Решение по КНАХД №1834/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Началника на Шесто РУ при ОД МВР - Пловдив, чрез юрисконсулт И. П., против Решение с номер 839/23.07.2025г., постановено по анд. с номер 5756/2024г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което е било отменено НП с номер 2024-3389-1171 от 07.10.2024г., с което на С. Ю. Ю., на осн. чл. 183, ал. 1 ЗОБВВПИ, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000,00 лв. за нарушение на чл. 59, ал. 2 от същия закон.

Касационният жалбоподател сочи, че атакуваното решение е незаконосъобразно. Неправилно районният съд е приел, че поради липса на посочване на дата на извършване на нарушението в АУАН и НП са били нарушени правата на С. Ю.. Излага, че санкционираното лице е било напълно наясно за какво е санкционирано. Извършването на нарушение било безспорно установено.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – С. Ю., излага, че жалбата е неоснователна. Желае атакуваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Сочи, че правилно районният съд е приел, че поради невписване на дата на извършване на нарушението в АУАН и НП административният орган е допуснал нарушение на ЗАНН.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив излага, че жалбата е неоснователна.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Решението на Районен съд – Пловдив е валидно и допустимо, доколкото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Произнасянето по жалбата е извършено от компетентен съд и в рамките на правомощията му. Същото обаче е неправилно.

Със своя акт районният съд е приел, че обжалваното НП от 07.10.2024г. следва да бъде отменено, защото нито постановлението, нито АУАН, въз основа на който то е издадено, отговарят на изискванията за форма и съдържание, а именно - липсва посочена дата на нарушението. Изложено е още, че поради липса на пълно и точно описание на нарушението в съставения акт се ограничава възможността санкцинираното лице да разбере за какво точно нарушение е наказано, за да организира адекватно защитата си.

Настоящият съдебен състав не споделя тези изводи.

Безспорно от събраните пред районен съд доказателства се установява, че С. Ю. Ю., на 19.08.2013г. е уведомил РУ 03 Пловдив към ОД МВР - Пловдив за притежание на 1 бр. Газ/сигнално оръжие, марка EKOL, за граждански цели.

От разпита на свидетеля С. се установи, че при проверка на сигнал за влошени междусъседски отношения била извършена справка в система на КОС, която обслужва ЗОБВВПИ. От справката органите установили, че лицето С. Ю. притежава неогнестрелно оръжие. Била дадена възможност лицето да предаде оръжието, но последният заявил, че не е у него. Не посочил нито място, нито дата, на която го изхвърлил.

Именно поради посоченото, административният орган издал АУАН и атакуваното НП от 07.10.2024г. В НП е посочено, че на 19.09.2024г., около 15:00 ч., в служебното помещение на Шесто РУ при ОД МВР - Пловдив, се установило, че С. Ю., като притежател на неогнестрелно оръжие - пистолет EKOL FIRAT MAGNUM, калибър 9 мм, с номер [рег. номер], след като го е загубил, не е уведомил незабавно органите на МВР, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗОБВВПИ, поради което и на осн. чл. 183, ал. 1 ЗОБВВПИ му е наложена глоба в размер на 2000,00 лв.

Чл. 59, ал. 2 ЗОБВВПИ урежда, че който изгуби взривни вещества, оръжие, боеприпаси и пиротехнически изделия или разрешение за дейности с тях, е длъжен незабавно да уведоми органите на МВР. В случая правилно нарушението е подведено под тази разпоредба. Налице е “изгубване” на регистрирано неогнестрелно оръжие от лицето Ю. в смисъл, че последният не знае къде е оръжието и не може да го представи на органите на МВР.

Фактът, че санкционираното лице не е уведомило незабавно органите на МВР за загубването на оръжието ясно се установява от самото негово поведение, а именно, че не по своя инициатива е посетил Шесто РУ при ОД МВР - Пловдив, а по инициатива на административния орган и то в резултат на извършена проверка от самият санкциониращ орган. Следователно и доколкото нарушението е формално, т.е. не се изисква настъпването на съставомерни последици, настоящият съдебен състав намира, че Ю. е можел да разбере какво нарушение му се вменява, както и да организира защитата си.

Неправилни са съжденията на районния съд, че непосочването на конкретна дата на загубване на оръжието в НП е нарушение на ЗАНН. При извършване на нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗОБВВПИ органът няма как да установи точна дата на нарушението, като единствено може да се позове на твърденията на самото санкционирано лице. В тази връзка съответното лице е напълно възможно да не си спомня конкретна дата, като е възможно дори да не желае да сподели информация при проверка или да посочи дата, различна от истинската, за да избегне вменяване на нарушение. На практика е невъзможно за АНО да установи действителната дата на извършване на нарушение при процесната хипотеза, поради което не следва да се приема за съществено процесуално нарушение непосочване на конкретна дата в НП. Ясно е, че на 19.09.2024г. е било установено, че въпреки изгубването на оръжието, Ю. не е уведомил незабавно органите на МВР. Поради незабавното уведомяване, лицето подлежи на санкция, доколкото извършва нарушение на чл. 59, ал. 2 ЗОБВВПИ.

За допълнение и доколкото районният съд е посочил, че евентуално може да е изтекла давността за издаване на АУАН по реда на чл. 34 ЗАНН, то в самото обяснение, дадено от санкционираното лице на 19.09.2024г., Ю. е посочил, че е “загубил” (изхвърлил) оръжието си в контейнер преди около три месеца. Тези негови обяснения отново не позволяват на органите на МВР да посочат конкретна дата на извършване на нарушение, но и дават отговор на въпроса дали е изтекла давността или не.

Чл. 183, ал. 1 ЗОБВВПИ урежда, че който изгуби взривни вещества, оръжие, боеприпаси или пиротехнически изделия и не уведоми незабавно за това органите на МВР, се наказва с глоба в размер 2000 лв. и/или с имуществена санкция в размер 5000 лв.

Изводът е, че правилно АНО е наложил глоба в размер на 2000,00 лв. Санкцията е точно определена и не подлежи на промяна. В случая не може и да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото самото поведение на С. Ю. е общественоопасно, предвид изхвърлянето на оръжието на нерегламентирано място, а именно контейнер за боклук. По този начин до оръжието биха имали достъп неограничен кръг от хора, включително и деца, използването му от които може да доведе до тежки последици както за самите ползващи го, така и за трети страни.

С оглед на изложеното атакуваното решение следва да бъде отменено като неправилно.

В полза на касатора се дължат разноски в размер на 80,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 839/23.07.2025г., постановено по АНД № 5756/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление с номер 2024-3389-1171 от 07.10.2024г., издадено от За Н. Ш. РУ при ОД МВР - Пловдив, с което на С. Ю. Ю., [ЕГН], е наложено наказание “глоба” в размер на 2000,00 лв. за нарушение на чл. 59, ал. 2 ЗОБВВПИ.

ОСЪЖДА С. Ю. Ю., [ЕГН], да заплати в полза на ОД МВР – Пловдив сумата от 80,00 лв. – дължимо юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.