№ 10555
гр. София, 10.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110168419 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
По редовността на исковата молба:
При служебно извършена проверка съдът констатира, че исковата молба е нередовна в
частта по претенцията за заплащане на допълнително трудово възнаграждение, поради което
на ищеца следва да бъдат дадени указания да отстрани нередовностите.
По исканията на страните:
Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, като всички те са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор и следва да бъдат приети.
По искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза съдът ще се
произнесе в първото по делото открито заседание след уточняване на спорните и
безспорните въпроси.
Искането на ответника по чл. 183 ГПК следва да бъде отхвърлено, доколкото не са
изложени твърдения, обосноваващи допустимостта на искането.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в срок до насроченото съдебно заседание с писмена молба с
препис за ответника, да посочи конкретните обстоятелства, от които твърди да произтича
вземането му за допълнително трудово възнаграждение – по какъв начин е уговорено
заплащането на същото (с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната
заплата и/или с индивидуален трудов договор – чл. 13, ал. 1 НСОРЗ), как се формира
размерът му, при какви условия е уговорено заплащането на същото, дали се дължи за
постигнати резултати от труда - текущо, за година или за друг период или се касае за участие
в печалбата или за друго, като посочи конкретно какво (чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 4 НСОРЗ).
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок исковата
молба ще бъде върната в посочената част.
УКАЗВА на ответника в срок до насроченото съдебно заседание да представи
пълномощно, учредяващо надлежна представителна власт на адв. Л. С. да представлява
ответника по настоящото дело към датата на подаване на отговора на исковата молба, респ.
законният представител на дружеството изрично да потвърди извършените от адв. Л. С.
1
процесуални действия, а именно подаването на отговор на исковата молба, като при
неизпълнение на указанията в срок, ще се счита, че отговор не е подаван.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ОТЛАГА на основание чл. 140, ал. 2 ГПК за първото по делото открито заседание
произнасянето по доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника по чл. 183 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че може да вземе становище по релевираните от ответника в
отговора на исковата молба доводи най-късно в първото по делото съдебно заседание, като в
противен случай губи възможността да направи това по-късно.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация с помощта на Центъра за
спогоди и медиация към Софийски районен съд – за контакти: Мариана Николова, Мария
Георгиева - тел. 02/8955 423.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.04.2024 г. от
10:50 часа, за което страните да бъдат призовани.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, в което е обективиран
проектът на доклада по делото, като на ищеца да се изпрати и препис от отговора на
исковата молба.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Р. В. И. е предявил срещу „Софтуер груп Бг“ АД кумулативно обективно съединени
искове, както следва:
1. с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата в размер на 41 020,40 лева,
представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 01.06.2023 г. до
17.11.2023 г., ведно със законната лихва от 15.12.2023 г. до окончателното плащане, както и
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 1 414,92 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 26.02.2023 г. до 14.12.2023
г. върху вземанията за трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 31.10.2023 г. в
общ размер на 76 317,09 лева;
2. с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата в размер на 4 352,04 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 11 работни
дни през 2023 г., ведно със законната лихва от 15.12.2023 г. до окончателното плащане;
3. с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за сумата в размер на 8 704,08 лева,
представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение в случаите на
чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието, ведно със законната лихва от 15.12.2023 г. до окончателното плащане;
4. с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13 НСОРЗ за сумата в размер на 16
635,03 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение по план за
стимулиране на служителите в ответното дружество, съгласно Сертификат за бонус за
излизане № 80 от 31.12.2022 г., ведно със законната лихва от 15.12.2023 г. до окончателното
плащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 1 012,32
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
01.07.2023 г. до 14.12.2023 г.
Ищецът твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ответника въз основа на
трудов договор, по което заемал длъжността „старши програмист софтуерни приложения“
при ответника с основно трудово възнаграждение в размер на 7 924,07 лева, което със
споразумение от 31.03.2023 г. било увеличено на сумата от 8704,08 лева. Поддържа, че със
заповед № 98 от 17.11.2023 г. трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.
2
327, ал. 1, т. 2 КТ. Сочи, че работодателят не изплатил дължимото му за периода от
01.06.2023 г. до 17.11.2023 г. трудово възнаграждение в пълен размер, което възлизало на
сумата от 41 020,40 лева, а трудовото му възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до
31.05.2021 г. било изплатено със закъснение. Посочва, че в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение работодателят признал и дължимостта на вземанията за
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и за обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в
случая на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, но посочените обезщетения не му били заплатени. Отделно
от това поддържа, че му се дължи и допълнително трудово възнаграждение по план за
стимулиране на служителите в ответното дружество, като твърди, че работодателят признал
дължимостта на претендираното такова в сертификат за бонус за излизане, придружително
писмо от 02.12.2022 г. и споразумение за опции. По така изложените доводи предявява
разглежданите искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че дължимите суми за
неплатени трудови възнаграждения били в по-малък размер, като твърди, че вземането на
ищеца за неплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.06.2023 г. до 17.11.2023
г. е в общ размер на 38 760,81 лева. Признава дължимостта на обезщетенията по чл. 221, ал.
1 и чл. 224, ал. 1 КТ в претендираните размери. Оспорва дължимостта на претенцията за
допълнително трудово възнаграждение, както и на искането за законна лихва върху
претендираното обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ
По разпределяне на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже
наличието на трудово правоотношение, по което за процесния период е престирал труд,
както и размера на уговореното трудово възнаграждение.
В тежест на ответника е да докаже, че е уговорено възнаграждение в по-нисък размер,
а при установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на плащане на възнаграждението, за което не сочи доказателства.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да установи, че е
работил по трудово правоотношение с ответника за посочения в исковата молба период, че
същото е прекратено, размера на неизползвания платен годишен отпуск, на дължимото
обезщетение за неползван платен годишен отпуск, респ. на последното месечно брутно
трудово възнаграждение – база за изчисляване на претендираното обезщетение.
В тежест на ответника е докаже или ползването на отпуска за процесния период, или
плащане на обезщетението за неползването му.
По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е
работил по трудово правоотношение с ответника за посочения в исковата молба период, че
същото е прекратено, основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение, срока
на предизвестието, както и размера на последното брутно трудово възнаграждение за пълен
отработен месец – база за изчисляване на обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ,
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13 НСОРЗ в тежест на ищеца е
да докаже, че по съществувало между страните трудово правоотношение действително е
било уговорено допълнително трудово възнаграждение като част от съдържанието на
трудовото правоотношение, че са настъпили предпоставките за неговото изплащане, както и
неговия размер.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД ищецът следва да докаже, че е настъпила
изискуемостта на вземанията и периода на забавата, както и размера на мораторната лихва.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че между
страните е съществувало трудово правоотношение въз основа на Трудов договор № 271/2017
г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „старши програмист софтуерни
приложения“, че трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед № 98 от
3
17.11.2023 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, както и че на ищеца се дължат обезщетения
по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на 8704,08 лева и по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 4352,04 лева,
които не са заплатени.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4