№ 168
гр. В., 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:С.Ж.С.
като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело №
20241300500237 по описа за 2024 година
Делото е образувано по въззивна жалба на адв. С. М. като
особен представител на Е. В. С. против Решение №596 от 02.08.23г. по гр.д.
№2180/21 на ВРС ,с което е уважен предявеният от „Е.П.“АД-С. иск по чл.422
ГПК. Счита обжалваното решение за неправилно и необосновано,поради
което моли въззивния съд да го отмени и отхвърли предявеният иск и
разноските да останат за страните така,както са направени.Няма
доказателствени искания.Твърди,че не е единствен собственик на имота и е
следвало и другите съсобственици да бъдат конституирани като ответници в
процеса.
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по
жалба „Е.П.“АД-С. е подал писмен отговор,с който оспорва въззивната
жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение като им присъди
разноски.Твърди,че има сключен клиентски договор с Е. В. С. и тя е
потребител на ел. енергия за процесния период .
От данните по делото във връзка с направените в жалбата
оплаквания Окръжният съд констатира следното:
„Е.П.“АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“АД/ е
подал заявление по чл.410 ГПК за вземането си срещу Е. В. С. за сума от
334,95лв.-главница за ползвана ел. енергия за периода 11.11.2020г. до
1
10.02.2021г.и 07,03лв.законна лихва за забава за периода от 30.12.2020г. до
29.03.2021г. Образувано е ч.гр.д. №759/21г. на ВРС и е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК. Длъжникът е уведомен по реда на чл.47,ал.5 ГПК
и заявителят е предявил установителния иск по чл.422 ГПК пред ВРС.
Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.124 ГПК, като ищецът „Е.П.“АД /с
предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“АД/ - е искал от съда да признае за
установено по отношение на Е. В. С. ,че има вземане в размер на 334,95лв.
главница ,съставляваща незаплатени фактури за ел. енергия за периода
11.11..2020г. до 10.02.2021г.. Претендира се също законна лихва за забава от
30.12.2020г. до 29.03.2021г. в размер на 7,03лв.,както и законната лихва от
подаване на заявлението по ч.410 ГПК до окончателното изплащане на
сумата.Претендирани са и направените разноски в заповедното и настоящото
исково производство.
Пред ВРС е установено , че ответникът е абонат на ищеца и
между тях съществуват облигационни отношения,които се регулират от Общи
условия на договорите.Установено е също,че Е. В. С. е собственик на 10/12
ид.ч. от имот,находящ се в гр. В.,ж.к.,“Г.М.“,бл.20, вх.3, ет.4, ап.152.Със
заявление от 16.04.2019г. ответницата е приела Общите условия на договорите
за продажба на ел. енергия на ищцовата страна като за място на продажба на
ел. енергия е посочен именно апартамента на адрес гр. В.,ж.к.,“Г.М.“,бл.20,
вх.3, ет.4,ап.152. Е. В. С. е декларирала,че е влязла във владение на имота на
12.03.2018г.
От назначената техническа експертиза е установено,че
ответникът е бил присъединен към ел. мрежа и е консумирал ел.енергия за
процесния периода на стойност 334,95лв. и обезщетението за забава е
7,03лв.При ищцовото дружество са издадени фактури,които са осчетоводени
редовно.
ВРС е приел иска за основетелен и доказан и го е уважил
изцяло.
Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови
доказателства.
При тези данни ВОС намира подадената въззивна жалба за
допустима като подадена от надлежна страна в законния срок,а по същество за
2
неоснователна по следните съображения:
В исковото производство ищецът,заявител в заповедното
производство, се е позовал на Общите условия за продажба на ел. енергия-
ч19,ал.8 и Закона за енергетиката и въз основа на сключен между страните
договор. Твърди,че е доставял ел. енергия за исковия период.Предоставил е
счетоводна справка за издадените фактури на съответния клиентски номер.
От назначената техническа експертиза е констатирано,че за
периода 11.11.2020г. до 10.02.2021г. абонатът,ответник в първата
инстанция,действително е консумирал ел. енергия на стойност исковата сума
и са издавани и осчетоводени фактури от ищеца.
Безспорно е установено,че ответницата е сключила
клиентски договор за потребление на ел. енергия и е заявила,че е влезнала във
владение на имота на 12.03.2018г. Е. В. С. е собственик на 10/12 ид.ч. от
имота,находящ се в гр. В.,ж.к.,“Г.М.“,бл.20, вх.3, ет.4, ап.152,което и дава
право да извършва действоя по управление на имота-в случая да сключва
договор за доставка на ел енергия с ищеца.След като тя е подала заявлението
до „Е.П.“АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“АД/ и е подписала ОУ,то
тя е страна по договора и следователно задължено лице за заплащане на
консумираната ел. енергия.При евентуални спорове с другите съсобственици в
имота относно ползваната ел. енергия,същите следва да бъдат разрешени
между тях,но няма задължение за „Е.П.“АД /с предишно наименование „ЧЕЗ
Е.Б.“АД/ да търси вземането си от всички съсобственици на имота.
В този смисъл неоснователно е възражението на
жалбоподателя,че неправилно ВРС не е издирил и конституирал в процеса
собственика или собствениците на останалите 2/12ид.ч. от имота и не е
насочил исковата си претениця към тях.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на ВРС,който
е изложил правилни и подкрепени от фактите мотиви,с които е приел,че е
налице незаплатена и дължима сума,състовляваща консумирана и
начислената ел. енергия и е уважил исковата претенция .
Изхождайки от изложеното въззивната инстанция намира
изложените от първоинстанционният съд мотиви за правилни и обосновани.В
този смисъл решението следва да бъде потвърдено.
За настоящата инстанция следва да бъдат присъдени
3
разноски в полза на ответника по жалба в размер на 450лв.,от които 300лв.-
адв. възнаграждение за назначения особен представител на Е. В. С.-адв. С. М.
и 150лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №596 от 02.08.23г. по гр.д.
№2180 по описа за 2021 на РС-В.
Осъжда Е. В. С. с ЕГН ********** с адрес гр.
В.,ж.к.,“Г.М.“,бл.20, вх.3, ет.4, ап.152, да заплати на „Е.П.“АД /с предишно
наименование „ЧЕЗ Е.Б.“АД/ ,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление:гр.С.,бул.“Цариградско шосе“ №159 ,бл. Бенч Марк,Бизнес център
направени по делото разноски пред ВОС в размер на 450лв..
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
4