М
О Т И В И към Присъда № 35/2020 г. по НЧХД № 1052 /2019 г. на СлРС, изготвени
на 14.04.20г.
Тъжителят Д.Д.Г. е
повдигнал обвинение срещу П.А.П. и А.П.А.
за извършено от тях престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК, за това, че на 09.06.2019
година му причинили лека телесна повреда
изразяваща се болки в
областта на окосмените части на главата, болезнен травматичен оток на тъканите
на средната част на горната устна и повърхностна рана по лигавичната повърхност
на устната върху площ с размер около 2 см. и представляваща „Разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК”
С тъжбата си Д.Д.Г. е
предявил спрямо двамата граждански иск за причинени неимуществени вреди в размер
на 3000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането,
както и разноските по делото за адвокатска защита и държавна такса.
В с.з.
тъжителят лично и чрез процесуалния си представител поддържа тъжбата така както е предявена. Конституиран като гр. ищец поддържа гражданския
иск. Моли съда да признае подсъдимите за виновни по повдигнатото им обвинение и да уважи изцяло предявената
гражданска претенция, като му присъди
направените по делото разноски .
Разпитани в с.з. подсъдимите не се признават
за виновни. Дават обяснения по предявеното им обвинение. Упълномощеният от тях
защитник моли съда да отхвърли тъжбата, като признае подсъдимите за не виновни,
ведно с произтичащите от това последици – отхвърляне на претендираното обезщетение.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Тъжителя
Г. и подсъдимите П. и А./баща и син/ били във влошени междуличностни отношения.
На 09.06.2019 година,около 17,00 часа на главния път
Сливен в посока Бургас, тъжителят управлявал личният си автомобил марка „БМВ”.По
същото време и в същата посока пътували и подсъдимите и св. М. , всеки от тях в
собствения си автомобил, като подс. А. бил първи, след него се движел
автомобила на св. М. и накрая този на подсъдимия П..
В района на
разклона за с. Тополчане трита
автомобила настигнали МПС-во на тъжителя
като всеки от тях го изпреварил.Последвало изпреварване от страна на тъжителя
на МПС на подс. П.,при което последният бил принудел да свие рязко надясно,
след което загубил контрол върху
управлението на МПС,излязъл от пътното платно и се блъснал в намиращо се в
близост дърво.Подс. А. и св. М. видели случващото се и спрели за да помогнат на
приятеля си . Тъжителят също спрял и слязъл от автомобила си. Подс. П. успял да
излезе от МПС и тъй като нямал наранявания заедно със сина си подс. А. се
отправили към МПС на тъжителя за да търси обяснение за случилото се. Двамата
съборили тъжителя и започнали да го бият като подс. П. го удрял с ръце , а
подс. А. с крака.Междувременно по същия път но в обратна посока се движели
свидетелите К.М., И.Г., Х.В.Х. и лицето
Р.М. - брат на св. К.М.Те забелязали случващото се и спрели за да помогнат като
в същия момент подсъдимите преустановели побоя и се отдалечили от автомобила на
тъжителя.
На
местопроизшествието пристигнали органите на реда ,които съставили АУАН на всеки
един от участниците в ПТП .
На 11.06.19г.
пострадалият бил прегледан от седебен лекар ,при което било установено, че има контузия на главата с болки в областта на
окосмените части на главата и контузия на горната устна с наличието на болезнен
оток на тъканите и контузна рана по лигавичната повърхност на горната устна по
средата. Болките му продължили няколко дни.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото
доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и
относими към предмета на делото.
Съдът кредитира напълно показанията на
св. К.М. , И.Г. и Х.В.Х. като безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Всеки
един от свидетелите е категоричен, че са видели как двамата подсъдими нанасят
побой над пострадалия, като напълно идентично описват местоположението на МПС-ва и мястото където е
нанесен побоя/ пред МПС –во на пострадалото лице/. Свидетелите са категорични и
относно това, че пристигането и
спирането им в дясната страна по посока на движението е било забелязано от двамата подсъдими ,
които са преустановили побоя и са се отдръпнали от пострадалия. Категорични са
и относно времето на пристигане на полицейските служители, като твърдят, че
това е станало след около пет минути след преустановяване на боя, а не преди
тяхното пристигане / каквото е твърдението на подсъдимите лица/.Не на последно
място,показанията им са идентични и относно начина на нанасяне на побой над
пострадалия. Св. Красимир Митев заявява ,че е видял как го ритат като уточнява
,че единия от подсъдимите го е ритал , а другия го е „налагал”както и,че
пострадалият е бил съборен на земята , а те са били надвесени над него.Този
свидетел е стоял на предната дясна седалка на МПС и е имал пълна видимост към
мястото на побоя, като освен начина на нанасянето му свидетелства и,че дрехите
на тъжителя са били раздърпани ,а по
устната му е имало кръв. Напълно идентични са и показанията на св.И.Г. и Х.Х..
Всеки един от тях потвърждава, че е видял
как двамата подсъдими нанасят побой върху пострадалия като Г. уточнява ,че
подс. П. го е удрял с ръце, а подсъдимия А. го е ритал. Това се удостоверява и
от показанията на св. Х., който също сочи, че пострадалия е бил съборен на земята,
където подс. П. го е удрял с ръце, а подс. А. го е ритал с крака.Съдът
кредитира и показанията им в частта, в която описват наличието на кръв по
устните на пострадалия както и относно обстоятелството,че са споделили за побоя
на полицейските служители ,които са разяснили наличието на частен наказателно
–правен ред за уреждане на възникналите между подсъдимите и пострадалия
отношения.
Съдът кредитира частично показанията на
разпитаните по делото свидетели Г.
и Д.-***, които са пристигнали на мястото на инцидента известно време след
приключването му. Категорични са, че всеки от участниците е държал на своята
версия за случилото се като отричат пострадалото лице да се е оплакало ,че е
бито и да е имало наранявания по лицето. В тази им част показанията напълно противоречат да горепосочените
свидетелски показания и в частност на приложеното по делото писмено
доказателство – СМУ № 296/19г. издадено на 11.06.19г.,поради което съдът ги изключва
от доказателствения материал. Съдът приема наличието на противоречие между показанията на полицейските служители и тия
на св. Г. , Х. и М.,поради факта,че пир пристигането на полицейските служители
основно се е обсъждало случилото се преди побоя и допуснатите нарушения на
ЗДП,довели до съставяне на АУАН на всички участници в него. Това обстоятелство
,ведно с факта,че нараняванията на пострадалия са били в областта на окосмената
част на главата и по горната устна също следва да се отчете като възможна
причина да се бъде запомнено наличието на телесни увреждания ,още повече ,че по
устната е имало кръв ,която до пристигането на полицаите е възможно да е била
изтрита от пострадалия.
Съдът изключва от доказателствения материал показанията на св.М.,тъй като противоречат на тия на посочените по-горе
свидетели Г., Х. и М. ,относно основния факт на доказване, а именно нанасянето
на побой над пострадалия.Този свидетел отрича да е видял подсъдимите да бият Д.Г.
,но от показанията на същите тези свидетели става ясно, че в този момент той се
е намирал на около 20-30м . от автомобила на пострадалия, поради което не е
могъл да види случващото се там. Този извод се допълва и от факта,че побоя е станал непосредствено пред предната част на МПС
на пострадалия и на разстояние от мястото където е стоял свидетеля М.,така че е
било невъзможно да бъде видян от този свидетел.
Съдът
не кредитира обясненията на подсъдимите, тъй като същите противоречат изцяло на
останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства.Двамата подсъдими
са категорични, че не са приближавали до пострадалото лице и не са го
удряли.Категорични са, че К.М. , Р.М. ,
И.Г. и Х. В. са пристигнали на мястото
след полицейските служители,което
изключва възможността да са станали свидетели на побоя. Съдът обаче, счита,
че така посочените обяснения не съответствуват на останалия доказателствен
материал,поради което ги прием като опит за оневиняване .
Съдът по реда на чл. 283 от НПК
присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, имащи
значение за разкриване на обективната истина по делото,тъй като същите са
относими към предмета му и не страдат от пороци.
Съдът дава вяра и на приложеното по делото
СМУ№ 296/2019 г.издадено от Д-р Т.Ч.,като въз основа на него приема ,че на
пострадалия е причинена лека телесна повреда изразяваща се болки в областта на окосмените
части на главата, болезнен травматичен оток на тъканите на средната част на
горната устна и повърхностна рана по лигавичната повърхност на устната върху
площ с размер около 2 см.,които
осъществяват медико-биологичния признак „Разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК”
Въз
основа на така приетото от фактическа страна , съдът изведе следните правни
изводи:
С деянието си подсъдимите са осъществили от субективна и обективна състава
на престъпление по чл. 130,ал.1 в вр.чл.20,ал.2 от НК, тъй като на 09.06.2019
година на главен път І-6 км.
405 посока Бургас, в района на Община Сливен в съучастие помежду си като
съизвършители причинили на Д.Д.Г. лека телесна повреда, изразяваща се в болки в
областта на окосмените части на главата, болезнен травматичен оток на тъканите
на средната част на горната устна и повърхностна рана по лигавичната повърхност
на устната върху площ с размер около 2 см. и представляваща „Разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК” –
престъпление по чл. 130 ал.1, във вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
Безспорно е установен механизма на деянието и
авторството на същото. Налице са всички изискуеми от закона елементи от
обективната и субективна страна на престъплението по чл.
130 ал. 1 в вр.чл.20,ал.2 от НК.
От обективна страна
е налице пострадало физическо лице ,чието телесно увреждане е вследствие
действията на подсъдимите и добре отговаря да е получено по начина описан от
пострадалия и потвърден след медицински преглед на същия .
Това действие е
довело до нараняване на пострадалия изразяващо се в болки в
областта на окосмените части на главата, болезнен травматичен оток на тъканите
на средната част на горната устна и повърхностна рана по лигавичната повърхност
на устната върху площ с размер около 2 см.
и като
такова е осъществило медико- биологичния признак” разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК” , поради което деянието на
подсъдимият , съдът квалифицира като
умишлено нанесена “лека ” телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.
1 на НК.
От субективна страна
подсъдимите са действали умишлено ,тъй като са съзнавали
характера на извършваните от тях действия както и последиците от тях, а
всички останали обстоятелства свързани с механизма на извършеното деяние налагат извода ,че са целели да причинят на пострадалия нараняване засягащо телесната му неприкосновеност.
Деянието подсъдимите
са извършили с пряк умисъл, тъй като са съзнавали
обществено опасният му характер, предвиждали са и са искали настъпването на обществено опасните му
последици.
Деянието е извършено
от подсъдимите лица в съучастие помежду им, като извършители по смисъла на чл.
20, ал.2 от НК, доколкото всеки един от тях самостоятелно и с цел постигане на
общия престъпен резултат е участвувал в изпълнителното деяние като е нанасял удари на пострадалото лице .
Причини, мотиви и
условия за извършване на престъплението, съдът намира в слабите
морално- волеви задръжки на подсъдимите, влошените междуличностни
отношения между тях и пострадалия както и предвид създалата се пътна
обстановка,последвана от настъпване на ПТП , в което пострадал е подсъдимия П.П..
Като
смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства съдът отчете доброто
им процесуално поведение.
Съдът
отчете отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства изразяващи
се в липса на критичност към извършеното .
При определяне вида и размера
на наказанието, което следва да наложи на подсъдимите, съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието и го определи както следва:
На подс. П.А.П.
на основание чл. 130 ал.1 вр. чл. 20, ал. 2
от НК във връзка с чл. 54 от НК, налага наказание„ПРОБАЦИЯ”, изразяваща се в следните пробационни мерки: 1.
„Задължителна регистрация по настоящ адрес”*** за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице с периодичност на явяването и подписването
два пъти в седмицата; 2. „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
На подс. А.П.А. на основание чл.
130 ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК във
връзка с чл. 54 от НК, налага наказание„ПРОБАЦИЯ”,
изразяваща се в следните пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по
настоящ адрес”*** за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА,
с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице с периодичност на явяването и подписването два пъти в седмицата; 2. „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА.
Така определеното наказание, съдът
счита за максимално справедливо и за отговарящо на степента на обществена
опасност на подсъдимите и на характера на деянието му и механизма на неговото
извършване .
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК за
сумата от 3000,00 лв., представляваща обезщетение за причинените на тъжителя неимуществени вреди от извършеното престъпление по чл. 130,ал.1 в
вр.чл.20,ал.2 от НК,изразяващо се умишлено нанесена лека телесна повреда.
С оглед установеното
от фактическа страна, съдът прие, че следва да ангажира деликатната отговорност
на подсъдимите за причинените от неправомерните им действия неимуществени вреди на гражданския ищец в
настоящото дело.
Съдът намира предявеният от тъжителя против подсъдимите
граждански иск за сумата от 3000,00 лева,
представляваща обезщетение за причинените
му неимуществени вреди за доказан по основание, поради доказаност на
деликатното правоотношение, макар и предявен в завишен размер.
В хода на съдебното
следствие безспорно бе установено, че подсъдимите,с действията си на посочената
дата са нанесли на тъжителя лека телесна повреда, т.е. налице е
причинно-следствената връзка между деянието и неговия противоправен резултат.
Съдът счита, че с
оглед установената към момента на деянието минимална и средна работна заплата
за страната, както и с оглед характера на причинените неимуществени вреди обезщетение в размер на 800,00 лв. е напълно
справедливо и съответства както на деянието,така и на причинения от тях
противоправен резултат.
В станалата му част
до пълния размер на претендираното обезщетение- 3000,00 лв., искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан,тъй като несъответствува на
действително причинените и претърпени от
тъжителя неимущесвени вреди.
Върху присъдения
размер на обезщетението подсъдимия следва да заплати на гражданския ищец и
законната лихва от датата на увреждането – 09.06.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 350,00
лева за адвокатско възнаграждение.
Съобразно правилата на процеса
съдът осъди подсъдимия да заплати държавна такса върху уважения граждански иск
в размер на 50 лева в полза на държавата към бюджета на съдебната власт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: