№ 12587
гр. София, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. К.ОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20221110114612 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД от Б. С.
А. за сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП реализирано на 19.09.2021 год..
Ищецът-Б. С. А., чрез пълномощник, излага в исковата молба, че на 19.09.2021
год., около 14 часа, в гр. София, лек автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. №/////,
управляван от С. Г. Н. се е движил по бул. „Александър Малинов“ в посока бул.
„Андрей Сахаров“, към бул. „Цариградско шосе“, като в района на кръстовището с ул.
„Анна Ахматова“, извършвайки маневра ляв завой, отнема предимството на насрещно
движещия се лек автомобил „Фолксваген Пасат с рег. №/////, управляван от Г. Б..
Поддържа, че вина за настъпване на произшествието има водачът на лек автомобил
„Фолксваген Кади“. Твърди, че вследствие на ПТП е получил травматични
увреждания, изразяващи се в контузия на главата, мозъчно сътресение, контузия,
хематом и разкъсно-контузна рана на главата вляво, контузия и рана на лявото коляно
и контузия в областта на рамото и лопатката. Поддържа, че получените трвматични
увреди са му причинили болки и страдания със значителен интензитет през първите 2-3
седмици, като общия възстановителен период е продължил 6-8 седмици. Твърди, че е
следвало да спазва режим на покой, като е бил изправен пред затруднения при
посрещане на битови потребности за задоволяване, на които е получавал помощ от
своите близки. Изпитвал болки в травмираните области, а разкъсно-контузната рана и
последвалата обработка с шевовете оставила белег за цял живот. Поддържа, че за лекия
автомобил управляван от С. Г. Н. е имало сключена застраховка „Гражданска
1
отговорност” в ЗК „ЛИ” АД валидна към датата на ПТП. Моли съда да постанови
съдебно решение, по силата на което да осъди ЗК „ЛИ” АД, да му заплати обезщетение
за причинените неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания
в размер на 12 000 лева, ведно със законната лихва считано от 04.02.2022 год.-датата на
изтичане на 3 месечния срок за произнасяне от страна на застрахователя до
окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът –ЗК „ЛИ” АД, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал писмен
отговор на исковата молба, в който оспорва иска по основание и размер. Оспорва
тежестта на получените от ищеца травми, продължителността на лечебния и
възстановителния период. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи наличието на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска „Гражданска
отговорност”, сключен между деликвента и ответното дружество, както и
противоправно поведение респ. деяние на деликвента, от което са настъпили вредните
последици, които са в причинно следствена връзка с деянието.
Ответникът следва да обори законоустановената презумпция за вина.
Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата
относно наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за лек автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. №///// и реализирането на
ПТП на 19.09.2021 год..
С оглед на това съдът приема, че към момента на настъпване на произшествието
за лекия автомобил управляван от С. Г. Н. има действаща застраховка ГО при
ответника, респ., че лек автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. №/////, е бил застрахован
срещу гражданска отговорност при ЗК „ЛИ“ АД, действаща към момента на
настъпване на ПТП. Застрахователното правоотношение е възникнало от деня на
сключване на договора, от който момент, застрахователят носи риска при настъпване
на застрахователното събитие респ., че на ответника е възложен застрахователния риск
при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение
по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети
увредени лица, при управление на МПС.
Ответникът не оспорва механизма на ПТП респ. извършването на деликта от
страна на С. Г. Н.. За установяване на това обстоятелство са ангажирани Констативен
2
протокол №К-488, в който е посочено, че водачът лек автомобил „Фолксваген Кади“,
при маневра ляв завой е отнел предимството на насрещно движещия се лек автомобил
„Фолксваген Пасат“. Механизмът и вината на водача на застрахования при ответника
автомобил се установява и от приетата автотехническа експертиза, като съгласно
заключението причината за настъпването на произшествието е поведението на водача
на лек автомобил „Фолксваген Кади“, който е имал и възможността да предотврати
удара, ако е изчакал насрещно движещия се лек автомобил „Фолксваген Пасат“.
Предвид изложеното съдът приема, че виновен за настъпването на произшествието е
водачът на лек автомобил „Фолксваген Кади“, който е нарушил разпоредбата на чл. 37,
ал.1 от ЗДвП, гласящ, че при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на
завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства. В случая С. Н. е предприел маневра ляв завой,
като не е пропуснал движещия се, в своята пътна лента и направо, лек автомобил
„Фолксваген Пасат“, с което е станал причина за реализиране на процесното ПТП.
По тези съображения и с оглед извършеното доказване на този релевантен за
спора факт, съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на лек автомобил
„Фолксваген Кади“ с рег. №///// следва да възмезди претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Тъй като водачът /респективно собственика на лекия
автомобил/ е бил застрахован по застраховка гражданска отговорност в ЗК „ЛИ“ АД,
ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 432 от
КЗ да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем за отговорността на водача. На
следващо място с договора за застраховка “Гражданска отговорност”, ответното
застрахователно дружество се е задължило да покрие в границите на определената в
договора сума отговорността на застрахования за причинените от водача на лекия
автомобил на трети лица, в случая на ищеца, неимуществени вреди. За установяване
размера на претърпените неимуществени вреди е приета и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че в резултат на пътно-
транспортно произшествие ищеца е получил контузия и охлузване на лява колянна
става, сътресение на мозъка, контузия, подкожен хематом и разкъсно-контузна рана в
лява теменно-слепоочна област, при които възстановителния период е около 20-25 дни.
При изслушване на експертизата вещото лице е посочило, че при произшествието
ищецът най-вероятно е ударил главата си в лампата или огледалото за обратно
виждане, като е тялото е „минало покрай възглавницата“.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и
съгласно чл. 52 от ЗЗД то следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени
в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и трайната съдебна практика,
понятието "справедливост" е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи в действителността обстоятелства. Въпреки липсата на възможност за
3
съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят
е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Целта на обезщетението не е да се
поправят вредите, а да се възстанови психическото равновесие на пострадалото лице,
да се компенсират отрицателните, неприятните емоции, в това число и чрез самия факт
на осъждане на ответника. При определяне на размера на паричната репарация, съдът
взема предвид показанията на свидетеля Стилиян Василев А. /баща на ищеца/, от
които се установи, че ищецът, непосредствено след инцидента е следвало да бъде на
легло. Установява се, че и към настоящия момент изпитва болки в главата, което му
пречи да се концентрира, страда от безсъние, а когато спи сънува кошмари. Твърди, че
след инцидента е станал неспокоен, когато се вози в автомобил. Свидетелят излага, че
вследствие на произшествието и нараняването на главата е останал белег с 14 шева,
който го притеснява, което налага да ходи с шапка. При определяне на паричното
обезщетение следва да се изходи от конкретните обстоятелства, характерът на
неимуществените вреди, интензитета им, както и жизнения стандарт в страната като
база за паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда. В случая, към
момента на настъпване на произшествието ищецът е бил на 20 години. Вещото лице
изготвило СМЕ е дало заключение, че няма данни за усложнения от получените
увреждания, поради което най-вероятно ще настъпи пълно възстановяване. При
определяне на обезщетението следва да се отчете и че вследстве на разкъсно-
контузната рана на главата е останал белег с 14 шева, който и с оглед възрастта на
ищеца ще му създава претеснения свърна с външния му вид. С оглед, на което
при отчитане на спецификата на конкретния случай, настоящият състав счита, че
справедливият размер на обезщетението, който съответства на принципа на чл. 52 ЗЗД
е в размер на 6 000 лева, до който размер претенцията следва да бъде уважена и
отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от 12 000 лева.
Съдът приема, че възражението на ответника за наличие на съпричиняване от
страна на ищеца на вредоносния резултат, поради непоставяне на предпазен колан, е
неоснователно. Извод за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не
може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. В случая от съдебно-медицинската експертиза не се установява по
категоричен начин, че наличието на поставен предпазен колан би повлияло на вида и
тежестта на получените от ищеца увреждания, което обуславя извода на съда за
неоснователност на възражението.
Предвид изложеното искът следва да се уважи за сумата от 6 000 лева и
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 12 000 лева, като неоснователен
4
и недоказан.
Съгласно чл. 497 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати:1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл.
496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. От това следва, че забавата се
определя не от датата на настъпване на събитието, а от по-късен момент. В конкретния
случай това е датата на изтичане на законоустановения 3 месечен срок за произнасяне-
04.02.2022 год..
При този изход на спора и с оглед изричната претенция на страните, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 38, ал.2 от ЗА на адвокат Я. Д.
сумата от 900 лева, а ищецът следва да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал.3
и ал.8 от ГПК, сумата от 280 лева, представляваща сторените по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от претенцията.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 175 лева, представляваща сторените в производството разноски за
експертизи, съразмерно с уважената част от претенциите.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответинкът следва да заплати на СРС сумата
от 240 лева, представляваща дължимата държавна.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛИ“ АД, ЕИК //////, с адрес: гр. София, ////// да заплати на Б. С.
А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, /////, чрез адв. Д., на основание чл.
432 от Кодекса на застраховането вр. чл. 45 от ЗЗД сумата от 6 000 лева /шест
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП реализирано на 19.09.2021 год., като отхвърля иска за разликата до пълния
претендиран размер от 12 000 лева, като неоснователен, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 04.02.2022 година до окончателното й изплащане, както и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 175 лева /сто седемдесет и пет лева/,
представляваща сторените в производството разноски за експертизи, съразмерно с
уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА ЗК „ЛИ“ АД, ЕИК ////// да заплати на адвокат Я. Д. Д., на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА сумата от 900 лева /деветстотин лева/.
ОСЪЖДА Б. С. А., ЕГН ********** да заплати на ЗК „ЛИ“ АД, ЕИК //////, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, сумата от 280 лева /двеста и осемдесет лева/,
5
представляваща сторените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от
претенцията.
ОСЪЖДА ЗК „ЛИ“ АД, ЕИК ////// да заплати на Софийски районен съд сумата
от 240 лева /двеста и четиридесет лева/, представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6