства относно състоянието на недвижимия имот след прекратяване
на договора за наем и твърдените имуществени вреди, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК
съдът намира, че не е необходим разпитът на втори свидетел за същите обстоятелства на
този етап от производството.
Следва да се уважи и искането на ответника за събирането на гласни доказателства
чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата
относно прекратяване на договора за наем и предаване на имота на наемодателя, неговото
състояние към монета на предаването и заплащането на сметките за имота.
С отговора на исковата молба ответниците са направили възражение за прихващане на
вземането на ищеца с тяхно вземане в размер на 1000 евро, дължимо като подлежащ на
връщане депозит по чл. 2.5 от договора за наем, което като допустимо следва да бъде прието
за съвместно разглеждане в производството.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях. Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в
открито съдебно заседание. По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за недопустимост
на производството като неоснователно
УКАЗВА на ответниците, че следва да представят доказателства за датата, на която са
предали отговора на исковата молба по куриер на „Български пощи“ с цел установяване
спазване на срока по чл. 131 ГПК като ги ПРЕДУПЕЖДАВА, че в противен случай съдът
ще счете отговора на исковата молба като подаден извън срока по чл. 131 от ГПК и няма да
вземе предвид наведените с него възражения.
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ възражението за прихващане на
ответниците на вземанията на ищеца с вземане за подлежащ на връщане депозит по чл. 79,
ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 2.5 от договора за наем в размер на 1000 евро.
ПРИЕМА представените от ищеца и ответника писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетел на страната
на ищеца при режим на довеждане за установяване на сочените в исковата молба
обстоятелства относно състоянието на недвижимия имот след прекратяване на договора за
наем и твърдените имуществени вреди при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетел на страната
на ответника при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата относно
прекратяване на договора за наем и предаване на имота на наемодателя, неговото състояние
към монета на предаването и заплащането на сметките за имота.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 21.10.2022 г. от 11.30 часа , за когато да се
призоват страните.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД както следва:
Предявени са установителни искове от „...“ ООД, с правна квалификация чл. 422, ал. 1
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 233, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 92 и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено между страните, че ответниците С. АЛ. ЕФ. и М. АЛ. ЕФ. дължат
солидарно на ищеца на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД сумата 3916,60 лв., представляваща
възнаграждение по договор за наем от 12.06.2018 г. и Анекс от 12.11.2018 г. към него с
нотариална заверки на подписите за месец октомври и месец ноември 2019 г., ведно със
законна лихва от 24.02.2020 г. до изплащане на вземането, сумата 2329,39 лв.
представляваща комунални разходи и сумата 437,84 лв. такса битови отпадъци за 2019 г. за
имота, на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД сумата 2852,58 лв., обезщетение за имуществени
вреди, нанесени върху имота, на основание чл. 92 ЗЗД вр. чл. 2.4 от договора сумата 4504,09
лв. неустойка за забавено плащане, на основание чл. 86 ЗЗД лихва в размер на 39,85 лв.,за
които суми има издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело №10141/2020 г. по описа на
СРС, 168 състав.
Ищецът твърди, че на 25.04.2018 г. с ответниците е сключил договор за наем, съгласно
който ищецът, в качеството си на наемодател, предоставил на ответниците, в качеството им
на наемодатели, за временно и възмездно ползване жилищен имот- Апартамент №2,
находящ се в гр. София, ..., за което е съставен приемо-предавателен протокол, съдържащ
състоянието на имота. Посочва се, че на 12.06.2018 г. между ищеца и ответницата М. АЛ.
ЕФ. е сключен договор за наем с нотариално заверени подписи, с оглед удостоверяване
адреса на наемателите, като е определен срок на договора до 12.06.2019 г., както и че в
наетия имот щели да живеят и други пет лица освен ответницата. Поддържа се, че на
12.11.2018 г. е сключен анекс към договора за наем от 12.06.2018 г. с нотариална заверка на
подписите, с който срокът на договора е удължен до 01.12.2019 г. Навеждат се твърдения,
че на 30.11.2019 г. е съставен протокол - опис в присъствието на двама свидетели - Марина
Виденова, упълномощена от наемателите, и Пепа Петрова. В изготвения протокол са
вписани установените в имота вреди, а именно липсващ хладилник, скъсани и надраскани
повърхности, липсваща мазилка по стените, повредени и счупени вещи, замърсяване на
2
стени и вещи, счупване на брави и мебели, за които е изготвен и снимков материал. Ищецът
поддържа, че повредите се дължат вследствие на обикновеното употребление на имота,
както и са причинени виновно от наемателите, поради което ответниците отговарят за
отстраняването им. Посочва, че стойността на закупен нов хладилник и поправката на
всички нанесени в имота щети възлиза на сумата 2852,58 лева. При прекратяване на
договора на 01.12.2019 г. с изтичане срока на същия останали незаплатени наемните вноски
за месец октомври и ноември 2019 г. в общ размер на 2000 евро.. Сочи, че е поканил
ответниците да изпълнят задълженията, но с оглед тяхното неизпълнение ищецът им
начислил неустойка в размер на 2300 евро. Поддържа, че обстоятелството дали наемателят
ползва реално вещта е ирелевантно за задълженито му за заплащане на дължимия месечен
наем. Ищецът твърди, че ответниците не са заплатили и използваната от тях топлинна
енергия и вода в имота възлизащи на сумата 2369.24 лева, както и дължимите такси „битов
отпадък“, като за последната е имало изрична клауза в договора за наем, че наемателите
следвало да погасяват и възникналите задължения спрямо общинската администрация.
Моли за уважаване на предявените искове, като претендира присъждане на разноски.
Ответниците са депозирали общ отговор на исковата молба, чрез адв. В.Д., с който
оспорват предявените искове както по допустимост, така и по основателност. Посочва се, че
ответникът С.Е. не е подписал анекса от 12.11.2018 г., с който е договорено срокът на
договорът за наем да се удължи до 01.12.2019 г. Не оспорват, че е е подписан протокол-опис
към датата на сключване на договора от 25.04.2018 г., но твърдят, че този договор е
прекратен с подписването на нов такъв на 12.06.2018 г., за който не е съставен протокол-
опис за състоянието на имота. Оспорват се твърденията на ищеца относно датата на
прекратяване на наемния договор, като се поддържа, че последният е прекратен в края на
месец септември 2019 г. Твърдят, че апартаментът е освободен в края на месец септември
2019 г., като тогава са върнати и ключовете от него на наемодателя, който не е имал никакви
възражения относно състоянието му, в присъствието на свидетел, поради което се оспорва
ответниците да дължат наемната цена месец октомври и ноември 2019 г. Поддържат, че към
момента на предаването на имота обратно на наемодателя са заплатили всички битови
сметки. Оспорват да се дължи заплащането на режийни разходи за месец октомври и
ноември 2019 г. Заявяват, че не са били уведомени за среща на 30.11.2019 г., включително
оспорват да са присъствали техни доверители по време на съставянето на твърдения от
ищеца опис. Оспорват претенцията за неустойка и по основание, и по размер като
прекомерна, неотговаряща на договореното в чл. 2.4 от договора за наем. Твърдят, че
подмяната на хладилника следвало да се поеме от наемодателя, тъй като разходите за
същата не представлявали необходими разноски във връзка поддръжката на наемното
жилище. Оспорват и да дължат разноските по ремонта на повредата със СОТ системата, тъй
като същата не се характеризирала като „дребна поправка“. Считат за недоказани по
основание и размер твърдените в исковата молба замърсявания и вреди по мебелите и
стените на апартамента, за които поддържат, че са вследствие на обичайното изхабяване при
ежедневна употреба. Оспорва се да е била включена уговорка за заплащане на такса битов
отпадък от страна на ответниците. Твърдят, че е уговорен 15-дневен срок след прекратяване
на договора, в който ищецът като наемодател следвало да възстанови платения от
ответниците депозит в размер на 1000 евро. При прекратяване на договора на 30.09.2019 г. и
а след това наемодателят не е върнал заплатения депозит, с оглед което е бил поканен да го
стори с нотариална покана, връчена на 17.02.2020 г., но плащане не последвало. При тези
данни правят възражение за прихващане на вземанията на ищеца с тяхно вземане в размер
на 1000 евро, подлежащ на връщане депозит по чл. 2.5 от договора за наем. Молят за
отхвърляне на исковете и претендират присъждане на разноски.
По иска по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже, че между страните е съществувало валидно наемно правоотношение,
размера на уговорената цена, както и размера на разноските /консумативи/ за ползването на
имота, включително да докаже уговорка между страните, уреждаща задължените за
заплащане на такса битов отпадък от страна на ответниците.
3
В тежест на ответната страна е да докаже, че е погасил задълженията си заплащане
на наемната цена за месец октомври и ноември 2019 г. и разходите за комунални услуги,
като за първото не сочи доказателства.
По иска по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 233, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже, че между страните е съществувало валидно наемно правоотношение, при
което е предоставил спокойното ползване на наетите недвижима и движими вещи в
състояние, което отговаря на ползването им, за което е наета, както и че през време на
ползването наемателят е причинил щети по тях.
В тежест на ответната страна е да докаже, че вредите се дължат на причини, за които
той не отговаря.
По иска по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на облигационно отношение между страните, включващо и неустоечно
съглашение относно забава в плащането, както и да докаже изпадането на ответната страна
в забава и размера на неустойката.
В тежест на ответната страна и при доказване на горните факти е да докаже
погасяване на вземането за неустойка, за което не сочи доказателства.
По иска по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответната страна е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По възражението за прихващане по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 2.5 от договора за
наем в тежест на ответната страна е да докаже съществуването на наемно правоотношение с
ищеца, с включена клауза за заплащане на депозит, заплащане на депозита и неговия
размер, прекратяването на договора и сбъдване на условието за връщане на депозита в
претендирания размер, за което сочи доказателства.
В тежест на ищеца е да докаже, че е погасил задължението си за заплащане на
остатъка от депозита, за което не сочи доказателства.
ОТДЕЛЯ като безспорни и не нуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между
страните е сключен договор за наем на жилищен имот - Апартамент №2, находящ се в гр.
София, ...; че е двустранно подписан приемо-предавателен протокол на 25.04.2018 г.
съдържащ състоянието на имота; че на 12.06.2018 г. между ищеца и М. АЛ. ЕФ. е сключен
договор за наем с нотариално заверени подписи, като е определен срок на договора до
12.06.2019 г.; че на 12.11.2018 г. е сключен анекс към договора за наем от 12.06.2018 г. с
нотариална заверка на подписите, с който срокът на договора е удължен до 01.12.2019 г.;
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която
предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на ищеца, че следва да вземе становище по релевираните от ответника в
отговора на исковата молба доводи най-късно в първото по делото съдебно заседание, като в
противен случай губи възможността да направи това по-късно.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, в което е обективиран
докладът по делото, на ищеца- и препис от писмения отговор, а на третото лице помагач - и
препис от исковата молба и приложенията към нея.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4