№ 61
гр. Шумен, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в публично заседание на
седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
в присъствието на прокурора Соня Крумова Александрова (ОП-Шумен)
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Частно наказателно дело
№ 20213600200382 по описа за 2021 година
Производство по чл. 32 вр. чл.16 ал.1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпило искане от Кралство
**********с което се моли за признаване и изпълнение на Решение от 02.03.2021г. за
плащане на финансова санкция постановено от несъдебен орган на Кралство
**********влязло в сила на 13.04.2021г. срещу българския гражданин КР. ИВ. Й. с ЕГН
**********, роден в гр.Шумен, с постоянен адрес гр.Шумен, община Шумен, ул.“Б.“ №4.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура в съдебно заседание изразява
становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за налагане
на финансова санкция и предлага на съда да го признае и да постанови изпълнението му.
Засегнатото лице не е намерено по постоянен адрес, който e и адреса посочен в
Удостоверението по чл.4 от искащата страна. Видно от върналата се в цялост призовка, тя
не е връчена на засегнатото лице, тъй като не е намерено на адреса и по сведения на
живущи на адреса, Й. не живее там и те нямат връзка с него. Видно от писмото от ОДМВР –
във връзка с поисканата справка от съда за задгранични пътувания на лицето, същият
редовно пребивава на територията на РБ, но на 02.10.2021г. е напуснал пределите на РБ
1
през ГКПП – Капитан Андреево и към настоящия момент се намира извън страната и няма
данни за ново влизане. Поради това се установява, че лицето не може да бъде намерено в
България, за да бъде призовано, тъй като в момента се намира в чужбина. Затова ход на
делото е даден в негово отсъствие, като е гарантирано правото му на защита с участието на
адвокат оказващ правна помощ. В съдебно заседание адвокатът оказващ правна помощ,
счита, че е налице надлежно отправено искане за признаване от български съд на санкцията,
като са налице основания за признаването й, както и че няма информация за пълно или
частично плащане.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Засегнатото лице КР. ИВ. Й. с ЕГН ********** е български гражданин, роден в
гр.Шумен и е с местоживеене на територията на Република България, съгласно чл.30 ал.3 от
ЗПИИРКОРНФС, с постоянен адрес гр.Шумен, община Шумен, ул.“Б.“ №4, който съвпада и
с адреса посочен в Удостоверението по чл.4 от искащата държава.
От приложеното по делото Удостоверение от 26.05.2021г. по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, се установява, че с Решение от 02.03.2021г. за плащане на финансова
санкция постановено от несъдебен орган на Кралство **********влязло в сила на
13.04.2021г. е наложена финансова санкция на българския гражданин КР. ИВ. Й. с ЕГН
**********, роден в гр.Шумен, с постоянен адрес гр.Шумен, община Шумен, ул.“Б.“ №4 в
размер на 250 € /двеста и петдесет евро/, за извършено нарушение на Закона относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по
пътищата /чл.2/ на Кралство **********за това, че на 04.02.2021г. в 15:16 часа, е държал в
ръка мобилен телефон по време на шофиране по пътищата на Кралство Нидерландия на
Holten, Rijksweg - A1.
Решението е на несъдебен орган на Кралство Нидерландия и отговаря на
изискванията на чл.3 ал.1 т.1 от ЗПИИРКОРНФС, доколкото е налице влязла в сила
финансова санкция за извършено нарушение на Закона относно административната уредба
при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата /чл.2/ на Кралство
Нидерландия - страна членка на ЕС.
Налице са и предпоставките на чл.30 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, с оглед на факта, че е
санкционирано поведение, представляващо административно нарушение и по българското
законодателство съобразно Закона за движение по пътищата, т.е. за това деяние е налице и
двойна наказуемост, въпреки, че в случая не е изискуема като условие за признаване и
изпълнение на решението съобразно чл.30 ал.2 т.1 от Закона.
Производството, в резултат на което е наложена паричната санкция е било писмено и
лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или
2
чрез упълномощен представител относно правото си да обжалва решението, както и за
сроковете за обжалване. Така то е получило официална информация за административно-
наказателното производство, вследствие на което е постановено решението. Решението е
постановено от несъдебен орган в издаващата държава въз основа на наказуемо деяние по
нейния национален закон. Решението е влязло в сила на 13.04.2021г.
Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност
на тази сума. В разглеждания казус наложената финансова санкция е в размер на 250 €,
според посоченото в Удостоверението, като не е направено искане и за направените
разноски във връзка с производството – посочени в документа за глобата. Съобразно
посоченото в удостоверението, събирането на санкцията не е погасено по давност: датата на
погасяване на финансовата санкция е 13.04.2026г..
В Удостоверението е посочено, че не е налице пълно или частично плащане на сумата
по финансовата санкция, т.е. не са налице предпоставките на чл.33 вр. чл.17 от закона за
приспадане равностойността на изплатената част от общото задължение. От страна на
лицето, респ. служебния защитник, не се сочи пълно или частично плащане.
Предвид изложеното съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи
посочени в ЗПИИРКОРНФС и не са налице основанията, при които може да се откаже
изпълнението, поради което следва представения акт да бъде признат и да бъде изпълнен.
Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро съгласно чл. 32, ал.1 вр. чл. 16
ал.6 от ЗПИИРКОРНФС следва да се определи равностойността и в български левове по
курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. От изисканата
и приложена справка за официалния курс на БНБ за деня на постановяване на Решението за
налагане на финансова санкция – 02.03.2021 година е видно, че на тази дата курса на БНБ
евро/бълг.лев е 1.95583, поради което равностойността на финансовата санкция от 250 €
/двеста и петдесет евро/ в български лева е 488,96лв. /четиристотин осемдесет и осем лева и
деветдесет и шест стотинки/.
Предвид изложеното, съдът приема, че са налице условията за признаване и
изпълнение на представеното Решение за финансова санкция за сумата от 250,00 €, поради
което решението следва да бъде признато и изпратено за изпълнение. Съдът не установи
наличие на основанията по чл.35 от ЗПИИРКОРНФС, обосноваващи отказ от признаване и
изпълнение на решението.
На основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗПИИРКОРНФС е необходимо незабавно съдът да
уведоми компетентния орган на издаващата държава за взетото решение. Уведомление по
чл.38 ал.1 от закона следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република
България.
При необходимост от преводи на книжа по делото, преводите се възлагат на
преводаческо бюро от гр. Шумен, на които следва да се изплаща сума по фактура за всеки
3
отделен превод, за сметка на бюджета на ШОС.
Водим от горното и на основание чл. 32 ал.1 вр. чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИРКОРНФС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение от 02.03.2021г. за плащане на финансова санкция постановено
от несъдебен орган на Кралство **********влязло в сила на 13.04.2021г. срещу българския
гражданин КР. ИВ. Й. с ЕГН **********, роден в гр.Шумен, с постоянен адрес гр.Шумен,
община Шумен, ул.“Б.“ №4 и го привежда в изпълнение за сумата от 250,00 € /двеста и
петдесет евро/ с равностойност в български лева – 488,96лв. /четиристотин осемдесет и осем
лева и деветдесет и шест стотинки/, като на основание чл.36, вр. чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС
го ИЗПРАЩА за изпълнение на Националната агенция за приходите по реда на ЗНАП и
ДОПК.
На основание чл. 38, ал.1 т.1 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да се изпрати
уведомление - формуляр №2 на компетентния орган на издаващата държава на английски
език.
На основание чл.38 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС препис от уведомлението – формуляр №
2 да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България за сведение.
За преводи на книжа по делото от български на английски и от английски на
български език, извършени от преводаческо бюро от гр. Шумен, следва да се изплаща сума
по фактура, за сметка на бюджета на ШОС.
Решението може да се обжалва 7-дневен срок пред АС – Варна, който за засегнатото
лице тече от узнаването му.
Обжалването не спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4