№ 600
гр. Варна, 04.09.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николина П. Дамянова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
Деспина Г. Г.а
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500468 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК
Образувано е по въззивна жалба на Ж. И. П., чрез процесуален
представител – адв. Б. Ф. от АК – Варна, срещу Решение № 1367/06.12.2024г.
постановено по гр. д. № 622/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което
въззивникът е осъден да върне на В. Г. В. сумата от 26 000 лв., дадена от
ищеца като възложител по развален договор от 27.11.2022 г., със заверени
подписи на 28.11.2022г., за извършването на груб строеж на еднофамилна
жилищна сграда в УПИ XII-1262, кв. 23 по плана на СО „Планова“, гр. Варна,
на осн. чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, както и да му заплати сумата от
8 862.44 лв., представляваща обезщетение за вредите от развалянето на
договора – разноски за осъществяване на необходимите мероприятия за
възстановяване на носещите конструктивни елементи в проектно положение,
както следва: - изцяло демонтиране на кофража и армировката на всички
основи и стени с ширина 25 см.; - изрязване на всички фусове за основи,
колони и шайби, предвид, че същите са монтирани и бетонирани с
недопустими отклонения; - ръчно подравняване на земната основа,
необходима за повторното изпълнение на ивичните фундаменти (60/40 см.), на
осн. чл. 88, ал. 1, изр. втрото от ЗЗД; както и законната лихва върху всяка
главница от датата на предявяване на исковете – 16.03.2023 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 12 170.69 лв. разноски по
представен в делото списък, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Въззивникът навежда оплаквания за неправилност на решението,
поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
нарушение на материалния и поради необоснованост. Сочи се, че с отговора
на исковата молба, предявените от В. В. искове са били оспорени и е било
наведено възражение за прихващане на сумата от 7 000 лв., представляваща
1
стойността на материалите и труда за изграждане на избено помещение в УПИ
XII-1262, възложено допълнително от ищеца по време на строителството.
Застъпено е становището, че изграждането на избеното помещение е извън
предмета на договора за изграждане на еднофамилна сграда в груб строеж от
28.11.2022 г. В подкрепа на довода си, въззивникът се позовава на
представената от ищеца проектна документация, приложена към исковата
молба и събрана в производството по чл. 207 ГПК и на обясненията на вещото
лице, депозирало заключение по допуснатата съдебно-оценителна експертиза
от първостепенния съд, съответно на показанията на св. Д.Д.. Посочва, че в
проекта и в хода на осъществяване на строежа не бил предвиден изкоп за
избено помещение. Такъв фактически е започнал да се копае на 09.12.2022г.,
като спора досежно изграждане на изба възникнал едва след разминаване в
разбиранията на страните относно платимите по договора строително-
монтажни работи. Първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по
наведеното възражение за прихващане на сумата от 7 000 лв., представляваща
незаплатената стойност на материалите и труда за изграждане на
допълнително възложеното избено помещение, с претендираните от ищеца
суми. Счита, че искът на по чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД е неоснователен,
тъй като въззивникът е изправна страна до развалянето на договора, предвид
завършения първи етап от строежа, включващ извършване на изкоп и
изграждане на фундамент, макар при неправилно поставени колчета от
предходно ангажирани от въззиваемата страна геодезисти. Счита се, че
неправилно съдът не е кредитирал като достоверни показанията на св. Д.Д. в
частта им, в която е изложено, че е проведен телефонен разговор с предходно
ангажирания от ищцовата страна геодезист, в хода на който последният
заявил, че няма да се яви на строителния обект, за да бъдат поставени
колчетата на предвидените в проектната документация места. Оспорва се
фактическият извод, че е излят бетон, поради незавършени процесите по
връзване на арматура и поставяне на кофраж. Изложено е, че последните биха
могли да бъдат завършени, поради което не съставляват неотстраними
отклонения от изпълнението на грубия строеж на сградата. Предвид
неоснователността на иска по чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, неоснователен
е и иска по чл. 88, ал. 1 от ЗЗД. Счита се, че неизпълнение на договора за
изпълнение на груб строеж от страна на изпълнителя по вина на последния не
е доказано. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на друго, с което да бъдат отхвърлени исковите претенции на
В. В. в цялост. Претендира присъждане на разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият В. Г. В., чрез процесуален
представител, е подал отговор на въззивната жалба, с който е изразил
становище за неоснователност на същата, съответно за правилност на
обжалваното решение на ОС – Варна. Отправеното до настоящата инстанция
искане е за постановяване на съдебен акт, с който да бъде потвърдено
решението на първоинстанционния съд по пространно развити съображения.
Въззивната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу
2
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално
допустима и следва да бъде внесена за разглеждане в о.с.з.
Въпреки наведените във въззивната жалба оплаквания за допуснати
процесуални нарушения от първоинстанционния съд, въззивникът не е
направил искания по доказателствата, такива не са направени и от
въззиваемата страна. Не се налага даване на нови указания от настоящия съд
по редовността на исковата молба, подлежащите на доказване факти,
разпределение на доказателствената тежест и възможност за ангажиране на
доказателства, респ. служебно събиране на такива. Посочените нарушения по
преценка на вече събраните доказателства следва да се разгледат в рамките на
самостоятелното установяване на фактите от въззивната инстанция в акта по
същество.
С определение № 1336/12.03.2025г. постановено по гр. д. № 622/2023 г.
по описа на ОС – Варна, първоинстанционният съд е оставил без уважение
молбата на Ж. П. за изменение на решение № 1367/06.12.2024г., постановено
по същото дело, в частта за разноските. Срещу посоченото определение е
подадена частна жалба с вх. № 10541/11.04.2025 г., по която настоящият
състав на съда ще се произнесе с окончателния съдебен акт по съществото на
спора, по който е образувано в. гр. д. № 468/2025 г. по описа на Апелативен
съд – Варна.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 08.10.2025г. от 9:00 часа,
за която дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на адв. Б. Ф. Ф. в срок до провеждане на първото открито
съдебно по в. гр. д. № 468/2025 г. по описа на Апелативен съд – Варна да
представи оригинал или заверен за вярност препис на пълномощно, с което е
упълномощен от Ж. И. П. да осъществява процесуално представителство на
въззивника пред Апелативен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3