Решение по дело №9072/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 март 2019 г. (в сила от 29 март 2019 г.)
Съдия: Дияна Атанасова Николова
Дело: 20184430109072
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

гр.Плевен, 29.03.2019 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                       

          ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав в открито  съдебно заседание на 19.03.2019 година, в състав:

                                                  

                                                         

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА

 

 

          при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №9072 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази следното :          

              

      

          Производството е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.

          Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „Ф.И.” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.В.Г.– ***, седалище и адрес на управление:***, чрез юрк. К.П., съдебен адрес: *** против М.А.Ф., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, в която се твърди следното : ищецът има съществуващо и непогасено вземане спрямо  ответника в размер на 585.33лева, от които 426.37 лева - главница, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането, 94.76 лева - договорна възнаградителна лихва за периода 18.02.2017г. до 08.08.2017г. и 64.20 лева - лихва за забава за периода от 19.02.2017г. до 23.08.2018г. 

Предявената претенция се обосновава със следното:

Ответната страна в производството сключила с „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *********, договор за кредит № 204482, на 08.08.2016., с което между страните възникнала облигационна връзка, регулирана от посочения договор и общите условия към него. Основното задължение на дружеството е да предостави паричната сума в размер на 426.37 лева. Кредитополучателят е удостоверил с подписа си в поле „Удостоверяване на изпълнението“, че е получил сумата по заема, от което следва, че кредиторът е изпълнил договорните си задължения.

Заемателят от своя страна се задължил да заплати на кредитора 12 месечни погасителни вноски, включващи главница и добавка, съставляваща печалбата на заемодателя (договорна възнаградителна лихва) съгласно раздел 3 от Общите условия по договора за заем и посочени в Погасителния план от договора. По причини, ирелевантни към спора, длъжникът преустановил обслужване на заема, като падежът на първата непогасена вносна настъпила на 18.02.2017г. Според раздел 6 от ОУ на Договора при забава на погасителните вноски се дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва. На 08.08.2017г. настъпил падежът на цялото задължение, с което става изискуем целият неизплатен остатък от заема.

На 10.03.2017г. между „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *********, и „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ********* е сключено Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 18.10.2016г. По силата на договора и на основание чл.99 ал.2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за паричен заем, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, станало второто дружество.

В изпълнение на задължението си по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *********, упълномощило ищеца да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземания, за което е направен опит чрез изпращане на писмено уведомление до същия чрез „Б.П.“ ЕАД, но пратката се върнала в цялост. Поради неизпълнение от страна на заемателя на договорните му задължения ищецът, в качеството си на цесионер по договора за заем, предявявил претенцията си по съдебен ред и подал заявление на основание чл.410 от ГПК. По образуваното ч. гр.д. № 6270/2018г. по опис на 9-ти състав при РС - Плевен е издадена заповед за изпълнение, препис от която е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, инициирало настоящото исково производство.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда от страна на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК *********, М.А.Ф., ЕГН **********, дължи сумата в размер на 585.33 лева, от които:

 - 426.37 лева - главница, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането;

 - 94.76 лева - договорна възнаградителна лихва за периода 18.02.2017г. до 08.08.2017г.;

 - 64.20 лева - лихва за забава за периода от 19.02.2017г. до 23.08.2018г.

Претендират се направените по делото разноски, вкл. от заповедното производство.

      В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор.

      В о.с.з. ищцовото дружество не се представлява. С писмена молба, приложена по делото е направено искане за постановяване на неприсъствено решение.

      В о.с.з. ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не е ангажирала искания по доказателствата.

        Съдът, след като взе предвид представените доказателства по делото и становището на ищцовото дружество, намира иска за изцяло основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, като се постанови  неприсъствено решение. Приложено е ч.гр.д. 6270/2018год. по описа на ПлРС, от което се установява, че срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за процесната сума; депозирано е възражение в срок. Предявеният иск на основание чл.422 от ГПК е допустим и основателен.

        Налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответната страна по делото, визирани в чл.238 ал.1 от ГПК, чл.239 ал.1 т.1 и т.2 – на ответната страна са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед представените с исковата молба доказателства и доводите, наведени в същата.

        Искът се явява основателен и доказан, следва да се уважи изцяло, като се постанови съдебно решение съгласно чл.239 ал.2 от ГПК без да се мотивира по същество поради наличие на предпоставките, визирани в ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

        С оглед изхода на производството и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищцовата страна направените по делото разноски : в настоящето производство в размер 125лв. – за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер 100лв.; разноски  в заповедното производство в общ размер 75лв. - за внесена държавна  такса и  възнаграждение за един юрисконсулт.

         Воден от горното, съдът

 

                                                

                                                      Р    Е    Ш    И    :

 

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че М.А.Ф., ЕГН **********, постоянен адрес: *** ДЪЛЖИ на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.В.Г.- ***, седалище и адрес на управление:***, пълномощник юрк. К.П., съдебен адрес: *** сумите, както следва : 426.37 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 30.08.2018год. ; 94.76лева - договорна възнаградителна лихва за периода 18.02.2017г. до 08.08.2017г.; 64.20лева - лихва за забава за периода от 19.02.2017г. до 23.08.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6270/ 2018год. по описа на Плевенски районен съд.

          ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК М.А.Ф., ЕГН **********, постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.И." ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.В.Г.- ***, седалище и адрес на управление:***, пълномощник юрк. К.П., съдебен адрес: ***, направените разноски по делото в исковото производство по чл.422 от ГПК в общ размер 225лв., както и разноски в заповедното производство  по ч.гр.д. №6270/2018год. по описа на Плевенски районен съд в общ размер 75лв.

           Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.239 ал.4 от ГПК.

           Решението да се връчи на страните.

 

                                                         

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: