РЕШЕНИЕ
№ 18422
гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело №
20241110118510 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на з срещу з, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата в размер на 299,25 лева,
представляваща невъзстановена от ответника част от регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“, във връзка с
щети по МПС „Пежо Партнер“, с рег.№ СА5895МХ, причинени при ПТП, настъпило на
07.02.2023 г. в гр. София, по вина на водача на МПС „Нисан Микра“ с рег. № ,М,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.04.2024 г., до окончателното
плащане.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 07.02.2023 г. в гр. София,
кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и бул. „Александър Стамболийски“ водачът на МПС
„Нисан Микра“ с рег. № ,М, предизвикал ПТП, при което било увредено МПС „Пежо
Партнер“, с рег.№ , със собственика на което ищецът имал сключена имуществена
застраховка „Каско на МПС“, валидна към датата на ПТП. Твърди, че по повод процесното
ПТП изплатил застрахователно обезщетение в общ размер на 1399,82 лева, включващо и
направени от ищеца разходи за предоставяне на увреденото лице на заместващ автомобил за
периода на ремонта в размер на 299,25 лева. Поддържа, че за МПС „Нисан Микра“ с рег. №
,М, е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, с
валидно застрахователно покритие към датата на ПТП, поради което отправил регресна
покана към същото за платеното обезщетение. Сочи, че ответникът изплатил само част от
дължимата сума, а именно сумата в размер на 1100,55 лева, като останал задължен за
исковата сума в размер на 299,25 лева. По така изложените доводи предявява разглеждания
иск и моли да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск. Счита, че с плащането на сумата от 1100,25 лева е изпълнил
задължението си по повод процесното събитие, която представлявала действителния размер
на вредите. Твърди, че неплатеният остатък представлява разходи за заместващ автомобил,
които били такива за пропуснати ползи, не били уговорени в договора за застраховка
„Гражданска отговорност“, поради което и на основание чл. 405, ал. 2 КЗ били недължими.
1
Излага съображения, че предявените разходи не се обхващат от регресната отговорност на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. По така изложените доводи счита
предявеният иск за неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже възраженията си, а при установяване на
посочените обстоятелства, че е заплатил процесната сума.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4, вр. чл. 153
ГПК с доклада по делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 07.02.2023 г. в гр. София на кръстовището на бул. „Христо
Ботев“ и бул. „Александър Стамболийски“ в посока Централна гара между водача на МПС
„Пежо Партнер“, с рег. № , застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“ и водача
на МПС „Нисан Микра“ с рег. № ,М, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“, е реализирано ПТП по вина на водача на МПС „Нисан Микра“ с рег. № ,М; че
определеното и платено от ищеца обезщетение е в общ размер на 1399,80 лева, с включени
разходи за предоставяне на заместващ автомобил в размер на 299,25 лева; че ищецът е
отправил регресни покани към ответното дружество за сумата в общ размер на 1399,80 лева;
че ответното дружество е възстановило част от претендираната сума, а именно сумата от
1100,55 лева, като невъзстановена останала сумата от 299,25 лева, представляваща
направени от ищеца разходи за предоставяне на заместващ автомобил. Ето защо и на
основание чл. 153 ГПК съдът приема посочените обстоятелства за установени.
Основният спорен по делото въпрос е свързан с наличието на причинна връзка между
процесното ПТП и заплащането на претендираната от ищеца сума за осигуряването на
заместващ автомобил, респ. дължимостта на исковата сума на твърдяното от ищеца
основание.
По посочения спорен въпрос, съдът намира следното:
В задължителната за настоящия състав на съда съдебна практика (Тълкувателно
решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК) е разяснено, че обемът
на отговорността на застрахователя по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“
е ограничен от обема на гражданската отговорност на самия делинквент, чиито граници са
определени в чл. 51 и чл. 52 ЗЗД, а в хипотезата на суброгация по чл. 411 КЗ – и от размера
на изплатената от застрахователя на увреденото лице застрахователна сума. Съгласно чл.
386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение следва да е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Дължимото обезщетение следва
да се определи по пазарна стойност на увреденото имущество, която стойност е към датата
на увреждането. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда)
или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество (чл. 400, ал. 2 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид и качество, в т.ч. всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и др., без прилагане на обезценка (чл. 400, ал.3 КЗ).
В разглеждания случай претендираната от ищеца сума за наемна цена на заместващ
автомобил не е предназначена да възстанови или замести увреденото от ПТП имущество (за
която вреда страните не спорят, че са уредили извънсъдебно отношенията си), а следва да
послужи като обезвреда за неудобствата, които търпи увреденото лице, докато бъдат
отстранени вредите, поради което е извън обхвата на застрахователното обезщетение по чл.
2
386, ал. 2 КЗ. Отделно от това, както бе посочено по-горе, размерът на дължимото
застрахователно обезщетение се определя съобразно действителните вреди към деня на
настъпване на събитието, докато разходите за заместващ автомобил са обусловени и от
продължителността на ремонтните дейности по отстраняване на вредите. Самото ПТП не е
необходимо и достатъчно условие за извършване на разходите за наем за заместващ
автомобил и не се явяват типична, закономерна и адекватна последица от неговото
настъпване. В този смисъл е и преобладаващата практика на въззивната инстанция (така
напр. Решение № 3537 от 14.06.2024 г. по в. гр. д. № 9830/2021 г. на СГС, IV-E състав,
Решение № 4391 от 19.07.2024 г. по в. гр. д. № 11324/2023 г. на СГС, III-Б състав, Решение №
6545 от 20.12.2023 г. по в. гр. д. № 10574/2022 г. на СГС, II-Б състав, Решение № 2922 от
26.10.2022 г. по в.гр.д. № 6991/2021 г., по описа на СГС, II-E състав, Решение № 1575 от
24.06.2022 г. по в.гр.д. № 12521/2021 г., по описа на СГС II-Д състав, Решение № 2785 от
14.10.2022 г. по в.гр.д. № 1588/2022 г., по описа на СГС, III-Б състав, Решение № 2759 от
13.10.2022 г. по в.гр.д. № 773/2022 г., поописа на СГС, III-Б състав, Решение № 1891 от
14.07.2022 г. по в.гр.д. № 10014/2021 г., по описа на СГС, II-Е състав, Решение № 1764 от
06.04.2023 г. по в.гр.д. № 12726/2021 г., по описа на СГС, III-В състав и др.)
Предвид изложеното се налага извод, че претендираната от ищеца сума не попада в
обема на регресната отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“, поради което предявеният иск за заплащане на сумата в размер на 299,25 лева
следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът, поради което в негова полза следва да бъдат присъдени претендираните такива
в общ размер на 350 лева, от които 250 лева за платен депозит за вещо лице и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определени съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от з, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Христофор Колумб“ № 43, срещу з, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за
заплащане на сумата в размер на 299,25 лева, представляваща невъзстановена от ответника
част от регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско на МПС“, във връзка с щети по МПС „Пежо Партнер“, с рег.№ ,
причинени при ПТП, настъпило на 07.02.2023 г. в гр. София, по вина на водача на МПС
„Нисан Микра“ с рег. № ,М, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество, ведно със законната лихва 02.04.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА з, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Христофор Колумб“ № 43, да заплати на з, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер
на 350 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3