№ 641
гр. Перник, 05.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500384 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 1 от 04.01.2022 г., постановено по гр.д. № 144/2021 г. по описа на
Районен съд – Б., са отхвърлени предявените от предявения от СЛ. АНДР. СП., М.
АНДР. АНДР., АНТ. Р. М., С. Р. Т., С. Й. КР., Н. Й. СТ., ЛЮБ. Д. АНДР., Р. Д. СТ., и
С. Д. АТ., иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу ЕНК. АС. АНДР., Р.
АС. АНДР., Л. П. АНДР., и Р. СТ. К., за прогласяване нищожността на договор за
аренда на земеделски земи, сключен на 02.09.2013 г., с нотариална заверка на
подписите, вписан в СВ при РС –Б. с вх. рег. № 2025 от 10.09.2013г. под № 235, том 2,
дело № 1397/2013г., сключен между А. Й. А. и Р. СТ. К., като противоречащ на
разпоредбата на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ , като неоснователен и недоказан.
Със същото решение, съдът е отхвърлил като неоснователни и недоказани и
исковете на горепосочените ищци срещу ответниците с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за аренда на земеделски земи,
сключен на 02.09.2013 г., с нотариална заверка на подписите, вписан в СВ при РС –Б. с
вх. рег. № 2025 от 10.09.2013г. под № 235, том 2, дело № 1397/2013г., сключен между
А. Й. А. и Р. СТ. К., поради противоречието му с добрите нрави, като неоснователен и
недоказан, както и иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за аренда на земеделски земи, сключен на 02.09.2013 г., с
нотариална заверка на подписите, вписан в СВ при РС –Б. с вх. рег. № 2025 от
10.09.2013г. под № 235, том 2, дело № 1397/2013г., сключен между А. Й. А. и Р. СТ. К.,
поради заобикаляне на закона.
На основание чл.78 ГПК са възложени разноски в тежест на страните.
В производство по чл.250 ГПК е постановено Решение № 38/05.04.2022 г. по
1
описа на същия съд, с което е прекратено производството по делото в частта досежно
предявения иск по чл.124, ал.1, пр.3-то ГПК, като процесуално недопустимо.
В законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от СЛ. АНДР. СП., М.
АНДР. АНДР., АНТ. Р. М., С. Р. Т., С. Й. КР., Н. Й. СТ., ЛЮБ. Д. АНДР., Р. Д. СТ., и
С. Д. АТ., чрез адв. Д.Х., срещу Решение № 1 от 04.01.2022 г., постановено по гр.д. №
144/2021 г. по описа на Районен съд – Б. в цялост. Възразява се, че съдът е достигнал
до незаконосъобразни и неправилни изводи за неоснователност на исковите претенции.
Относно присъдените в полза на ответника Р.К. разноски, жалбоподателите възразяват,
че по предявения срещу него иск липсва произнасяне в решението, поради което
считат за недопустимо присъждането му на разноски. Въз основа на това се иска
отмяна на решението и уважаване на въззивната жалба. Пледира се заплащане на
възнаграждение за осъщественото представителство като особен представител на
жалбоподателите.
С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането
на нови доказателства.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответните страни.
В срока по чл.258, ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба и от СЛ. АНДР. СП.,
М. АНДР. АНДР., АНТ. Р. М., С. Р. Т., С. Й. КР., Н. Й. СТ., ЛЮБ. Д. АНДР., Р. Д. СТ.,
и С. Д. АТ., чрез адв. Д.Х., срещу Решение № 38/05.04.2022 г., постановено по същото
дело. В жалбата се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на постановеното решение по реда на чл.250 ГПК. Сочи се, че така
предявеният иск е допустим и ищците имат безспорен правен интерес от
предявяването му, като изводите на съда в обратната посока са неправилни. Пледира се
за отмяна на решението и уважаване на въззивната жалба, както и заплащане на
разноски.
С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането
на нови доказателства.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответните страни.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивните жалби са допустими (подадени са против подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и са съобразени с
изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
С въззивните жалби не е поискано събиране на нови доказателства във
въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват
нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК,
поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с
2
определението по чл. 267 ГПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 14.09.2022 г. от
10.10 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3