Решение по в. гр. дело №981/2025 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 724
Дата: 24 септември 2025 г. (в сила от 24 септември 2025 г.)
Съдия: Мариана Георгиева Карастанчева
Дело: 20252100500981
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 юни 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 724
гр. Бургас, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско
дело № 20252100500981 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на процесуалния представител на Б.С.К. от гр. *** -ищец
по гр.д. № 6808 /2024 год. по описа на Бургаския районен съд против
решение № 866/16.04.2025 год. в частта ,с която е отхвърлен предявения иск
за осъждане на ответната ЗК“Лев инс“АД да заплати на ищеца сумата над
4000 лв. до предявения размер от 10 000 лв.-представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие настъпило на 18.07.2024 г.
застрахователно събитие-ПТП,ведно със законната лихва от предявяване на
иска до окончателното изплащане .
Въззивникът изразява недоволство от решението , като считат същото
за необосновано и неправилно .
На първо място се сочи ,че съдът не е съобразил в пълна степен събраните
доказателства –най-вече тези ,които касаят претърпяните от ищеца боли и
страдания вследствие на претърпяното застрахователно събитие .Счита се
определеното обезщетение за несправедливо и в противоречие със съдебната
1
практика .Не изследван в пълна степен характерът и интензивността на
претърпените болки и страдания .Не е отчетено физическото състояние на
ищеца след катастрофата –получените травматични увреждания ,за които
свидетелства назначената медицинска експертиза.Не е отчетено в пълна
степен доказателствената тежест на свидетелските показания ,установяващи
и психическото състояние на ищеца /първите няколко месеца след инцидента
не можел да спи ,не е могъл да извършва санитарно-битови дейности и за
него следвало да се грижи член на семейството му/.Не е отчетено и че
ищецът е имал и болничен престой,отразил се изключително негативно
върху социално-битовите контакти на пострадалия .
Моли се за отмяна на решението в атакуваната част и постановяване на
ново ,с което исковата претенция бъде уважена изцяло .Не се сочат нови
доказателства .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирани
лица против подлежащ на обжалване акт .
В отговор по реда на чл. 263 от ГПК на въззивната жалба въззиваемата
застрахователна компания я оспорват ,като счита ,че при постановяване на
атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения. Съдът е
направил обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства ,въз
основа на който е направил обоснован изводи ,отчитайки вида ,степента и
тежестта на получените от ищеца травми ,които са обсъдени по вид и степен
,като съдът е разгледал не само уврежданията ,но и последиците във времето
,свързани със спазване на санитарно-хигиенен режим ,битово обслужване
,отражение върху социалния живот.Взено е предвид и заключението по
назначената съдебно-медицинска експертиза ,подробно установяваща всички
увреждания и общия възстановителен период от около два месеца .Отчетени
са всички индивидуализиращи признаци на увреждането ,поради което се
счита ,че определеното обезщетение е справедливо и в съответствие със
съдебната практика .Съдебният акт е мотивиран и в съответствие с
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД .
Моли се за потвърждаване изцяло на решението .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
новите доказателства по делото ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
2
Производството се образува по обективно кумулативно предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 79 и чл. 86вич от ЗЗД от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД срещу А.Ю.М., гражданин на ***
***,собственик на обекти в сградата ,в режим на етажна солственост в гр. ***
к-с *** бл.**,за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество
следните парични вземания: сумата от 193.87 лева, представляваща главница
за стойността на ползвани и неплатени ВиК услуги за периода от 29.05.2021 г.
до 30.11.2023 г. за абонатен № 931927, за обект на потребление, находящ се в
сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр. ***,
комплекс „***“, бл. *, ап. , с идентификатор 11538.4.13.2.19, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба –
29.07.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.; сумата от 57.45
лева, представляваща обезщетение за забава върху гореописаната главница за
периода от 26.11.2021 г. до датата на подаване на исковата молба – 28.07.2024
г.
Пред въззивната инстанция е представена от въззиваемото дружество
считоводна справка за извършено плащане от въззивника-ответник – абонат
№ 931927 от 19.05.2025 г. ,от която се вижда ,че ответникът е изплатил
всички дължими суми,присъдени на въззиваемото дружество-ищец с
първоинстанционното решение .Няма спор ,че актът на плащане следва да
се тълкува като признаване на дълга и при това положение липсва правен
интерес от обжалване на решението по първоинстанционното производство
.Затова и същото следва да бъде потвърдено ,доколкото липсва изявление от
ответника-въззивник ,че иска да десезира съда с въззивното обжалване .
Следва да се посочи ,че по отношение на доставката, респективно
потреблението на ВиК услуги за процесния период, по делото са приети като
писмени доказателства справка-извлечение (л. 8 от делото) от електронния
карнет на абоната, издаден от ВиК дружеството, от който се установява, че
отчетът е реален (видян), тъй като показания на измервателното средство,
монтирано в обекта, са снети непосредствено от длъжностното лице,
отчитащо имота. Приетата по делото справка-извлечение съдът намира за
достоверна, защото представлява извлечение от електронния карнет на
абоната за определения период. Видно от справката изразходеното количество
вода от абоната, преминало през измервателното устройство на обекта за
периода от 29.05.2021 г. до 30.11.2023 г. е 14 куб.м. Отделно, видно от
3
справкаизвлечение от електронния карнет на централния водомер, ценени
наред с идадените две фактури, съдът приема за доказано, че към процесния
обект се начислява допълнилото количества вода „от разпределение“ в размер
на 54.41 куб.м. за процесния период от 29.05.2021 г. до 30.11.2023 г., което
представлява пропорционално разпределение на отчетените по
индивидуалните водомери количества и начислените служебно данни при
липсва достъп и на самоотчет и разликата между данните, отчетени по общия
водомер, и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери, на
основание чл. 25, ал. 2 от ОУ от ВиК дружеството, идентичен по смисъл с чл.
39, ал. 2 от НАРЕДБА № 4 ОТ 14 септември 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Ищецът издава фактура от 25.10.2021 г. с отчетен
период 29.05.2021 г. до 07.10.2021 г. на стойност 179.30 лева и фактура от
22.12.2023 г. с отчетен период 30.03.2023 г. до 30.11.2023 г. на стойност 14.57
лева с ДДС. Общият размер на стойността на потребеното количество вода в
имота, в т.ч. и за начислено „разпределение“ за процесния период по всички
фактури е 193.87 лева с ДДС.
Твърдението във въззивната жалба ,че потребителите следва да примат ОУ
на ВиКоператора със сключване на предварителен договор за присъединяване
към ВиК мрежата не почива на действащите нормативни уредчи,регулиращи
материята – а именно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи –съгл.чл.8 ал.1,2 и 3 от същата ОУ се публикуват
на електронната страница на опиратора и в един централен ежедневник и
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник ,т.е. приема се ,че всяко лице ,имащо качеството „потребител на
ВиК услуги“ е длъжно да се запознае с ОУ и при положение ,че ползва такива
услуги , се задължава да ги спазва Затова и доводът за липса на вализно
облигационно правоотношение е неоснователен .
Необосновано е и възражението за неправилно отчитане на количеството
доставена вода в обекта.Представените писмени доказателства /извлечения от
електронен карнет на обекта / удостоверяват реално извършване на конкретни
стопански операции –доставка на ВИК услуги ,доколкото при това отчитане
инкасаторът е посетил обекта ,осигурен му е достъп и същият лично е
4
възприел информацията от измервателното устройство ,която посочва
преминало и отчетено количество доставена вода При електронно отчитане
инкасаторът сканира баркода,който е поставен в близост до самия водомер
.Този баркод е с директна връзка с базата данни на дружеството и индикира
,че състоянието на отчитането на водомера се извършва нормално и същият е
видян –т.е.процесът е напълно автоматизиран и прозрачен и посочените
данни кореспондират с отчетеното и преминало през измервателното
устройство количество вода .
Всичко това води до извода,че атакуваното решение е правилно и следва
да бъде потвърдено .При този резултат на осн.чл. 78 ал. 8 от ГПК следва да
бъде присъдено на въззиваемото дружество 200 лв. – юк възнаграждение
завъззивната инстанция ,както и въззивника да бъде осъден да му заплати и
150 лв. – разноски за възнаграждение за особен представител .
Мотивиран от горното ,Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 53/20.02.2025 г. постановено по гр.д. №
899/2024 г. по описа на Районен съд – Несебър.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Светослава Пенева от БАК вачеството й на
особен представител на ответника А.Ю.М. сумата 150 лв. – възнаграждение
,платимо от внесения депозит от въззиваемия-ищец.
ОСЪЖДА А.Ю.М. , гражданин на *** ***, роден на ********** г. с адрес:
гр. *** , комплекс ***, бл. *, ап. * * ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД ЕИК:********* със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. „Победа“, ул. Ген. Владимир Вазов“ № 3 съдебно-деловодни
разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение, както следва: 150.00 (сто и
петдесет ) лева възнаграждение за особен представител; 200.00 (двеста ) лева
юрисконсулстко възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване

5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

6