Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-240 14.09.2020 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански
състав
На двадесет и
първи юли две хиляди и двадесета
година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2.
ЙОРДАНКА МАЙСКА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 1991 по описа за
2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна
инстанция е образувано по повод постъпили въззивни жалби от Община Бургас с
адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 26, представлявана от кмета Димитър
Николов и П.С.Г., ЕГН ********** от гр. Б., кв. В., ул. „В.“ №** и Н.П.Г., ЕГН **********
от гр. Б., кв. В., ул. „В.“ №***, представлявани от адвокат Д. Пенева от САК,
против Решение № 1293 от 27.05.2019 г., постановено по гр. дело №1537/2018 г.
по описа на Районен съд - Бургас, с което
съдът е приел за установено по отношение на въззивниците, Р.Г.Г. и К.С.К.,
двете от гр. С., ж.к. Л., част *, бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, че имотната
граница между собствения на И.П.С., ЕГН **********, от гр. Б., кв. В., ул. „В.“
№ **, ПИ с идентификатор 07079.702.141 с площ от 565кв.м., с
дворищно-регулационна граница между УПИ ІХ-141 и УПИ VІІІ-140 по действащия
регулационен план на кв. В., одобрен със заповед №1195/20.09.1990 г. на Зам.
председателя на ОНС – Бургас и ПИ с идентификатор 07079.702.140, е заснета
неправилно в КК на землището на гр. Бургас, одобрена със заповед №РД-18-92 от
12.12.2015 г. на Изп. директор на АГКК – София – застъпване с регулацията,
изразяващо се в отсичане от дворищно-регулационната линия по действащия
регулационен план на 26 кв.м. от ПИ с идентификатор 07079.702.140.2 по КК, от
построения на място гараж, които попадат в УПИ ІХ-141 /Приложение 7 към
основното заключение, оцветено в жълто/, заедно с триъгълник /по зелената линия
на същото приложение/, с общата площ на грешката от 31кв.м., което застъпване е
оцветено в жълто /в цялост/ на Приложение 9 към допълнителното заключение на
експертизата, като съдът е обявил за неразделна част от решението Приложение №
1, 6 и 7 към основното заключение и Приложение 9 – към допълнителното
заключение на вещите лица Мирчо Мавродиев и Мариета Гълъбова. Осъдил е Н.Г., П.Г.,
Р.Г. и К.К. и Община Бургас да заплатят на И.С. направените по делото разноски
в размер на 1571,57 лева.
Недоволство от така постановеното първоинстанционно
решение изразяват и двете групи жалбоподатели, като Община Бургас счита същото
за неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Счита, че общината няма пряка ангажираност към обекта на
спора, поради което претенцията срещу общината е недопустима. Моли съда алтернативно
да отмени решението и отхвърли молбата като неоснователна като присъди
направените по делото разноски. Излага съображения.
Въззиваемите П.Г. и Н.Г. намират решението за
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Молят съда да отмени решението
като отхвърли исковата претенция и присъди направените по делото разноски.
Излагат подробни съображения.
В предвидения законов срок не са
постъпили отговори на въззивните жалби.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 и
следващите от ГПК, от легитимирани лица и са процесуално допустими.
Производството пред Районен съд - Бургас е
разгледано по реда на чл.54 ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
При извършена проверка на
атакувания съдебен акт, настоящата съдебна инстанция намира постановеното
решение за валидно, но за частично недопустимо. В този смисъл подадената от
Община Бургас въззивна жалба е основателна и следва да бъде удовлетворена.
Община Бургас е конституирана в последствие в процеса, като с протоколно
определение от 16.01.2019 г. след изготвяне на проекто-доклада по делото БРС е
указал на страните за необходимостта да бъде конституирана Община Бургас като
ответник по делото, във връзка с евентуалното провеждане на административно
производство. След конституирането на Община Бургас като ответник по делото със
същия протокол, последната е изразила несъгласие за встъпване в процеса, тъй
като същата не притежава собственост в спорните поземлени имоти. Изразила е
становище, че не би могла да се брани в процеса, тъй като срещу нея на практика
няма предявена претенция. Моли съда за прекратяване на производството по делото
срещу нея, отмяна на решението в частта за разноските, присъждане на
направените от нея юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция и
разноски пред БРС. Съдът намира, че БРС недопустимо е конституирал Община
Бургас като ответник по делото, което налага обезсилване на решението в частта,
с която съдът се е произнесъл по иска по чл.254 ал.2 от Закона за кадастъра и
имотния регистър /ЗКИР/ досежно Община Бургас, както и по отношение на
присъдените срещу нея разноски.
Не се спори по делото, че И.П.С.
е собственик на УПИ 9-141 в кв.27 по действащия план на кв. В., гр. Бургас.
Имотът е отразен като ПИ с идентификатор №07079.702.141 и площ от 565кв.м.
Видно от нот.акт № ***, том *, нот.дело №***/19** г. на бургаския нотариус,
последният е придобил имота чрез покупко-продажба от своя баща П.Г.. Основното
твърдение в исковата молба е за неправилно отразена имотна граница между имота
на ищеца и ПИ с идентификатор №07079.702.140, изградена незаконна постройка и
телена ограда, които не са били променяни през годините, като ищецът твърди, че
съществуват неуредени отношения със собствениците на УПИ 10-143, УПИ 2-142, УПИ
3-135 и УПИ 6-136 в кв.27, които щял да уреди със собствениците на посочените
поземлени имоти.
Не се спори, че П.С. през 1966 г.
е дарил на двамата си синове – С. П.Г. – наследодател на ответниците П.Г., Р.Г.
и К. К. и на Н.Г. по ¼ ид.част от цялото дворно място, съставляващо
1138кв.м., изключая гореспоменатите 540кв.м., получени от ищеца по силата на
покупко-продажба.
По делото е назначена основна и
допълнителна съдебно-технически експертизи, от които се установява, че за село
Житарово /Ветрен/ са одобрени три кадастрални регулационни плана, съответно от
1951, 1973 и 1990 г. първият план е одобрен със заповед № 2719/29.05.1951 г.,
като в този план имотите на ответниците и ищеца са отредени за имот
планоснимачен № 33. Вещото лице е категорично, че съобразно регулацията
предаваеми части между двата парцела няма. Със заповед № 62/27.03.1973 г. е
изработен нов кадастрален и регулационен план, като бившите парцели 24-33 и
25-33 в кв.6 са обозначени с нови номера – 6-63 и 7-65 в кв.12. Имотната граница
между двата имота не е проведена изцяло по одобрената регулационна линия.
Действащият към момента ПУП – ПРЗ на кв. Ветрен е одобрен със заповед №
1195/20.09.1990 г., като урегулираните поземлени имоти отново са преномерирани,
няма предаваеми части по регулация, имотната граница и регулационната линия
съвпадат. Дворищно-регулационната линия по действащия регулационен план отсича
26кв.м. от ПИ с идентификатор №07079.702.140.2 по КК, които попадат в УПИ
9-141.
Настоящата съдебна инстанция
намира, че както основното, така и допълнителното заключение по назначените
съдебно-технически експертизи са пълни, отговарят на поставените задачи, не са
оспорени от страните и първоинстанционния съд правилно се е позовал на тях.
По приложение № 1 към основното
заключение грешката е част от границата между т.23 и т.24 и границата не е
отразена правилно по КК. Между т.24 и т.9 има линия, която съвпада с границата
на сграда 02 по КК и фактически това е гаражът на ответниците. Грешката в
останалата част от границата между двата процесни имота между т.9, т.10, т.23 и
т.24 е имотът на ищеца, а от т.1 през точки 2, 3, 4 и 5 до точки 9, 23 и 24 е
имотът на ответниците. Както правилно е приел първоинстанционният съд, а и
вещите лица в експертизата си, несъвпадението на границата между двата имота не
може да се счита, че е в рамките на допустимата грешка, тъй като в конкретния
случай при мащаб 1:400 разстоянието е повече от 3см и отговаря на 40см, а не до
30см., което представлява допустимата грешка. При това положение спорните
26кв.м. са грешката между двата имота, като общата площ на грешката възлиза на
31кв.м. – приложение 9 към допълнителното заключение /оцветено в жълто/.
Настоящата съдебна инстанция
намира подадената от П.Г. и Н.Г. въззивна жалба за неоснователна, което налага
решението в тази му част да бъде потвърдено, като на ищеца П.С., съобразно
резултата по делото и направеното възражение по чл.78 ал.5 от ГПК, следва да се
присъди сумата от 600 лева.
Що се отнася до подадената жалба
от Община Бургас, както беше отбелязано по-горе, решението следва да бъде
частично обезсилено, като на Община Бургас се присъдят направените пред първата
съдебна инстанция разноски в размер на 400 лева и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1293 от 27.05.2019 г.,
постановено по гр. дело №1537/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас в частта,
с която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл.254 ал.2 от Закона
за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ по отношение на Община Бургас за реални
части от ПИ с идентификатор №07079.702.140.2, както и в частта, с която Община
Бургас е осъдена да заплати разноски по делото.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото по отношение на Община Бургас.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата му част.
ОСЪЖДА
П.С.Г., ЕГН ********** от гр. Б., кв. В., ул. „В.“ №** и Н.П.Г., ЕГН **********
от гр. Б., кв. В., ул. „В.“ №***, Р.Г.Г. и К.С.К., двете от гр. С., ж.к. Л.,
част *, бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, ДА ЗАПЛАТЯТ на Община Бургас с адрес: гр.
Бургас, ул. „Александровска“ № 26, представлявана от кмета Димитър Николов,
сумата от 400 лева – направени разноски пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА
П.С.Г., ЕГН ********** от гр. Б., кв. В., ул. „В.“ №** и Н.П.Г., ЕГН **********
от гр. Б., кв. В., ул. „В.“ №**, А ДА ЗАПЛАТЯТ на Община Бургас с адрес: гр.
Бургас, ул. „Александровска“ № 26, представлявана от кмета Димитър Николов,
сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
П.С.Г., ЕГН ********** от гр. Б., кв. В., ул. „В.“ №** и Н.П.Г., ЕГН **********
от гр. Б., кв. В., ул. „В.“ №***, ДА ЗАПЛАТЯТ на И.П.С., ЕГН **********, от гр.
Б., кв. В., ул. „В.“ № ** сумата от 600 лева – разноски по делото пред втората
инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване препис от
решението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.