Р
Е
Ш
Е
Н
И
Е
№
147
Гр.
Перник, 08.09.2020 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, касационен състав, в
публично съдебно заседание, проведено на единадесети март през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Ивайло Иванов
Членове: Слава
Георгиева
Силвия Димитрова
при съдебния секретар
Н. С. и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура Перник,
като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 112 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 –
чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на А.Д.К.
с ЕГН ********** ***, чрез процесуалния му представител адвокат Д.Д. *** срещу
съдебно решение № 181 от 28.11.2019 година, постановено по АНД № 266 по описа за
2019 година на Районен съд Радомир.
С обжалваното решение е потвърдено
наказателно постановление (НП) № 93 от 24.07.2019 година, издадено от Директора
на Регионална дирекция по горите (РДГ) Кюстендил, с което на А.Д.К. с ЕГН **********
*** му е наложена „Глоба“ в размер на 300 лева на основание 257, ал. 1, т. 1 от
Закона за горите (ЗГ) за извършено административно нарушение на чл. 108, ал. 3
от ЗГ.
Касаторът твърди, че решението е
постановено в нарушение на закона. Излага доводи срещу изводите на
първоинстанционния състав за процесуална законосъобразност на проведеното
производство по налагане на административно наказание като твърди, че същото е
процесуално незаконосъобразно, което е довело до нарушаване на правото му на
защита. Касаторът моли съда да постанови решение, с което да отмени решението,
предмет на касационна проверка, като по същество постанови друго, с което да
отмени процесното наказателно постановление.
В проведеното съдебно заседание
касаторът, редовно призован не се явява и несе представлява.
В проведеното съдебно заседание ответникът
по касационната жалба – Регионална дирекция по горите Кюстендил, редовно
призован, се представлява от главен юрисконсулт С. А., която оспорва
касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на районния съд, като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната
жалба. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно
и законосъобразно.
Административен съд – Перник, касационен
състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните,
прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба се явява допустима,
като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество касационната
жалба е неоснователна.
Първоинстанционният съдебен състав, въз
основа на събраните писмени и гласни доказателства, правилно е установил
фактическата страна на спора. Прието е с решението, че при извършена проверка на
09.07.2019 година в землището на с. Д., община З., област Перник, отдел 29,
подотдел „к1“, служители на РДГ Кюстендил установили, че при извършването на
добив на дървесина на основание позволително за сеч (ПС) № 0471488/02.01.2019 година,
издадено на името на А.Д.К., в качеството му на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ,
съгласно Удостоверение № 4022/18.08.2011 година в периода от 05.01.2019 година
до 09.07.2019 година е допуснал направата на извозен път с дължина 45 м. и
широчина 3 м., който не е нанесен на технологичния план на издаденото ПС. За
така установеното на 16.07.2019 година на А.Д.К. бил съставен акт за установяване
на административно нарушение за това, че в качеството си на лице по чл. 108,
ал. 2 от ЗГ, комуто е издадено цитираното позволително за сеч, е допуснал
направата на извозен път с дължина 45 м. и широчина 3 м., който не е нанесен на
технологичния план на издаденото ПС. Въз основа на съставения акт за установяване
на административно нарушение е издадено процесното наказателно постановление.
От правна страна първоинстанционният съд
е приел, че безспорно е установеното бездействие на наказаното лице и в
посоченото му качество, на посоченото място, в указания период и при вписаните
обстоятелства, като не е осъществен контрол по спазване изискването на чл. 103,
ал. 3 от ЗГ, като е допуснал направата на извозен път с дължина 45 м. и ширина
3 м., при което е реализиран състав на нарушението посочено в АУАН и НП,
относно разпоредбата на ЗГ, за което законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Пред настоящата съдебна инстанция писмени
доказателства за установяване на касационните основания не са представени.
Съобразно чл. 218 от АПК касационният
съд дължи произнасяне само относно наведените в жалбата основания, като за
валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния закон, следи
служебно.
Съобразно чл. 220 от АПК касационната
инстанция възприема установената от Районния съд Радомир фактическа обстановка,
като напълно кореспондираща със събраните по делото доказателства. Първоинстанционният
съдебен състав правилно и въз основа на доказателствата, събрани в хода на съдебното
следствие е установил фактическата страна на спора.
Настоящият касационен състав напълно споделя
и изведените от районния съд правни изводи за правилно приложен в
административнонаказателното производство материален закон, която проверка се
дължи служебно.
Без основание възразява касаторът за
неустановено от районния съд допуснато в административнонаказателното производство
съществено процесуално нарушение, състоящо се в несъответствие на посоченото в АУАН
и НП място и дата на извършване на нарушението. Районният съд е изложил своите
съображения по това оплакване на наказаното лице, които настоящият състав
споделя изцяло.
Предвид гореизложеното посочените касационни
основания са напълно неоснователни. Потвърдил наказателното постановление с наложеното
административно наказание, първоинстанционния съд е приел процесното нарушение за
доказано по безспорен начин за извършено, виновно и от наказаното лице. Районен
съд Радомир е достигнал до фактически и правни изводи, които касационната
инстанция възприема напълно.
Относно
разноските:
С оглед изхода на
делото, направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
основателно, като на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на
административнонаказващия орган възнаграждение в размер на 100 лева.
Мотивиран от гореизложеното Административен
съд – Перник, касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА съдебно
решение № 181 от 28.11.2019 година, постановено по АНД № 266 по описа на
Районен съд Радомир за 2019 година.
ОСЪЖДА
А.Д.К.
с ЕГН ********** *** да заплати на Регионална дирекция по горите Кюстендил, със
седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, бул.
„България“ № 33 съдебни разноски в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/